ДОКЛАД относно социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства

30.6.2010 - (2010/2041(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Антония Първанова

Процедура : 2010/2041(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0221/2010
Внесени текстове :
A7-0221/2010
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства

(2010/2041(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид част втора от Договора за функционирането на Европейския съюз, в която се установява задължението на Европейския съюз за борба с дискриминацията,

–   като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход[1], Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите[2], Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)[3] и Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги[4],

–   като взе предвид член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека[5], Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените[6] и Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства[7],

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–   като взе предвид Стокхолмската програма[8],

–   като взе предвид Лисабонската стратегия и стратегията на ЕС за 2020 г., която се разработва в момента,

–   като взе предвид Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора Програма за действие на Общността в областта на здравето (2008—2013 г.)[9],

–   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените от ромски произход в Европейския съюз[10],

–   като взе предвид резолюцията си от 27 септември 2007 г. относно равното третиране на лица без разлика на расата или етническия произход[11],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2006 г. относно имиграцията при жените: ролята и мястото на жените имигранти в Европейския съюз[12],

–   като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2009 г. относно положението с основните права в Европейския съюз за периода 2004-2008 г.[13],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда[14],

–   като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009 г.[15],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0221/2010),

А. като има предвид, че Договорът за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз установяват ценностите, на които се основава ЕС, но като има предвид, че на практика не всички хора, живеещи в ЕС, се възползват в пълна степен от Хартата на основните права, по-специално жените, принадлежащи към етническите малцинства, включително тези, които са жертва на насилие, трафик и бедност; като има предвид също така, че тези ценности са общи за обществата във всички държави-членки, в които плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете имат превес,

Б.  като има предвид, че член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство; като има предвид обаче, че все още многобройни етнически малцинствени общности, живеещи в ЕС, са жертви на дискриминация, социално изключване и сегрегация,

В.  като има предвид, че равното третиране е основно право, а не привилегия, на всички граждани и че толерантността следва да бъде обща позиция към живота, а не привилегировано отношение само към някои; като има предвид, че трябва да се води еднакво упорита борба с всички форми на дискриминация,

Г.  като има предвид, че жените от етническите малцинства са в необлагодетелствано положение не само в сравнение с жените, принадлежащи към мнозинството, но също така и в сравнение с мъжете от етническите малцинства,

Д. като има предвид, че един интегриран подход на ЕС е от основно значение за последователна политика в областта на социалното приобщаване на жените от етническите малцинства, включваща мерки за борба срещу дискриминацията и за улесняване на достъпа до жилищно настаняване, заетост, образование, здравеопазване и социални услуги, както и за насърчаване на зачитането на основните права,

Е. като има предвид, че не съществува общоприето правно определение за етнически малцинства; като има предвид, че принципите относно равните възможности и равното третиране, основаващи се на взаимно зачитане, разбиране и приемане, следва да бъдат крайъгълен камък на политиките на ЕС по отношение на всички живеещи в ЕС, независимо от техния произход,

Ж. като има предвид , че равният достъп за всички до образование с високо качество подобрява интеграцията на пазара на труда и общото качество на живот; като има предвид обаче, че в определени държави-членки населението, принадлежащо към етнически малцинства, е изключено от пълноценно и равноправно участие в общоприетите образователни системи; като има предвид, че за да се осигури развитието на демократично и либерално общество в ЕС, образователните системи трябва да предават ценностите толерантност и равенство,

З.  като има предвид, че в полза на политиките за интеграция на гражданите от трети страни е да се засилва перспективата за равенството на половете, която е от основно значение с оглед гарантиране, че се отчитат специфичните потребности на жените, принадлежащи към етническите малцинства,

И. като има предвид, че политиките в областта на имиграцията и предоставянето на убежище, както и законодателството в тази област, следва да насърчават приобщаването на жените, принадлежащи към етническите малцинства,

Й. като има предвид, че е необходим целенасочен подход по отношение на социалното приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства, за да се избегнат многостранната дискриминация, стереотипите, стигматизацията и етническата сегрегация,

K. като има предвид, че различията в културата, традициите и/или религията не следва да представляват пречка за приобщаването на жените, принадлежащи към етническите малцинства;

