Процедура : 2012/2097(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0023/2013

Внесени текстове :

A7-0023/2013

Разисквания :

PV 05/02/2013 - 14
CRE 05/02/2013 - 14

Гласувания :

PV 06/02/2013 - 7.11

Приети текстове :

P7_TA(2013)0050

ДОКЛАД     
PDF 469kWORD 412k
29 януари 2013 г.
PE 498.081v02-00 A7-0023/2013

относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

(2012/2097(INI))

на комисията по заетост и социални въпроси

Докладчик: Richard Howitt

Докладчик по становище (*):

Raffaele Baldassarre, комисия по правни въпроси

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

(2012/2097(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 5, 12, 14, 15, 16, 21, 23, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално членове 5, 6 и 19 от нея,

–   като взе предвид Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) за основните принципи и права на работното място, приета през 1998 г., както и конвенциите на МОТ, въвеждащи основни универсални стандарти на труда по отношение на: премахването на принудителния труд (№ 29 (1930 г.) и № 105 (1957 г.)); свобода на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.)); забраната на детския труд (№ 138 (1973 г.) и № 182 (1999 г.)); и недискриминацията в сферата на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.)),

–   като взе предвид също така конвенциите на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (№94) и относно колективното договаряне (№154),

–   като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда,

–   като взе предвид декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ на 10 юни 2008 г,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.),

   като взе предвид Принципите за овластяването на жените на ООН, чието начало бе поставено през март 2010 г., които предлагат насоки относно начина на овластяване на жените на работното място, пазара и в общността и са резултат от сътрудничеството между ООН Жени и Глобалния договор на ООН,

–   като взе предвид „проекта за съгласуваност“ — съвместен проект на Climate Disclosure Standards Board (CDSB), Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), предназначен да подпомага по-голямата съгласуваност на подхода за търсене и предлагане на корпоративна информация, свързана с изменението на климата,

–   като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, както и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г.(1),

–   като взе предвид „Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“, осъвременени през май 2011 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (1997 г.),

–   като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане,

–   като взе предвид създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC),

–   като взе предвид датския Акт за финансовата отчетност (2008 г.)

–   като взе предвид Глобалния договор на ООН,

–   като взе предвид изготвеното от Комисията проучване от октомври 2010 г. относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство (известно като проучване Единбург)(2), чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека на Европейския парламент от 2011 г.(3), и което бе напълно одобрено от Европейския съвет,

–   като взе предвид параграфи 46 и 47 от заключителния документ на световната среща на високо равнище Рио +20 относно устойчивото развитие,

–   като взе предвид Принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI),

–   като взе предвид международния стандарт ISO 26000, предоставящ насоки за социална отговорност, оповестен на 1 ноември 2010 г.,

–   като взе предвид "Зелените победители" – проучване от 2009 г. на 99 предприятия(4),

–   като взе предвид създаването на Европейския многостранен форум за корпоративната социална отговорност, стартирал на 16 октомври 2002 г.,

–   като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки(5),

–   като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (COM(2011)0896),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета oт 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(6), който замени Брюкселската конвенция от 1968 г. що се касае до отношенията между Дания и другите държави-членки,

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност(7),

–   като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност(8),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване осигуряването на достойна работа за всички - приносът на ЕС за изпълнение на дневния ред за осигуряване на достойна работа по света“ (COM(2006)0249) (Съобщение на Комисията за достойна работа),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз – План за постигане на напредък (COM(2003)0284) (План за действие на ЕС за корпоративно управление),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г.“ (COM(2010)0491),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно "съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: приносът на предприятията за устойчивото развитие"(10),

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно "корпоративната социална отговорност: едно ново партньорство"(11),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(12),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020, която гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление(13),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“(14),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“(15),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—14 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по култура и образование (A7-0023/2013),

A.   като има предвид, че понятието корпоративна социална отговорност (КСО) не бива да бъде погрешно използвано за дефиниране наново на международно договорени минимални приложими стандарти, но да се стреми към измерване на тяхното прилагане и към по-добро разбиране на начина, по който те могат лесно и пряко да бъдат приложени от различните по големина предприятия;

Б.   като има предвид, че понятието за КСО, използвано обичайно в институциите на ЕС, следва да се разглежда като в голяма степен неразличимо от свързаните с него понятия за отговорен или етичен бизнес — „околна среда, общество и управление“, устойчиво развитие и корпоративна отговорност;

В.   като има предвид, че подходът с участието на множество заинтересовани страни трябва да остане крайъгълният камък на всички подкрепени от ЕС инициативи за КСО и основата на най-надеждната КСО, изпълнявана от самия бизнес, като се започне от местното равнище;

Г.   като има предвид, че Глобалната инициатива за отчитане е предоставила несравнено най-широко приетата в международен план методика за бизнес прозрачност и като има предвид, че създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), включващ основните органи за определяне на световните счетоводни стандарти, показва, че интегрираната във финансовите отчети корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта ще стане валидна в световен мащаб норма в рамките на по-малко от десетилетие;

Д.  като има предвид, че новаторската работа, извършена от Проекта за отчетност за устойчивост на Принца на Уелс, ИЕБР за бизнеса и Програмата на ООН за околната среда направиха понастоящем възможно бизнесът напълно и правилно да разбере финансовата стойност на своето външно въздействие върху социалната сфера и околната среда и по този начин да я интегрира във финансовото управление на предприятията;

Е.   като има предвид, че се е състояла фундаментална промяна в инвеститорската общност, като 1.123 инвеститори (представляващи общ размер на управлявани активи от 32 трилиона щатски долара) одобряват Принципите на ООН за отговорно инвестиране(UNPRI); като има предвид, че според оценката на Европейския форум за устойчиви инвестиции световният пазар на социално отговорни инвестиции (СОИ) е достигнал приблизително 7 трилиона щатски долара към септември 2010 г. и 82 инвеститори, водени от Aviva Global Investors и представляващи общ размер на управлявани активи от 50 трилиона щатски долара, оглавиха призива на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта да стане задължителна;

Ж.  като има предвид, че създаването на Европейската многостранна платформа по въпросите на КСО, предприемането на серия от пилотни и научноизследователски проекти, дейностите на бившия Бизнес алианс — всички те създадоха стабилни резултати за европейските действия в областта на КСО, заедно с продължаващия ценен принос от страна на „семейството“ на европейските организации за КСО, в това число КСО за Европа, Европейската бизнес академия (EABS), Европейският форум за устойчиви инвестиции (Eurosif) и Европейската Коалиция за корпоративна справедливост (ECCJ);

З.   като има предвид, че е от съществено значение да има известни общи стандарти за КСО, че разликите в прага на същественост също налагат диференцирани подходи от страна на промишлеността, както и че в едно свободно общество КСО никога няма да може да направи благотворителната дейност задължителна, тъй като това може да намали готовността на хората да дават;

И.  като има предвид, че кодексите за поведение на предприятията изиграха важна роля при инициирането на КСО и повишаването на осведомеността относно нея, но представляват недостатъчен отговор, като се има предвид честата липса на специфичност, липсата на последователност спрямо съществуващите международни стандарти, примерите за избягване на съществени въпроси, липсата на съпоставимост и прозрачност при прилагането;

Й.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека бяха одобрени единодушно в ООН с пълната подкрепа на държавите членки на ЕС, Международната организация на работодателите (МОР) и Международната търговска камара, включително подкрепа за концепцията на „умело съчетаване“ между действията на регулаторен и доброволен принцип;

К.  като има предвид, че бившият специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на предприемачеството и правата на човека John Ruggie отправи призив към държавите членки на ЕС да изяснят и подкрепят въпроса за извънтериториалната юрисдикция за нарушения, извършени от предприятията в несигурни трети държави, като част от конференцията относно КСО, свикана от тогавашното шведско председателство; като има предвид, че неговият призив впоследствие бе подкрепен в заключенията на Европейския съвет, но понастоящем не са предприети никакви ответни действия;

Л.  като има предвид, че изготвеното от Комисията проучване относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство, известно като „проучване Единбург“, публикувано през октомври 2010 г. и чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека от 2011 г., напълно одобрен от Европейския съвет и Европейския парламент;

M.  като има предвид, че Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия са най-надеждният международен стандарт за КСО и че осъвременяването, одобрено през май 2011 г., представлява значителна възможност за постигане на напредък при прилагането на КСО;

Н.  като има предвид, че са били проведени многобройни международни инициативи с цел гарантиране на отчетност по отношение на устойчивостта от страна на предприятията, включително изискването за отчитане за китайските държавни предприятия, отчитане на прилагането на насоките относно КСО, разработени от правителството на Индия, и оповестяване на показателите за устойчивост, изисквано като условие за регистрация на фондова борса в Бразилия, Южна Африка и Малайзия, и от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси на Съединените щати;

O.  като има предвид, че датският Акт за финансовата отчетност (2008 г.) относно корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта, със специфични допълнителни изисквания за отчитане относно въздействието в областта на изменението на климата и правата на човека, се оказа изключително популярен сред датските предприятия, като в рамките на първите три години от неговото прилагане 97 % избраха отчитането въпреки разпоредбата „изпълнение или обяснение“;

П.  като има предвид, че Франция и Дания са се съгласили да бъдат две от четирите правителства на държави — членки на ООН, които са приели да започнат прилагането на ангажимента, поет на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20), относно корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта;

Р.   като има предвид, че осъвременяването на Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, ръководено от Нидерландия, предостави възможност за осъвременяване на видимостта и статуса на тези насоки чрез системата от „национални точки за контакт“ и сложи край на „инвестиционната връзка“, възпрепятстваща тяхното пълно прилагане по отношение на веригата на доставка и интегрира напълно ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

С.  като има предвид, че резолюцията му относно Европа 2020 гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление;

Т.  като има предвид, че „Зелените победители“ — проучване от 2009 г. на 99 предприятия — показа, че в 16 отделни промишлени сектора предприятията със стратегии за КСО са постигнали с поне 15 % по-добри резултати от средната стойност за техния отрасъл, което представлява допълнителна пазарна капитализация от 498 милиона евро (650 милиона щатски долара) за всяко предприятие;

У.  като има предвид, че Глобалното проучване за 2012 г. сред главните изпълнителни директори показва, че предприятията признават, че растежът изисква да се работи тясно с местното население; като има предвид, че например 60 % от запитаните планират да увеличат инвестициите през следващите три години, за да помогнат да се запази здравето на работната сила;

1.   признава, че съобщението на Комисията представлява част от една поредица от политически изявления, имащи за цел да гарантират, че КСО бива по-широко насърчавана и включвана в политиките на ЕС и ще се превърне в утвърден принцип за действие на европейско равнище; призовава Комисията и държавите членки да се облегнат на стратегията за КСО за периода 2014—2020 г., с цел да предприемат конкретни мерки, насочени към насърчаване на предприятията да се ангажират с КСО;

2.   подчертава, че с активното поемане на отговорност към обществото предприятията печелят повече доверие и обществено одобрение;

3.   при все това изразява съгласието си с изложения в съобщението анализ, според който практиките на КСО са все още до голяма степен ограничени до едно малцинство големи дружества, въпреки директния призив за присъединяване на повече предприятия към КСО, отправен в съобщенията на Комисията през 2001 г. и 2006 г.; при все това счита, че предприятията винаги са проявявали ангажираност към обществото, в което осъществяват стопанска дейност и че КСО може да бъде въведена в предприятия от всякакви мащаби; отбелязва също така необходимостта от включване в разискванията относно КСО и на МСП, много сред които я възприемат въз основа на един по-неформален и интуитивен подход, свързан с минимална администрация и без увеличаване на разходите;

4.   припомня стратегическата роля, която малките и средните предприятия (МСП) могат да изпълняват за насърчаването на разпространението на КСО благодарение на тесните си връзки с мястото, където извършват дейност; приканва Комисията да разработи, съвместно с националните органи и многостранните платформи, специфични за отделните сектори форми на сътрудничество между МСП, които да им позволят да предприемат колективни действия за справяне със социални и свързани с околната среда проблеми;

5.  счита за достоен за съжаление факта, че КСО все още е насочена основно към нормите за опазване на околната среда в ущърб на социалните норми, които имат основно значение за възстановяването на социален климат, благоприятстващ икономическия растеж и социалното сближаване;

6.  счита, че световната финансова криза създава реален риск създателите на политики, включително в ЕС, да станат жертва на последиците от своята собствена фатална краткосрочна насоченост, като се фокусират изключително върху мерки за тясно дефинирана прозрачност и отчетност на финансовите пазари и пренебрегват спешната необходимост финансовите, както и всички промишлени сектори, да отговорят по интегриран начин на все по-неотложните и първостепенни предизвикателства на влошаването на околната среда и социалната дезинтеграция;

7.   предупреждава, че в бъдеще стопанската дейност може да бъде устойчиви само в рамките на устойчива икономика и че не може да съществува алтернатива на приспособяването към бъдеще с ниски равнища на въглерод, което обхваща също така запазването на социалния и природен капитал в света — процес, в който КСО трябва да играе решаваща роля;

8.   счита, че укрепването на КСО трябва да бъде подобрено посредством: наблягане върху световните инструменти за КСО; нов тласък от страна на водещите в своята област предприятия; оповестяването на дружествена информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; използването на подходящи насоки; подкрепа на инициативите от страна на публичната администрация за създаване на подходящи условия за сътрудничество в полза на корпоративната социална отговорност и предоставяне на съответните методи и инструменти като например система за мотивиране; изчерпателен анализ на въздействието за съществуващите инициативи за КСО; подкрепа на новите инициативи в социалната област; адаптиране на КСО към нуждите на МСП; и по-голямо признаване, както в рамките на предприемаческата общност, така и в обществото като цяло, на огромния мащаб на социалните и екологичните предизвикателства, пред които са изправени Европа и светът;

