ПРОЕКТОДОКЛАД относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001)

20.11.2008 - (2007/2154(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Marco Cappato

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001)

(2007/2154(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за ЕО, и по-специално член 254 относно задължението за публикуване на актовете и член 255, параграф 2 относно правото на гражданите и лицата, които постоянно пребивават в ЕС, на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията,

–   като взе предвид Договора за ЕО, и по-специално член 207, параграф 3 относно задължението на Съвета да включва в своя процедурен правилник условията, при които обществеността има достъп до документите на Съвета,

–   като взе предвид Договора за ЕС, и по-специално член 1 (принцип на откритост като един от общите принципи на Съюза), член 6 (демокрация), член 28, параграф 1 и член 41, параграф 1 (прилагане на правото на достъп до документи, свързани с общата външна политика и политика за сигурност и с полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси),

–   като взе предвид членове 10 и 16 от Договора за Европейския съюз, както следва да бъде изменен с Договора от Лисабон, и членове 15 и 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 41 (право на добра администрация) и 42 (право на достъп до документи) от нея,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията[1],

–   като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1700/2003 на Съвета от 22 септември 2003 година за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 относно отваряне за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия[2]

–   като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности (СЕО) и на Първоинстанционния съд относно достъпа до документи, и по-специално неотдавнашните решения на Първоинстанционния съд по делото Bavarian Lager Co. Ltd срещу Комисията на Европейските общности (дело T-194/04) и на Съда на Европейските общности по делото Кралство Швеция и Маурицио Турко срещу Съвета на Европейския съюз (съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P), наричано по-долу „решението на СЕО по делото „Турко”,

–   като взе предвид дейностите и документите, издавани от Европейския омбудсман по въпроса за достъпа до документи, както и от Европейския надзорен орган по защита на данните,

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на политиката на сигурност и отбрана[3],

–   като взе предвид предложението на Комисията от 30 април 2008 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2008)0229),

–   като взе предвид проекта на конвенция на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи,

–   като взе предвид отправените към Съвета и Комисията въпроси на Европейския парламент относно прилагането на решението на СЕО по делото „Турко”,

–   като взе предвид годишните доклади за 2006 г. на Съвета, Комисията и Европейския парламент относно достъпа до документи, както и член 17 от Регламент (ЕО) № 1049/2001,

–   като взе предвид член 45 и член 97, параграф 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0459/2008),

A. като има предвид, че демокрациите, основаващи се на правовата държава, са обвързани с принципа на публичност на правилата, които засягат гражданите, който предполага задължение за откритост и прозрачност на институциите на ЕС, и по-специално на техните процеси на вземане на решения, така че демократичните законодателни органи провеждат своите заседания, обсъждания и гласувания публично, като проектозаконите и свързаните с тях текстове също са на разположение,

Б.  като има предвид, че за да се гарантира отчетността и законността на една демократична политическа система, гражданите имат право да знаят:

- как действат техните представители, след като бъдат избрани или назначени в публични органи или да представляват държавата-членка на европейско или международно равнище (принцип на отчетност),

- как функционира процесът на вземане на решения (включително документи, изменения, график, участници, подадени гласове и т.н.),

- как се разпределят публичните средства, как се разходват и с какви резултати (принцип на проследяване на средствата),

В.  като има предвид, че международната общност и Европейският съюз, въз основа на опита на неговите държави-членки, постепенно осъзнаха истинското „право на достъп до документи” и „право на информация”, основаващи се на принципите на демокрация, публичност, прозрачност и откритост,

Г.  като има предвид, че количествените данни, които се съдържат в годишните доклади във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 от институциите на ЕС, подсказват, че в по-голям брой случаи е бил предоставен достъп до документи (общо намаляване на броя и процента откази), докато причините за отказ са различни при различните институции (като първата е защита на процеса на вземане на решения), и че що се отнася до чувствителни документи, Комисията и Парламентът не са включили нито един такъв документ в своите регистри, докато Съветът е включил 79 чувствителни документа от общо 409 в своя регистър; като има предвид, че от качествения анализ ясно е видно, че редица разпоредби на същия регламент са породили различни тълкувания относно правилния начин за неговото прилагане, което е накарало гражданите да се обърнат към Европейския омбудсман и СЕО,