Л. като има предвид, че събирането на данни с разбивка по определени признаци е предварително условие за защитата и популяризирането на правата на човека по отношение на жените и етническите малцинства и че поради отсъствието на статистически данни остава невъзможно идентифицирането на много проблеми, което означава, че не се приема конкретна политика, насочена към тях,

M. като има предвид, че съществува широк набор от налични целесъобразни инструменти и политики за осигуряване на приобщаването на жените, принадлежащи към етническите малцинства, но че има различия в прилагането на национално равнище и липса на координация на равнище ЕС,

Н. като има предвид, че в по-голямата част от случаите жените, принадлежащи към етническите малцинства, се сблъскват с различни форми на дискриминация и са по-уязвими по отношение на социалното изключване и бедността, както и по отношение на драстични нарушения на правата на човека като трафик на хора и принудителна стерилизация, отколкото жените, принадлежащи към етническото мнозинство, и мъжете от малцинствените групи,

O. като има предвид, че по-ниският социално-икономически статус на жените от много етнически малцинства на практика се изразява в ограничения на упражняването на основните им права и липса на достъп до ресурси, включително репродуктивни и сексуални здравни ресурси, и затруднява в по-голяма степен процеса на приобщаване,

П. като има предвид, че здравният статус на жените засяга не само тяхното лично здраве, но също така и здравето на техните деца,

Р.  като има предвид, че активното участие на жените в обществото и тяхното успешно приобщаване ще имат положително въздействие върху техните деца и бъдещите поколения,

С. като има предвид, че социалното изключване на жените, принадлежащи към етнически малцинства, може да доведе до трудности по отношение на икономическата независимост, като последиците от това могат да бъдат преки и косвени разходи за обществото и публичните бюджети,

Т.  като има предвид, че жените, принадлежащи към етническите малцинства, са по-уязвими към различните форми на насилие и експлоатация от страна на мъжете, когато не са толкова добре интегрирани, колкото жените от етническото мнозинство,

У. като има предвид, че засилените, редовно провеждани консултации на местно, регионално и национално равнище, както и на равнище ЕС, с жени, принадлежащи към етнически малцинства, биха били от полза за социалното приобщаване,

1.  подчертава, че не съществува общоприето правно определение на етнически малцинства и че това понятие обхваща голямо разнообразие от ситуации, пред които са изправени различни етнически групи в държавите-членки на ЕС;

2.  настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с неправителствените организации и групите на гражданското общество, да следят за редовното събиране и анализиране на данни с разбивка по пол и етническа принадлежност, в съответствие с правилата на държавите-членки относно защитата на личните данни, по въпроси, свързани със социалното приобщаване, като достъп до обучение, пазар на труда, социална сигурност, здравна система и жилищно настаняване;

3.  счита, че е от първостепенно значение да се прилага своевременно действащото законодателство и следователно директивите да се въвеждат в националното законодателство на държавите-членки; счита, че е необходима по-структурирана координация на политиките на ЕС, националните, регионалните и местните политики относно етническите малцинства, с цел устойчиво въздействие и постигане на по-добри политики на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище, и насърчава политиците на всички равнища да се консултират с жените, за чиито права става въпрос, както и с техните общности и организациите, активни в тази област, относно политиките и мерките, насочени към подобряването на социалното приобщаване на жените от етническите малцинства;

4.  подчертава значението на възпитаването на способности за приемане на различни култури и на информирането относно въздействието на дискриминацията и предразсъдъците; отбелязва, че отговорността за ефективното приобщаване е както на етническите малцинства, така и на приемащата общност, и че както едните, така и другите трябва да полагат усилия за взаимна интеграция с оглед постигане на социално единство;

5.  призовава Комисията и държавите-членки да предприемат мерки, насочени към предотвратяване на загубата на квалификация на жените, принадлежащи към етническите малцинства, посредством предоставяне на по-добър достъп до пазара на труда, включително достъп до грижи за деца на достъпни цени и с добро качество, и гарантиране на достъп до образованието, обучението и професионалното обучение, призовава за ефективно изпълнение на политиките, насочени към жените, принадлежащи към етническите малцинства, и въвеждане на ясни, бързи процедури за признаване на уменията и квалификациите;