9.   подкрепя намерението на Комисията за задълбочаване на КСО в Европа чрез формулирането на насоки и подкрепата за инициативите, предприети от различните заинтересовани страни, за отделните промишлени сектори и отправя призив към водещите предприятия и асоциации да се присъединят към тази инициатива;

10. отново заявява, че КСО трябва да премине от процес към резултат;

11. приветства факта, че определението на КСО, изложено в съобщението на Комисията, отразяващо новия подход, който бе първоначално приет от Комисията на Многостранния форум през 2009 г., предоставя необходимата възможност за приобщаване и изграждане на консенсус и отразява точно новия консенсус по този въпрос, постигнат между предприятията и други заинтересовани страни, благодарение на единодушното договаряне на Ръководните принципи на ООН и на други инструменти като стандарта ISO 6000 с насоки относно социалната отговорност; приветства включването на социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека в предприемаческата дейности; настоява, че Комисията трябва да прави по-ясна разлика между: (1) благотворителна дейност, осъществявана от предприятия; (2) социална дейност на предприятия въз основа на закони, правила и международни норми; и (3) антисоциални практики на предприятия, които представляват нарушение на закони, правила и международни норми и са експлоататорски, като например използването на детски или принудителен труд, и следва да бъдат категорично осъдени;

12. отново заявява, че КСО трябва да обхваща и дейността на предприятията спрямо и в трети държави;

13. отбелязва с интерес, че Комисията започна да се позовава на корпоративната социална отговорност (КСО) в търговските споразумения на ЕС; като се има предвид важната роля, която изпълняват големите предприятия, техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в измерение на търговските споразумения на ЕС в рамките на главата за устойчиво развитие”; призовава Комисията да изработи конкретни предложения за прилагане на посочените принципи на КСО в търговската политика;

14. счита, че „социалната отговорност“ следва да съблюдава също така основни принципи и права като тези, определени от МОТ, включително по-специално свободата на сдружаване, правото на колективно договаряне, забраната на принудителния и детския труд и премахването на дискриминацията на работното място;

15. силно приветства приноса на членовете на Европейската комисия по заетост, предприятия и вътрешен пазар и на техните служители за насочения към бъдещето и конструктивен подход, възприет в съобщението на Комисията; признава приноса на други части на Комисията посредством междуведомствена работна група за КСО; въпреки това призовава председателя на Комисията лично да поеме лидерството в областта на КСО и да гарантира, че съществува пълна „ангажираност“ по отношение на ангажимента на Комисията за КСО, по-специално в генералните дирекции по околна среда и в тези, обхващащи външните отношения;

16. счита, че КСО трябва да включва социални мерки, насочени по-специално към професионалното обучение, съвместяването на личния и професионалния живот, създаването на подходящи условия на труд; отново изразява увереността си в „икономическите аргументи“ в полза на КСО, но повтаря, че когато тези аргументи не са валидни в краткосрочен план за дадена ситуация или предприятие, това в никакъв случай не може да бъде използвано като претекст за безотговорни и антисоциални практики; счита, че съществуват достатъчно изследвания, които доказват „икономическите аргументи“ и че разпространението на такава изследвания следва да бъде приоритет; призовава новите изследвания относно КСО да бъдат посветени на оценка на кумулативното въздействие от промененото бизнес поведение вследствие на КСО при справянето с цялостните европейски и световни предизвикателства като въглеродните емисии, окисляването на водата, крайната бедност, детския труд или неравенството, и извлечените поуки да бъдат използвани в бъдещия европейски принос за развитието на глобални инициативи за КСО;

17. одобрява анализа на Комисията, че КСО е все по-важна за социалното „разрешително“ на предприятието да извършва стопанска дейност, като се има предвид разпространението на социалните протести като антиглобалистичните движения и движенията „Окупирай“, на социални конфликти и понякога конфронтационни индустриални отношения; счита, че самият ЕС трябва да приеме КСО като свое собствено „социално разрешително“ за търсене на търговски и икономически ползи от други държави и региони по света; по-специално счита, че КСО трябва да бъде „основна“ част от търговските политики на ЕС;

18. признава, че един от сериозните недостатъци на инициативите за КСО възниква, в случай че дружествата, които твърдят, че прилагат КСО, успеят да избегнат важни групи на интереси или третирането на деликатни проблеми, свързани с тяхната дейност и тяхната световна верига за доставки; призовава Комисията, в сътрудничество с финансовите органи и социалните партньори, да работи на основата на досега постигнатото от „лабораториите“ за КСО, за да може по-добре да разбере как дружествата и техните заинтересовани страни могат обективно да идентифицират социалните и екологичните проблеми, които са от съществено значение за съответната предприемаческа дейност, както и за справедлив и балансиран подбор на заинтересованите страни, които да бъдат включени в инициативите по КСО на дружествата;

19. счита, че потребителите обръщат все по-голямо внимание на осъществяваните от предприятията дейности във връзка с КСО, поради което предприятията се насърчават към прозрачност, по-специално на онези стопански операции, които имат връзка с етични, социални и екологични съображения;

20. подчертава, че може да се говори за социална отговорност на предприятията само когато се спазват действащите правни разпоредби и съществуващите по места клаузи в колективните трудови договори, сключени между социалните партньори;

21. отбелязва, че при оценяването на социалната отговорност на дадено дружество трябва да се отчита поведението на дружествата, участващи в неговата верига на доставки, и на евентуалните му подизпълнители;

Устойчиво възстановяване

22. изразява подкрепа спрямо признанието в съобщението на Комисията, според което „да се помогне да се смекчат социалните последици от настоящата криза“ и да се намерят устойчиви бизнес модели е част от социалната отговорност на предприятията; призовава Комисията и държавите членки да помогнат на предприятията, в сътрудничество с представителите на работниците, да се ангажират с КСО; призовава предприятията да обмислят инициативи с цел запазването и създаването на работни места, особено за млади хора и жени, във всички области на дейност (като управлението и обучението, пазарите, човешките ресурси, околната среда и обществото), като се обърне специално внимание на засегнатите от многостранни неблагоприятни фактори, например ромското население и хората с увреждания, както и с цел назначаване не само на обикновени работници, но и на висши ръководни кадри от местните пазари на труда, и установяване, например, на система, която ще позволи на завършилите университет да започнат качествени стажове с цел придобиване на трудов опит, изискван от работодателите в частния сектор;

23 счита, че предприятията следва да участват в решаването на такива социални проблеми, задълбочени в резултат на икономическата криза, като липсата на жилища и бедността, както и в развитието на общностите, в които те работят;

24. признава, че икономическата криза е придружена от увеличаване на сключването на временни договори за наемане на работа, особено за жени, от разлики на условията на работа, които възникват отчасти в резултат от използването на подизпълнители, от принудително преминаване на непълно работно време за много хора, които се стремят към работни места на пълен работен ден, и от зачестяването на трудови практики, които понякога са експлоатативни, и възраждането на неформалния сектор; призовава Комисията и Многостранния европейски форум да направи специален преглед на растежа в областта на използването на подизпълнители; призовава тази дейност да бъде обусловена от Ръководните принципи на ООН, които се прилагат за веригата на доставка и по-специално за концепцията за „оценка на въздействието“ независимо от различните нива на доставчици;

25. счита, че спазването на правните норми в сферата на условията за физическа работа, разработването на процедури и политика за назначаване и освобождаване от работа, опазването на данните и личната информация за работника, навременното изплащане на трудовите и другите възнаграждения също са елемент на корпоративната социална отговорност, и призовава към спазване на тези аспекти;

26. отчита това, че кризата се отразява върху социалната тъкан; приветства мерките, предприети от определени предприятия, за интегриране на уязвими групи и групи в неравностойно положение на пазара на труда; изисква от дружествата да следват този вид инициатива; при все това изтъква, че закриванията и свиванията на предприятия излага на опасност част от напредъка, постигнат посредством КСО, като например заетостта на уязвимите групи в обществото, в частност хората с увреждания, подобряването на обучението и статуса на тези работници, насърчаването на нови форми на социално полезно производство и услуги, например чрез кредитни съюзи, насърчаването на нови модели на заетост чрез социални предприятия, кооперативи и лоялна търговия; счита, че следователно е от съществено значение определянето на стандарти за социални мерки; призовава Комисията да предприеме мащабен анализ на социалното въздействие на кризата върху тези инициативи, като използва основан на пола подход и акцент върху държавите от Източна Европа, и да проведе цялостни консултации със социални партньори и със заинтересовани страни във връзка с КСО относно неговия резултат;

27. счита, че действията във връзка с КСО носят полза не само за обществото като цяло, но и че помагат на предприятието да подобри образа си и да бъде оценявано по-високо от потенциалните потребители, което ще допринесе за неговата икономическа жизнеспособност в дългосрочен план;

28. смята, че създаването на програми за развиване на уменията и постоянна квалификация на работниците, за редовно индивидуално оценяване на работниците и на програма за управление на способностите, а също така поставянето на индивидуални работни и развойни цели пред работниците, е източник за повишаване на мотивацията и ангажирането им и е съществен елемент на корпоративната социална отговорност;

29. посочва, че особено през кризисния период действащите в рамките на принципите на КСО предприятия трябва да вземат участие в развиването на иновативните възможности на своя регион чрез въвеждането на иновативни и благоприятни за околната среда технологични решения в производствените подразделения и нови инвестиции и модернизации; подчертава, че интегрирането на въпроси, свързани с околната среда, като например биоразнообразие, изменение на климата, ефективност на ресурсите и екологично здраве в бизнес дейностите носи потенциал за насърчаване на устойчиво възстановяване;

30. счита, че в някои случаи финансовата криза може да е разклатила доверието на работещите в способността на предприятията да изпълняват задълженията си по отношение на дългосрочните права във връзка с частното пенсионно осигуряване, като бъдат взети под внимание разликите в пенсионно-осигурителните системи в Европейския съюз, след кризата; приканва отговорните предприятия да разгледат този проблем, като работят с Комисията и със социалните партньори, включително чрез въвеждането на открити, всеобхватни и основани на правила договорености за управление на пенсионните инвестиции и като част от по-обширното предизвикателство в рамките на КСО за осигуряване на активен живот на възрастните хора в ера на демографска промяна; отбелязва, че възвръщането на доверието между работниците и предприятията е особено важно за постигането на устойчиво икономическо възстановяване;

Международна организация и подходи, отчитащи множество заинтересовани страни

31. твърдо приветства поставения в съобщението на Комисията акцент върху укрепване и прилагане на международните стандарти и – с оглед осъвременяването от 2011 г. на Ръководните насоки на ОИСР и договарянето на Ръководните принципи на ООН – счита, че действията на ЕС трябва да бъдат основно съсредоточени върху подкрепата за тези насоки и принципи и прилагането им от европейския бизнес; подчертава, че тези насоки на ОИСР са създадени и одобрени на международно равнище с цел да се създаде среда на равнопоставеност, като същевременно се насърчават открити, справедливи и отговорни стопански практики в световен мащаб; предлага на Комисията да докладва годишно на Парламента и на Съвета относно изпълнението на тези насоки на ОИСР в ЕС;

32. подчертава, че е важно политиките на Съюза в областта на КСО да се развиват в съответствие с международните стандарти, с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рискове, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на национално или международно равнище;

33 настоява всички 27 държави членки да ускорят преразглеждането на своите национални планове за действие относно корпоративната социална отговорност, както и разработването на национални планове, прилагащи съответните насоки на ОИСР и ръководни принципи на ООН, които следва да бъдат финализирани най-късно до декември 2013 г.; счита, че държавите членки следва да гарантират, че тези планове се изготвят с участието на всички съответни заинтересовани страни, включително НПО, гражданското общество, профсъюзите, организациите на работодателите и националните институции за правата на човека (НИПЧ); призовава ЕС да улесни извличането на поуки от опита на държавите членки, които понастоящем провеждат този процес; насърчава държавите членки да вземат пример от насоките, съдържащи се в стандарта ISO 26000, от последната версия на насоките на Глобалната инициатива за отчетност и от насоките, разработени от Европейската група на националните институции за правата на човека;

34. призовава за по-голяма съгласуваност между политиките на равнище ЕС чрез привеждането на възлагането на обществени поръчки, експортното кредитиране, доброто управление, конкуренцията, развитието, търговията, инвестициите и другите политики и споразумения в съответствие с международните стандарти за правата на човека, социалните и екологичните стандарти, установени в съответните насоки и принципи на ОИСР и ООН; във връзка с това призовава за усилия за сътрудничество с органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като същевременно се ползват съответните консултации на НИПЧ, като например представянето на Европейската група на националните институции за правата на човека пред комисията относно правата на човека и обществените поръчки; призовава за съдържателни и подходящи оценки на въздействието на законодателни предложения за потенциални несъответствия с ръководните принципи на ООН и настоява за координиране с работната група на ООН за бизнеса и правата на човека с цел да се избегнат коренно различни и непоследователни тълкувания на тези ръководни принципи;

35. приветства по-конкретно включването на сектора на ИКТ в специфични европейски насоки за бизнеса и правата на човека; признава истинските дилеми, създадени от необходимостта за защита на поверителността и за борба с престъпното съдържание, от една страна, и целта за защита на свободата на изразяване, от друга страна, както се видя от скорошното противоречие, създадено от анти-ислямския видеоклип, качен в YouTube; призовава много повече европейски предприятия да се ангажират с водещата в тази връзка инициатива с множество участници — Глобалната мрежова инициатива (ГМИ), — в която в момента членуват предимно фирми от САЩ;

