ДОКЛАД относно положението на жените в Северна Африка

25.2.2013 - (2012/2102(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Silvia Costa

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно положението на жените в Северна Африка

(2012/2102(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 2 и член 3, параграф 5, втора алинея от Договора за Европейския съюз и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид стратегическото партньорство между Африка и ЕС — Съвместна стратегия Африка—ЕС,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

–   като взе предвид съвместните съобщения на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, озаглавени „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200), „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303) и „Изпълнение на ангажиментите по новата Европейска политика за съседство“ (COM(2012)0014),

–   като взе предвид тематичните и географските финансови инструменти на Комисията относно демократизацията и правата на човека (като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и Европейската инициатива за съседство и партньорство (ENPI),

–   като взе предвид Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. (COM(2012) 0286),

–   като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „Равенството между жените и мъжете: условие за успеха на Арабската пролет“[1],

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г. и Конвенцията на Обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г., както и Факултативния протокол към последната относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография от 25 май 2000 г.,

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно гениталното осакатяване на жени от 20 декември 2012 г. (67/167),

–   като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5“, „Пекин+10“ и „Пекин+15“ относно последващи действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г. и 2 март 2010 г.,

–   като взе предвид Протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите,

–   като взе предвид дейностите на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието,

–   като взе предвид процеса от Истанбул—Маракеш и заключенията на министрите от Първата и Втората евро-средиземноморски министерски конференции, състояли се на 14-15 ноември 2006 г в Истанбул и на 11-12 ноември 2009 г. в Маракеш относно „Засилването на ролята на жените в обществото“,

–   като взе предвид заключенията от регионалните диалози на страните от Близкия изток и Северна Африка между гражданското общество, държавните участници и политическите лидери, проведени през юни и ноември 2012 г. в Бейрут и Аман в рамките на финансирания от ЕС регионален проект „Изграждане на общ дневен ред за равенство между жените и мъжете чрез Истанбулския процес“,

–   като взе предвид „Скок напред за жените“, съвместната регионална програма за Южносредиземноморския регион, приета от Комисията и „ООН Жени“;

–   като взе предвид „Докладна записка относно младежите“, 10-то издание на доклада на УНИЦЕФ относно напредъка за децата,

–   като взе предвид доклада на ПРООН относно човешкото развитие в арабските страни за 2005 г., озаглавен „Жени по пътя нагорe в арабския свят“, и доклада от 2009 г., озаглавен „Предизвикателства пред сигурността на хората в арабските страни“, и по-специално главата относно „Личната несигурност на уязвимите групи“,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия [3],

–   като взе предвид резолюцията си от 7 април 2011 г. относно прегледа на Европейската политика за съседство − южно измерение [4],

–   като взе предвид своята резолюция от 7 април 2011 г. относно използването на сексуално насилие по време на конфликти в Северна Африка и Близкия изток [5],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2011 г.[6],

–   като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. до Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация[7],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7‑A7-0047/2013),

А. като има предвид, че много жени, по-специално млади жени, бяха силно ангажирани в Арабската пролет в Северна Африка, като от самото начало участваха в демонстрации, публични и политически дискусии и избори, играейки активна роля в гражданското общество, в социалните медии и блоговете, наред с останалото, и следователно бяха и продължават да бъдат ключови участници в демократичните промени в своите държави, както и в насърчаването на растежа и сближаването;

Б.  като има предвид, че тези държави преминават през процес на политически и демократичен преход и на изменение или адаптиране на своите конституции, в който жените, били те парламентаристи, служители на изборни длъжности или представители на гражданското общество, участват активно и последователно; като има предвид, че резултатът от този процес ще формира демократичното функциониране и основните права и свободи на тези държави и ще окаже влияние върху положението на жените;

В.  като има предвид, че ролята, която жените изиграха по време на революцията, не се различава от тази, която трябва да поемат в рамките на процесите на демократичен преход и възстановяване на държавата; като има предвид, че успехът на тези процеси зависи изцяло от пълноценното участие на жените на всички равнища в процеса на вземане на решения;

Г.  като има предвид, че през последните десетилетия жените в тези държави започнаха, макар и в различна степен, все повече да присъстват във висшето образование, организациите на гражданското общество, предприятията и институциите, дори ако в условията на диктаторски и авторитарни режими ефективното упражняване на правата на жените да е било ограничено и участието им да е било подчинено на различни ограничаващи условия;

Д. като има предвид, че правата на жените представляват един от най-обсъжданите въпроси в настоящия политически процес и са основна тревога на жените, тъй като те са изправени пред риск от враждебна реакция и отправяне на заплахи, който може да намали шансовете за постигане на целта за споделяне на демокрацията и равни граждански права;

Е.   като има предвид, че някои общи въпроси, свързани с равенството между половете, например правата на момичетата и жените като неразделна част от универсалните права на човека, равните права и спазването на международните конвенции, са в основата на конституционните дебати;

Ж. като има предвид, че броят на жените в политиката, както и на отговорни позиции в процесите на вземане на решения във всички области, е различен в различните държави, но е разочароващ като процентен дял с оглед на широкото участие на жените в различните въстанически движения и в изборите, които последваха, и с оглед на растящия брой на добре образованите жени;

З.  като има предвид, че обновената политика на съседство на ЕС следва да поставя по-силно ударение върху равенството между половете, увеличаването на правата на жените и подкрепата за гражданското общество;

И. като има предвид, че конкретната подкрепа на ЕС за въпросите на равенството между половете в региона възлиза на 92 милиона евро, от които 77 милиона евро на двустранно равнище и 15 милиона евро − на регионално равнище;