6.  отбелязва значението на ролевите модели в интеграцията и изразява подкрепата си за обмена на най-добрите практики на държавите-членки с по-голям опит в предотвратяването на социалното изключване; насърчава политиците на равнище ЕС и на национално, регионално и местно равнище да се консултират с организациите на жените от етнически малцинства относно политиките и мерките, насочени към социалното приобщаване на жените от етническите малцинства; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предложат мерки за насърчаване на съществуването на междукултурни и социокултурни посредници в рамките на ЕС;

7.  счита, че с цел успешното създаване на алтернативи на бедността и социалното изключване, процесът на приобщаване трябва да започне в ранна възраст; счита следователно, че е необходимо осигуряването на институционална рамка за основаващите се на местните общности социални и образователни услуги, предназначени за деца и семейства и отговарящи на местните и лични нужди, гарантирайки равен достъп до висококачествени услуги; поради това призовава Комисията да осигури специална помощ за програмите за ранно приобщаване;

8.  призовава Комисията да обсъди разширяването на възможностите на ЕС за финансиране посредством Европейския социален фонд и Европейския фонд за интеграция и даването на по-стратегическа насоченост на тези фондове, с цел те да играят роля при интеграцията и повторната интеграция на жените, принадлежащи към етническите малцинства, на пазара на труда, по-специално в контекста на икономическа криза; подчертава значението на диференцирането между групите на мигрантите и на етнически малцинства в контекста на Европейския фонд за интеграция и настоятелно призовава Комисията да разработи мерки, улесняващи достъпа до средства на ЕС за жените мигранти и жените от етническите малцинства;

9.  призовава Комисията, посредством Европейския социален фонд и Европейския интеграционен фонд, и държавите членки, посредством националните социални фондове, да насърчават възможностите за предприемачество, конкретно насочени към жени от етническите малцинства, чрез спомагане за организирането на семинари и групови занятия, посветени на предприемачеството, и чрез публикуването на проекти в областта на развитието;

10. призовава Комисията и държавите-членки, в сътрудничество с неправителствените организации, да провеждат кампании за повишаване на осведомеността, насочени към жените от етническите малцинства, както и към широката общественост, да следят за цялостното изпълнение на съответните разпоредби с цел борба с дискриминационните културни навици и патриархални ролеви модели, предотвратяване на поляризацията и борба с широко разпространените сексистки стереотипи и социална стигматизация, които поддържат насилието срещу жените, както и да гарантират, че няма оправдание за насилието на основание обичаи, традиции или религиозни съображения;

11. подчертава, че, с оглед на получаване на информация за изготвяне на целенасочени интеграционни политики, са необходими повече междусекторни проучвания и показатели във връзка с въздействието на дискриминацията и социалното изключване върху жени, принадлежащи към общности на етнически малцинства на територията на ЕС; във връзка с това насърчава Комисията, по-специално Генерална дирекция „Изследвания“, да финансира подобни изследователски проекти;

12. насърчава активното политическо и социално участие на жените, принадлежащи към етническите малцинства, във всички области на обществото, включително в политическото лидерство, образованието и културата, с цел борба с настоящото недостатъчно представителство;

13. посочва, че икономическата независимост и овластяването на жените са основен фактор за гарантиране на тяхното пълноценно участие в обществото;

14. призовава държавите-членки да зачитат основните права на всички жени, включително жените, принадлежащи към етническите малцинства, особено що се отнася до достъпа им до здравни грижи, правосъдие, правна помощ, правна информация и жилищно настаняване;

15. насърчава Комисията, държавите-членки и регионалните и местни органи да полагат активни усилия за подобряване и улесняване на достъпа до образованието, като особено се акцентира върху изучаването на езици, по-специално официалните езици на съответната държава, и достъпа до образование през целия живот и до висше образование за жените и момичетата, принадлежащи към етническите малцинства, с цел избягване на различия между половете по отношение на равнището на образование, които могат да доведат до изключване от пазара на труда и бедност;

16. подчертава, че жените, принадлежащи към етническите малцинства, се нуждаят от достъп до информация на различни езици относно здравните грижи; подчертава значението на междукултурното обучение за лицата, предоставящи здравни услуги, в сътрудничество с групите на жени от етническите малцинства;

Равенство между половете

17. настоятелно призовава Комисията да отчита аспекта, свързан с равенството на половете, при вземането на решения относно политики и мерки, насочени към социалното приобщаване;

