ДОКЛАД относно ролята на жените в едно застаряващо общество

27.7.2010 - (2009/2205(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Sirpa Pietikäinen

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на жените в едно застаряващо общество

(2009/2205(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2009 г., озаглавено „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС (Доклад от 2009 г. за застаряването на населението)“ (COM(2009)0180),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 11 май 2007 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа: факти и цифри“ (SEC(2007)0638),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено „Укрепване на връзките между поколенията“ (COM(2007)0244),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г., озаглавено „Демографското бъдеще на Европа — от предизвикателство към възможност“ (COM(2006)0571),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г.“ (COM (2006)0092),

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 23 и 25 от нея, относно равенството между жените и мъжете и правата на възрастните хора, както и членове 34, 35 и 36 от Хартата, в които се определят конкретно правата на социална помощ и на помощ за жилище, на висока степен на закрила на човешкото здраве и на достъп до услугите от общ икономически интерес,

–   като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз, в който се подчертават общите ценности на държавите-членки, като плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между жените и мъжете,

–   като взе предвид член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се упоменава борбата с дискриминацията, основана на пол, раса, етнически произход, религия, убеждения, възраст или сексуална ориентация,

–   като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете, приет от Европейския съвет през март 2006 г.[1],

–   като взе предвид Препоръка R 162 на МОТ (Международна организация на труда) от 1980 г. относно възрастните работници,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

–   като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г.[2] относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията,

–   като взе предвид резолюцията си от 15 януари 2009 г. относно транспонирането и прилагането на Директива 2002/73/EО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд[3],

–    като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. за демографското бъдеще на Европа[4],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7‑0237/2010),

A. като има предвид, че на застаряването на обществото прекалено често се гледа като на нещо отрицателно, т.е. като на предизвикателство към възрастовата структура на работната сила и устойчивостта на социалната защита и здравеопазването, въпреки че възрастните хора също така представляват икономически ресурс и източник на опит и предоставят важна подкрепа на обществото и семейството, като полагат грижи за зависимите лица и също така като предоставят съвети по отношение на заетостта предвид дългия си трудов опит, както и като допринасят за поддържането на селските райони,

Б.  като има предвид, че в пътната карта за равенство между половете 2006-2010 г. се подчертаха пропуските по отношение на постигането на пълно равенство между половете и че в някои случаи на нея се дължи осъществяването на напредък в рамките на програмата в областта на равенството между половете, но че цялостният напредък е умерен,

В.  като има предвид, че последствията от настоящата икономическа и социална криза са изключително тежки за жените, особено за възрастните жени и услугите, които им се предлагат, като се засилват неравенството и дискриминацията, основани не само на пол, но и на възраст и здравословно състояние,

Г.  като има предвид, че възрастните хора са изправени пред по-висок риск от бедност, отколкото населението като цяло, като през 2008 г. в ЕС-27 делът на засегнатите сред лицата над 65-годишна възраст достигна около 19%, докато през 2005 г. този дял беше 19%, а през 2000 г. — 17%, и като има предвид, че жените над 65-годишна възраст са изложени на висок риск от бедност (22% от тях са изложени на риск от бедност, като този дял е с 5% по-висок, отколкото при мъжете),

Д. като има предвид, че населението на ЕС-27 ще застарява, като делът на населението на възраст 65 и над 65 години ще се повиши от 17.1% през 2008 г. на 30% през 2060 г., а при лица на 80 и над 80 години от 4.4% на 12.1% за същия период,

Е.  като има предвид, че броят на икономически активното население се очаква да намалее, приобщаването на групи, които понастоящем не са активни на пазара на труда, придобива все по-голяма важност,

Ж. като има предвид, че полът е важен фактор за застаряването, тъй като продължителността на живота при жените е с около шест години повече, отколкото при мъжете, като според статистическите данни за населението на ЕС-27 през 2007 г. средната продължителност на живот за мъжете е76 години, а за жените – 82 години, и като има предвид, че за разлика от това по данни на Евростат разликата между средната продължителност на живот в добро здравословно състояние при мъжете и жените е по-малка: 61,6 години за мъжете и 62,3 години за жените,

З.  като има предвид, че жените традиционно са изложени на по-висок риск от бедност и от малки пенсии, особено жените над 65 години, чиито пенсии често пъти едва достигат жизнения минимум поради различни причини, като например голямата разлика в заплатите между мъжете и жените, която оказва пряко отражение върху пенсионните права, или временното или постоянно преустановяване на професионалната им дейност, за да се посветят на семейните си задължения, или пък поради заетост в предприятие на съпруга, по-конкретно в секторите на търговията и селското стопанство, без заплащане и без членство в социалноосигурителна схема, и като има предвид освен това, че по време на рецесия рискът от изпадане в бедност е още по-голям за такива жени,