Д. като има предвид, че Съветът, в противоречие с разпоредбите на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, включва междуинституционалните референтни номера само в ограничен брой документи, като по този начин затруднява свързването на даден документ с процедура, като същевременно омаловажава документи, обозначавайки ги като „вътрешни документи”, които не се вписват в регистъра, или ги третира като „дипломатически” документи, с което обезсилва правото на гражданите на достъп до документи,

Е.  като има предвид, че съгласно съображение 6 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 достъп следва да се предоставя и до документи, изготвени в рамките на процедурата на делегирани правомощия (комитология), и като има предвид, че девет десети от създаваното законодателство се приема съгласно тази процедура и че съответно в този контекст следва изцяло да се гарантира надлежен и прозрачен парламентарен и демократичен контрол,

Ж. като има предвид, че интернет се е превърнал в главния способ за гражданите да извършват справки с документи на ЕС, като броят на документите, който институциите на ЕС предоставят на разположение онлайн е нараснал, което вече поражда необходимост от допълнително подобряване леснотата за ползване на уебсайтовете на институциите и документите на ЕС, тяхното взаимно свързване и създаването на единен портал на ЕС за достъп до всички документи, процедури и институции на ЕС,

З.  като има предвид, че институциите на ЕС вече следва да предприемат допълнителни стъпки към по-голяма прозрачност, откритост и демокрация чрез преминаване към „закон на ЕС за свобода на информацията”, тъй като при прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 редица слабости привлякоха общественото внимание, последните съдебни решения трябва спешно да се анализират и приложат от институциите, като същевременно Комисията публикува своето предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1049/2001,

1.  подчертава, че в повратното решение на СЕО по делото „Турко” се заключава, че „Регламент № 1049/2001 предвижда, по правило, задължение за оповестяване на становищата на правната служба на Съвета относно законодателен процес”[4] и че в това решение Съдът е достигнал до следните заключения:

- публичното право на достъп до документите на институциите на ЕС произтича от демократичния характер на тези институции, както е предвидено в съображение 4 и член 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001,

- изключенията, които се съдържат в същия регламент (като например, защитата на процеса на вземане на решения), трябва да се тълкуват строго и премерено спрямо първостепенния обществен интерес от разкриване на информация, тъй като той е свързан с демокрацията, по-тясното участие на гражданите в процеса на вземане на решения, законността на управлението, ефективността и отговорността пред гражданите[5],

- тези заключения са още по-важни, когато институциите на ЕС действат в тяхното законодателно качество[6],

- откритостта по отношение на различни възгледи относно даден акт (и неговата законност) „допринася за по-голямата легитимност на институциите в очите на европейските граждани и повишава доверието им в тях, като позволява открито обсъждане на различни мнения”[7],

- институцията трябва да представя подробно изложение на мотивите за отказ[8];

- изключението може да се прилага само за периода, през който защитата по отношение на съдържанието на документа е обоснована[9];

2.  подчертава, че решението на СЕО по делото „Турко” допълнително укрепва в ЕС принципа, според който демократичните институции имат задължение да гарантират публичност на своята дейност, документи и решения, което е условие за тяхната законност, легитимност и отчетност въз основа на член 6 от Договора за ЕС и членове 254 и 255 от Договора за ЕО, и следователно документите трябва да се публикуват и във всеки случай да бъдат достъпни, и всяко изключение от този принцип следва да бъде ограничено и строго тълкувано;

3.  настоятелно призовава всички институции на ЕС да прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 съобразно последната съдебна практика, и по-специално решението на СЕО по делото „Турко” по отношение всички негови последици, по-специално при законодателните процедури (публикуване на становищата на правните служби, строго тълкуване на изключенията, задължение за представяне на подробно изложение на мотивите за отказ и т.н.), и призовава Съвета също да преразгледа своите правила за гарантиране на публичност на всички разисквания, документи и информация, включително относно самоличността на членовете на делегациите на държавите членки в Съвета, както и в неговите работни и експертни групи, и да изготвя извлечения на протоколите от своите публични заседания, тъй като заключенията на СЕО относно факта, че публичният интерес от откритост има превес над изключението относно защитата на процеса на вземане на решение се прилагат и в този случай – тъй като различните мнения относно даден законодателен акт дават възможност за по-голяма легитимност на институциите;