18. призовава държавите-членки да предприемат мерки за гарантиране на достъпа до услугите по оказване на помощ, насочени към превенцията на основаното на пола насилие и защитата на жените от него, независимо от тяхното правно положение, раса, възраст, сексуална ориентация, етнически произход или религия;

19. призовава Комисията и държавите-членки да гарантират пълното прилагане на съществуващото законодателство относно равенството между половете и за борба с дискриминацията, като предоставят на разположение средства за специфично обучение и мерки за повишаване на осведомеността относно правата, които вече имат жените, принадлежащи към етническите малцинства, и средствата, до които могат да прибягват при евентуално нарушаване на техните права;

20. призовава държавите-членки да гарантират защитата за жертвите на многостранната дискриминация, сред които жените, принадлежащи към етнически малцинства, представляват голяма група, посредством добавянето в правната система на изрични клаузи и задължителни разпоредби по отношение на многостранната дискриминация;

21. настоява за активното участие на Европейския институт за равенство между половете при събирането на данни и провеждането на проучвания по въпроси на интеграцията относно жените, принадлежащи към етническите малцинства, като прилага последователно принципа за интегриране на равенството между половете и насърчава приоритетите в областта на социалното приобщаване;

22. призовава Агенцията за основните права да включи напречен подход, свързан с равенството на половете и правата на жените, във всички аспекти на многогодишната рамка и в последващите си действия, включително в областта на етническата дискриминация и основните права на ромите;

23. призовава Европейския институт за равенство между половете системно да събира данни с разбивка по пол и етническа група, както и според други признаци, и да представя резултатите си, разпределени по пол и етническа принадлежност; подчертава необходимостта от подходящи механизми за събиране на данните и тяхната защита, за да се гарантира предотвратяването на злоупотреби, например създаването на профили на расов принцип;

24. подчертава решаващата роля на националните органи, занимаващи се с проблемите на равенството, при предоставянето на подкрепа и помощ за жертвите на дискриминация и информирането им относно техните права и задължения; призовава държавите-членки да гарантират ефикасността и независимостта на националните органи, занимаващи се с проблемите на равенството, и да им осигурят достатъчно финансови и човешки ресурси във връзка с всеки признак на дискриминация, също и във връзка с многостранната дискриминация; призовава националните органи, занимаващи се с проблемите на равенството, да създадат инструменти и да развият форми на обучение относно множествената дискриминация, в това число относно специфичното положение на жените, принадлежащи към етнически малцинства;

25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
  • [2]  OВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
  • [3]  L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
  • [4]  L 373, 21.12.2004, стp. 37.
  • [5]  Приета с Резолюция 217A (III) от 10 декември 1948 г. на Общото събрание на ООН.
  • [6]  Приета с Резолюция 34/180 от 18 декември 1979 г. на Общото събрание на ООН.
  • [7]  Приета с Резолюция 47/135 от 18 декември 1992 г. на Общото събрание на ООН.
  • [8]  Документ 5731/10 от 3 март 2010 г. на Съвета на Европейския съюз.
  • [9]  L 301, 20.11.2007 г., стр. 3.
  • [10]  ОВ C 298E, 8.12.2006 г., стр. 283.
  • [11]  ОВ C 219E, 28.8. 2008 г., стр. 317.
  • [12]  ОВ C 313E, 20.12.2006 г., стр. 118.
  • [13]  ОВ C 46E, 24.2.2010 г., стр. 48.
  • [14]  Приети текстове от тази дата, P6_TA(2009)0371
  • [15]  Приети текстове от тази дата, P7_TA(2010)0021.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Целта на настоящия доклад е да се направи оценка на политиките за социална интеграция в ЕС за жените, принадлежащи към етническите малцинства, и да се определят случаите, в които те функционират, и случаите, в които има проблеми, за да се допринесе за намирането на решение.

За да бъдат разгледани темите, обхванати в заглавието на настоящия доклад, са анализирани три ключови аспекта:

1. Роля на политиките за интеграция в Европейския съюз

2. Ролята на жените в етническите малцинства

3. Политика за равенство между половете

Живеем в мултикултурно общество, включващо различни културни, етнически и религиозни общности. С цел постигане на ефективна интеграция следва да се съчетаят различни потребности и искания, които понякога дори влизат в противоречие. Следователно е от решаващо значение да се идентифицират тези искания и да се намери начин за съчетаването им, с цел да се отговори на законните стремежи на жените, принадлежащи към етнически малцинства, без да се губи единството и приемствеността на етническата им група.