Й. като има предвид, че програмата от най-голямо практическо значение сред двустранните програми на ЕС ще се приложи в Мароко, с бюджет от 45 милиона евро за „Насърчаване на равенството между мъжете и жените“ и че в Египет ще бъде изпълнен проект от „ООН Жени“ на стойност 4 милиона евро, докато в Тунис и Либия „ООН Жени“ изпълнява двустранни програми за жени при подготовката на избори;

К. като има предвид, че социално-икономическото положение, и особено високото равнище на безработица сред младите хора и жените, и бедността, често водят до маргинализация на жените и ги превръщат във все по-уязвима част от населението, беше една от основните причини за катаклизмите в региона, заедно със стремежа за права, достойнство и справедливост;

Л. като има предвид, че по време на въстанията в региона и след тях са извършени много актове на сексуално насилие срещу момичета и жени, включително изнасилвания и проверки за девственост, използвани като средство за политически натиск срещу жените, наред с други и от силите за сигурност, както и сексуален тормоз на обществени места; като има предвид, че основаните на пола опити за сплашване все по-често се използват от екстремистки движения; и като има предвид, че изследванията показват, че повече от 80 % от египетските жени са били обект на сексуален тормоз;

M. като има предвид, че положението на жените и децата мигранти е дори по-критично поради несигурността в някои части на региона и икономическата криза;

Н. като има предвид, че рискът от трафик на хора нараства в държавите в преход и в областите, където цивилните граждани са засегнати от конфликти или където са се разположили много бежанци или вътрешно разселени лица;

O. като има предвид, че един основен въпрос в конституционните дебати е дали ислямът следва да се определи в конституцията като религията на народа или на държавата;

П. като има предвид, че конституционният референдум в Египет от декември 2012 г. отчете недостатъчно широко обществено участие и не получи одобрението на всички страни, оставяйки отворени редица въпросителни относно тълкуването и преценката на важни конституционни въпроси, включително правата на жените;

Р.  като има предвид, че парламентарният аспект на Съюза за Средиземноморието и процесът от Истанбул—Маракеш са сред едни от най-успешните инструменти на законодателите за обмяна на гледни точки по всички тези въпроси, и че в рамките на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието съществува комисия по правата на жените, която следва да бъде правилно използвана;

Права на жените

1.  призовава органите на съответните държави да установят необратимо в своите конституции принципа на равенство между мъжете и жените с цел изрично да предвидят забраната на всички форми на дискриминация и насилие срещу жените и момичетата, възможността за положителни мерки и укрепването на политическите, икономическите и социалните права на жените; призовава законодателите в тези страни да реформират цялото действащо законодателство и да включат принципа на равенство във всички законопроекти или законодателни предложения, които биха могли да доведат до дискриминация спрямо жените, например в областта на браковете, разводите, настойничеството и попечителството над деца, правото на упражняване на родителски права, гражданството, наследяването и дееспособността и укрепят съществуването на вътрешни механизми за защита на правата на жените;

2.  призовава националните органи да гарантират равенство между жените и мъжете в наказателните кодекси и системата за социално осигуряване;

3.  подчертава факта, че равностойното участие на жените и мъжете във всички сфери на живота е жизненоважен елемент на демокрацията и че участието на жените в управлението представлява необходимо предварително условие за социално-икономически напредък, социално сближаване и справедливо демократично управление; занапред настоятелно призовава всички държави да превърнат равенството между половете в приоритет в своята програма за насърчаване на демокрацията;

4.  подчертава, че настоящият преход в Северна Африка ще доведе до изграждането на демократични политически системи и общества само когато се постигне равенство между половете, включително свободен избор на начина на живот;

5.  призовава националните органи в Северна Африка да приложат напълно Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ), протоколите към нея и всички международни конвенции за правата на човека и следователно да оттеглят всички резерви по КПДЖ; призовава ги също така да си сътрудничат с механизмите на ООН за защита на правата на момичетата и жените;

6.  припомня открития дебат сред ислямски жени учени, насочен към тълкуването на религиозни текстове в контекста на правата на жените и равенството;

7.  припомня колко е важно да се гарантира свободата на изразяване и на религията и плурализма, включително чрез насърчаване на взаимното зачитане и на диалога между религиите, по-специално между жените;

8.  насърчава държавите да поставят началото на изчерпателен, широкообхватен и доброволен дебат с всички заинтересовани участници, а именно гражданското общество, социалните партньори, местните женски организации, местните органи на управление, религиозните лидери, и да гарантират, че правата на жените и принципът на равенство между мъжете и жените са спазвани и гарантирани;

9.  припомня, че нито една монотеистична религия не проповядва и не може да бъде използвана за оправдаване на насилието между хората;

10. призовава държавите от Северна Африка да приемат закони и конкретни мерки, забраняващи и предвиждащи наказания за всички форми на насилие срещу жени, включително домашно и сексуално насилие, сексуален тормоз и вредни традиционни практики като женското генитално осакатяване и принудителните бракове, особено в случай на непълнолетни лица; подчертава значението на защитата на жертвите и предоставянето на специфични услуги; приветства скорошната кампания срещу домашното насилие, предприета наскоро от министъра по въпросите на жените и семейните въпроси на Тунис, както и трайния ангажимент в подкрепа на тази кауза от страна на Мароко, където през 2012 г. беше организирана десетата национална кампания за борба срещу насилието срещу жени;

11. припомня двойната дискриминация, пред която са изправени жените лесбийки, и призовава националните органи в Северна Африка да декриминализират хомосексуалността и да гарантират, че жените не се дискриминират въз основа на тяхната сексуална ориентация;

12. подчертава значението на борбата с безнаказаността във връзка с всички форми на насилие срещу жени, особено сексуалното насилие, като се гарантира, че всички престъпления от този вид ще бъдат ефективно разследвани, преследвани и наказвани, че непълнолетните лица ще бъдат адекватно защитавани от съдебната власт и че всички жени ще имат пълен достъп до правосъдие, без да бъдат дискриминирани въз основа на религия и/или етнос;