4. призовава институциите на ЕС да определят общи правила относно начина, по който следва да се прилагат административните процедури и да се внасят, класифицират, декласифицират, завеждат в регистри и разпространяват административни документи във и извън институциите на ЕС, като се има предвид, че принципът на прозрачност е неделимо свързан с принципа на добра администрация, както Европейският парламент, Съветът и Комисията са прогласили в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; в същия дух, Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 на Съвета относно отваряне за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия[10] следва да бъде консолидиран като част от преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 с оглед включване на определения на общи правила за действащи, междинни и исторически архиви, за да се избегне непоследователност между практиките на институциите на ЕС и държавите-членки;

5.  счита, че Парламентът следва да изпълнява водеща роля по отношение на публичността, прозрачността и откритостта в ЕС и че преди парламентарните избори през 2009 г. той трябва да даде ход на извънреден план за действие, например в рамките на инициативата за електронен Парламент, за да гарантира, че на неговия уебсайт се предоставя повече и по-лесно достъпна информация относно:

–   дейността, участието и присъствието на членовете на ЕП по време на работата на Парламента, в абсолютно, относително и процентно изражение, на разположение и достъпна за гражданите и чрез критерии за търсене[11],

–              дейността на Парламента по време на пленарни заседания, комисии, делегации и вътрешни органи: Законодателната обсерватория следва да се усъвършенства чрез включването на препратки и връзки към всички съответни документи[12]; работата в рамките на комисиите и делегациите следва да бъде включена в уебсайта на Парламента по същия начин, както работата по време на пленарни заседания, а също така да бъде записана и предоставена на разположение и достъпна за гражданите чрез критерии за търсене; вътрешните органи (като Председателският съвет, Бюрото, квесторите, работната група за парламентарна реформа и т.н.) следва да насърчават и гарантират най-високо равнище на прозрачност на своите дейности спрямо останалите членове на ЕП и гражданите, като предоставят достъп до всички свои документи,

–   разноските и надбавките на членовете на ЕП в съответствие със становището на Европейския омбудсман във връзка с факта, че достъпът до информация следва да се прилага и за такива данни[13], както и всички декларации за финансови интереси на всички членове на ЕП, като подобна информация следва да бъде достъпна на всички официални езици на ЕС,

и призовава държавите-членки, националните парламенти, както и други избираеми органи да направят същото, като създадат регистър за парламентите и дейността на парламентаристите;

6.  настоятелно призовава Комисията да следва препоръката на Европейския омбудсман (жалба 3208/2006/GG) относно регистъра на Комисията, що се отнася до нейното задължение „да включва препратки към всички документи по смисъла на член 3, буква а), които притежава, в регистъра предвиден в член 11 от [Регламент (ЕО) № 1049/2001], когато това все още не е направено”;

7.  счита, че намирането на документи и информация би било по-лесно, ако самите документи се внасят, завеждат в регистър и използват повторно от други законодателни институции в съответствие с общи стандарти (например за референтни номера на различни версии на един и същ документ, измененията, приложенията и поправките към него)[14], посредством използването на текстообработващ софтуер с отворен код, ефективно многоезичие и технологии, които дават възможност на лица с увреждания да получат достъп до информация и документи, както Комисията е предложила на държавите-членки в своето съобщение относно решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA) (COM (2008)0583) и както се посочва в Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно повторната употреба на информацията в обществения сектор[15];

8.  счита, че достъпът до информация, свързана с европейските институции, все още продължава да бъде за обикновените граждани един осеян с пречки път, поради липсата на ефективна, ориентирана към гражданите междуинституционална политика за прозрачност и общуване; счита, че независимо от точката за достъп, гражданите на ЕС следва да могат да проследяват дадена законодателна или административна процедура и да имат достъп до всички свързани с нея документи[16]; както беше поискано още през 2001 г., следва да се определи междуинституционална пътна карта за подобряване, опростяване и попълване на регистрите и уебсайтовете на институциите и за тяхната оперативна съвместимост; институциите на ЕС, които целят да са водещи в разработването на техники за електронно управление, следва да имат възможност и воля да създадат една действително междуинституционална търсачка, която да улеснява достъпа на обществеността до документи и информация;