36. изтъква, че всички „инвестиции за търговия и развитие“, предоставени на частния сектор от инструменти на ЕС за инвестиции, от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, следва да включват договорни клаузи, изискващи съответствие с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека с разпоредби относно отчетността и ясен механизъм за подаване на жалби; отново призовава държавите членки да направят същото по отношение на отпускането на кредити за износ на предприятията;

37. приветства инициативата на Комисията относно националните планове за действие за прилагането на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да поеме по-активна роля, за да допринесе за прилагането им на високо равнище и за насърчаване на ефективен мониторинг и докладване; призовава за провеждането на „процес на партньорска проверка“ между държавите членки с оглед постигането на напредък при прилагането; призовава Комисията и ЕСВД да извършат оценка на прилагането на плановете за действие и на действията, предприети на равнището на ЕС, и да докладват пред Европейския съвет и Парламента до края на 2014 г.;

38. признава, че предприятията все повече работят в нестабилни държави и че те имат задължение да се грижат за защитата на своя персонал от конфликти, тероризъм и организирана престъпност; независимо от това настоява, че предприятията са еднакво задължени да гарантират, че мерките по отношение на сигурността не нанасят вреда на мира или сигурността на други лица, на местата, където те оперират или че могат да станат причина за обвинения за съучастие в нарушаване на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да осигурят много по-голямо приемане на международните Принципи за доброволна сигурност и да се стремят към сключването на международна регулаторна рамка за регулиране, мониторинг и наблюдение на дейностите на частните военни и охранителни предприятия (PMSC);

39. призовава предприятията и останалите заинтересовани страни да участват конструктивно в процеса на развитие от Комисията на специфични за всеки сектор насоки за правата на човека и да използват тези насоки след неговото приключване;

40. призовава Комисията и най-вече нейната ГД Правосъдие да изготви предложения за по-голямо улесняване на достъпа до правосъдие в съдилищата на ЕС за най-екстремните тежки случаи на нарушаване на правата на човека или на трудовото право от страна на базирани в Европа предприятия или техни филиали, подизпълнители или бизнес партньори, както се препоръчва от специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека;

41. смята също и че има нужда от създаване и усъвършенстване на механизми за заявяване на нарушения на правата на човека в отделните предприятия;

42. счита, че проучването „Зелени въпроси“ ясно показва положителната връзка между предприятията, съблюдаващи КСО и постигането на по-добра финансова ефективност при излизането от кризата; потвърждава концепцията за „отговорна конкурентоспособност“ и подчертава, че потенциалният пазар за социално и екологично полезни стоки и услуги продължава да бъде изключително важна пазарна възможност за предприятията, както и за задоволяване на обществените потребности;

43. споделя възгледа на бизнеса, определен в Глобалното проучване за 2012 г. сред генералните директори, че устойчивият бизнес растеж изисква работа в тясно сътрудничество с местното население, правителства и бизнес партньори, и инвестиране в местните общности; подкрепя и призовава за засилване на бизнес инициативите, които са свързани със създаване на работни места, обучение, помощ при управлението на ресурсни ограничения и допринасяне за здравните решения;

44. призовава Комисията и по-специално ГД Търговия да се пренасочи от „пасивен” към един „активен“ подход по отношение на насоките на ОИСР, наред с другото чрез ангажиране със спазване на Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, която съдържа насоките на ОИСР, гарантиране на насърчаването и непрекъснатата подкрепа за насоките на ОИСР посредством делегациите на ЕС в трети държави, финансиране на инициативи за изграждане на капацитет заедно с предприятията, професионалните съюзи и гражданското общество в трети държави във връзка с прилагането на насоките, при същевременно гарантиране на това, че насоките се цитират конкретно във всички нови споразумения между ЕС и трети държави, включително във всички търговски и инвестиционни договори; призовава Европейския съюз да направи значително дипломатическо усилие да убеди повече държави в целия свят да положат подписа си и да предоставят конкретна подкрепа за групи на гражданското общество за представянето на „специфични примери“ на предполагаеми нарушения, в сътрудничество с държавите членки;

45. счита, че КСО представлява значим инструмент, който ще помогне на Европейския съюз да подкрепя прилагането на конвенциите на Международната организация по труда (МОТ) в целия свят; призовава Комисията да подкрепи европейските организации и социални партньори, желаещи да предприемат пилотни проекти в съответствие с насоките на ОИСР и други международни стандарти за КСО с оглед изграждането на капацитет в трети държави; изисква Комисията да определи конкретна цел за преговори и договаряне на нови рамкови споразумения по въпроси, свързани с КСО, и да покани социалните партньори да сключат тези споразумения в контекста на техния нов секторно базиран подход към КСО; приканва Комисията и по-специално ГД Заетост да включи в КСО трудови стандарти чрез провеждането на пилотни проекти за „достоен труд“ с правителства на трети държави;

46. изразява съгласие със съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“, а именно че спазването на приложимото законодателство и на колективните споразумения между социалните партньори е предварително условие за съобразяването с тази отговорност; счита, че КСО следва да допълва, но в никакъв случай да не заменя съществуващото законодателство, колективното договаряне и диалог с работници, организирани в рамките на професионални съюзи; счита, че дружествата следва да се ангажират с обсъждането на тяхната политика в областта на КСО - и на елементи като годишния доклад относно социалното и екологично въздействие на дейностите им, с работниците и служителите и техните представители; счита, че следва да се приеме незадължителен набор от правила за ЕСА на основата на съдържанието на такава рамка, като описаната в работния документ на службите на Комисията по тази тема;

47. призовава ЕС и в частност Комисията:

(1) да гарантира, че въпросът относно КСО и правата на човека присъства сред приоритетите на отделните финансови инструменти съгласно новата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.; както и

(2) да разработи специфична подкрепа съгласно ЕИДПЧ за обучение и цялостно изграждане на капацитет в областта на КСО и правата на човека за организации на гражданското общество, НИПЧ, защитници на правата на човека, профсъюзи, както и други организации за правата на човека;

48. приветства факта, че някои представители на бизнеса използваха срещата на високо равнище Рио +20 за прокарването на идеята за нова световна конвенция за корпоративната отговорност в системата на ООН; счита, че въпреки, че подобна конвенция вероятно ще се изготви след няколко години, ЕС следва да се ангажира конструктивно с дебата; въпреки това счита, че подобни дискусии не трябва да отклоняват вниманието на лицата, които вземат решения относно политиките в бизнеса и в правителствата, от прилагането на съществуващите инструменти за КСО с първостепенен приоритет; обръща внимание на факта, че съществуват различни модели за това, как могат да се появят нови форми на глобално управление относно КСО, в допълнение към системата на ООН, например чрез насърчаване на разрастването на насоките на ОИСР сред държавите, които не са членки на ЕС, или чрез самостоятелна инициатива от правителства с подобно мислене; призовава ЕС, Комисията и държавите членки да разработят и защитават конкретни предложения за договаряне на конкретен и проверим бизнес принос, като част от предложените цели на ООН за устойчиво развитие за периода след 2015 г.;

Обществени политики, свързани с КСО

49. подкрепя виждането в първия доклад на Многостранния форум от юни 2004 г., че обществените органи могат да играят значителна роля като използват функциите си за събиране и стимулиране с цел развитие на КСО, включително при възлагането на обществени поръчки, и призовава държавите членки да дадат нов значителен тласък на тези усилия чрез групата на високо равнище и по други начини;

50. отправя искане когато ЕС или неговите държави членки са партньори в бизнеса (например в контекста на възлагане на обществени поръчки, предприятия с държавна собственост, съвместни предприятия, гаранции за експортно кредитиране и мащабни проекти в трети държави), съответствието с насоките и принципите на ОИСР и ООН следва да бъде приоритет, като това се отразява в специфични клаузи, носещи последици за дружествата, които явно нарушават социалните и екологичните стандарти и стандартите за правата на човека;

51. подчертава значението на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и счита, че трите й стълба — отговорността на държавата да предоставя защита срещу нарушенията на правата на човека, корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека и необходимостта от по-ефективен достъп до правни средства за защита, следва да бъдат подкрепени от подходящи мерки, които да способстват за тяхното прилагане;

52. подчертава, че предвид размера на дела им в международната търговия европейските дружества, техните дъщерни предприятия и подизпълнители играят основна роля за насърчаването и разпространението на социалните и трудовите стандарти по света; признава, че жалби срещу дружества на ЕС, които извършват дейност в чужбина, често се разрешават много по-ефективно на място; препоръчва националните контактни точки на ОИСР като установени в държавите механизми, нямащи правна сила, които могат да посредничат в широк кръг от спорове в областта на бизнеса и правата на човека; при все това призовава за полагане на повече усилия от страна на дружествата при разработване на механизми за подаване на жалби, които са в съответствие с критериите за ефективност, изложени в ръководните принципи на ООН, и за допълнителни авторитетни насоки, които да бъдат търсени в международно признати принципи и насоки, по-специално наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, 10-те принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, както и Тристранната декларация на МОТ за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика;

53. приветства намерението на Комисията да измени разпоредбите на международното частно право, съдържащи се в Регламента „Брюксел I“, и по-специално въвеждането на принципа „forum necessitatis“; подчертава необходимостта от допълнително разработване на ефективен достъп до правни средства за защита на жертвите на нарушения на правата на човека вследствие на корпоративни действия извън ЕС посредством реформи на регламентите „Брюксел I“ и „Рим II“; призовава за ефективни мерки за премахване на съществуващите пречки пред правосъдието, например прекомерни разходи за искове, посредством инициативи като например разработването на минимални стандарти за колективна защита и решения на проблема за „правосубектност с автономен статут“ за дружествата;

54. призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

55. призовава да се прилага принципът „опознай своя краен потребител“, за да се осигури повишен контрол и предотвратяване на нарушенията на правата на човека нагоре или надолу по снабдителната верига и по протежение на производствените или пазарните потоци;

56. счита, че държавите членки следва да държат предприятията отговорни за приемането на принципи и проактивни политики, за да противодействат на дискриминацията и социалното изключване, да насърчават равенството между половете и да зачитат основните права на всички;

57. приканва Комисията и държавите членки, предвид многостранния подход към корпоративната социална отговорност, да разгледат възможността за разширяване на присъствието на наблюдатели по време на двугодишните срещи на групата на високо равнище, включвайки сред наблюдателите представители, в състава на които влизат двамата докладчици от съответните комисии на Европейския парламент, представители на Програмата на ООН за околната среда, Съвета на ООН по правата на човека и Международната организация на труда, както и по един номиниран представител на европейските предприятия, на синдикатите и на гражданското общество, съгласувани от координационния комитет на Многостранния форум;

58. признава, че необходимостта, посочена в Декларацията от Лаакен през 2001 г., институциите на ЕС да се „доближат“ до гражданите на Съюза продължава да бъде актуална; подкрепя по тази причина официалното разглеждане на предложението на „Solidarité” за междуинституционална програма за човешки ресурси в институциите на ЕС с цел улесняване на участието на служителите и стажантите от институциите в доброволчески хуманитарни и положителни обществени дейности — както като част от обучението на служителите, така и под формата на доброволен труд през свободното им време; подчертава факта, че с предложената програма се реализират икономии и се осигурява значителна добавена стойност, като тя би помогнала за популяризирането и изпълнението на политиките и програмите на ЕС; настоятелно призовава всички държави членки да включат доброволческата дейност на служителите в своите национални планове за действие; призовава за подписване на „договор“ чрез Европейския доброволчески център (ЕДЦ) за ангажиране на организациите на гражданското общество в цяла Европа за постигането на тази цел;

59. призовава предприятията да насърчават своите служители да участват в международни доброволчески дейности, с цел да се улесни взаимодействието между публичния и частния сектор в областта на сътрудничеството за развитие; призовава Комисията да подпомага инициативи на предприятията в тази област чрез бъдещия Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ;

60. счита, че държавите членки следва да насърчават предприятията да развиват политики и да въведат мерки във връзка с необходимостта да се зачита личния и семейния живот на всички техни служители; счита, че тези политики и мерки следва да бъдат в съответствие с принципа на равенство и следва да обхванат и преговорите относно продължителността и организацията на работното време, равнищата на заплащане, предоставянето на някои практически удобства за работниците, както и гъвкави условия на труд, включително естеството на трудовите договори и наличието на прекъсвания на професионалното развитие;

61. признава, че социалните показатели изостават от екологичните индекси по отношение на икономическата оценка и общата специфика в много инициативи във връзка с КСО; счита, че въпреки наръчника относно социалните обществени поръчки, самият Европейски съюз е прекалено ограничен в тази област; призовава за проучване относно „оценяването на социалния капитал“, което да доведе до широкообхватен дебат на европейско равнище относно по-доброто интегриране на социалното въздействие в рамките на устойчивото стопанско управление; подкрепя финансирането на пилотни проекти за развитие на социални индекси, агенции за социална оценка и на практиката на социален одит в някои държави членки и в някои отрасли;

62. приветства признанието за ролята, която обществените поръчки трябва да играят за насърчаването на КСО на практика, включително за достъп до обучение, равенство, справедлива търговия, както и за социалното приобщаване на работниците и служителите в неравностойно положение и на лицата с увреждания, може да представляват положителен стимул за по-голяма социална отговорност на предприятията; счита обаче, че остава неясно доколко последователните изменения на правилата за възлагане на обществени поръчки в ЕС действително са били възприети от публичните органи и какво общо въздействие е постигнато по отношение на подобряването на екологичните и социалните резултати на предприятията, както и по отношение на стимулирането на КСО; призовава за по-нататъшни научни изследвания и оценки на въздействието, водещи съответно до ясни препоръки с оглед предоставяне на лесноразбираеми стимули за предприятията; изисква те да включат проучване на все по-разпространената практика предприятията да включват клаузи за КСО в своите частни договори за покупка — т.е. в договорите между предприятия — и призовава за установяване на добри практики в тази област;