13. призовава националните правителства да предоставят достатъчно обучение, за да гарантират, че служителите в съдебната система и в силите за сигурност са добре подготвени да се справят с престъпленията, свързани със сексуално насилие, и техните жертви; подчертава значението на преходна съдебна система, която отчита въпросите, свързани с пола;

14. осъжда упражняването на всички видове насилие и особено на сексуално насилие преди, по време на и след въстанията и непрекъснатото му използване като форма на политически натиск и като средство за потискане, сплашване и унижаване на жените; призовава националните съдебни системи да преследват тези престъпления с подходящи мерки, и подчертава, че Международният наказателен съд може да се намеси, ако на национално равнище не е възможен съдебен контрол;

15. посочва, че по време на и след въстанията жените в Северна Африка са били изправени пред повишена уязвимост и виктимизация;

16. призовава държавите от Северна Африка да разработят стратегия за жертвите на сексуално насилие по време на и след въстанията, която да предоставя на жертвите подходяща компенсация, икономическа, социална и психологическа подкрепа; призовава органите на държавите от Северна Африка да отдадат приоритет на изправянето на извършителите пред правосъдието;

17. осъжда практиката на генитално осакатяване на жени, която все още се използва в някои области в Египет, и призовава националните органи да засилят прилагането на забраната и Комисията да осигури програми, насочени към нейното изкореняване, също и чрез включване на НПО и чрез здравно образование; освен това подчертава значението на повишаването на осведомеността, мобилизирането на общността, образованието и обучението и необходимостта от ангажиране на национални, регионални и местни органи и на гражданското общество, както и на религиозни ръководители и ръководители на общности, в борбата срещу практиката на генитално осакатяване на жени;

18. приветства решението на все повече държави от региона да увеличат законната възраст за встъпване в брак на момичетата през последните десетилетия (16 години в Египет, 18 години в Мароко и 20 години в Тунис и Либия) и осъжда всякакви опити тя да бъде отново намалена или да бъде ограничено въздействието на тези реформи, тъй като ранните, и често насилствени, бракове не само са в ущърб на правата, здравето, психологическото състояние и образованието на момичетата, но също така водят до продължаване на бедността, като оказват отрицателно въздействие върху икономическия растеж;

19. подчертава, че нито един акт на дискриминация или насилие срещу жени или момичета не може да бъде оправдаван с културата, традицията или религията;

20. подчертава необходимостта, по-специално при създаване на нови здравни политики, от подобряване на достъпа до закрила на здравето и социална закрила и услуги за жените и момичетата, особено що се отнася до здравето на майките, сексуалното и репродуктивното здраве и права; призовава националните органи да приложат напълно МКНР, програмата за действие и програмите на ООН за развитие и за населението и насочва вниманието им към заключенията от доклада на Фонда на ООН за населението (ФНООН) „Да на избора, не на случайността – Семейно планиране, права на личността и развитие“;

21. подчертава значението на конкретни мерки за информиране на жените относно техните права, значението на сътрудничеството с гражданското общество и държавните институции при подготовката на реформите, както и при прилагането на законодателството срещу дискриминацията;

Участие на жените в процеса на вземане на решения

22. подчертава, че активното участие на жените в обществения и политическия живот като протестиращи, гласоподаватели, кандидати и избираеми представители показва тяхната готовност да упражняват изцяло своите граждански права като пълноправни граждани и да се борят за изграждането на демокрация; изтъква, че неотдавнашните събития по време на Арабската пролет показаха, че жените могат да играят важна роля в революционните събития; призовава следователно за приемането на всички необходими стъпки, в това число и на положителни мерки и квоти, за гарантиране на напредъка по отношение на равностойното участие на жените в процеса на вземане на решения на всички равнища на управление (от местно до национално управление, от изпълнителни до законодателни правомощия);

23. счита, че е от изключително значение да се увеличи броят на жените, участващи в създаването на закони в националните парламенти, с оглед на гарантирането на по-справедливи законодателни практики и на истински демократичен процес;

24. подкрепя идеята на много жени парламентаристи в тези държави, че правата на жените и равенството между половете и активното участие на жените в политическия, икономическия и обществения живот чрез укрепване на уменията им, както и борбата с дискриминацията, могат да бъдат насърчавани и приложени в законодателството по-успешно със създаването на парламентарна група на жените или специална парламентарна комисия за равенство между половете, където такава не съществува, която да разглежда въпроса и да гарантира интегриране на принципа на равенство между половете в парламентарната дейност;

25. настоява, по примера на Европа, да се увеличи броят на жените на всички равнища на процеса по вземане на решения, по-специално в институциите, политическите партии, синдикалните организации и публичния сектор (включително в съдебната власт), и подчертава, че жените често са добре представени в някои сектори, но техният брой на ръководни позиции е по-ограничен, отчасти поради продължаващата дискриминация въз основа на пола, стереотипите и явлението на т. нар. „стъклен таван“;

26. счита, че демократичният преход изисква прилагането на политики и механизми, които отчитат пола и гарантират пълното и равностойно участие на жените в процеса на вземане на решения в обществения живот, независимо дали в политическата, икономическата, социална сфера или в областта на околната среда;

27. подчертава важната роля на образованието и на средствата за информация за насърчаване на промените в начина на мислене на цялото общество и за възприемане на демократичните принципи за зачитане на човешкото достойнство и партньорството между двата пола;

28. подчертава значението на включването на повече жени в договарянето на мира, в посредничество, в процесите на вътрешно помирение и укрепване на мира;

29. подчертава значението на въвеждането и финансирането на насочени към жените програми за обучение, целящи да ги подготвят за ръководните постове в политиката, както и на всякакви други мерки, които помагат на жените да придобият самостоятелност и допринасят за тяхното пълноценно участие както на политическо, така и на икономическо и обществено равнище;