9.  изразява дълбоко съжаление относно факта, че противно на предвиденото в член 12 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, много подготвителни законодателни документи все още не се регистрират (като „вътрешните документи“, разисквани главно в рамките на работните групи на Съвета, създадени от КОРЕПЕР 1), а когато се регистрират, им липсва междуинституционалният код, така че се оказва невъзможно да бъдат включени в общо междуинституционално досие като част от пилотния междуинституционален проект "Прозрачност в пространството на свобода, сигурност и правосъдие" (Trans-Jai), започнат още през 2004 г. за законодателните процедури в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП); отбелязва новия краен срок (2010 г.), обявен в пленарно заседание от заместник-председателя на Комисията Валстрьом, и в тази връзка счита, че този срок също няма да бъде спазен, ако институциите не осигурят незабавно служител за връзка, който би могъл да добавя междуинституционалния код, когато такъв липсва в оригиналния документ; настоящото положение представлява не само разхищение на публични средства, но е и начин да се държат гражданите настрана от ежедневната законодателна работа в много чувствителни области, като например ПССП; настоятелно призовава Комисията да предвиди влизането в сила на подобно средство за началото на следващия парламентарен мандат;

10. счита, че институциите на ЕС следва да създадат единен регистър/портал на ЕС за информация и документи, който да позволява на гражданите да проследяват определена процедура и да имат достъп до всички документи, свързани с нея[17]; подобен план следва да изхожда от опростяването и попълването на техните регистри и уебсайтове и взаимното им свързване между институциите на ЕС, до интегрирането им в единен портал на ЕС; призовава за създаването, преди началото на следващия парламентарен мандат, на междуинституционален ежедневен бюлетин за проследяване, в който да са събрани информация и документи, свързани със законодателната и незаконодателната дейност и програмите на ЕС, както беше планирано при проекта Trans-Jai, основаващ се на междуинституционално споразумение през 2004 г., но за съжаление все още недействащ;

11. призовава институциите на ЕС да гарантират, че най-късно до началото на следващия парламентарен мандат:

- във всички подготвителни документи ще се цитира референтният номер на законодателната процедура,

- дневният ред и всички резултати от разискванията на Съвета и на подготвителните органи ясно препращат към работните документи и своевременно се регистрират и публикуват в регистъра на Съвета (включени в така наречените „вътрешни документи”),

- предоставят безпристрастна и прозрачна информация на гражданите за тяхната организационна структура, като посочват сферата на компетентност на вътрешните си отдели, вътрешното разпределение на работата и примерни срокове за досиетата, попадащи в тяхната сфера на компетентност, към кои служби следва да се обръщат гражданите, за да получат помощ, информация или получаване на удовлетворение по административен ред,

–   всички законодателни предложения се съпътстват от оценка на въздействието, достъпна за обществеността;

12. призовава институциите на ЕС да осигурят по-голяма прозрачност по отношение на процедурите на комитология, както и съгласието на първо четене, постигнато между институциите на ЕС при процедурите за съвместно вземане на решение (така наречените "тристранни диалози"), за да гарантират, че междуинституционалните споразумения напълно съответстват на задълженията за публичност, прозрачност и откритост при законодателните процедури, включващи парламентарно събрание, което има нормативно установено задължение да провежда открити заседания и да публикува разглежданите документи;

13. подчертава факта, че настоящите процедури за делегирано законодателство (т.нар. актове, приемани по процедурата на комитология), които обхващат девет десети от правнобвързващите актове, приемани всяка година от институциите на ЕС, следва да се преразгледат и прилагат така, че да се гарантира зачитането на принципите на демокрация и прозрачност, че членовете, процедурите и гласуванията на комитетите в рамките на комитологията са публични и че националните и европейските парламентаристи, както и гражданите имат пряк достъп до документите в комитоложкия регистър, веднага след като същите бъдат изпратени на членовете на комитетите в рамките на комитологията (както беше обещано през 2001 г. от бившия член на Европейската комисия Барние); счита, че следва да се прилага повишена прозрачност, по-специално по отношение на проекторегламентите, като Парламентът следва да организира разглеждането на такива предложения по възможно най-открит и прозрачен начин, като така се избягват непрозрачни ситуации, като тези, които възникнаха във връзка с регламентите, свързани с безопасността на въздухоплаването, течностите и скенерите за проверка на хора;