1. Роля на политиките за интеграция в Европейския съюз

Социалната интеграция може да се разбира като гарантиране на достъпа до средства, участие и принадлежност. Политиката за социална интеграция определя условия, които в широка степен засягат възможностите за справяне с проблеми и пречки, за постигане на участие и достъп и за създаването на чувство за принадлежност. Политиката за социална интеграция включва не само законодателни инструменти, но също така и широк набор от административни действия и доброволчески дейности.

Не съществува правно обвързваща политика на ЕС относно социалната интеграция в Европейския съюз, главно тъй като интеграцията е отговорност на държавите-членки. Въпреки това, политиката за интеграция е все по-важна на равнище ЕС и се полагат усилия за разработване на общ подход за интеграция в съгласувана европейска рамка. Комисията подчертава, че интеграцията става дори още по-важна, тъй като икономическите и социалните аспекти на демографското застаряване на населението стават по-значими, и ясно посочва жените мигранти и жените от малцинствата като целева група за политиката за интеграция.

На интеграцията в държавите-членки на Европейския съюз следва да се гледа от перспективата на европейското гражданство. Следва да се подчертае, че структурата на ЕС се основава върху гражданството и принципа на равни възможности и недискриминация. Тези правила и принципи на ЕС се прилагат, обаче, в по-голямата част от случаите единствено за гражданите на ЕС, които същевременно са граждани на държавите-членки. В светлината на настоящия доклад, това означава, че малцинствата, които са установени и са придобили правен статут на граждани, се защитават от правилата и принципите на Европейския съюз. Но какъв е случаят с лицата, които са пристигнали в ЕС относително скоро, например мигрантите, и все още не са граждани на държава-членка? Те не са защитени от инструментите на ЕС като член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 13 от ДЕО) или Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход. Инструментите на ЕС, свързани с имиграцията, им предоставят определени права по отношение на области като пазара на труда, социалните права и правната интеграция. Въпреки това, все още не е изготвена последователна политика на ЕС за интеграция на мигрантите. Нещо повече, жените мигранти (както и жените, принадлежащи към установени малцинства) са защитени от общите принципи и правните инструменти на международното право. Но въпросът е дали това е достатъчно и дали не следва да се предприемат допълнителни действия на равнище ЕС?

Като се има предвид казаното дотук е видно, че вниманието следва да бъде насочено към евентуалните различия между установените или традиционните малцинства и новоустановилите се малцинства, например мигранти.

В доклада докладчикът разглежда необходимостта от предприемането на конкретни действия на равнище ЕС, за да се даде възможност за по-добро приобщаване на жените, принадлежащи към етническите малцинства. Ако такива са необходими, в каква форма следва да бъдат предприети. Дали те следва да са под формата на обмен на най-добри практики/информация между държавите-членки или под формата на законодателство със задължителен характер.

Друг вариант, чрез който ЕС може да изясни и формира по по-добър начин политиките за приобщаване, би могло да представлява изготвянето на насоки на ЕС, за да се помогне на държавите-членки да предоставят възможност на жените от етническите малцинства за достъп до 1) образователната система, 2) системата на здравеопазването, 3) системата на дългосрочни грижи, 4) социалните помощи, 5) заетост и/или 6) финансова помощ.

2. Ролята на жените в етническите малцинства

В международното право не съществува общо правно определение за национални или етнически малцинства. В своите документи[1] Съветът на Европа говори за национални малцинства, когато става въпрос за "група хора в една държава, които живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани, имат стари, солидни и трайни връзки с държавата, притежават специфични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики, въпреки че са по-малобройни от останалата част на населението на държавата или на даден неин регион, са представени в достатъчна степен, движени са от обща воля за запазване на белезите на общата им идентичност, в частност култура, традиции, религия или език”. Както е видно от това определение, Съветът на Европа говори за установени малцинства или хора, които принадлежат към установени малцинства, които вече са получили гражданство на Европейския съюз и затова са защитени от правото на ЕС. Законодателството само по себе си обаче не може да създаде добри отношения и да промени нагласите. Но то може да установи ясни стандарти за приемливо поведение и да предвиди обезщетение за тези, които са станали обект на несправедливост.

По-трудно е да се даде определение на групите, които не са били установени в приемащата страна. Дадена група може да бъде определена като етническа група, ако в рамките на по-голямо общество тя е обособена и обвързана от общи връзки, включително език, националност, култура, видими „расови” характеристики и обща история.

С оглед на целта на настоящия доклад обаче не е от толкова решаващо значение дадена група да бъде определена като малцинство или като етническа група, тъй като дадено лице получава правата и защитата съгласно правото на ЕС въз основа на своя правен статут като гражданин на ЕС, а не като член на малцинство или етническа група.

В тази връзка докладът ще се съсредоточи върху установяване на съществуващите проблеми, свързани с етническите малцинства и жените мигранти, като проучи тяхното положение в областта на правата на гражданите, както е посочено в първата част на настоящия работен документ: достъп до обществени услуги като образование, социални услуги, здравеопазване и до пазара на труда, които оказват сериозно влияние върху приобщаването на жените, принадлежащи към етническите малцинства.

Важно е да бъде разгледана дилемата на приобщаването в рамките на Европейския съюз и да бъде подчертан фактът, че да бъдеш жена от определена етническа група не е пречка в едно демократично общество, а играе все по-значима социално-икономическа роля в Европейския съюз.

Трудно е да бъде проучено настоящото положение на жените, принадлежащи към етническите малцинства, тъй като липсват обособени по пол статистически данни относно социалното приобщаване на мигрантите и малцинствата. Например начинът, по който жените са подложени на расизъм и дискриминация, често е различен от този при мъжете, тъй като жените и момичетата могат да страдат от множествени форми на дискриминация, едновременно въз основа на пола и въз основа на етническата принадлежност. Множествената дискриминация, пред която са изправени жените мигранти и жените, принадлежащи към малцинствата, налага да бъдат разработени новаторски подходи за повишаване на осведомеността относно правата на жените, за предоставяне на повече права на жените и за окуражаване на жените да поемат ръководни роли в техните общности за насърчаване на правата на човека.

Установяването на общи проблеми в рамките на ЕС е затруднено освен това от факта, че предизвикателствата пред жените мигранти и жените, принадлежащи към малцинствата, в Европа са много разнообразни, в зависимост от спецификата на държавата-членка, в която живеят, историята на миграцията в тази държава, съществуващото законодателство и законите, регулиращи миграцията, възможността и желанието на тези държави да признаят и зачитат наличието на малцинства и имигранти и степента на отвореност на обществото.

При обсъждането на ролята на жените в политиките на приобщаване следва да не бъде забравяна ролята на мъжете. Докладчикът разглежда въпроса дали ролята на мъжете от етническите малцинства трябва да бъде обсъждана с цел насърчаване на приобщаването на жените от етническите малцинства в Европейския съюз.

Докладчикът насочва вниманието към въпроса за определени условия и фактори, свързани с произхода, които биха могли да възпрепятстват социалното приобщаване на жените от етническите малцинства в по-голяма степен, отколкото на жените, принадлежащи към мнозинството. Това са 1) ниво на образование и познание на езика, 2) жилищни условия, 3) здравословно състояние и/или 4) качество на работното място и условия на труд.

3. Политика за равенство между половете

Политиката на Европейския съюз за равенство между половете има за цел насърчаване на равенството между мъжете и всички жени, но жените, принадлежащи към етническите малцинства, възпрепятствани ли са да се възползват от политиките поради липса на социално приобщаване?

В доклада докладчикът разглежда дали следва да се предприемат конкретни мерки, насочени към равенството между половете сред етническите малцинства.

  • [1]  Европейска харта за регионалните или малцинствените езици и Препоръка 1201 (1993) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

11

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Emine Bozkurt, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Iratxe García Pérez, Jolanta Emilia Hibner, Mary Honeyball, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Philippe Juvin, Nicole Kiil-Nielsen, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Barbara Matera, Антония Първанова, Frédérique Ries, Raül Romeva i Rueda, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Marc Tarabella, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Christa Klaß, Elisabeth Morin-Chartier, Mariya Nedelcheva, Norica Nicolai, Chrysoula Paliadeli, Joanna Senyszyn

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Julie Girling