1.  приветства съобщението на Комисията относно справянето с последиците от застаряването на населението, но въпреки това изразява съжаление, че взетите предвид определения, статистики и ситуации не се основават достатъчно на съзнанието за неравенство между половете в по-напреднала възраст, което произтича преди всичко от натрупване през целия живот на недостатъци, основаващи се на пола;

2.  подкрепя факта, че Комисията акцентира върху стратегията, възприета на заседанието на Европейския съвет в Стокхолм през 2001 г.[5], като дългосрочно ръководство за действие по отношение на предизвикателствата и възможностите, разкриващи се пред обществото вследствие на застаряването; подкрепя също така направеното в съобщението предложение, че е необходим цялостен и мултидисциплинарен подход по отношение на стареенето и създаването на възможности, особено в областта на пазарите за продукти и услуги, насочени към потребностите на възрастните хора, както и към потребностите на лицата, които неофициално полагат грижи за зависими лица; призовава Комисията да обърне специално внимание на защитата на правата на възрастните потребители, тъй като прекалено често те са жертва на заблуда или злоупотреба с тяхното доверие;

3.  призовава институциите да спомогнат за създаване на по-положително отношение към стареенето, както и за повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС относно въпросите, свързани със стареенето и реалните му последствия; настоятелно приканва Комисията да предприеме действия по отношение на възприемането на стареенето като бреме, например чрез провеждане на изследване в областта на въздействието и потенциала на т. нар. „сребърна икономика“, в рамките на която възрастните жени са активни субекти; сърдечно приветства инициативата на Комисията да обяви 2012 година за година на активното стареене и солидарността между поколенията;

4.  счита, че възприемането на подход, който се основава на целия цикъл на живота и който взема предвид взаимовръзките между стареенето и пола, ще осигури напредък на политиките по отношение на стареенето; счита, че възприемането на подход към възрастта и половете, при който интегрирането на принципите за равенство между половете и борба срещу дискриминацията, основана на пол, се превръща в крайно необходим метод и инструмент при определянето на политиките във всички съответни области (икономика, социални въпроси, заетост, обществено здраве, безопасност на храните, права на потребителите, цифрови технологии, развитие на селските и градските райони и др.), е способът, чрез който може да се осигури по-висока степен на социално приобщаване и социално сближаване;

Борба с дискриминацията, основана на пол

5.  призовава за приемане във възможно най-кратък срок на директивата за борба с дискриминацията ;

6.  съзнава, че борбата срещу дискриминацията, основана на пол, трябва да се води и с по-ефективни съдебни мерки и чрез по-ефективни процедури, особено по отношение на случаи на дискриминация в професионалния живот, където съществуват специални нормативни разпоредби и където от основно значение са оказването на подкрепа на отделната личност и разследването на обстоятелствата; поради това призовава държавите-членки да осигурят ефективното прилагане на необходимото законодателство за борба срещу дискриминацията, основана на възраст, и други видове дискриминация;

7.  призовава за възприемане на подход към стареенето, основаващ се повече на права, така че възрастните хора да могат да действат като личности, разполагащи с права, а не като обекти;

8.  призовава за предоставяне на повече ресурси, за извършване на повече научни изследвания и за развитие на съществуващите механизми за надзор, тъй като дискриминацията на основата на пола рядко се забелязва и рядко се води борба срещу нея; съзнава, че е необходима по-голяма осведоменост в държавите-членки, и би приветствал приноса от страна на Агенцията за основните права и на новия Европейски институт за равенство между половете;

9.  изтъква необходимостта да бъде призната множествената дискриминация, на която често са изложени възрастни жени в общества, в които те са обект на дискриминация, основана на възраст, пол, здравословно състояние и увреждане;

10. изразява дълбока загриженост във връзка със степента, в която най-уязвимите групи жени — жени мигранти, жени с увреждания, хомосексуални жени, жени от малцинствени групи, жени с ниски квалификации, възрастни жени — са обект на множествена дискриминация , тъй като те търпят дискриминация, основана на възраст, пол, етнически произход, сексуална или религиозна ориентация и др., и призовава за прилагането на мерки за положителна дискриминация;

11. призовава държавите-членки да провеждат добре подготвени кампании за повишаване на осведомеността по отношение на основното значение на възрастните хора за обществото, както и по отношение на необходимостта от укрепване на активната роля на възрастните жени, наред с другото посредством насърчаване на занаятите;

12. призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид специфичното положение на възрастните лесбийки и възрастните бисексуални и транссексуални жени;

Съгласуване на труд и грижи

13. призовава държавите-членки да въведат нови видове отпуск, които да дават възможност за вземане на платен отпуск за полагане на грижи, различен от отпуска за отглеждане на дете, и насърчават по-равното разпределение между жените и мъжете на грижите, полагани без трудово възнаграждение, тъй като неофициалното полагане на грижи в дома ограничава възможностите на полагащото грижи лице да работи извън дома си; заема становището, че в този контекст един от начините за ограничаване на бедността сред възрастните жени е да се окаже подкрепа за условия като работа на непълно работно време или поделяне на едно работно място, които предоставят възможност за гъвкава работа; в този контекст подчертава обаче, че трудовите права на работниците, които работят при по-гъвкави условия, трябва да бъдат еднакви с тези на работниците, които работят на пълно работно време; изтъква, че трябва да се започне с усилия за справяне с безработицата сред възрастните жени, за да се постигнат целите на стратегията на ЕС за 2020 г., отнасящи се до заетостта;

14. призовава държавите-членки да разработят механизми, с които да се гарантира, че натрупването на пенсионни права е достатъчно, дори когато равнището на дохода на полагащото грижи лице е временно по-ниско вследствие на полагането на грижи — положение, което засяга преди всичко жените; отправя искане към Комисията да проведе изследване в областта на разликите във въздействието на пенсионните системи в държавите-членки върху жените и мъжете;

15. призовава държавите-членки да вземат предвид измерението, свързано с равенството между половете, при извършването на реформи на пенсионните системи и приспособяването на пенсионната възраст, като се отчитат различията между жените и мъжете по отношение на моделите на трудова дейност и по-високия риск за възрастните жени от дискриминация на пазара на труда;

16. призовава държавите-членки да насърчават форми на взаимопомощ, които да допринесат за намаляване на дистанцията между младите и възрастните хора, използвайки ентусиазма на младите и опита на възрастните;

Здравни услуги, грижи и социални услуги

17. призовава за възприемане на подход, основаващ се на права, така че да се даде възможност на възрастните хора да играят активна роля при вземането на решения относно избора и вида на грижите, социалните услуги и леченията, които им се предоставят, във всички случаи, в които съществуват различни възможности; призовава също за прилагане на подход, основаващ се на търсенето, по отношение на предоставянето на всякакви видове грижи, за да могат възрастните хора да водят независим живот толкова дълго, колкото те искат това;

18. настоява за насърчаване на политики за подпомагане в рамките на семейното ядро, които да предоставят възможност на хората да решават дали сами да се грижат за възрастните членове на семейството или да прибягват към допълнителни социални услуги, като и в двата случая за грижите следва да се осигурява възнаграждение в еднаква степен;

19. подчертава, че обществените и частните услуги следва да са лесно достъпни, висококачествени и на достъпни цени за възрастните хора, и че структурата на обществените и частните услуги следва да осигурява възможно най-дълъг период на предоставяне на грижи в дома;

20. счита, че е необходима всеобхватна политика за подкрепа на лицата, които неофициално полагат грижи и мнозинството от които са жени, която да включва общественото им положение, престациите и правото им на социална сигурност, осигуряването на социални услуги и помощ, наличието на професионални услуги за полагане на грижи и др.;

21. подчертава, че доброволческата дейност или неофициалните грижи, които често се поемат от жените, не следва да компенсират пропуските в областта на социалните грижи, и отправя искане за прилагане на надеждни социални мерки, за да могат жените да участват в платени дейности по свой избор;

22. призовава за създаване на равнището на държавите-членки на помощни пакети, включващи програми за действие за подобряване на пригодността за заетост на хората на възраст над 50 години, за смекчаване на последиците от безработицата и за повишаване на равнището на заетост сред тях;

23. изтъква, че качеството на грижите следва да е гарантирано, за да се подобри качеството на живот в по-напреднала възраст, както и за да се избегнат физическите, сексуални, психологични и икономически злоупотреби, каквито възрастните хора често търпят; подчертава, че лицата, които живеят в обществени или частни заведения за полагане на грижи за възрастни хора, имат право да участват във вземането на решения от тези институции чрез управителните и административните съвети; счита, че държавите-членки следва да гарантират, че заетите в обществения и частния сектор в областта на полагането на грижи за възрастни хора получават продължаващо професионално обучение и че техният труд е предмет на редовни оценки , както и че на техния труд се отрежда по-висока икономическа стойност, включително по отношение на възнаграждението, застраховките и условията на труд;

24. призовава държавите-членки да предложат стимули за осигуряване на обучение в областта на предоставяне на психологическа и физическа помощ за възрастни хора, както и за осигуряване на подходящи структури за настаняването им;

25. насърчава преобразуването на домове за възрастни хора, които обикновено функционират като болници, в приветливи заведения, в които може да се използва семейният модел, с цел да се избегне институционалният подход;

26. предлага при пускането в ход на европейския план за действие по отношение на болестта на Алцхаймер да се отдаде признание на ролята на възрастните жени за полагането на грижи за лицата, страдащи от деменция, и призовава за своевременното му прилагане; счита, освен това, че са необходими национални програми, в които да се очертаят мерките за подобряване на качеството на живот на възрастните жени; предлага да се проведат консултации с асоциациите, извършващи дейност, свързана с болестта на Алцхаймер, с цел да се очертаят и приложат тези мерки;

27. призовава да се отчитат съображенията, свързани с пола, при поставянето на медицинска диагноза, с цел тя да бъдат точна и хората да получат подобаващо лечение и грижи; призовава да не се ограничава използването на инструментите за поставяне на диагноза, здравни услуги и грижи единствено по съображения, свързани с пола и възрастта на пациентите, така че възрастните жени да имат достъп например до профилактични изследвания за рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на белите дробове и колоректален рак, както и до профилактични изследвания за сърдечно-съдови заболявания; освен това отправя искане да се отдели по-голямо внимание на превенцията и лечението на болести, които се срещат най-вече сред възрастните жени, например остеопороза и ревматоиден артрит;

28. призовава препоръките относно храненето да отразяват съображенията, свързани с половата принадлежност и възрастта; призовава също така препоръките относно въпросите, свързани с безопасността на храните, например етикетирането на храни, здравните претенции, Регламента REACH и новите храни, да отразяват съображенията, свързани с пола и възрастта;

29. изтъква, че подобренията в областта на технологията и техниката могат да бъдат от голямо значение за приспособяването на обществото към потребностите на застаряващото население; призовава за по-широко използване на иновациите, разработени в тясно сътрудничество с възрастните хора, например опростени мобилни телефони и интернет връзки, интелигентни датчици в определени продукти за намаляване на броя на злополуките, обучаване на кучета за оказване на помощ на хора, например за лица със заболявания, засягащи паметта, и др., и отправя призив държавата да подкрепя програмите, специално разработени въз основа на обучението през целия живот за възрастните хора;

30. отправя призив при изпитванията на лекарствени продукти, които са в процес на разработване, да се проучва въздействието на тези продукти не само върху организма на мъжете, но и на жените;

31. предлага да се направят статистически проучвания във връзка с увеличаването на насилието спрямо възрастни хора, с цел да се огласи сериозният проблем — който възрастните хора обикновено не са в състояние да изобличат, тъй като приемат положението си на малтретирани като присъщо на напредналата възраст и на състоянието си на зависимост — както и с цел да се води по-резултатна и по-ангажирана борба от страна на цялото общество с малтретирането на възрастните хора;

32. с оглед на предотвратяването на изключването на възрастни жени от обществото, призовава за създаването на целенасочени културни и образователни схеми и за включване на възрастните жени в инициативи на равнището на местните общности;

Пътят напред

33. отправя искане към Комисията преди края на 2011 г. да предложи план за действие, съдържащ:

· разглеждане на необходимостта от повече средства за научните изследвания в областта на стареенето,

· мерки за осигуряване на качеството на грижите и на качеството на условията на труд на лицата, полагащи грижи,

· промени за увеличаване на последователността в областта на социалната сигурност, включително пенсионни системи, отпуски за полагане на грижи и условия за работа на непълно работно време,

· концепция за свързаните с възрастта заболявания, която отразява съображенията, свързани с пола, и мерки за тяхното диагностициране и лечение,

· ежегодни доклади, основаващи се на Хартата на основните права на Европейския съюз и изготвяни под ръководството на Агенцията за основните права на институционално равнище и на националните агенции в държавите-членки, относно нарушаването на правата на възрастните хора и относно мерките, които следва да се предприемат на равнището на ЕС и на национално равнище за премахване на пряката и скритата дискриминация,

· незаконодателни мерки за борба срещу дискриминацията, основана на възраст, като кампании за повишаване на информираността,

· интегриране на принципа на недискриминация по отношение на възрастните мигранти и на лесбийките и хомо-, би- и транссексуалните лица,

· мерки за оказване на подкрепа за солидарността между поколенията, като планове за оказване на подкрепа на жените, които полагат грижи за внучета, докато родителите отсъстват по причини, свързани с тяхната трудова дейност;

· мерки за използване на знанията и професионалния опит на възрастните хора, напр. чрез учредяване на асоциации на възрастни хора, които да дават консултации на търсещите работа,

· обмен на най-добра практика;

34. призовава Комисията до края на 2012 г. да актуализира и укрепи механизмите за проследяване на въпросите, свързани с прилагането на основните права; призовава също за по-голяма информираност за тези механизми, които често се използват в недостатъчна степен, като се има предвид, че в много случаи възрастните хора и по-специално жените не са информирани за своите права;

35. потвърждава, че всички мъже и жени в ЕС трябва да разполагат с правото на целесъобразни и качествени социални и медицински услуги от общ интерес, на достъпни цени, в съответствие със своите специфични потребности и предпочитания; призовава Комисията да предложи директива за основните услуги, в която да се вземат предвид условията на национално равнище; подчертава, че възрастните жени са особено уязвими, и приканва Комисията да разгледа възможността за въвеждане на система, при която на всички мъже и жени в ЕС да се предоставя правото на основни доходи в зависимост от жизнения стандарт в съответната държава-членка;

36. призовава Комисията да се стреми да осигурява, че средства на Общността се отпускат за проекти, които включват наред другото самотни и възрастни жени в неравностойно социално положение;

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

• [1]  Бюлетин ЕС 3-2006, точка I.13.
• [2]  OВ C 67 E, 12.3.2010 г., стр. 31.
• [3]  OВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 95.
• [4]  OВ C 184E, 6.8.2009 г., стр. 75.
• [5]  Заключения на председателството от заседанието на Европейския съвет в Стокхолм от 23 и 24 март 2001 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Населението на Европейския съюз застарява. В политическите изказвания тази тенденция обикновено се окачествява като „проблем“ или „тежест“. Застаряващото население се разглежда като бъдеща тежест за националните икономики, а потенциалът на възрастните хора често се пренебрегва, тъй като те по-скоро са възприемани като пасивни обекти, а не като активни субекти.

Според статистическите данни, жените живеят по-дълго от мъжете. През 2007 г. средната продължителност на живота на жените надвишаваше средната продължителност на живота на мъжете с шест години. Независимо дали това се дължи на биологични причини или поведенчески модели, се стига до положение, при което жените по-често се сблъскват с негативно отношение към остаряването. При все това изглежда, че разликата между продължителността на живота на мъжете и жените намалява, което може отчасти да се обясни с все по-сходния начин на живот.

В законодателството на ЕС се забранява дискриминацията, основана на възраст, когато става въпрос за трудовия живот. При все това настоящото законодателство не води непосредствено до ситуация, в която дискриминацията, основана на възраст, е изчезнала от работното място. Като цяло, жените все още се сблъскват с трудности при професионалното си развитие, което води до ситуация, характеризираща се със силна липса на равновесие и непропорционалност, в която висшите ръководни длъжности се заемат предимно от мъже, като това важи по-специално за възрастните жени и мъже. Освен това жените по-често се сблъскват със затруднения при опитите си да се върнат на пазара на труда и колкото една жена е по-възрастна, толкова по-ниска в очите на работодателите е добавената стойност, която тя предлага.

С влизането в сила на Хартата на основните права на Европейския съюз през декември 2009 г. и на Договора от Лисабон в началото на 2010 г., забраната на дискриминацията, основана на каквито и да е характеристики, се превърна в част от законодателните правомощия на Европейския съюз. Съгласно член 21 от Хартата се забранява „всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“, а член 25 гласи, че „Съюзът признава и зачита правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот“.

Тези основни права, предвидени в законодателството на ЕС, трябва да се прилагат и на практика. Ето защо, успоредно със защитата на работното място, възрастните жени трябва да бъдат защитени във всички сфери на живота, тъй като дискриминацията, основана на възраст или пол, е в разрез с основните права. С оглед на борбата срещу двойната дискриминация, с която възрастните жени често се сблъскват, следва да се отчетат следните аспекти, както и да се повиши осведомеността за тях:

На първо място, възрастните жени са изложени на по-голям риск от бедност. Като се има предвид, че тази година беше официално обявена за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване, следва да се обърне сериозно внимание на положението на възрастните жени, живеещи в бедност. Съществуват няколко причини за бедността сред възрастните жени, например натрупването на пенсионни права е по-ограничено при жените, отколкото при мъжете. Натрупването е по-ограничено по-специално в рамките на така наречените пенсии от втория и третия стълб, като става въпрос за пенсионни схеми, свързани с трудовия стаж, и схеми за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Разликите между пенсионните схеми в държавите-членки водят до ситуация, в която възрастните жени в някои държави-членки са особено уязвими. Поради това всички европейски граждани следва да получат правото на основни доходи, свързани с жизнения стандарт във всяка отделна държава-членка.

По-ниското равнище на пенсиите обикновено е пряка последица от по-ниските заплати на жените като цяло, както и по-ниското възнаграждение в секторите, в които работят предимно жени. Освен това при жените е по-вероятно да се наблюдава временно намаляване на равнището на приходи поради задължения, свързани с полагането на грижи (отпуск по майчинство, отпуск за отглеждане на дете, полагане на грижи за възрастни родители).

Бедността сред възрастните жени също се дължи на задължения, свързани с полагането на грижи. Поколението на жените над 50 години се окачествява като междинно поколение или като поколение от „работещи дъщери и работещи майки“, тъй като често те се грижат за своите родители и своите внуци. Неофициалният и неплатеният труд, свързан със задълженията за полагане на грижи, усложнява работата извън дома. Поради това увеличаването на възможностите за работа на непълно работно време ще спомогне за увеличаването на доходите на възрастните жени. Доходите, получавани от работа на непълно работно време след пенсионирането, не следва да имат негативно отражение върху размера на пенсията.

На второ място, възрастните жени са особено зависими от обществените и частните услуги, както и от общественото здравеопазване, като това означава също, че възрастните жени са засегнати в особена степен, ако тези услуги липсват или качеството им е ниско. Развитието на услугите, улесняващи дългосрочните грижи в дома, ще се отразят на жените както в качеството им на лица, полагащи грижи, така и в качеството им на лица, за които се полагат грижи. Качеството на грижите може да се осигури чрез предоставяне на целесъобразни ресурси и образование в сектора на здравеопазването.

Освен това, достъпът до обществени и частни услуги също има отражение върху възрастните жени. Много основни услуги, например банковите услуги, се предоставят по-лесно и по-евтино по интернет, до който възрастните хора често имат ограничен достъп, дължащ се на липса на оборудване или на умения. Това може да се разглежда като елемент на дискриминация в рамките на обществото. Възрастните хора всъщност са забележителна група от потребители и търсенето на услуги за възрастните хора е нараснало в огромна степен.

На трето място, възрастните жени сравнително често страдат от заболявания, свързани с възрастта, например заболявания, засягащи паметта, и ракови заболявания. Деменцията и болестта на Алцхаймер са по-широко разпространени сред възрастните жени, отколкото сред възрастните мъже. От различните видове ракови заболявания, жените страдат най-често от рак на гърдата, който е основният вид раково заболяване, причиняващо смърт сред жените в Европа, както и от колоректален рак. Една от основните причини за смърт при жените са сърдечно-съдовите заболявания и сърдечните удари, за които често липсва правилна диагноза, тъй като симптомите се различават от тези при мъжете.

При все това, въпреки че жените живеят по-дълго, разликата между жените и мъжете по отношение на продължителността на живота при добро здравословно състояние е по-малка в сравнение с разликата по отношение на продължителността на живота като цяло. Докато през 2007 г. средната продължителност на живота при жените беше с шест години повече, отколкото при мъжете, разликата между времето, през което жените и мъжете се намират в добро здравословно състояние, беше по-малко от една година. Освен надеждното медицинско лечение, ключът към по-доброто здраве се крие и в доброто хранене. Препоръките за здравословно хранене от общ характер не отговарят на специфичните потребности на възрастните хора.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.7.2010 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Marije Cornelissen, Silvia Costa, Tadeusz Cymański, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Антония Първанова, Nicole Sinclaire, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Eva-Britt Svensson, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Anna Záborská
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Christa Klaß, Мария Неделчева, Chrysoula Paliadeli, Sirpa Pietikäinen, Zuzana Roithová