63. насърчава използването на информационни и комуникационни технологии и социалните медии за насърчаване на тези, които имат интереси в световен мащаб да участват по-активно в консултации с много заинтересовани страни;

64. поздравява държавите членки за значителните им усилия да разработват и прилагат национални планове за действие относно КСО в рамките на консултации с много заинтересовани страни на национално равнище в много държави от ЕС; при все това изразява загриженост, че голям брой от мерките в областта на обществената политика все още не са оказали значително видимо въздействие за постигане на напредък по отношение на корпоративната социална отговорност; призовава за повече научни изследвания и оценки на мерките в областта на обществената политика във връзка с КСО на европейско равнище; призовава Комисията като отговорен работодател да покаже своето „лидерство чрез личен пример“, като публикува доклад за своята собствена КСО в съответствие с допълнението за публичния сектор на Глобалната инициатива за отчитане, като предложи на служителите на Комисията „съответното“ време за отсъствие от работа за осъществяване на инициативи за доброволческата дейност на служителите и като преразгледа използването на инвестициите на пенсионните фондове в съответствие с етичните критерии;

65. призовава в Европейската година на гражданството 2013 г. да се включи специална част за бизнес гражданство, приканваща предприемачи и представители на деловите среди да се ангажират със съществуващите инициативи за КСО в държавите членки и на равнището на ЕС за насърчаване и развитие на концепцията за „добър корпоративен гражданин“;

66. приветства намерението на Комисията да изгради своята нова схема за отличаване въз основа на съществуващите практики в тази област; счита, че отличията могат да стимулират КСО, но единствено ако победителите представляват истински най-добри практики на национално, европейско и световно равнище; приканва Комисията да създаде независима експертна група, за да оцени това и да „одитира“ на трайна основа схемата през тази и следващите години; изисква публичността около отличаването да отразява истинската сложност на срещаните предизвикателства и да изтъква поуките за всички предприятия, а не само за победителите;

67. счита за изключително важно Комисията да разработи възможно най-скоро обявената обща методология за измерване на екологичните показатели, която се основава на разходите за жизнения цикъл; тази методология ще бъде полезна както по отношение на прозрачността на информацията за предприятията, така и по отношение на оценката на екологичните показатели на предприятията от страна на органите;

68. призовава Комисията да ускори своите усилия да представи в своята работна програма нови предложения за преодоляване на управленските пропуски по отношение на международните стандарти в областта на КСО, както е препоръчано в „Проучването от Единбург“, възложено от нея;

69. призовава държавите членки да предприемат мерки за засилване на ефективността на политиката за корпоративна социална отговорност, като, наред с другото, насърчават възмездяването на отговорното поведение на предприятията чрез създаване на стимули в рамките на инвестиционната политика и на достъпа до обществени инвестиции;

70. приветства намеренията на Комисията да даде тласък на инициативите в областта на отговорното производство и потребление; счита, че ЕС може да надгражда опита на инициативи за КСО, които са започнали специфично обучение и изграждане на капацитет за купувачите в рамките на предприятията; счита, че планираната инициатива за прозрачност може да бъде основен двигател на движението на етичните потребители; призовава Комисията и държавите членки да разгледат доколко е приложимо и желателно разработването на европейски социален етикет за всички дружества, ангажирани с корпоративна социална отговорност, за да се направят усилията им по-видими за потребителите и инвеститорите и чрез надграждането на съществуващите инициативи за етикетиране, да се насърчава постоянно сътрудничеството „отдолу-нагоре“ под егидата на Международния алианс за социална и екологична акредитация и етикетиране (ISEAL); предлага притежаващите такъв европейски етикет предприятия да бъдат редовно проверявани по отношение на спазването на посочените в знака социални разпоредби в областта на КСО;

Свързване на социално отговорните инвестиции и оповестяването

71. отбелязва, че основна движеща сила за пазара на социално и устойчиво отговорни инвестиции остава търсенето от институционални инвеститори, но че те не бива да бъдат насочвани основно към опазването на околната среда; отбелязва, в тази връзка, че оповестяването пред инвеститорите и потребителите е основен двигател на КСО и трябва да се осъществява на базата на лесно приложими и измерими социални и екологични принципи; приветства действията на Комисията за ангажиране с инвеститорската общност по въпросите на КСО; призовава този ангажимент да се основава твърдо на подкрепа на принципите на ООН за отговорно инвестиране и на принципа за интегрирано докладване (ИД);

72. отбелязва, че бенефициентите на дългосрочни инвеститори, като например пенсионните фондове, имат интерес от устойчива възвръщаемост и отговорно корпоративно поведение; счита, че е важно стимулите за инвестиционните посредници да бъдат ефективно съобразени с интересите на бенефициерите и да не се ограничават до тясно тълкуване на тези интереси, което се съсредоточава единствено върху максимално увеличаване на краткосрочната възвръщаемост; одобрява правна рамка в подкрепа на тази цел; приветства факта, че Комисията разработва предложения за дългосрочно инвестиране и за корпоративно управление, които ще помогнат за справяне с тези проблеми;

73. подкрепя намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за „оповестяване на нефинансова информация“ от страна на бизнеса; изразява задоволство, че това предложение се основава на широкообхватни публични консултации, както и на серия работни срещи със съответните заинтересовани страни; предупреждава, че употребата на термина „нефинансова“ следва да не прикрива реалните финансови последствия върху бизнеса от социални и екологични въздействия, както и от влиянието на сферата, свързана с правата на човека; счита, че предложението дава възможност на ЕС да препоръча на европейския бизнес да прилага ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и на Глобалния договор на ООН, както и да се съобразяват с интегрираното отчитане във вида, в който то понастоящем е разработено от Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC); подчертава, че решенията трябва да бъдат гъвкави и да не създават излишни административни тежести и разходи, по-специално за предприятия с по-малко от 500 наети лица; счита, че системата „изпълнение или обяснение“ може да бъде полезен инструмент за КСО;

74. отбелязва, че за повишаване на достоверността на предприеманите от предприятието действия следва да се осигури проверка на публичния доклад от външна институция;

Напредък в областта на КСО

75. изразява одобрение за продължаване на водещата роля на Многостранния европейски форум в подкрепа на изпълнението на предложенията, представени в съобщението на Комисията; припомня, че КСО, която е по-добре адаптирана към МСП, ще позволи нейното по-широко разпространение на европейско равнище; призовава всички участници да се включат в работата на форума с гъвкав, непредубеден и насочен към постигане на консенсус подход в духа на истинската КСО;

76.  настоява правата и свободите на синдикатите и представителството на демократично избраните представителни органи на работниците и служителите са в центъра на всяка стратегия за КСО; изразява задоволство от съществуващата рамка на ЕС на секторните и междусекторните структури за социален диалог и призовава за пълноценни и активни консултации и включването на представителните организации и синдикатите, по-специално в развитието, управлението и мониторинга на процесите и структурите на КСО на предприятията, при истински партньорски подход в работата с работодателите; призовава Комисията да посочи изрично синдикатите и представителите на работниците и служителите, които са важни действащи лица, като партньори в диалога във връзка с въпросите за КСО наред с предприятията и другите заинтересовани страни; счита, че социалните партньори могат да изиграят важна роля за насърчаването на корпоративната социална отговорност, като отбелязват значението на КСО за социалния диалог и неговото улесняване;

77. призовава за политики за КСО, които да включват специални мерки за борба с неправомерната практика на вписване на работници в черен списък и лишаването им от достъп до заетост, което често се дължи на тяхното членство и дейности в синдикати или роля на представителство в областта на здравеопазването и безопасността;

78. настоява, че всяко предприятие, за което е установено, че вписва работници в черни списъци или нарушава правата на човека и трудовите стандарти следва да бъде лишено от възможността да получава безвъзмездни средства и финансиране от ЕС, както и да бъде изключено от участие в покани за представяне на оферти за други договори за възлагане на обществени поръчки на равнището на ЕС, на национално равнище или на равнището на публичната администрация;

79. отбелязва, че политиките за КСО трябва да бъдат спазвани не само от главния изпълнител или предприятие, но и от всички подизпълнители или вериги за доставки, които те може да използват за доставка на стоки, набиране на работници или предоставяне на услуги, независимо дали са установени в ЕС или в трета държава, като по този начин се осигуряват условия на равнопоставеност, основани на справедливо заплащане и достойни условия на труд, и се гарантират синдикалните права и свободи;

80. подкрепя Директивата на Комисията за установяване на минимални стандарти за жертвите и призовава политиките за КСО на предприятията в съответните сектори (като например туризъм, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и техните семейства по време на криза, както и да се определят конкретни политики за всеки служител, станал жертва на престъпление на работното място или извън него;

81. изразява съгласие, че не може да съществува подход на „един размер, подходящ за всички“ по отношение на корпоративната социална отговорност , но признава, че твърде многото на брой инициативи, макар и да демонстрират информираност относно значението на политиките за КСО, могат да генерират допълнителни разходи и да бъдат пречка за прилагането, подкопавайки доверието и справедливостта; счита, че при прилагането на насоките във връзка с КСО, трябва да се предвиди достатъчно свобода на действие за всяка държава членка и регион и особено от гледна точка на възможностите на малките и средните предприятия; приветства обаче активното сътрудничество на Комисията с участието на Парламента и Съвета заедно с други международни органи за постигане на дългосрочно принципно „сближаване“ на инициативите във връзка с КСО и обмяната и насърчаването на добри корпоративни практики по отношение на КСО, както и ускоряване на въвеждането на насоките, съдържащи се в международния стандарт ISO 26000 с цел осигуряване на единно глобално, последователно и прозрачно определение на КСО; настоятелно призовава Комисията да допринесе за ефективното насочване и съгласуване на политиките на държавите — членки на ЕС, така че да се минимизират рисковете предприятия, които оперират в повече от една държава членка, да бъдат натоварени с допълнителни разходи заради прилагането на разнородни подходи;

82. счита, че идеята, че КСО е „лукс“ и се подкрепя от стопанските субекти само в добри времена за икономиката, се опровергава решително от продължаващите високи равнища на ангажираност на стопанските субекти с КСО; счита, че това е остаряло разбиране, което пренебрегва значението на репутацията, а също и равнището на външен риск за рентабилността на съвременната стопанска дейност; призовава всички европейски създатели на политики да интегрират КСО на всички равнища на икономическата политика, включително като засилят КСО в рамките на стратегията „Европа 2020”;

83. изтъква, че КСО следва да се прилага за цялата световна верига на доставки, включително на всички нива на подизпълнение и независимо дали за доставката на стоки, работници или услуги, че следва да включва разпоредби за разширяване на защитата, така че да обхваща и работниците мигранти, предоставяните от агенции работници и командированите работници, и че следва да се основава на справедливо заплащане и достойни условия за труд и да гарантира правата и свободите на синдикатите; счита, че идеята за отговорното управление на веригата на доставки трябва да се доразработи като механизъм за осъществяване на КСО;

84. приветства работата на някои бизнес училища за популяризиране на КСО, но признава, че тези училища са твърде малко; призовава групата на високо равнище и държавите членки, в сътрудничество с Комисията, и, когато е уместно, с университетите, да разгледа начини за включване на КСО, отговорното управление и отговорното гражданство в управленското образование и професионално обучение за всички бъдещи бизнес ръководители, така че те да станат крайъгълен камък на стратегическото корпоративно управление и да насърчи информираността относно устойчивото потребление; счита, че това би могло да обхване и децата, които участват в програми за млади предприемачи; призовава Комисията да предостави допълнителна финансова подкрепа за проекти за образование и обучение по КСО в рамките на програмите на ЕС за „Учене през целия живот“ и „Младежта в действие“;

85. отново заявява, че КСО следва да се прилага за всички предприятия, за да се създадат справедливи и равнопоставени условия; изтъква обаче, че начинът, по който добивната промишленост осъществява дейност в развиващите се държави, изисква да се отиде отвъд доброволния подход; подчертава, че инвестициите от петролната промишленост в Нигерия са добър пример за ограниченията на КСО във вида, в който се прилага понастоящем, когато дружествата не са успели да предприемат инициативи за КСО с цел създаване на устойчиви бизнес практики или да допринесат за развитието на приемащите ги държави; решително подкрепя законодателното предложение за отчитане по държави, основано на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и отчитане относно продажбите и печалбите, както и относно данъците и приходите, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчно облагане; призовава европейските добивни предприятия, които функционират в развиващите се държави, да изиграят ролята на модел за социална отговорност и насърчаване на достойни условия на труд;

86. призовава за стандарти за надлежна проверка на правата на човека и на веригата на доставки на равнище ЕС, които, наред с другото, отговарят на изискванията, определени в Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, като разглеждат, наред с други въпроси, области със значителен потенциал за отрицателно или положително въздействие върху правата на човека, като например глобални и местни вериги на доставки, полезни изкопаеми от зони на конфликт, възлагане на подизпълнители, заграбване на земя и региони, в които трудовото право и закрилата на работниците са недостатъчни или където се произвеждат продукти, които са опасни за околната среда и здравето; приветства вече установените от ЕС програми, и по-специално програмите за правоприлагане, управление и търговия в областта на горите (FLEGT) в сферата на горското стопанство, и подкрепя частните инициативи, като инициативата за прозрачност в добивните промишлености (ИПДП);

87. призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи с цел отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

88. подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

89. предлага правителствата на държавите членки да призоват ЕИБ да включи клауза относно КСО в своите операции;

90. призовава Комисията да насърчава КСО на международни форуми, като подкрепя засиленото сътрудничество между СТО и други многостранни форуми, занимаващи се с КСО, като например МОТ и ОИСР;

91. призовава да бъде създадена система за съдебно сътрудничество между ЕС и трети държави, подписали двустранни търговски споразумения, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие на засегнатите от нарушения на социалното законодателство или на законодателството в областта на околната среда, или от неспазване на принципите на КСО от страна на мултинационални предприятия и техни дъщерни дружества, в държавата, в която е извършено нарушението, и за да се подкрепи създаването на международни съдебни процедури, които да гарантират, при необходимост, че нарушенията на правото от страна на дружествата, се санкционират;

92. призовава за извършване на оценки на въздействието на новите технологии върху правата на човека още във фазата на проучването и разработването, доколкото е възможно, и призовава тези оценки да включват сценарии и съобразяване на характеристики на проекта с принципите за спазване на правата на човека;

93. отбелязва, че КСО е механизъм, който позволява на работодателите да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, че спазването на стандартите в областите на КСО и на труда може да позволи на такива държави да се възползват допълнително от международната търговия и че КСО може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се развие устойчива икономика и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено в периоди на финансови кризи;

94. насърчава ЕС да играе активна роля за повишаване на осведомеността относно потенциалния принос на предприятията за обществото чрез КСО в областта на културата, образованието, спорта и младежта;

95.  насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

96. призовава Комисията да запази установените, добре функциониращи инициативи във връзка с КСО като въведе тест за КСО, който прави оценка на въздействието на предстоящите законодателни и административни инициативи относно мерките във връзка с КСО и да вземе предвид съответните резултати при изготвяне на предложения;

97. одобрява въвеждането на задължения за участниците на пазара с оглед постигане на устойчивост, и призовава Комисията да наблюдава и извършва оценка на инициативите във връзка с КСО.

98. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

http://www.business-humanrights.org/SpecialRepPortal/Home/Protect Respect-Remedy-Framework и http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/111819.pdf

(2)

http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sustainable-business/files/business-human-rights/101025_ec_study_final_report_en.pdf

(3)

Приети текстова, P7_TA(2012)0126.

(4)

http://www.atkearney.com/documents/10192/6972076a-9cdc-4b20-bc3a-d2a4c43c9c21

(5)

ОВ L 134, 30.04.04, стр. 114

(6)

ОВ L 12, 16.01.01, стр. 1

(7)

ОВ C 86, 10.4.2002 г., стр. 3.

(8)

ОВ C 39, 18.02.03, стр. 3.

(9)

OВ C 187 E, 07.08.03, стр. 180.

(10)

OВ C 67 E, 17.03.04, стр. 73.

(11)

OВ C 301 E, 13.12.07, стр. 45.

(12)

OВ C 99 E, 03.04.12, стр. 101.

(13)

OВ C 236 E, 12.08.2011 г., стр. 57.

(14)

Приети текстове, P7_TA(2012)0429.

(15)

ОВ C 229, 31.07.12, стр. 77.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Последното Съобщение на Комисията относно корпоративната социална отговорност, включва КСО в европейската мисъл, като това е област на политиката, в която Европейският парламент изигра решаваща роля. Това представлява също така значителна стъпка напред в отговор на диалога с Европейския парламент и заинтересованите страни, участващи в дебата за КСО след публикуването на предишното съобщение.

Тази проекторезолюция на Парламента приветства новия акцент върху европейска подкрепа за глобалните инициативи за КСО, потвърждава подкрепата за многостранен подход, определението, отразяващо консенсуса в световен мащаб, както и много по-активна подпомагаща роля за от самата Европейската комисия.

Считам, че съобщението е конструктивно и ориентирано към бъдещето и реагира по-адекватно на събитията в областта на КСО в Европа и в света. То предоставя стабилна основа за бъдещи действия и Европейският парламент се приканва да даде своята широка подкрепа.

Поради това моят доклад има за цел да направи принос към дебата, като разработва някои от идеите в съобщението и като посочва някои възможни пропуски.

Устойчиво възстановяване

На първо място и преди всичко дебатът относно КСО се поставя в контекста на настоящата икономическа криза. Поставя се въпросът, че КСО е необходимо, за да се гарантира възстановяване на доверието в предприятията и на устойчивото икономическо възстановяване.

Въпреки, че е уместно да се защитава срещу обвиненията в „позеленяване“, КСО трябва да се разглежда като възможност, а не като на заплаха, за конкурентоспособността на предприятията. Освен това следването на воден от търговията растеж е част от „социалния лиценз“ на Европа.

Краткосрочното мислене в Брюксел, което се фокусира изключително върху прозрачността, отговорността и отчетността на финансовите пазари, отново би повторило същите тези грешки, в които биват обвинявани отговорните за банковия срив.

Не може да се отстъпва от решителния ангажимент за преминаване на европейската и световната икономика към бъдеще с ниски равнища на въглерод. Устойчива стопанска дейност може да функционира единствено в устойчива икономика.

Поради това в моя доклад се приканват дружествата да покажат твърд ангажимент за смекчаване на социалните последици от кризата и това да стане чрез стартиране на редица от предложените действия в областта на КСО: в областта на създаване на работни места за младежта, здравословни условия на труд, устойчивост на пенсиите, насърчаване на „гарантираща жизнения стандарт работна заплата“, борба с експлоататорски трудови практики в дружествени вериги за доставки и чрез насърчаване на нови пазари на социално полезни и екологични продукти и услуги.

Прилагане на КСО в световен мащаб

Втори приоритет на доклада е да разработи конкретни идеи, които спомагат за осъществяването на намерението на Комисията за подобряване на прилагането на глобалните инициативи за корпоративна социална отговорност. Твърдя, че „отличният пример“ за корпоративна социална отговорност, който Комисията обеща през 2006 г., е постигнат далеч в по-голяма степен през 2012 г., посредством приемането на глобален подход, насочен към европейските предприятия, опериращи на световните пазари.

Препоръчвам Европейската комисия да изготви цялостен доклад за прилагането на ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека, като в същото време държавите членки подобрят прилагането от тяхна страна чрез процес на партньорска проверка, което вече представлява стандарт в оценката на политиката в областта на правата на човека. Също така е време да се реши деликатният въпрос за извънтериториалната юрисдикция относно злоупотребите с труда или с по-широките права в областта на правата на човека в европейските предприятия, които да се прилагат в трети държави, в които достъпът до правосъдие е ограничен.

В доклада също така се разглежда тезата, че Комисията трябва да играе много по-активна роля за прилагане на насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия, чрез позоваване на търговски и инвестиционни споразумения, предоставяне на финансова подкрепа за изграждането на капацитет, подпомагане на жалбите в случай на предполагаеми нарушения, обвързване на финансовата помощ за бизнеса със спазването на насоките и се подпомага спечелването на нови страни в целия свят.

Докладът също така защитава значението на прозрачността и интегрираното устойчиво развитие и отчетност по отношение на устойчивостта, като основна движеща сила на КСО. Сигнализира се силна подкрепа за укрепване на Глобалната инициатива за отчитане - водещата методологията, използвана от предприятията в световен мащаб за отчетност във връзка с устойчивостта. В доклада се насърчава планираното предложение на Комисията в тази област чрез силно обвързване в рамките на целта на Съвета по международно интегрирано отчитане: международното отчитане да се превърне в норма в световен мащаб до края на десетилетието.

Докладът подкрепя намерението на Комисията да се ангажира с инвеститорите, особено за насърчаване на принципите на ООН за отговорно инвестиране, като предлагам нова инициатива на ЕС за постигане на напредък по отношение на „съществеността“.

В доклада също така се препоръчва активна подкрепа от ЕС за направеното от предприемачеството предложение за Конвенция на ООН за корпоративна отговорност, внесено на тазгодишната среща на върха на ООН за устойчиво развитие „Рио + 20“. Подкрепям насърчаването на корпоративна социална отговорност посредством процеса на целите за устойчиво развитие, започнал посредством постигнатото в рамките на срещата на върха.

Подход с участието на множество заинтересовани страни

Европейският парламент се приканва също така да признае особения характер на изготвянето на политиките на ЕС относно корпоративната социална отговорност. Разработват се идеи за използване конвенционалния социален диалог, например чрез определянето на цел за ново рамково споразумение в областта на КСО и чрез финансиране на пилотни проекти с европейските профсъюзи в областта на „достойния труд“.

При все това към Европейският парламент се отправя изрично искане да подкрепи функционирането и развитието Многостранния форум, включително чрез секторните инициативи, предложени в съобщението. Предлагам допълнителни инициативи по отношение на ИКТ и частния сектор на сигурността. Подкрепят се също така планираните нови „общности на практиката“ от множество заинтересовани страни.

Призовава се за засилена ангажираност на другите заинтересовани страни като Групата на високо равнище на държавите членки, заедно с необходимостта от по-голямо внимание за КСО от страна на генералните дирекции по околна среда и по външни отношения на Комисията.

Публично и частно заедно – „Умело съчетаване“

Докладът препоръчва да се обърне по-голямо внимание на въздействието на обществените политики върху КСО. Това следва да включва изпълнението на препоръките на „Проучването от Единбург“, възложено от Комисията, относно пропуските на управлението и необходимостта от постигане на конкретни резултати за прилагане на социални показатели, по-специално посредством обществени поръчки.

Европейската комисия се приканва да покаже лидерство чрез своя собствен ангажимент за отчетността по отношение на устойчивостта, етичното управление на инвестициите на собствените пенсионни фондове и за подкрепа на доброволческата дейност от страна на служителите на Комисията.

Докладът потвърждава връзката между корпоративна отговорност и корпоративно управление и подкрепя използването на кодекси за управление и задължения на директорите за развитие на „собствеността“ на КСО и за интегриране в рамките на дружеството.

Въпреки това в еднаква степен се подчертава продължаващата значимост на допълващите се частни и доброволни действия, в частност чрез насърчаване на ползите от подкрепата на принципа на „сближаване“ на подобни инициативи. Твърди се, че е много по-добре е да се насърчава доброволното сътрудничество вместо новите задължителни инициативи във връзка със социалните етикети.

Събрано заедно, по отношение на ръководните принципи на ООН, това е познато като „умело съчетаване“ на регулаторните и доброволческите подходи — и наистина е уместно ЕС да възприеме същия подход.

Стъпки напред

Изразява се подкрепа за широка гама от други предложени действията, описани в съобщението. Предлагам специално внимание се отдели на интегрирането на корпоративната социална отговорност в рамките на учебната програма на основни бизнес училища, насърчаване на КСО в малки предприятия чрез груповия подход и въвеждане на „одит“, за да се гарантира, че планираната КСО отговаря на най-добрите европейски и световни практики.

И най-накрая искам да заявя своето убеждение, че КСО трябва да премине от процеса към резултата. В Съобщението с абсолютно право се твърди, че значителното „увеличаване“ на КСО има първостепенно значение. Някои от идеите за ангажиране на хората от стопанската сфера и извън нея, които докладът препоръчва и които да помогнат за постигането на тази цел са: предприемане на инициативи за бизнес гражданство като част от Европейската година 2013 г., изследване на кумулативното въздействие на КСО при решаване на социалните и екологични проблеми, за да се подчертае неотложният характер на предизвикателствата, и предложение за нов „Пакт“ с гражданското общество представляват.

Ако, както Комисията с право се посочва, КСО олицетворява отговорността на предприятията за тяхното въздействие върху обществото, то това е въздействието, към което бизнесът и обществото трябва да се стремят в най-висока степен.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (*) (18.12.2012)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

(2012/2097(INI))

Докладчик по становище: Raffaele Baldassarre

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава взаимните ползи, които могат да се извлекат от сътрудничеството между предприятията и гражданското общество и които могат да улеснят усилията за изготвяне на съвместни стратегии, обмена на знания и съпоставянето на очаквания; поради това решително подкрепя поетия от Комисията ангажимент за създаване на многостранни платформи по въпросите на корпоративната социална отговорност (КСО), с цел да се засили сътрудничеството между предприятията и обществото по най-важните социални и свързани с околната среда въпроси; подчертава, че е възможно за корпоративната социална отговорност да е необходима правна рамка и че доброволните мерки могат да допълват, но по никакъв начин не могат да заменят съществуващите разпоредби за защита на работниците, ефективния контрол над спазването им и евентуалното налагане на санкции;

2.  изразява загриженост във връзка с неблагоприятното въздействие, което икономическата криза може да е оказала върху организацията на работата; призовава Комисията, в тясно сътрудничество със социалните партньори, да използва многостранните платформи като допълнителна мярка за насърчаване на усилията за намиране на устойчиви решения, като гарантира пълното спазване на правата на работниците, що се отнася до равното третиране, организацията на работното време и несигурната заетост;

3.  изразява съгласие със съобщението на Комисията по отношение на това, че спазването на приложимото законодателство и на колективните споразумения между социалните партньори е съществено предварително условие за КСО; отбелязва също така, че социалната отговорност задължително включва правилното осъществяване на синдикални отношения, по-специално спазването на правата на синдикално организиране, непрекъснатото информиране на работниците и представляващите ги сдружения, както и участието на тези сдружения при вземането на решения в предприятието;

4.  отбелязва, че при оценяването на социалната отговорност на дадено дружество трябва да се отчита поведението на дружествата, участващи в неговата верига на доставки, и на евентуалните му подизпълнители;

5.  припомня стратегическата роля, която малките и средните предприятия (МСП) могат да изпълняват за насърчаването на разпространението на КСО благодарение на тесните си връзки с мястото, където извършват дейност; приканва Комисията да разработи, съвместно с националните органи и многостранните платформи, специфични за отделните сектори форми на сътрудничество между МСП, които да им позволят да предприемат колективни действия за справяне със социални и свързани с околната среда проблеми;

6.  подчертава, че е важно политиките на Съюза в областта на КСО да се развиват в съответствие с международните стандарти, с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рискове, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на национално или международно равнище;

7.  призовава предприятията да насърчават своите служители да участват в международни доброволчески дейности, с цел да се улесни взаимодействието между публичния и частния сектор в областта на сътрудничеството за развитие; призовава Комисията да подпомага инициативи на предприятията в тази област чрез бъдещия Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ;