14. счита, че принципът на лоялно сътрудничество между институциите предполага задължение за институциите на ЕС, по-специално когато работят по законодателни досиета или международни договори (например, сътрудничество между ЕС и САЩ в областта на ПВР, данните за резервация на пътници и защитата на данните) или процедурите по назначение (например, назначението на директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права), да обменят всички съответни документи и информация, дори чувствителни или поверителни, а настоящите практики следва спешно да се подобрят;

15. оценява високо работата на Европейския омбудсман за гарантиране на по-голяма прозрачност от страна на институциите на ЕС и споделя изразените възгледи, заедно с Европейския надзорен орган по защита на данните, относно равновесието между защита на данните и правото на личен живот, уредено в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[18] и Регламент (ЕО) № 1049/2001; изисква от Европейския омбудсман да подготви доклад относно достъпа до документи за новоизбрания парламент, като обърне внимание на повдигнатите в настоящия доклад въпроси;

16. призовава институциите на ЕС и държавите-членки да насърчават обща административна култура на прозрачност, основана на принципите, изложени в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съдебната практика на Съда на Европейските общности, препоръките на Европейския омбудсман и най-добрите практики на държавите-членки; счита, че подобно на длъжностните лица за защита на данните, всеки генерален директор в институциите на ЕС следва да гарантира, че документите се внасят, завеждат в регистър, класифицират, декласифицират и разпространяват в съответствие с принципа на добра администрация, Регламент (ЕО) № 1049/2001 и правилниците на съответните институции на ЕС;

17. призовава за обявяване на Европейска година на прозрачност и за провеждане на европейска кампания за прозрачност, които да се популяризират през 2009 г. по повод на европейските избори, така че гражданите да са запознати с правото си на достъп до документите на ЕС и със стандартите на ЕС във връзка с публичността, откритостта и прозрачността, както и в държавите-членки;

18. счита, че прозрачността на равнище ЕС следва да се наблюдава от държавите-членки при въвеждането на законодателството на ЕС в националното право и приканва националните парламенти и Конференцията на специализираните органи по общностните и европейските въпроси на парламентите в Европейския съюз да разгледат предложенията, които се съдържат в настоящата резолюция, и да насърчат създаването на регистър за парламентите и дейността на парламентаристите на равнище на ЕС, който да служи за гарантиране и увеличаване на взаимното сътрудничество и консултации между ЕС, Парламента и националните парламенти, и който да се основава на най-добрите практики по отношение на прозрачност на електронния Парламент и електронното управление;

19. призовава политическите партии и парламентарните политически групи да насърчават прозрачност и откритост вътрешно и в парламентите, например чрез предаване на живо на техните заседания и предоставяне на достъп до програми и документи чрез интернет;

20. отбелязва изразената загриженост от страна на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в нейното становище № 270 (2008) по отношение на проекта на конвенция на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи и призовава държавите-членки да включат в проекта на конвенцията най-малко измененията, предложени от членовете на тази Асамблея;

21. призовава Европейския съвет и Съда на Европейските общности (последният, доколкото се отнася до административните му задачи), които са единствените два органа, които все още не прилагат спрямо техните документи Регламент (ЕО) № 1049/2001, да помислят и да предприемат подходящи действия за коригиране на това положение;

22. призовава институциите на ЕС да работят за амбициозен европейски „Закон за свобода на информацията” въз основа на настоящото предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1049/2001;

23. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съвета на Европа.