Овластяване на жените

30. приветства тези държави, като Тунис или Мароко, където нарастват усилията в полза на образоването на момичетата; независимо от това, отново подчертава, че на жените и момичетата следва да се осигури по-добър достъп до образование и до наваксващо пропуските образование, и по-специално до висше образование; посочва, че все още следва да се положат известни усилия за премахване на неграмотността сред жените и че следва да се постави ударение върху професионалното образование, включително курсове за насърчаване на цифровата грамотност сред жените; препоръчва включването на равенството между половете в учебните програми;

31. подчертава, че достъпът на момичетата до средно и висше образование, както и качеството на преподаването, следва да бъдат приоритет на правителствата и парламентите в държавите от Северна Африка, предвид факта, че това е начин да се гарантират развитието, икономическият растеж и устойчивостта на демократичните процеси;

32. призовава да се разработят политики, които да вземат под внимание специфичното положение на най-уязвимите групи жени, момичета, жени с увреждания, жени имигранти и жени от малцинствени групи, хомосексуални и транссексуални жени;

33. подчертава факта, че трябва да се направи много повече за осигуряване на икономическата независимост на жените и за насърчаване на тяхното участие в икономическата сфера, включително в сектора на селското стопанство и на услугите; подчертава, че икономическата независимост на жените увеличава устойчивостта им на насилие и унижение; смята, че обменът на най-добри практики следва да се насърчава на регионално равнище между предприемачите, синдикалните организации и гражданското общество, по-специално в подкрепа на онези жени, които са в най-неравностойно положение в селските и бедните градски райони;

34. призовава правителствата на държавите от Северна Африка да насърчават и подпомагат по-активното участие на жените на пазара на труда и да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на основана на пола дискриминация на работното място; подчертава необходимостта от инструменти, които могат да дадат възможност за достъп на жените до пазара на труда в сфери, които са традиционно недостъпни за тях;

35. признава ролята на медиите за популяризирането на въпросите, свързани с положението на жените и тяхната роля в обществото, както и въздействието им върху отношението на гражданите в техните държави; препоръчва изготвянето на план за действие, насочен към подкрепа на жените в медиите, както като професионална кариера, така и като възможност за наблюдение на начина, по който жените са представени в телевизията, чрез производството на телевизионни програми и използването на новите медии (интернет и социалните мрежи) за насърчаване на политическото участие на жените и пропагандиране на идеята, че традицията и равните възможности могат да работят заедно в хармония;

36. препоръчва да се вземат мерки за наблюдение на процеса на увеличаването на права на жените, включително с оглед на зачитането на техните трудови права, по-специално в секторите на промишлеността и услугите, в селските и промишлените градски райони, както и за насърчаване на предприемачеството сред жените и на равното заплащане;

37. посочва, че съществува положителна зависимост между размера на сектора на МСП на дадена държава и ръста на икономическия растеж; счита, че микрофинансирането е много полезен инструмент за овластяване на жените и припомня, че инвестирането в жените също така означава инвестиране в семейството и в общността, което помага за премахване на бедността и социалното и икономическото напрежение, и засилва социалното сближаване, като същевременно осигурява на жените по-голяма икономическа независимост; припомня, че микрофинансирането не се ограничава до кредитиране и често включва в себе си управление, финансови и търговски консултации и спестовни схеми;

38. призовава националните публични орани да изготвят политики за управление на микрокредитите с цел да предотвратят нежеланите последици, като изпадане в прекомерна задлъжнялост, които могат да застрашат жените поради липса на достатъчно информация и поради съществуването на правен вакуум;

39. насърчава държавите от Северна Африка да въведат механизми за наставничество и подкрепа на предприемачеството сред жените, включително чрез предоставяне на информация, правна защита и обучения за социално израстване и управление;

40. насърчава овластяването на жените чрез проекти за обмяна, които ще позволят на женските организации и на отделните изследователки, произхождащи от различни държави да се срещат и обменят опит и придобити знания, като им дадат възможност да представят стратегии и действия, които да бъдат съобразени с различните потребности и произход;

41. подчертава необходимостта да се гарантира, че програмите и действията за овластяване на жените в региона се основават на три равнища на намеса: на първо място, на институционално равнище, като се даде тласък на равенството на половете чрез реформи в правната уредба и ново законодателство, включително разпоредби за техническа подкрепа; на второ място, като се подкрепят организации на гражданското общество, които могат да се застъпят в подкрепа на правата на жените и да помогнат за увеличаване на участието им в процеса на вземане на решения; и, на трето място, като се работи директно на равнището на местните общности, особено в селските райони, с цел да се промени социалното поведение и традиции, и да се отвори пространство за жените в социалния, икономическия и политически живот на техните общности;

Европейска политика за съседство/действия на ЕС

42. подчертава, че ЕИСП трябва да постави правата на жените, равенството между половете и увеличаването на правата на жените в основата на своите програми, тъй като те са един от ключовите показатели за оценка на напредъка в областта на демократизацията и правата на човека; счита, че равенството между половете трябва да се определя като приоритет в стратегическите документи и националните индикативни програми на всяка държава;

43. призовава Комисията да продължи и да засили интегрирането на въпросите, свързани с равенството между половете, в различните интервенции на ЕС, независимо от тяхната основна цел, и да насърчи Комисията да продължи да сътрудничи с международните организации като изпълнители, като „ООН Жени“;

44. насърчава Комисията да предприеме подход, интегриращ измерението на равенството на половете при изработването на пътни карти за отделните държави за ангажиране на организациите на гражданското общество от държавите от Северна Африка, с цел намаляване на неравенството между половете и създаването на условия за равно участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения;

45. призовава ЗП/ВП да задълбочи диалога с арабските регионални институции, така че да се гарантира, че те играят водеща роля в интегрирането на правата на жените и свързаните с тях политики в региона;

46. призовава ЗП/ВП и Комисията да изпълнят съвместната работна програма за сътрудничество, подписана с Лигата на арабските държави, по-специално по отношение на овластяването на жените и техните човешки права;

47. призовава Комисията да подсили финансовия пакет, предоставящ подкрепа на жените в региона; счита, че тази подкрепа следва да продължи да отчита както особеностите на всяка държава, така и общите проблеми — политически и икономически, които ги засягат на регионално равнище, като се търси допълване между регионалните и двустранните програми;

48. призовава Комисията да насърчи развитието на лидерски програми за жени влияещи на общественото мнение и за лидери в стопанския и финансовия сектор, и да продължи да подпомага вече съществуващи програми в тази област;

49. счита, че правата на жените и равенството между половете следва да се вземат надлежно под внимание в ангажиментите, поети от партньорите, в съответствие с принципа „повече за повече“ на обновената политика за съседство; следователно призовава ЗП/ВП и Комисията да разработят ясни критерии с цел да гарантират и да наблюдават напредък, чрез прозрачен и включващ процес, включително чрез консултации с организации, защитаващи правата на жените и представляващи гражданското общество;

50. призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да обърне особено внимание на правата на жените в Северна Африка в съответствие с преразгледаната стратегия на ЕС за правата на човека;

51. подчертава колко е важно да се насърчава участието на жените в избирателния процес и призовава управляващите органи в съответните държави да включат в техните конституции правото на жените да участват в изборния процес, с цел премахване на бариерите, които пречат на реалното им участие в този процес; призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с националните правителства, за да им предостави най-добри практики по отношение на обучението на жените във връзка с техните политически и избирателни права; припомня, че това следва да се прави през целия изборен цикъл чрез програми за помощ и при нужда следва да се наблюдава внимателно от мисия за наблюдение на избори на ЕС;

52. насърчава Комисията да продължава да наблюдава прилагането на препоръките на мисиите за наблюдение на избори на Европейския съюз в държавите от Северна Африка по отношение на правата на жените и да докладва на Европейския парламент;

53. призовава ЗП/ВП и Комисията да поставят въпроса за дискриминацията на жените по отношение на техните трудови права в трудовото право при провеждането на политически диалог и диалог за политиките с държавите от Северна Африка, в съответствие с принципа „повече за повече” и да насърчават участието на жените в синдикални организации;

54. призовава Комисията и другите донори да насърчават програми, имащи за цел да гарантират равен достъп до пазара на труда и обучение на всички жени, и да увеличат финансовите ресурси, предоставени в подкрепа на изграждането на капацитет за женски организации на гражданското общество и мрежи на национално и регионално равнище;

55. настоятелно призовава Комисията да популяризира положителни модели за предприемачество на жените, при които главна роля играят представителки на държави от Северна Африка или от консорциуми, които включват жени предприемачи от Европа и Северна Африка, включително в областта на технологията и промишлеността. Следователно приканва Комисията да създаде инструменти за разпространение, така че посоченият опит да може да бъде полезен във възможно най-висока степен и да осигурява стимули в ситуации, които при други условия предлагат малко динамика, като изтъква потенциала за развитие на участващите общности;

56. призовава Комисията, когато извършва оценки на въздействието по отношение на държавите, с които са в ход преговори за „задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия“, да отчита потенциалното социално въздействие на споразумението и потенциалното въздействие върху правата на човека, особено върху правата на жените, включително в неформалния сектор;

57. призовава Комисията да подкрепи мерки, които гарантират, че се отговаря незабавно и адекватно на специфичните нужди на жени в ситуации на криза и конфликт, включително излагането им на насилие въз основа на пола;

58. призовава ЗП/ВП и Комисията да гарантират благоприятна среда, за да може гражданското общество свободно да осъществява дейност и да участва в демократични промени при провеждането на политически диалог и заседания в рамките на политическия диалог с държавите от Северна Африка;

59. призовава Комисията да подсили персонала, който се занимава с въпросите на равенството между половете в делегациите на ЕС в региона, и да гарантира, че жените и НПО участват в процеса на консултации, свързан с програмирането;

60. приветства факта, че „ООН Жени“ откриха представителства в Северна Африка и насърчава делегациите на ЕС в съответните държави да си сътрудничат допълнително със службите на ООН, за да се набележат мерки за гарантиране на равенството между половете и насърчаване на правата на жените след Арабската пролет;

61. призовава Комисията да насърчи създаването и финансирането на консултативни центрове и „домове на жените“, където жените могат да получат съвет по всеки въпрос — от политически права, през здравеопазване и закрила от домашно насилие, до правни консултации — тъй като един цялостен подход не само е полезен за жените, но е и по-дискретен, когато става въпрос за насилие;

62. насърчава националните органи в Северна Африка да създадат програми за повишаване на осведомеността относно домашното насилие в комбинация с изграждането на убежища за жени, които са били или понастоящем са изложени на домашно насилие;

63. призовава органите в държавите в Северна Африка да гарантират подходяща медицинска и психологическа подкрепа, безплатна правна помощ и достъп до правосъдие и механизми за внасяне на жалби за жени, пострадали от насилие и жени, свидетели на насилие.

64. припомня, че подкрепата за гражданското общество, НПО и организациите на жените следва да се осигурява също и чрез механизмите на Съюза за Средиземноморието; призовава Комисията да улесни сътрудничеството между организациите на жените в ЕС и техните партньори в Северна Африка;

65. призовава Комисията да подкрепи усилията на държавите от Северна Африка за изграждането на задълбочена и устойчива демокрация, основана на зачитането на правата на човека, основните свободи, правата на жените, принципите на равенство между мъжете и жените, недискриминацията и принципите на правовата държава; подчертава необходимостта да се подкрепи развитието на активно гражданство в региона чрез техническа и финансова подкрепа на гражданското общество, за да се спомогне за създаването на демократична политическа култура;

66. призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност при воденето на търговските преговори, включително на всички общи сведения, въз основа на които се предлагат търговски споразумения; подчертава, че групите на жените и организациите на гражданското общество следва да бъдат изцяло ангажирани по време на процеса;

67. призовава Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието всяка година да посвещава една мартенска сесия на положението на жените в региона;

68. призовава Комисията да насърчи засилването на процеса от Истанбул—Маракеш и да подкрепи програми, които насърчават диалога между гражданското общество и правителствата в Евро-средиземноморския регион;

69. счита, че новоучреденият Европейски фонд за демокрация (ЕФД) следва да отдели специално внимание на участието на жените в процеса на демократични реформи в Северна Африка, като подкрепя организациите на жените и проектите в области, чувствителни по отношение на равенството между половете, като насърчаване на междукултурния диалог и диалога между религиите, борба с насилието, създаване на заетост, насърчаване на културното и политическото участие, разширяване на равния достъп до правосъдие, здравни услуги и образование за жените и момичетата и предотвратяване или премахване на съществуващата дискриминация срещу жените и нарушенията на правата на жените;

70. настоятелно призовава Комисията и държавите членки, и по-специално координатора на ЕС за борба с трафика, да вземат предвид и да отстояват обща позиция по отношение на координирането на дейностите в обхвата на външната политика на ЕС в рамките на стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.; счита, че националните органи на държавите от Северна Африка следва, доколкото и когато е възможно, да бъдат насърчавани да влизат във връзка с други държави в региона с цел борба срещу трафика на хора;

71. призовава Комисията да подкрепя проекти на жени и да подсили мрежите на жените в университетите, медиите, културните институции, филмовата индустрия и други творчески сектори и настоятелно подчертава значението на укрепването на културните връзки между двата средиземноморски бряга, включително чрез социални медии, цифрови платформи и сателитно предаване;

72. призовава правителствата и органите на държавите членки да поставят правата на жените в центъра на своите двустранни дипломатически и търговски отношения с държавите от Северна Африка;

73. призовава Комисията да укрепи програмите за обмен в областта на висшето образование, като „Еразмус Мундус“, и да насърчи участието на младите жени; призовава също така за развитие на междурегионалното сътрудничество (чрез „туининг“ или чрез партньорски обмен) между регионите от Северното и Южното Средиземноморие;

74. призовава Комисията да насърчи участието на млади жени в двустранни образователни програми за мобилност като „Еразъм” и да развие междурегионалното сътрудничество между университетите и регионите в Северното и Южното Средиземноморие;

75. приветства партньорствата за мобилност, доколкото те улесняват обмена и спомагат за управление на миграцията по хуманен и достоен начин;

76. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите членки.

• [1]  Резолюция № 1873 (2012), приета от Асамблеята на 24 април 2012 г. (13-то заседание).
• [2]  Приети текстове, P7_TA(2011)0064.
• [3]  Приети текстове, P7_TA(2011)0095.
• [4]  Приети текстове, P7_TA(2011)0154.
• [5]  Приети текстове, P7_TA(2011)0155.
• [6]  Приети текстове, P7_TA(2012)0069.
• [7]  Приети текстове, P7_TA(2012)0113.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

От края на 2010 г. вълна от протести и демонстрации заля Северна Африка и Близкия изток, променяйки отвътре облика и характера на региона. Независимо от положението на жените в тези региони, те участваха активно като демонстранти, организатори и лидери в тези движения, като изиграха ролята на решаващ фактор на промяната, заедно със своите съмишленици мъже. Днес те продължават да се борят за свои представители в новосформираните парламенти и правителства, както и за равни права в новите конституции.

Успехът на тези революционни протести, известни като Арабска пролет, не е еднакъв в различните държави по редица причини. Настоящият доклад се фокусира върху четири държави в Северна Африка: Египет, Либия, Мароко и Тунис. Въпреки разликите между тях, всички те претърпяват промяна в режима, избори и преработване на конституцията.

Целта на настоящия доклад е: (1) да очертае постиженията, достигнати от жените в Египет, Либия, Мароко и Тунис; (2) да подчертае участието на жените в гражданското общество, НПО, медиите и политическите партии в подкрепа на демократичния преход 3) да посочи продължаващите трудности и потенциални капани, пред които жените все още са изправени в борбата си за равенство в тези държави, независимо от факта, че участието им е изиграло решаваща роля за успеха на демонстрациите в разглежданите държави; (4) да очертае как инструментите на ЕС следва да се използват в подкрепа на правата на жените и равенството между половете в тези държави в рамките на демократичния процес.

През десетилетията, предхождащи въстанията, жените в Тунис и до известна степен тези в Египет, Мароко и Либия, получиха доста напредничаво законодателство за защита на техните права. При все това, на практика постигането на действително равенство между половете беше ограничено от репресивния характер на режимите, липсата на ефективно прилагане на закона, както и от традиционните схващания за ролята на жените. Нещо повече, напредъкът по отношение на правата на жените беше използван като пропаганда в полза на автократичните режими, по-специално в Либия, а също и в Египет. Освен това, участието на жените в обществения живот се обуславяше от членството им в управляващата партия.

В Тунис гражданското общество е много силно и по времето на режима на Бен Али вече беше такова, особено организациите за правата на жените. Въпреки това по време на Арабската пролет мнозина бяха изненадани от важната роля, изиграна от жените, и от активното им участие в демонстрациите в Египет, Либия и Тунис. След това, по време на революциите, жените придобиха широка видимост. Често те плащаха висока цена за своето участие, особено в Египет и Либия, където беше съобщено за тревожно голям брой случаи на сексуално насилие и опити за сплашване.

След въстанията предизвикателството пред жените беше да превърнат гражданската си борба в политически действия и да участват в изборите. Резултатите в отделните държави не бяха еднакви. Това преди всичко доказа, че системата на гласуване, приета чрез изборния закон, оказва положително или отрицателно въздействие по отношение на жените кандидати.

Изборният закон в Либия изисква политическите партии да представят затворени списъци („closed zipper lists“), които включват редуващи се мъже и жени кандидати, както хоризонтално, така и вертикално. Това даде добър резултат, като жените получиха 32 от общо 80 места, предвидени за политически партии (от общо 200 места в новия Национален конгрес). Останалите 120 места бяха предвидени за индивидуални кандидати и беше избрана само една жена (от общо 89 кандидати). Либийският закон беше приет при отчитане на опита на Тунис, където редуването в списъците беше само вертикално.

Опитът на Тунис показва, че фрагментацията на политическия пейзаж е отслабила квотната система. Въпреки това броят на жените в Националното учредително събрание продължава да надхвърля значително регионалното и европейското равнище — с 27 % — каквото беше положението преди революцията, но сега — при свободни избори.

Резултатите от изборите в Египет бяха много разочароващи. На изборите, проведени между ноември 2011 г. и януари 2012 г., бяха избрани само осем жени (1,6 %); сред останалите 10 членове на парламента, назначени от Върховния съвет на въоръжените сили (ВСВС), имаше още две жени, с което общият им дял достигна 1,9 %. На изборите за Шура (консултативен съвет), проведени през януари—март 2012 г., жени спечелиха пет от общо 180 места (2,8 %).

Тези резултати са от първостепенно значение, тъй като изграждането на демокрацията предполага пълноценно участие на жените, но също и поради факта, че новоизбраните законодателни органи в Египет, Либия и Тунис са натоварени с изготвянето на нови конституции. Изготвянето или преработването на конституцията действително е основен компонент на политическите дебати. Настоящото конституционно положение в Северна Африка напомня на положението в следвоенна Европа. Най-голямото предизвикателство пред жените в Египет, Либия и Тунис е да се осигури активното участие на жените в органите, отговорни за изготвяне на новата конституция, и да се гарантира ясното постановяване на демокрацията, правата на жените и равенството между половете в конституцията. За тази цел жените следва сами да се организират в рамките на законодателните органи, например в парламентарни групи, които събират представители от всички политически партии, каквато е ситуацията в парламента на Тунис.

Диалогът между жените относно ценностите и принципите, заложени в бъдещата конституция, както и в другите нормативни актове, следва да включва също и участието на жени от различни среди и религии.

След изборите в тези държави, с изключение на Либия, на власт дойдоха ислямистки партии, в някои случаи, например в Тунис — в коалиция. Някои членове на тези партии и движения извън тях символично поставят акцент върху правата на жените и оказват натиск върху правителствата, за да оспорят всяка идея за равенство между мъжете и жените. Въпросът за равенството между половете вълнува обществеността и е в центъра на конституционните дебати и води до кристализиране на страстите. Положението и мястото на жените в обществото понастоящем едва ли не оформя обществения избор и съществува тенденция към противопоставяне на „модернисти“ срещу „традиционалисти“. Следователно на този етап е много важно да бъде избегнат този риск, както и една твърде остра поляризация. Едно решение може да бъде създаването на институционална подкрепа, с която се предлагат възможности за изграждане на мостове между жените от различни среди с цел намиране на компромиси.

Влиянието на Арабската пролет в Мароко беше твърде различно. В резултат на въстанията в съседните държави на 20 февруари 2011 г. се проведе огромна демонстрация. Беше направена преработка на конституцията, която беше приета с референдум през юли 2011 г. Впоследствие ислямистката партия ПСР (Партия за справедливост и развитие) спечели общите избори през ноември 2011 г.

Целият предмет на разногласия в тези държави е оформянето на един политически ислям в рамките на обществата, които значително се отличават например от държавите от Персийския залив. Това зависи също и от въпроса как политическият ислям ще успее да разработи държавна доктрина в Северна Африка, като се опира на достиженията на правото от миналото.

Действително, съществува широк спектър от възможни комбинации между исляма и универсалността на правата на човека. Учредителното събрание на Тунис се опитва да намери компромис. Това не е невъзможно, както проличава от член 19 от преработената през 2011 г. конституция на Мароко, който гласи, че мъжете и жените са равнопоставени по отношение на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и екологичните права и свободи[1]. Новата конституция е одобрена с референдум.

Разискванията около изготвянето на нова конституция се оказват особено трудни в Египет. Въпреки оживените и сложни дебати между членовете на Учредителното събрание, постигането на компромис между членовете ислямисти и не-ислямистите се оказва недостижим резултат. Допълнително, пълното отсъствие на критична маса жени в демократично избраното Народно събрание отслабва гласа на жените в конституционния процес независимо от жизненото гражданско общество, където жените са много активни.

Либия остава една държава след конфликт с много специфични проблеми и не разполага с реални държавни структури, на които да основе своето възстановяване. Племената все още играят важна роля в стабилизирането на държавата и жените, които участват в обществени кампании за мир и национално помирение, трябва да бъдат включени в органите по преговорите.

В четирите държави процесът все още е в развитие и се наблюдават както напредък, така и връщане назад; поради това крайният резултат все още остава несигурен.

Ролята на жените в Северна Африка може да бъде оценена също и чрез тяхното увеличаване на тяхното участие в икономическия и социален живот . На практика в Тунис, Мароко и Либия от години жените са много добре представени като студенти в университети (40—60 %)[2], предприемачи или участници в икономическа дейност (над 25 %)[3], и др. В държави като Либия, където достъпът до обществения живот е напълно възпрепятстван, жените са успели да присъстват сравнително добре в икономическия и социалния живот и понастоящем представляват около 17 % от избраните парламентаристи в Националния конгрес, но само 2 от общо 24 министри са жени.

ЕС следва да играе роля чрез своята обновена политика на съседство. Като подкрепя изграждането на демократични режими и икономическото и социалното развитие, ЕС може да има важно значение при подпомагането на своите южни съседи за постигане на целите, поставени от народните въстания: повече демокрация, повече свобода и повече правосъдие. Когато осъществява своите дейности, ЕС не трябва да забравя, че няма истинска демокрация, която не би се съобразявала с половината от населението. Ето защо равенството между половете и правата на жените следва да бъдат сред приоритетите на ЕС и напредъкът в тази област следва да се отчита, когато се оценяват ангажиментите на партньорите в рамките на подхода „повече за повече“. За тази цел жените и организациите на жените следва да участват в процеса на преговори с органите, когато се вземат решения за приоритетите и програмите в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство.

Структурите на Съюза за Средиземноморието са друг инструмент за насърчаване на диалога и за укрепване на мрежите между университетите, изследователите, журналистите, предприемачите и НПО.

Настоящият доклад се основава на публично изслушване, делегация до Тунис и консултации с няколко жени, избрани в съответните държави, експерти и НПО.

• [1]  „Мъжът и жената се ползват в еднаква степен от гражданските, политически, икономически, социални, културни и екологични права и свободи, прогласени в настоящата глава и в другите разпоредби на Конституцията, както и в надлежно ратифицираните от Кралството конвенции и международни договори, при зачитане на разпоредбите на Конституцията, на принципите и законите на Кралството. Мароканската държава работи за постигане на равенство между мъжете и жените. За тази цел се създава орган за равенството и борбата срещу всички форми на дискриминация."
• [2]  ЮНЕСКО, Институт по статистика. Висше образование
• [3]  МОТ — ПРООН, Институт по статистика, Икономическа дейност

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (23.1.2013)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно положението на жените в Северна Африка
(2012/2102(INI))

Докладчик по становище: Corina Creţu

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  настоятелно призовава всяка отделна държава в Северна Африка за ускоряване на усилията за насърчаване на равния достъп на жени до образование, медицинско обслужване, правосъдие и обществени медии, и до политическия живот;

2.  насърчава овластяването на жените чрез проекти за обмяна, които ще позволят на женските организации и на отделните изследователки, произхождащи от различни държави да се срещат и обменят опит и придобити знания, като им дадат възможност да представят стратегии и действия, които да бъдат съобразени с различните потребности и произход;

3.  обръща внимание на голямото предизвикателство, представляващо изкореняването на неграмотността сред жените и призовава за по-добра оценка на причините за отпадането от училище; подчертава значението на осигуряването в училищата на примери за добри модели, въплъщаващи ролята на жените;

4.  призовава за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените в законодателствата, действащи в държавите в Северна Африка, и подчертава значението на активното ангажиране и участие на жените както в политическия живот и организациите на гражданското общество, така и в законотворчеството; изтъква значението на информирането и напътстването на жените и мъжете с различен произход и принадлежащи към различни социални групи относно равенството на гражданството и на избирателните права;

5.  призовава Комисията и другите донори да насърчават програми, имащи за цел да гарантират равен достъп до пазара на труда и обучение на всички жени, и да увеличат финансовите ресурси, предоставени в подкрепа на изграждането на капацитет за женски организации на гражданското общество и мрежи на национално и регионално равнище;

6.  настоятелно призовава Комисията да популяризира положителни модели за предприемачество на жените, при които главна роля играят представителки на държави от Северна Африка или от консорциуми, които включват жени предприемачи от Европа и Северна Африка, включително в областта на технологията и промишлеността. Следователно приканва Комисията да създаде инструменти за разпространение, така че посоченият опит да може да бъде полезен във възможно най-висока степен и да осигурява стимули в ситуации, които при други условия предлагат малко динамика, като изтъква потенциала за развитие на участващите общности;

7.  призовава органите в държавите от Северна Африка да приемат устойчиви мерки за преодоляване на разликата в заплащането на половете, борбата срещу увеличаването на феминизацията на безработицата и също така засилване на социалната защита, свързана с положението на половете, и по-конкретно в случай на майчинство;

8.  призовава за наследството, както и културните, религиозни и други традиции на жените, да се спазват по начин, който да засяга тяхното достойнство, свобода и сигурност; счита, че следва да бъде отделено приоритетно внимание на усилията, полагани за подобряване на положението на жените в общностите, в които живеят, в съответствие с техните потребности и обстоятелствата, пред които са изправени;

9.  насърчава Комисията да предприеме подход, интегриращ измерението на равенството на половете при изработването на пътни карти за отделните държави за ангажиране на организациите на гражданското общество от държавите от Северна Африка, с цел намаляване на неравенството между половете и създаването на условия за равно участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения;

10. призовава органите в държавите в Северна Африка да гарантират подходяща медицинска и психологическа подкрепа, безплатна правна помощ и достъп до правосъдие и механизми за внасяне на жалби за жени, пострадали от насилие и жени, свидетели на насилие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.1.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Michael Cashman, Corina Creţu, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Anna Záborská, Iva Zanicchi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Enrique Guerrero Salom, Gesine Meissner, Judith Sargentini

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	19.2.2013 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 0 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Regina Bastos, Andrea Češková, Marije Cornelissen, Iratxe García Pérez, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Ulrike Lunacek, Elisabeth Morin-Chartier, Krisztina Morvai, Siiri Oviir, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella, Britta Thomsen, Anna Záborská, Inês Cristina Zuber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Izaskun Bilbao Barandica, Minodora Cliveti, Silvia Costa, Anne Delvaux, Мария Габриел, Nicole Kiil-Nielsen, Doris Pack, Licia Ronzulli, Angelika Werthmann