8.  призовава Комисията, по-специално ГД „Правосъдие“, да представи предложения относно екстратериториалната юрисдикция на съдилищата на ЕС по дела за нарушения на правата на човека от страна на дружества от ЕС или техни дъщерни дружества, подизпълнители или търговски партньори;

9.  признава, че е важно да се засилят практиките и политиките в областта на КСО в рамките на големите дружества; поради това призовава Комисията да подчертае значението на въвеждането на КСО като предмет в образованието и обучението, по-специално в училищата по бизнес и мениджмънт.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

12

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Marielle Gallo, Klaus-Heiner Lehne, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Rebecca Taylor, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

József Szájer


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (5.12.2012)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

(2012/2097(INI))

Докладчик по становище: Andrzej Grzyb

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства факта, че новото определение, установено в съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. относно корпоративната социална отговорност (КСО), подчертава, че спазването на приложимото законодателство и колективните трудови договори представлява предпоставка за отговорни действия и конкретизира необходимата рамка за корпоративната отговорност чрез изискването за интегриране на „социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека и потребителите“ в операциите и в основната стратегия на предприятията, в тясно сътрудничество със заинтересованите страни; отново заявява, че КСО трябва да обхваща и дейността на предприятията спрямо и в трети държави;

2.  приветства усилията на Европейския съюз и на неговите държави членки да приведат в съответствие своите политики с актуализираните през 2011 г. Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, както и с Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека(1) и подчертава, че тези усилия, особено в областта на глобалните стопански дейности, все още не са равнозначни на цялостен ангажимент за спазване и преразглеждане на съответните екологични и социални стандарти и стандарти за правата на човека;

3.  изтъква колко е важно да се вземе под внимание цялата верига на снабдяване при оценяването на спазването от страна на дадено предприятие на изискванията за социална отговорност; счита, че е от съществено значение да се определят ефективни и прозрачни показатели, които да позволяват извършването на оценка на точното въздействие на дейностите на предприятията от системна гледна точка;

4.  настоява всички 27 държави членки да ускорят преразглеждането на своите национални планове за действие относно корпоративната социална отговорност, както и разработването на национални планове, прилагащи съответните насоки на ОИСР и ръководни принципи на ООН, които следва да бъдат финализирани най-късно до декември 2013 г.; счита, че държавите членки следва да гарантират, че тези планове се изготвят с участието на всички съответни заинтересовани страни, включително НПО, гражданското общество, профсъюзите, организациите на работодателите и националните институции за правата на човека (НИПЧ); призовава ЕС да улесни извличането на поуки от опита на държавите членки, които понастоящем провеждат този процес; насърчава държавите членки да вземат пример от насоките, съдържащи се в стандарта ISO 26000, от последната версия на насоките на Глобалната инициатива за отчетност и от насоките, разработени от Европейската група на националните институции за правата на човека;

5.  подчертава, че КСО на предприятията както в рамките на ЕС, така и в трети държави следва да обхване също така области като организацията на труда, качеството на заетостта, равните възможности, социалното приобщаване, борбата срещу дискриминацията и постоянното обучение;

6.  призовава за по-голяма съгласуваност между политиките на равнище ЕС чрез привеждането на възлагането на обществени поръчки, експортното кредитиране, доброто управление, конкуренцията, развитието, търговията, инвестициите и другите политики и споразумения в съответствие с международните стандарти за правата на човека, социалните и екологичните стандарти, установени в съответните насоки и принципи на ОИСР и ООН; във връзка с това призовава за сътрудничество с органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като същевременно се ползват съответните консултации на НИПЧ, като например представянето на Европейската група на националните институции за правата на човека пред комисията относно правата на човека и обществените поръчки; призовава за съдържателни и подходящи оценки на въздействието на законодателни предложения за потенциални несъответствия с ръководните принципи на ООН и настоява за координиране с работната група на ООН за бизнеса и правата на човека с цел да се избегнат коренно различни и непоследователни тълкувания на тези ръководни принципи; припомня, като същевременно признава значението на рамката на ООН относно правата на човека за КСО, важността на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително на член 16 от нея, който гарантира основното право на стопанска инициатива — право, което следва да бъде взето надлежно предвид и да служи като отправна точка в подкрепа на политиките за КСО в ЕС; подчертава, че е важно да се намери баланс между свободата на стопанска инициатива и другите права, гарантирани от Хартата, както и международно признати принципи и насоки за КСО; във връзка с това приветства усилията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) за събиране на доказателства и експертен опит относно съществуването и тълкуването на свободата на стопанска инициатива;

7.  поема ангажимент да продължи непрекъснато да увеличава своите очаквания, че институциите и длъжностните лица на ЕС, включително специалният представител на ЕС по правата на човека, както и специалните представители на ЕС за отделни държави и региони, полагат усилия социалните и екологичните стандарти, както и стандартите за правата на човека да заемат важно място във всички външни отношения и действия на ЕС; призовава Комисията и държавите членки да провеждат оценки на въздействието върху основните права преди сключването и по време на оценката на многостранни и двустранни споразумения за търговия и инвестиции и при предоставянето на помощ за развитие и да гарантират, че тези права се спазват;

8.  признава, че националните институции за правата на човека, които са в съответствие с принципите от Париж, се намират в добро положение да предоставят подкрепа за прилагането на ръководните принципи на ООН и да улесняват, и дори да гарантират, достъпа до правни средства за защита; призовава ЕС и неговите държави членки да признаят националните институции за правата на човека, наред с предприятията и органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като важни партньори за лансирането на програмата за правата на човека и бизнеса, за развиване на връзки между предприятията, държавата и гражданското общество и за насърчаване на международно признати социални и екологични стандарти и насоки, както и на такива в областта на правата на човека; в този контекст призовава държавите членки да укрепят и, ако е необходимо, да разширят мандатите на НИПЧ с цел те да станат по-ефективни или ако не съществуват НИПЧ, които са в съответствие с принципите от Париж, да предприемат стъпки за тяхното създаване, и призовава ЕС да разработи подходяща стратегическа подкрепа; поема ангажимент да установи редовна ежегодна размяна на мнения с НИПЧ в рамките на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и/или на подкомисията по правата на човека, като се надгражда на опита от размяната на мнения на подкомисията по правата на човека относно „Срещата на високо равнище между ЕС и омбудсманите от източното партньорство през 2011 г.“ и да допълни тези размени на мнения с целенасочени семинари в областта на правата на човека и бизнеса;

9.  приветства приемането на 14 юни 2012 г. на Препоръка № 202 относно националните минимални равнища на социална закрила от страна на Международната организация на труда; поема ангажимент да включи въпроса относно правата на човека и КСО в дневния ред на предстоящите срещи на ЕС с трети държави, особено с тези, с които ЕС има специални отношения; призовава КСО да бъде включена в договорните отношения на ЕС с трети държави и изисква, ако е необходимо, да се извърши писмен превод на ръководните принципи на ООН, като се използва капацитетът на ЕП или на другите институции на ЕС;

10. призовава ЕС, и по-специално Комисията, да гарантира, че финансовите инструменти, включително Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), разглеждат НИПЧ, които са в съответствие с принципите от Париж, като ключови партньори за постигането на своите цели, и да им оказва подкрепа за ефективното използване на тяхното уникално положение и експертния им опит в областта на правата на човека с цел създаване на пространство за диалог между различните заинтересовани страни, включително държавни органи, гражданското общество и бизнеса, като за тази цел:

(1) да гарантира, че въпросът относно КСО и правата на човека присъства сред приоритетите на отделните финансови инструменти съгласно новата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.; както и

(2) да разработи специфична подкрепа съгласно ЕИДПЧ за обучение и цялостно изграждане на капацитет в областта на КСО и правата на човека за организации на гражданското общество, НИПЧ, защитници на правата на човека, профсъюзи, както и други организации за правата на човека;

11. настоява, че с цел да се гарантира, че прилагането на новата стратегия на ЕС за КСО насърчава интересите на обществото в цялото му многообразие, зачитането на правата на човека и курс към устойчиво и приобщаващо възстановяване и напредък, насоките на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация (включително на информация относно околната среда, социалната сфера и управлението) от страна на дружества трябва да гарантират прозрачност чрез осигуряването на ясна, недвусмислена, обща и предварително установена рамка, позоваваща се конкретно на правата на човека, която е изцяло в съответствие с насоките и принципите на ОИСР и ООН и се базира на обективни показатели, които се отнасят до: равенство между жените и мъжете, включително въпроси като например разликите в заплащането между половете и дела на жените, заемащи ръководни длъжности; заплатите на младите хора; възможността работниците да се сдружават в профсъюзи и да водят колективни преговори; ефективни гаранции за безопасност на работното място; както и уврежданията;

12. призовава ЕС да разгледа разликите във вътрешния капацитет и експертен опит чрез прилагането на важни програми за обучение в областта на правата на човека и бизнеса във всички институции на ЕС и във всички области на политиките на ЕС;

13. отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки за подобряване на прилагането на съществуващото законодателство, разглеждащо въпроси относно КСО и правата на човека, както и за разработване на допълнителни решения, целящи установяване на равнопоставени условия на конкуренция за националните стопански предприятия и тези от трети държави, с цел борба със социалния дъмпинг;

14. призовава за стандарти за надлежна проверка на правата на човека и на веригата на доставки на равнище ЕС, които, наред с другото, отговарят на изискванията, определени в Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, като разглеждат, наред с други въпроси, области със значителен потенциал за отрицателно или положително въздействие върху правата на човека, като например глобални и местни вериги на доставки, полезни изкопаеми от зони на конфликт, възлагане на подизпълнители, заграбване на земя и региони, в които трудовото право и закрилата на работниците са недостатъчни или където се произвеждат продукти, които са опасни за околната среда и здравето; приветства вече установените от ЕС програми, и по-специално програмите за правоприлагане, управление и търговия в областта на горите (FLEGT) в сферата на горското стопанство, и подкрепя частните инициативи, като инициативата за прозрачност в добивните промишлености (ИПДП);

15. отправя искане когато ЕС или неговите държави членки са партньори в бизнеса (например в контекста на възлагане на обществени поръчки, предприятия с държавна собственост, съвместни предприятия, гаранции за експортно кредитиране и мащабни проекти в трети държави), съответствието с насоките и принципите на ОИСР и ООН да бъде приоритет, като това се отразява в специфични клаузи, носещи последици за дружествата, които явно нарушават социалните и екологичните стандарти и стандартите за правата на човека; препоръчва предвидената „Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие“ да участва при определянето на условия, предназначени да подобрят качеството и ефективността на външното сътрудничество на ЕС чрез съчетаване на механизми и финансови инструменти , както и да играе роля за насърчаване на сътрудничеството и координацията между ЕС, финансовите институции и други заинтересовани страни в тази област;

16. подчертава значението на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и счита, че трите й стълба — отговорността на държавата да предоставя защита срещу нарушенията на правата на човека, корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека и необходимостта от по-ефективен достъп до правни средства за защита, следва да бъдат подкрепени от подходящи мерки, които да способстват за тяхното прилагане;

17. подчертава, че предвид размера на дела им в международната търговия европейските дружества, техните дъщерни предприятия и подизпълнители играят основна роля за насърчаването и разпространението на социалните и трудовите стандарти по света; признава, че жалби срещу дружества на ЕС, които извършват дейност в чужбина, често се разрешават много по-ефективно на място; препоръчва националните контактни точки на ОИСР като установени в държавите механизми, нямащи правна сила, които могат да посредничат в широк кръг от спорове в областта на бизнеса и правата на човека; при все това призовава за полагане на повече усилия от страна на дружествата при разработване на механизми за подаване на жалби, които са в съответствие с критериите за ефективност, изложени в ръководните принципи на ООН, и за допълнителни авторитетни насоки, които да бъдат търсени в международно признати принципи и насоки, по-специално наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, 10-те принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, както и Тристранната декларация на МОТ за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика;

18. приветства намерението на Комисията да измени разпоредбите на международното частно право, съдържащи се в Регламента „Брюксел I“, и по-специално въвеждането на принципа „forum necessitatis“; подчертава необходимостта от допълнително разработване на ефективен достъп до правни средства за защита на жертвите на нарушения на правата на човека вследствие на корпоративни действия извън ЕС посредством реформи на регламентите „Брюксел I“ и „Рим II“; призовава за ефективни мерки за премахване на съществуващите пречки пред правосъдието, например прекомерни разходи за искове, посредством инициативи като например разработването на минимални стандарти за колективна защита и решения на проблема за „правосубектност с автономен статут“ за дружествата;

19. призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

20. приветства желанието на Комисията да повдигне въпроса за КСО в контекста на разширяването; изразява обаче разочарование, че този въпрос не е конкретно разгледан в рамките на преговорите за присъединяване със страните кандидатки и не е посочен в съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2012—2013 г.“ (COM(2012)0600);

21. приветства намерението на Комисията да работи за застъпване в световен мащаб, международни насоки и допълнително законодателство с цел да се гарантира, че предприятията от ЕС оказват положително въздействие в чуждестранните общества; отбелязва, че положителното въздействие на предприятията в чуждестранните общества може, наред с другото, да бъде измерено от гледна точка на достъпа на местното население до ресурси, продоволствената независимост на населението и вътрешното развитие на тези общества;

22. призовава за прилагане на принципа за осведоменост относно крайния потребител („know your end user“), за да се предотвратят нарушения на правата на човека нагоре или надолу по производствената и пазарната верига.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Arnaud Danjean, Marietta Giannakou, Andrzej Grzyb, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Paweł Robert Kowal, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Krzysztof Lisek, Mario Mauro, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols, Ria Oomen-Ruijten, Pier Antonio Panzeri, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Tokia Saïfi, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Werner Schulz, Marek Siwiec, Charles Tannock, Кристиан Вигенин, Sir Graham Watson

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Marije Cornelissen, Elisabeth Jeggle, Agnès Le Brun, Marietje Schaake, Helmut Scholz

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Lara Comi, Danuta Jazłowiecka, Giovanni La Via

(1)

Съвет на ООН по правата на човека, 17-а сесия, 21 март 2011 г., доклад на специалния представител на генералния секретар по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, John Ruggie: „Ръководни принципи за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ (A/HRC/17/31) (наричани по-нататък: „ръководни принципи на ООН“).


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (6.12.2012)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

(2012/2097(INI))

Докладчик по становище: Catherine Grèze

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че поради разнородността на понятието „корпоративна социална отговорност“ (КСО), тъй като различните дружества са разработили различни стандарти относно счетоводството, одита и отчитането, е трудно да се сравнят равнищата на КСО; подчертава, че международно приетото регулиране в контекста на КСО би създало доверие и справедливост в бизнес отношенията и има предимствата на сигурността, прогресивната изпълнимост, универсалността и овластяването на заинтересованите страни;

2.  изразява съгласие с Комисията, че КСО трябва да включва правата на човека, трудовите практики и практиките на заетостта, въпросите, свързани с околната среда (напр. биологичното разнообразие, изменението на климата, ресурсната ефективност), и борбата с подкупите и корупцията, т.е. чрез добро управление в областта на данъчното облагане (а именно прозрачност, обмен на информация и лоялна данъчна конкуренция);

3.  припомня, че КСО включва широк спектър социални стандарти, но те са много слабо подчертани поради липса на установени показатели, които да позволяват да се измери социалният напредък;

4.  подчертава, че предприятията, които са се ангажирали с КСО, следва да се идентифицират лесно от инвеститорите и потребителите, за да се насърчат в усилията им;

5.  подчертава необходимостта ЕС да проучи възможността да въведе съответна марка или етикет, който да съпровожда наименованието на предприятието или на съответния продукт, така че предприятията, които са се ангажирали с КСО, да бъдат лесно разпознаваеми;

6.  посочва, че КСО е най-доброто средство за дружествата да покажат своята ангажираност, солидарност и отговорност към обществото и че също така е от съществено значение за постигането на целта за съгласуваност на политиките за развитие (СПР); приветства ангажимента на Комисията за насърчаване на КСО при пълно съответствие с действащите международни насоки, включително наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, десетте принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, Тристранната декларация на Международната организация на труда за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика и Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека; въпреки това изразява съжаление, че тонът на КСО е в повечето случаи незадължителен;

7.  изразява съжаление за неосведомеността на МСП относно съществуването на Глобалния договор, с който предприятията поемат ангажимента да приведат своите дейности и стратегии в съответствие с десетте общоприети принципа относно правата на човека, труда, околната среда и борбата с корупцията;

8.  подчертава, че Глобалният договор на ООН и стандартът ISO 26000 не са достатъчно пригодени към потребностите на МСП, което прави цялата идея за КСО по-неефективна в ЕС;

9.  подчертава необходимостта да се обмисли на европейско и национално равнище как данъчните стимули биха могли да насърчат КСО сред по-голям брой предприятия;

10. подчертава, че като чисто доброволен ангажимент КСО може да се окаже недостатъчна, за да се справи с вторичните ефекти в резултат от дейностите на многонационалните субекти, включително нарушенията на правата на човека и влошаването на състоянието на околната среда; отново призовава чуждестранните инвеститори и дружества, развиващи дейност в развиващите се страни, изцяло да спазват международните правнообвързващи задължения по отношение на правата на човека, стандартите в областта на околната среда и основните трудови стандарти на МОТ, както и ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава политиките в областта на КСО да включват също и специфични мерки за справяне с незаконната практика на вписване на работници в черен списък и лишаването им от достъп до заетост, което често се дължи на тяхното членство и дейности в синдикати или роля на представители по въпросите на здравеопазването и безопасността;

11. подчертава, че дружествата следва да бъдат насърчавани в прилагането на практики, свързани с КСО, и че дружествата, които вече са приложили такива практики, следва да се насърчават в осъществяването на целите на КСО; изисква от Комисията да обмисли стимули, като например даването на предимство във възлагането на обществени поръчки на ЕС, с цел дружествата да видят в КСО възможност, а не заплаха;

12. подчертава, че КСО следва да доведе до ясни ангажименти за зачитане на правата, защитата и благосъстоянието на работниците, с показатели за изпълнението и ясни критерии за измерване на подобренията, и че следва да се предвидят механизми за обективен, приобщаващ и прозрачен мониторинг и ефективна отчетност и принудително изпълнение с цел справяне със случаите на неспазване, включително по-отворена и ясна процедура за подаване и разглеждане на жалби и за предприемане на разследване, когато е необходимо;

13. отново заявява, че КСО следва да се прилага за всички предприятия, за да се създадат справедливи и равнопоставени условия; изтъква обаче, че начинът, по който добивната промишленост осъществява дейност в развиващите се държави, изисква да се отиде отвъд доброволния подход; подчертава, че инвестициите от петролната промишленост в Нигерия са добър пример за ограниченията на КСО във вида в който се прилага понастоящем, когато дружествата не са успели да предприемат инициативи за КСО с цел създаване на устойчиви бизнес практики или да допринесат за развитието на приемащите ги държави; решително подкрепя законодателното предложение за отчитане по държави, основано на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП), отчитане относно продажбите и печалбите, както и относно данъците и приходите, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчно облагане; призовава европейските добивни предприятия, развиващи дейност в развиващите се страни, да изиграят ролята на модел за социална отговорност и насърчаване на достойни условия на труд;

14. призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи с цел отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

15. изтъква, че КСО следва да важи за цялата световна верига на доставки, включително на всички нива на подизпълнение и независимо дали за доставката на стоки, работници или услуги, че следва да включва разпоредби за разширяване на защитата, така че да обхваща и работниците мигранти, предоставяните от агенции работници и командированите работници, и че следва да се основава на справедливо заплащане и достойни условия за труд и да гарантира правата и свободите на синдикатите; счита, че идеята за отговорното управление на веригата на доставки трябва да се доразработи като механизъм за осъществяване на КСО;

16. счита, че за да окаже реално въздействие върху намаляването на бедността, програмата за КСО трябва да постави акцент също върху МСП, тъй като тяхното кумулативно социално и екологично въздействие е значително;

17. счита, че дружествата от ЕС следва да носят правна отговорност и че между тях и техните дъщерни дружества и организациите под техен контрол в развиващите се държави следва да се прилагат различни видове механизми за отчетност и отговорност; приветства още работата на гражданското общество на ЕС, което е активно ангажирано в повишаването на осведомеността за нарушенията, извършвани от тези дружества в чужбина;

18. настоява, че е задължение на държавата да осигури защита срещу нарушенията на правата на човека и трудовите права, включително от страна на предприятия, да държи дружествата отговорни, да отстоява свободата на сдружаване и правото на колективно преговаряне и да осигури на жертвите достъп до правосъдие; призовава Комисията да осигури ефективни меки за привеждане в действие на рамката на ООН „Защита, зачитане и обезщетяване“, предложена от Джон Раги, специален представител на ООН за бизнеса и правата на човека;

19. подчертава, че по-доброто прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека ще спомогне за постигането на целите на ЕС по отношение на конкретни въпроси, свързани с правата на човека, и на основни трудови стандарти; затова призовава ЕС да се стреми към ясна международна правна рамка относно отговорностите и задълженията на предприятията по отношение на правата на човека;

20. приветства факта, че броят на дружествата, които оповестяват информация за своите резултати по отношение на екологичните, социалните и управленските въпроси (ESG), е нараснал значително през последните години; посочва обаче, че отчитащите се дружества все още представляват само малък дял от глобалния бизнес; отбелязва, че въпреки че Директивата на ЕС за осъвременяване на отчетите (2003/51/ЕО)(1) гарантира минимално равнище на оповестяване на финансови и нефинансови ключови показатели за резултата от дейността, тя не поставя никакви изисквания по отношение на вида показатели, които да бъдат включени в годишните доклади; призовава Комисията да проучи допълнителни възможни мерки за засилване на оповестяването на ESG информация на европейско равнище;

21. подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

22. подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) са част от процеса на прилагане на КСО в инвестиционните решения; отбелязва, че понастоящем не съществува общоприето определение за СОИ, но те обикновено съчетават финансовите цели на инвеститорите с техните опасения относно социалните, екологичните и етичните въпроси и въпросите, свързани с корпоративното управление;

23. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат допълнителни политически инициативи с цел повишаване на осведомеността и засилване на развитието на СОИ, например като вземат предвид правната формулировка за определяне на минимални стандарти за СОИ, особено в рамките на обхвата на инвестиционните и търговски споразумения на ЕС с развиващите се държави;

24. отбелязва, че КСО е механизъм, чрез който работодателите могат да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, и че може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се постигнат устойчиво икономическо и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено във време на финансова криза; изразява съжаление, че протоколите за социална намеса в момента са само незадължителен елемент, и настоятелно призовава Комисията да ги направи обвързващи;

25. призовава за пълни и активни консултации и участие на представителни организации, включително синдикатите, в разработването, прилагането и наблюдението на процесите и структурите на предприятията по отношение на КСО, включително чрез постоянното развитие на уменията и квалификациите на работниците чрез обучение и учене през целия живот, при което работата с работодателите следва подход на истинско партньорство.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Michael Cashman, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Daniël van der Stoep, Anna Záborská, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Enrique Guerrero Salom, Cristian Dan Preda

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ioan Enciu, Emilio Menéndez del Valle, Helmut Scholz

(1)

ОВ L 178, 17.7.2003 г., стр. 16


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (18.12.2012)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

(2012/2097(INI))

Докладчик по становище: Bernd Lange

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва с интерес, че Комисията започна да се позовава на корпоративната социална отговорност (КСО) в търговските споразумения на ЕС; като се има предвид важната роля, която изпълняват големите предприятия, техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в измерение на търговските споразумения на ЕС в рамките на главата за устойчиво развитие”; призовава Комисията да изработи конкретни предложения за прилагане на посочените принципи на КСО в търговската политика;

2.  поема ангажимент непрекъснато да увеличава своите усилия с цел да задължи институциите и длъжностните лица на ЕС, включително специалния представител на ЕС по правата на човека, да налагат социални, екологични стандарти и стандарти за правата на човека във всички външни отношения и действия на ЕС;

3.  подчертава, че насърчаването на КСО е цел, подкрепяна от Европейския съюз, и Съюзът трябва следователно да гарантира, че неговата външна политика допринася за устойчивото развитие, както и за социалното развитие на засегнатите държави;

4.  предлага Комисията да се опира на ръководните насоки на ОИСР за мултинационални предприятия, включително на процедурата на ОИСР за подаване на жалби, при изготвянето на конкретни предложения за въвеждането на принципите на КСО;

5.  приветства всички държави–членки на ОИСР за цялостната им работа по насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, публикувани на 25 май 2011 г.; отбелязва, че 44 присъединили се правителства, представляващи всички региони на света и отговарящи за 85% от преките чуждестранни инвестиции, насърчават своите предприятия да спазват тези далновидни препоръки за отговорно стопанско поведение, независимо от региона, в който развиват дейност;

6.  изразява съгласие с тезата, че настоящите приоритети в областта на околната среда и изменението на климата, както и развитието на глобални производствени вериги налагат концепцията да има по-широк обхват отколкото се предполагаше първоначално; следователно счита за необходимо да се формулира актуализирана концепция за КСО, свързана с трудовите права и правата на човека, както и с въпроси на заетостта, опазването на околната среда, загрижеността относно изменението на климата, и с предотвратяването на корупцията и укриването на данъци;

7.  настоява да се изисква от всички развиващи дейност в трети държави европейски предприятия, които осигуряват заетост на над 1000 души да прилагат ръководните насоки на ОИСР за мултинационални предприятия от 1 януари 2014 г.;

8.  изисква от Комисията да включи задължителна клауза относно КСО във всички подписвани от ЕС двустранни търговски и инвестиционни споразумения, която да се основава на принципите на КСО, определени на международно равнище, в която ударението да е поставено върху устойчивото развитие и доброто управление, и която ясно д се фокусира върху правата на човека, достойния труд, трудовите стандарти, свободата на сдружаване, колективното договаряне и други социални съображения, по-конкретно актуализираните през 2010 г. насоки на ОИСР; предлага тази клауза да хармонизира съществуващите стандарти и концепции, с цел да гарантира съвместимост и справедливост, и да съдържа мерки за наблюдение на посочените принципи на равнище на ЕС и за прилагането им, както и да бъдат създадени националните точки за контакт като форуми за поставяне на въпроси по повдигнати в насоките на ОИСР проблеми, като изискването за наблюдаване на дейностите на дружествата и на дъщерните им дружества и снабдителни вериги, и изискването за осъществяване на надлежна проверка;

9.  призовава Комисията да гарантира, че всички дружества, действащи в рамките на единния пазар, включително транснационалните корпорации, чиито дъщерни предприятия или снабдителни вериги са разположени в ЕС, изпълняват своите законови задължения както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, за да се гарантира справедлива конкуренция и да се извлекат максимални ползи за потребителите в ЕС; призовава Комисията да насърчава активно отговорното стопанско поведение сред предприятията от ЕС, действащи в чужбина, като се съсредоточи по-специално върху строгото спазване на техните законови задължения, произтичащи от националното законодателство в държавата на произход или от двустранни или международни правни ангажименти, предмет на които са техните дейности, както и върху спазването на международните стандарти и правила в областите на правата на човека, труда и околната среда; за тази цел предлага на Комисията да поддържа активни връзки със своите партньори в развиващите се държави и държавите с нововъзникващи икономики, с цел обмяна на най-добри практики и опит относно начините и средствата за подобряване на стопанската среда и повишаване на осведомеността за отговорното стопанско поведение;

10. предлага правителствата на държавите членки да призоват ЕИБ да включи клауза относно КСО в своите операции;

11. призовава Комисията да въведе по-открита и ясна процедура за подаване и разглеждане на жалби относно неспазване на принципите на КСО, включително механизми за изпълнение и започване на разследване, ако е необходимо;

12. призовава Комисията да изисква от предприятията да прилагат принципите на КСО; подчертава необходимостта от подпомагане и насърчаване на разпространението на тези практики сред МСП, като разходите и бюрократични тежести се ограничат до минимум;

13. изисква от Европейската комисия да включи клауза относно КСО в споразуменията с неправителствените организации (НПО), по-специално в действията за развитие;

14. призовава Комисията да използва по-ефективно мерки, основаващи се на стимули, и да бъде по-внимателна когато осъществява наблюдение и гарантира, че транснационалните корпорации, чиито дъщерни предприятия или вериги за доставка са разположени в страни, участващи в ОСП и ОСП +, независимо дали седалището им е регистрирано в рамките на Европейския съюз, както и засегнатите държави а) спазват своите национални и международни правни задължения в областта на правата на човека, социалните и трудовите норми и правилата по отношение на околната среда, б) ангажират се действително с правата, защитата и благоденствието на своите работници и на гражданите, в) зачитат правото на сдружаване и правото на колективно договаряне и г) справят се бързо и ефективно с всяко нарушение;

15. призовава Комисията да насърчава КСО на международни форуми, като подкрепя засиленото сътрудничество между СТО и други многостранни форуми, занимаващи се с КСО, като например МОТ и ОИСР;

16. припомня, че вече съществуват както способи за съдебно решаване на спорове, така и за алтернативно решаване на търговски спорове и/или за претендиране на обезщетения за отрицателни вторични ефекти, произтичащи от безотговорна или незаконна стопанска дейност; в този смисъл призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на осведомеността на стопанската общност и широката общественост за тези два варианта; припомня, че Международната търговска камара (МТК) предлага услуги за разрешаване на спорове за лица, предприятия, държави, държавни организации и международни организации, търсещи алтернативи на съдебните дела, които могат да допринесат за подобряване на достъпа до правосъдие на засегнатите лица в случаите на нарушения на практиките на отговорна стопанска дейност, които са предизвикали икономически, социални и екологични вреди в ЕС и извън него;

17. призовава за наблюдение на ограничителните мерки (санкции, бойкоти, ембарго), както и на схемите за лицензиране на изделия с двойна употреба на равнище ЕС;

18. призовава за въвеждането на механизми, гарантиращи спазването на принципите на КСО не само от основното предприятие или изпълнител, възползващ се от търговското споразумение, но и от неговите подизпълнители или снабдителни вериги, участващи в доставката на стоки, работници или услуги, които по този начин осигуряват условия на равнопоставеност въз основата на справедливо заплащане и достойни условия за труд и гарантират също правата и свободите на профсъюзите;

19. призовава Комисията да подобри своя модел за извършване на оценка на въздействието върху устойчивостта, с цел той да отразява по надежден начин икономическите, социалните и екологичните последици от търговските преговори, включително за целите за смекчаване на последиците от изменението на климата; призовава Комисията да проследява търговските споразумения със страните партньори на ЕС, като извършва оценки за въздействие върху устойчивостта преди и след подписването на търговското споразумение, вземайки предвид по-специално уязвимите сектори;

20. подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът следва да получава изчерпателна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени, с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

21. призовава да бъде създадена система за съдебно сътрудничество между ЕС и трети държави, подписали двустранни търговски споразумения, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие на засегнатите от нарушения на социалното законодателство или на законодателството в областта на околната среда, или от неспазване на принципите на КСО от страна на мултинационални предприятия и техни дъщерни дружества, в държавата, в която е извършено нарушението, и за да се подкрепи създаването на международни съдебни процедури, които да гарантират, при необходимост, че нарушенията на правото от страна на дружествата, се санкционират;

22. призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС, участващи в износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или по начини, противоречащи на интересите на ЕС в областта на сигурността;

23. призовава ЕСВД да гарантира, че търговските служители, работещи в посолствата на ЕС, участват редовно в обучения по въпросите на КСО, по-специално по отношение на прилагането на принципите на ООН за защита, зачитане и обезщетяване, както и че посолствата на ЕС изпълняват ролята на контактни точки по отношение на дружествата от ЕС и техните дъщерни дружества, тъй като националните контактни точки на ОИСР съществуват само в държавите, присъединили се към ОИСР, и паради това на практика са недостъпни за служителите на дружества, установени в държави, които не членуват в ОИСР;

24. призовава за извършване на оценки на въздействието върху правата на човека още във фазата на проучването и разработването на нови технологии, и призовава тези оценки да включват сценарии и съобразяване на характеристики на проекта с принципите за спазване на правата на човека;

25. подчертава, че задачата на Комисията да подобрява осведомеността относно важността на КСО и последствията от неспазването на тези принципи на корпоративно равнище трябва да се придружава със съответни мерки за осведомяване и изграждане на капацитет от страна на правителствата на държавите, в които се извършва стопанската дейност, за да се гарантира ефективно прилагането на правата в областта на КСО и правото на достъп до правосъдие;

26. призовава да се прилага принципът „опознай своя краен потребител“, за да се осигури повишен контрол и предотвратяване на нарушенията на правата на човека нагоре или надолу по снабдителната верига и по протежение на производствените или пазарните потоци;

27. подчертава, че бъдещите двустранни инвестиционни договори, подписвани от ЕС, трябва да гарантират, че е постигнато справедливо равновесие между необходимостта от защита на инвеститорите и необходимостта да се осигури държавна намеса, особено по отношение на социалните и здравни норми, и нормите в областта на околната среда;

28. отбелязва положителните стъпки, постигнати в настоящата реформа на Директивата относно прозрачността (2004/109/EG) и Директивата за счетоводството (2003/51/EG) при решаването на въпросите с КСО, като се балансира между обоснованото изискване за прозрачност и отговорност, и задължението за докладване на дружествата; призовава Комисията да гарантира, че дружествата, обхванати от посочените директиви, са длъжни редовно да представят доклади относно дейността им, свързана с КСО, в съответствие с насоките на ОИСР за многонационалните дружества, като същевременно осигуряват специални правила за МСП, които да позволят докладването от финансова и административна гледна точка;

29. подчертава, че измерение, засягащо КСО, следва да се включи в многостранните търговски споразумения и следователно призовава Комисията да подкрепи предложения в този смисъл в международните форуми, по-конкретно ОИСР и МОТ, така и в СТО в контекста на преговорите след Доха;

30. настоява бъдещите мерки в областта на КСО да включват цялата верига за формиране на стойност — от добиването на суровини до търговията и рециклирането;

31. призовава политиките в областта на КСО да бъдат включени на всички равнища на търговските споразумения с ЕС и те да включват разпоредби за разширяване на защитата спрямо работниците мигранти, работниците, наети чрез агенции и командированите работници;

32. счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават дружествата от ЕС да предприемат инициативи, насочени към насърчаване на КСО и обмена на добри практики с партньорите им в други държави;

33. призовава политиките в областта на КСО и основните права в областта на заетостта и профсъюзите, както и неприкосновеността на личния живот и свободата на сдружаване, да бъдат спазвани от дружествата в ЕС във всички техни дейности, независимо дали са установени в рамките на ЕС или в трети държави;

34. призовава за всеобхватни и активни консултации и участие на представителни организации, включително на профсъюзите в разработването, прилагането и наблюдението на процедурите и структурите на предприятията по отношение на КСО; призовава тези представителни организации да работят със служителите в рамките на истински подход на партньорство;

35. призовава да се увеличи и направи по-приобщаващо и прозрачно наблюдението на спазването на принципите на КСО в търговската политика на ЕС, с ясни критерии за измерване на подобренията, така че да се повиши доверието в системата;

36. отбелязва, че КСО е механизъм, чрез който работодателите могат да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, че спазването на нормите в областите на КСО и на труда може да позволи на такива държави да се възползват допълнително от международната търговия и че КСО може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се развие устойчива икономика и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено в периоди на финансови кризи; изразява съжаление, че протоколите за социална намеса в момента са само незадължителен елемент, и настоятелно призовава Комисията да им придаде задължителен характер.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, George Sabin Cutaş, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Franziska Keller, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Henri Weber, Iuliu Winkler, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Salvatore Iacolino, Silvana Koch-Mehrin, Maria Eleni Koppa, Katarína Neveďalová, Marietje Schaake

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Norbert Neuser, Birgit Schnieber-Jastram, Derek Vaughan


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (19.12.2012)

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване

(2012/2097(INI))

Докладчик по становище: Morten Løkkegaard

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  насърчава ЕС да играе активна роля за повишаване на осведомеността относно потенциалния принос на предприятията за обществото чрез корпоративна социална отговорност (КСО) в областта на културата, образованието, спорта и младежта;

2.  насърчава ЕС, както и държавите членки, да предоставят конкретна информация, както и образование и обучение относно КСО, за да могат предприятията да се възползват напълно от КСО и да я прилагат в своята организационна култура;

3.  призовава държавите членки да въведат данъчни освобождавания за предприятия, които финансират доброволчески дейности и инициативи с нестопанска цел;

4.  насочва вниманието към необходимостта КСО да бъде включена в учебните планове на образователните институции на всички нива, включително бизнес училища, както и в програмите за обучение за ръководители и служители от малки и средни предприятия;

5.  насърчава държавите членки да интегрират КСО в съответните образователни програми;

6.  подчертава важността на връзката между предприятията и училищата, предоставящи гимназиално образование, и по-специално с предоставящите университетско образование и посочва ролята, която КСО може да има при получаването на практически опит от студентите по време на следването им чрез платена заетост на непълно работно време или платени стажове в предприятията;

7.  насърчава предприятията да предоставят качествени стажове със силен обучителен компонент, който да облекчава прехода между образованието и заетостта, да улеснява развитието на умения, които съответстват на пазара на труда, и да подкрепя независимостта на младите хора;

8.  насърчава предприятията да поощряват творчеството и културните проекти в рамките на техните политики, свързани с КСО, в контекста на гражданския ангажимент, както и да стимулират устойчив растеж и създаване на работни места;

9.  посочва важността на включването на малките и средните предприятия в КСО и признаването на техните постижения в тази област;

10. насърчава предприятията, в сътрудничество със социалните партньори, да информират, да обучават и да ангажират своите служители по отношение на основните социални предизвикателства, пред които е изправена Европа, по-специално в областта на икономиката, обществото, околната среда и международните отношения;

11. призовава за пропагандиране на идеята за спонсорството сред работодателите;

12. посочва важния принос, който КСО може да има за създаването на възможности за обучение и растеж, както и за формиране и насърчаване на социални позиции, граждански ангажимент, професионална етика и социална интеграция посредством активно взаимодействие с обществото, както и посредством дейности, свързващи различните поколения, като взаимното наставничество и предаването на ноу-хау между възрастни и млади хора; подчертава по-специално приноса на КСО за създаването на възможности за младите хора и за развитието на техните таланти;

13. подчертава важността на защитата на правата на човека в отношенията с държави, които не са членки на ЕС;

14. приветства европейската схема за награждаване на партньорства в областта на КСО между предприятия и други заинтересовани страни, включително образователни институции и спортни организации, като важна стъпка за повишаване на осведомеността във връзка с КСО;

15. подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) като част от процеса на прилагане на КСО в решенията за инвестиране съчетава финансовите и икономическите цели на инвеститорите със социалните, екологичните, етичните, културните и образователните проблеми;

16. насърчава държавите членки и Съюза да вземат предвид в своя дневен ред, свързан с КСО, че МСП в културните и творческите индустрии могат да имат съществено въздействие върху социалните промени и промените в околната среда посредством интегриране на отчитането на социалните фактори и включване на дългосрочни решения за борба с бедността, като дават нови импулси на пазара на труда;

17. насърчава провеждането най научни изследвания относно причините за ефективността или неефективността на различните стратегии за КСО;

18. призовава държавите членки да подпомагат и да придават по-висока стойност на доброволческите дейности, извършвани от служители и работници, и на такива, подкрепяни от работодателите, включително в контекста на КСО, както се посочва в резолюция от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС(1); подчертава, че доброволческите дейности не следва по никакъв начин да влияят на заплащането или условията на труд на служителя и че доброволческите дейности и платеният труд следва да се допълват;

19. изразява убеждението си, че предприятията за културното съдържание и медийните предприятия носят корпоративна социална отговорност, като гарантират защитата на основните права на потребителите, и счита, че саморегулирането и задълбочената проверка на пакети крият риска от прехвърляне на полицейската и правоприлагащата дейност към частния сектор;

20. насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Santiago Fisas Ayxela, Lorenzo Fontana, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Emilio Menéndez del Valle, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Marietje Schaake, Marco Scurria, Hannu Takkula, Helga Trüpel, Milan Zver

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Iosif Matula, Raimon Obiols, Rui Tavares

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Leonardo Domenici

(1)

Приети текстове, P7_TA(2012)0236.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

1

11

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Heinz K. Becker, Jean-Luc Bennahmias, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Marije Cornelissen, Emer Costello, Andrea Cozzolino, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Malika Benarab-Attou, Sergio Gutiérrez Prieto, Richard Howitt, Paul Murphy, Ria Oomen-Ruijten, Gabriele Zimmer

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jens Nilsson

Последно осъвременяване: 4 февруари 2013 г.Правна информация