• [1]  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
• [2]  ОВ L 243, 27.9.2003 г., стр. 1.
• [3]  ОВ C 298, 30.11.2002 г., стр. 1.
• [4]  Параграф 68 от решението на СЕО по делото „Турко”.
• [5]  Документ, който би могъл да е предмет на изключение (като например, „правно становище”), следва да се проверява по отношение на неговото съдържание, за да се прецени кои негови части са предмет на изключението; рисковете, свързани с разкриване на информация, трябва да са „разумно предвидими, а не изцяло хипотетични”; претегляне на такъв риск и „публичния интерес от предоставяне на достъп до документа, предвид произтичащите предимства [...] от по-голямата откритост, доколкото това позволява по-тясно участие на гражданите в процеса на вземане на решения и гарантира по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията спрямо гражданите в демократична система”.
• [6]  Тъй като „възможността за гражданите да се запознаят със съображенията, които стоят в основата на законодателната дейност, е предварително условие за ефективното упражняване на демократичните им права” (параграф 46 от решението на СЕО по делото "Турко") и „оповестяването на документи [...] възникващи в хода на обсъждането на законодателни инициативи, може да увеличи прозрачността и откритостта на законодателния процес и да укрепи демократичното право на европейските граждани” (параграф 67 от решението на СЕО по делото "Турко") е първостепенен публичен интерес, подчертан в Регламент 1049/2001.
• [7]  Параграф 59 от решението на СЕО по делото „Турко”.
• [8]  Параграф 69 от решението на СЕО по делото „Турко”.
• [9]  Параграф 70 от решението на СЕО по делото „Турко”.
• [10]  ОВ L 43, 15.2.1983 г., стр. 1.
• [11]  Като например: колко дни всеки член на ЕП е присъствал в ЕП и кога се е подписвал и/или гласувал, както и как, когато се провежда поименно гласуване, в пленарно заседание и в комисия; в кои заседания на институционални органи е участвал, пленарни и/или на комисиите и/или на делегациите и т.н.; информация следва да бъде на разположение и чрез критерии за търсене, като например име на члена на ЕП / пленарно заседание / комисия / делегация / гласуване / присъствие / ден / месец / година / мандат на парламента / и т.н., а в уебстраниците на членовете на ЕП и в други относими уебсайтове следва да бъдат включени връзки към този уебсайт; Уебстраниците на членовете на ЕП следва да включват тази информация, както и имената на сътрудниците, изразени становища, изменения на доклади и други актове, внесени за разглеждане в комисия и пленарни заседания, обяснения на вот, адио-видео изказвания, подписани писмени декларации, включително списъка на подписалите ги лица и т.н.
• [12]  Процедури и документи в рамките на комисиите като първи доклад и изменения, становища на други комисии, становища на правната служба, изменения, внесени за разглеждане в пленарно заседание, поименно гласуване, междуинституционални писма, по-специално такива свързани със законодателните процедури, на равнище комисия и пленарно заседание и т.н.
• [13]  Проектопрепоръка на Европейския омбудсман до Европейския парламент по жалба 3643/2005/(GK)WP.
• [14]  Понастоящем не така, тъй като Комисията, Парламентът и Съветът се придържат към различни практики.
• [15]  ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 90.
• [16]  Като например, първоначалното предложение, протоколи от заседания, доклади, изменения, гласуване, резултати от гласуването, разисквания, текст в сила, прилагане в държавите-членки, доклади за оценка и т.н.
• [17]  Като например, първоначалното предложение, протоколи от заседания, доклади, изменения, гласуване, резултати от гласуването, разисквания, текст в сила, прилагане в държавите-членки, доклади за оценка и т.н.
• [18]  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.11.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	43 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alexander Alvaro, Catherine Boursier, Emine Bozkurt, Kathalijne Maria Buitenweg, Maddalena Calia, Giusto Catania, Jean-Marie Cavada, Fabio Ciani, Carlos Coelho, Elly de Groen-Kouwenhoven, Panayiotis Demetriou, Gérard Deprez, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Claudio Fava, Armando França, Kinga Gál, Patrick Gaubert, Jeanine Hennis-Plasschaert, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Stavros Lambrinidis, Roselyne Lefrançois, Baroness Sarah Ludford, Javier Moreno Sánchez, Maria Grazia Pagano, Martine Roure, Inger Segelström, Vladimir Urutchev, Ioannis Varvitsiotis, Manfred Weber, Tatjana Ždanoka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Marco Cappato, Carlo Casini, Elisabetta Gardini, Monica Giuntini, Genowefa Grabowska, Luis Herrero-Tejedor, Sophia in ‘t Veld, Ona Juknevičienė, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jörg Leichtfried, Nicolae Vlad Popa, Luca Romagnoli, Stefano Zappalà
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender