Процедура : 2013/2095(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0007/2014

Внесени текстове :

A7-0007/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/01/2014 - 5.15

Приети текстове :

P7_TA(2014)0015

ДОКЛАД     
PDF 255kWORD 164k
7 януари 2014 г.
PE 519.777v02-00 A7-0007/2014

относно готовността на държавите — членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване

(2013/2095(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Дерек Вон

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно готовността на държавите — членки на ЕС, за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване

(2013/2095(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 174 и следващите членове от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/ 2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),

–   като взе предвид измененото предложение на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (COM(2013)0246),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно Петия доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегията за политиката на сближаване за периода след 2013 г.(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно настоящото положение и бъдещото взаимодействие за постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно бъдещето на Европейския социален фонд(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2010 г. относно добро управление в рамките на регионалната политика на ЕС: процедури за оказване на съдействие и контрол от страна на Европейската комисия(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно усвояване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд: поуки за бъдещата политика на сближаване на ЕС(7),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020““ (COM(2012)0017), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)0092),

–   като взе предвид Осмия доклад на Комисията за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване от 26 юни 2013 г. (COM(2013)0463),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 18 април 2013 г., озаглавен „Политика на сближаване: стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013  г.“ (COM(2013)0210), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2013)0129),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 24 април 2012 г., озаглавен „Принципът на партньорство при усвояването на средствата от фондовете от Общата стратегическа рамка — елементи за Европейски кодекс за поведение за партньорство“ (SWD(2012)0106),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 март 2012 г., озаглавен „Елементи за обща стратегическа рамка за периода 2014—2020 г. — Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Кохезионен фонд, Европейски фонд за развитие на земеделието и селските райони и Европейски фонд за морско дело и рибарство“ (SWD(2012)0061, части I и II),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 юни 2011 г. относно ролята и приоритетите на политиката на сближаване в рамките на стратегията „Европа 2020“ (CESE 994/2011 – ECO/291),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 декември 2012 г. относно принципа на партньорство при усвояването на средствата от фондовете от Общата стратегическа рамка — елементи за Европейски кодекс за поведение за партньорство (CESE 1396/2012 – ECO/330),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 май 2013 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г. (CESE 1557/2013 – SOC/481),

–   като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите от 31 януари — 1 февруари 2013 г. относно законодателния пакет относно политиката на сближаване за периода след 2013 г. (2013/C 62/01),

–   като взе предвид проектостановището на Комитета на регионите от 7—9 октомври 2013 г. относно препоръките за по-ефективно изразходване на средствата (COTER-V-040),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджети (A6-0007/2014),

A. като има предвид, че държавите членки са в процес на изготвяне на своите споразумения за партньорство и оперативни програми за новия програмен период 2014—2020 г.;

Б.  като има предвид, че окончателното споразумение по правната рамка за европейските структурни и инвестиционни фондове се очаква да бъде постигнато преди края на 2013 г.;

В.  като има предвид, че в Регламента за определяне на общоприложими разпоредби се установяват общи правила за пет фонда на Европейския съюз: Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство;

Г.  като има предвид, че политиката на сближаване е насочена към намаляване на различията, които съществуват между регионите на ЕС, чрез съсредоточаване на финансирането върху укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

Д. като има предвид, че политиката на сближаване допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

Е.  като има предвид, че политиката на сближаване, която е основната политика за развитие на ЕС, допринася за преодоляване на икономическата криза в по-голямата част от държавите членки;

Ж. като има предвид, че трябва да бъдат положени всички възможни усилия, за да се гарантира, че изпълнението и прилагането на програмите, свързани с политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., са опростени във възможно най-голяма степен за всички органи и бенефициери;

Осигуряване на ефективно и своевременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване

1.  отчита, че чрез финансирането в рамките на политиката на сближаване са инвестирани успешно милиарди евро в разкриването на нови работни места, подпомагането на иновационните предприятия и развитието на транспортни връзки в целия ЕС през последните години;

2.  при все това подчертава факта, че все още съществуват различия, които в някои случаи се увеличават, между регионите на ЕС и че продължаването на инвестирането чрез финансирането от страна на ЕС на местно и регионално равнище е изключително важно, за да се гарантира, че помощта продължава да достига до райони, които се нуждаят от възраждане в икономически, социален и екологичен план;

3.  подчертава факта, че политиката на сближаване трябва, наред с другото, да се справи с растящата безработица сред младите хора в Европейския съюз;

4.  подчертава, че в условията на настоящата икономическа, финансова и социална криза финансирането в рамките на политиката на сближаване в редица държави членки представлява ключов източник на публични инвестиции и че това е ситуация, в която e възможно да се наложи съответните държави членки да проявяват гъвкавост с оглед на съживяването на своите икономики; изтъква във връзка с това, че е важно да се гарантира, че държавите членки и регионите са в състояние да започнат да прилагат новия кръг от финансирането в рамките на политиката на сближаване възможно най-рано през 2014 г.;

5.  посреща със задоволство приемането както на многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г., така и на правната рамка за политиката на сближаване; подчертава, че е постигнат удовлетворителен резултат с оглед на осигуряването на своевременно и ефективно стартиране на новата политика на сближаване;

6.  изтъква, че равнището на непогасените бюджетни задължения (или RAL от френския термин „reste à liquider“)(8) към края на МФР 2007—2013 г. възлизаше на две трети от финансирането за политиката на сближаване; подчертава необходимостта от намиране на стабилно решение за намаляване на риска от блокиране на изпълнението на програмите на ЕС поради неизвършване на плащания; насочва вниманието към факта, че въпреки че правилото N+3 е от съществено значение за обезпечаване на изпълнението на проекти, подкрепяни от политиката на сближаване, то ще окаже въздействие върху натрупването на RAL през идните години, по-специално в случай на закъснения при стартирането на новите програми;

7.  отбелязва, че в допълнение към ефективното и своевременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване осигуряването на качеството на споразуменията за партньорство и на оперативните програми трябва да бъде от първостепенно значение, за да се гарантира, че се използва пълният потенциал на средствата в дългосрочен план;

8.  припомня своята позиция относно важността на задължителния преглед и преразглеждане на следващата МФР до края на 2016 г., за да се даде възможност на следващите Комисия и Парламент да направят преоценка на политическите приоритети на Съюза, да адаптират при необходимост МФР към новите предизвикателства и да отчетат изцяло последните макроикономически прогнози;

Регламентът за общоприложимите разпоредби

9.  приветства подобренията в регламента, които ще въведат по-силен и по-интегриран подход към финансирането в рамките на политиката на сближаване чрез Общата стратегическа рамка; отчита, че това е от съществено значение, за да се гарантира, че проектите имат по-голямо въздействие и водят до осезаеми резултати; призовава държавите членки да въведат още повече мерки за опростяване на бюрокрацията и на администрирането на програмите; счита, че това следва да доведе до гладкото изпълнение на тези програми и до ефикасното усвояване на средствата;

10. приветства предложенията за въвеждане на мерки за опростяване в рамките на Регламента за общоприложимите разпоредби с оглед на намаляването на административната тежест; счита, че опростяването на процеса за заявителите, бенефициерите и управляващите органи ще осигури добавена стойност за финансирането от ЕС;

11. отчита, че политиката на сближаване може да окаже жизненоважен принос за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, и поради това подчертава значението на привеждането на политиката на сближаване в съответствие с целите на „Европа 2020“ чрез тематично съсредоточаване върху ограничен брой цели; подчертава, че този подход позволява достатъчна гъвкавост, за да се отговори на местните и регионалните потребности;

12. подчертава значението на стратегията за интелигентно специализиране като начин за допълване на целите на стратегията за растеж „Европа 2020“ чрез съсредоточаване на усилията върху определянето и използването в максимална степен на областите на конкурентно предимство, обмена на най-добри практики и интегрирането на научните изследвания, иновациите и образованието чрез създаване на общоевропейски партньорства;

13. изтъква факта, че въпреки че в рамките на политиката на сближаване вече съществуват мерки за обвързване с условия, следващият програмен период ще бъде насочен към повишаване на ефикасността на финансирането чрез обвързването му с изпълнението на определени критерии; заема становището, че политиката на сближаване е политика, която подкрепя сближаването между регионите и която не следва да се използва като гаранция за други политики на ЕС, насочени към извършването на макроикономически реформи в държавите членки;

14. изтъква, че адаптирането към промените, въведени от Регламента за общоприложимите разпоредби, би могло да доведе до известно забавяне в подготовката на споразуменията за партньорство и оперативните програми;

Напредък в държавите членки

15. подчертава факта, че е очевидно, че държавите членки се намират на много различни етапи от своята подготовка; отчита факта, че някои държави членки постигат добър напредък и са предали своите проекти на споразумения за партньорство за одобрение от Комисията, докато други изостават в този процес;

16. изтъква, че като цяло новите държави членки (ЕС 12), които участваха в част от програмите за периода 2000—2006 г. и във всички програми за периода 2007—2013 г., са постигнали значителен напредък в своята подготовка в сравнение с някои от по-старите държави членки (ЕС 15);

17. подчертава факта, че някои държави членки са изправени пред значително намаляване на бюджетите си за следващия програмен период, докато в други се водят постоянни дебати относно разпределението на бюджетните средства в държавите членки; отчита, че и двата проблема могат да предизвикат забавяне на подготовката;

18. подчертава факта, че държавите членки, които отбелязват добър напредък при подготовката за следващия кръг от финансирането в рамките на политиката на сближаване, са предали на Комисията през юни или юли 2013 г. своите проекти на споразуменията за партньорство и на оперативните програми, с цел тя да представи неофициално своите забележки по тях;

19. отчита, че много от държавите членки, които се справят добре, започнаха процеса на подготовка още през 2010 г., като отправиха покана към съответните заинтересовани страни да допринесат към дискусиите по формулирането на потребностите и приоритетите; поради това приветства положените усилия за започване на процеса на подготовка възможно най-рано и счита, че това очевидно поощрява по-голямата степен на готовност;

20. подчертава, че напредъкът в подготовката зависи от наличието на достатъчен капацитет на съответните органи и организации за инвестиране на време и пари в подготовката и за предоставяне на разположение на достатъчен брой служители на ранен етап от процеса;

21. отчита, че осъщественият напредък в подготовката означава, че в някои случаи предварителната оценка и стратегическата оценка на въздействието върху околната среда (СОВОС) са били извършени своевременно, което е предоставило възможност проектите да бъдат изменени през септември и октомври 2013 г. въз основа на резултатите от тези оценки;

22. отчита, че в някои държави членки е имало смяна на правителството, което би могло да попречи на подготовката за следващия програмен период; подчертава факта, че в подобни случаи предимствата на наличието на системи, които гарантират, че всички административни дейности продължават независимо от промените в правителствата, са особено важни, за да не се прекъсва подготовката;

23. изтъква също така необходимостта подготовката за финансирането по линия на политиката на сближаване да се активизира на политическо равнище, за да се гарантира, че приключването на работата по споразуменията за партньорство представлява приоритет за правителствата;

Напредък в рамките на споразуменията за партньорство и оперативните програми

24. подчертава, че някои държави членки планират да въведат промени в съдържанието на своите оперативни програми; приветства факта, че определени държави членки са решили да преминат към програми, финансирани от множество източници, или да намалят броя на оперативните програми на регионално равнище;

25. отбелязва факта, че степента на контрол и координация, която централното държавно управление предоставя на регионалните администрации, се различава значително в зависимост от организационната структура в различните държави членки, като някои региони вече са изключително активни и имат почти пълен контрол над повечето аспекти на финансирането по линия на политиката на сближаване и представителството в рамките на споразуменията за партньорство; изтъква във връзка с това Кодекса за поведение, в който се отчита ключовата роля на местните и регионалните структури, както и на организациите на гражданското общество, и в който се гарантира принципът на партньорство по отношение на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.,

26. изтъква факта, че следва да се вземе под внимание в пълна степен местното и регионалното измерение; изтъква важната роля на регионите при избора на области на конкурентно предимство;

27. подчертава, че един от начините да се гарантира, че подходът към споразуменията за партньорство функционира добре в държавите членки с децентрализирани администрации, е в споразуменията за партньорство да се включват отделни глави, изготвени от регионалните администрации; подчертава, че този подход гарантира, че администрациите с децентрализирани правомощия по отношение на европейските програми за финансиране са по-пряко ангажирани в разработването на споразуменията за партньорство и разполагат с възможността да разработват свои собствени идеи за програми и механизми за постигане на резултати;

28. отчита обаче, че това би могло да има въздействие върху степента на готовност на държавите членки като цяло;

29. изтъква, че е необходимо да има ефикасна координация на равнището на държавите членки, с цел да се спазят сроковете за подготовката на оперативните програми, които отразяват местните и регионалните потребности по отношение на развитието, като отговорността за съдържанието и администрирането на оперативните програми следва по целесъобразност да се носи от местните и регионалните администрации в съответствие с вътрешната организация на всяка държава членка, за да могат споразуменията за партньорство да се сключват своевременно;

30. отчита обаче, че намаляването на оперативните програми на регионално равнище би довело до значителни промени в управлението и организацията и би могло да бъде съпроводено от повишаване на риска от закъснения в самото начало поради промените, които произтичат от сложността на изпълнението на оперативните програми успоредно с изготвянето на програми на различни национални и регионални равнища;

31. отбелязва, че Комисията е запозната с факта, че към програмите, финансирани от множество източници, които се предвиждат в Регламента за определяне на общоприложими разпоредби, се проявява значителен интерес, като много държави членки планират да имат най-малко една или повече подобни програми през програмния период 2014—2020 г.; във връзка с това подчертава, че този подход следва да се прилага по възможно най-ефикасен начин и че той не трябва да води до претоварване или закъснения; отчита, че наличието на разлики в институционалното устройство между държавите членки е взето под внимание в Регламента за определяне на общоприложими разпоредби и че са предвидени мерки за разрешаване на специфични случаи; подчертава факта, че регионалното и местното равнище са най-подходящи за определяне на нуждите за развитие и за изпълнение на програмите в близост до гражданите, организациите, предприятията и съответните органи;

32. отчита, че способността за подготовка на споразуменията за партньорство и оперативните програми в напреднал етап зависи от това дали държавите членки извършват достатъчни предварителни анализи на положението в държавата и на бъдещите тенденции; подчертава, че по този начин ще се гарантира, че средствата на ЕС допринасят по-ефективно за постигане на целите, определени за страната;

33. призовава Комисията да оповестява готовността на споразуменията за партньорство на държавите членки, например чрез резюме за всяка държава членка, съдържащо информация относно достигнатия етап от подготовката, предложеното съдържание и консултациите със съответните заинтересовани страни, така че другите държави членки и органи да могат да се ръководят от добри практики и подходи;

Поуки от периода 2007—2013 г.

34. подчертава факта, че за много държави членки прехвърлянето на методите и механизмите от програмния период 2007—2013 г. към периода след 2013 г. ще бъде основен проблем; подчертава, че гарантирането на запазването на ефективността на текущите проекти успоредно с разработването на нови проекти също представлява предизвикателство;

35. отчита, че за много държави членки подготовката е отнела повече време от очакваното в началото на програмния период 2007—2013 г.; подчертава, че това е проблем, който много администрации са преодолели, като са се погрижили новите споразумения за партньорство и оперативни програми да се изготвят по по-своевременен начин;

36. счита, че примерите, предоставени от държавите членки, ясно показват, че координацията между различните мерки, оперативни програми и фондове трябва да бъде подобрена и че участието на местните органи, регионалните организации и социалните и икономическите партньори е необходимо да се активизира;

37. отчита, че общите проблеми, установени по време на предходния програмен период, включват прекалено широката дефиниция на приоритетите; ето защо призовава за по-стратегически и рационализиран подход към приоритетите в бъдеще, с по-малко на брой приоритети, насочени към конкретни цели;

38. приветства факта, че въз основа на успешния опит от предишния период на финансиране държавите членки се стремят да подобрят привличането на финансиране от страна на частния сектор, с цел да разкрият алтернативни източници на финансиране, допълващи традиционните методи на финансиране; подчертава, че в условията на строги фискални ограничения и намален капацитет за отпускане на заеми от страна на частния сектор повишеното използване на финансови инструменти може да насърчи публично–частните партньорства, да спомогне за постигането на мултиплициращ ефект за бюджета на ЕС, да разкрие алтернативни източници на финансиране и да обезпечи важен поток на финансиране за стратегически регионални инвестиции; поради това изтъква, че е важно да се определят ясни правила за използването в допълнение към безвъзмездната помощ на иновативни финансови инструменти като заеми, гаранции и капиталови инвестиции, с цел да се насърчи сътрудничеството между предприятията, организациите от обществения сектор и учебните заведения;

Ефикасност на средствата от фондовете

39. изтъква, че е очевидно от опита от предишни програми за финансиране, че гарантирането на положителното и дългосрочно въздействие на средствата от фондовете е от съществено значение; освен това акцентира върху значението на качеството на програмите и обективността на изразходването на средствата;

40. подчертава факта, че акцентът върху насочения към резултатите подход беше посочен от много държави членки като цел при подготовката на следващия период на финансиране; приветства примерите, дадени от някои държави членки, за начини за прилагане на по-ефикасен подход при определяне на очакваните резултати предварително, за да може финансирането да се насочи към предложения за постигането на тези цели;

41. подчертава, че координацията между различните области на политиката и отчитането на икономическите, социалните и екологичните приоритети на национално и регионално равнище са цитирани като особено важни от много държави членки; заема становището, че по целесъобразност националните оперативни програми следва да отразяват целите за развитие на местно и регионално равнище; изтъква, че създаването на полезно взаимодействие между различните налични източници на финансиране от ЕС и бюджетите на държавите членки и на регионалните и местните органи следва да се насърчи, с цел да се увеличи ефективността на инвестициите в публичния сектор в ЕС;

Полезно взаимодействие с други политики и инструменти

42. счита, че е от съществено значение държавите членки да признаят потенциала за съгласуваност между всички фондове, обхванати от Регламента за общоприложимите разпоредби;

43. е окуражен от факта, че някои държави членки се стремят да използват по-широко нови инструменти, например направляваното от общностите местно развитие, интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и съвместните планове за действие (СПД); разбира, че при все това новите инструменти предизвикват смесени реакции и че анализът на настоящите планове на държавите членки показва, че направляваното от общностите местно развитие ще се използва по-широко от интегрираните териториални инвестиции, особено по линия на ЕЗФРСР в сравнение с Европейския фонд за регионално развитие, поради това, че в рамките на ЕЗФРСР направляваното от общностите местно развитие се използва от по-отдавна, както и поради факта, че интегрираните териториални инвестиции са нов инструмент, чието пълноценно въвеждане на практика ще отнеме известно време; признава, че предстои да се види как първоначалната подготовка ще доведе до пълното прилагане на тези инструменти;

44. счита, че направляваното от общностите местно развитие е отличен начин за насърчаване на участието „отдолу—нагоре“ на представители на всички сектори на общностите въз основа на успеха в миналото на програмата „LEADER“ в областта на развитието на селските райони; призовава държавите членки и регионите да се възползват от възможностите, които направляваното от общностите местно развитие предлага;

45. отчита, че СПД са положителна стъпка в посока към основаното на резултатите управление в съответствие с една от основните цели на политиката на сближаване за периода след 2013 г.;

Опростяване

46. подчертава значението на прилагането на по-опростени методи за подготовка и изпълнение на проектите и е окуражен от наличието на признаци, че това се постига от държавите членки;

47. приветства акцента върху опростяването на Регламента за определяне на общоприложими разпоредби; отбелязва обаче, че на практика може да се окаже трудно да се постигне опростяване поради все още съществуващите разлики между средствата, въведени с регламентите за отделните фондове;

48. приветства положителните стъпки, предприети в посока на опростяване и по-голяма прозрачност в управлението на фондовете на Съюза; изтъква, че много държави членки са посочили, че наличието на опростен процес за заявяване на интерес от страна на бенефициерите с ясна и достъпна информация относно процедурата и възможностите за финансиране е важен аспект от подготовката за програмния период 2014—2020 г.; приветства това като начин да се гарантира, че подготовката и изпълнението на проектите протича гладко, с по-малко бюрокрация за заявителите; призовава държавите членки и регионалните и местните органи да обменят най-добра практика, насочена към опростяване на процедурите; като отчита, че е необходимо да има стриктни правила относно контрола и одита, призовава държавите да гарантират, че тези правила са пропорционални, с цел да не се добавя излишна тежест;

49. отчита, че електронното сближаване може да бъде от съществено значение за ограничаване на проблемите, свързани с недостатъчния капацитет, и за осигуряване на опростяване, и посреща със задоволство факта, че някои държави членки са посочили, че го прилагат; счита, че то също би могло да допринесе значително за изготвянето на бъдещите програми за финансиране;

Партньорство

50. подчертава, че процесът на вземане на решения и формулирането на споразуменията за партньорство трябва да включват сътрудничество на национално, регионално и местно равнище при планирането, разработването и прилагането на програмите за финансиране в рамките на програмата на сближаване на ЕС; счита, че принципът на многостепенното управление е необходим за ефикасното управление на политиката на сближаване; във връзка с това подчертава необходимостта от пълноценно участие от страна на регионалните и местните органи и на заинтересованите страни в подготовката, прилагането и извършването на оценка на програмите; подчертава значението на осигуряването на адекватен поток от информация, мерки за изграждане на капацитет и техническа подкрепа за съответните органи, с цел да се улесни и оптимизира техният принос на всички етапи от този процес;

51. посреща със задоволство засиленото участие на всички съответни заинтересовани страни, както и на местните и регионалните представители, неправителствените организации, икономическите и социалните партньори, частните предприятия и университетите, за което свидетелстват примерите, предоставени от държавите членки; счита, че развитието в сътрудничество с други организации и заинтересовани страни, представляващи различни икономически, социални и екологични гледни точки, е от голямо значение;

52. подчертава, че за обезпечаване на успеха на партньорствата може да се прилага както подход „отдолу—нагоре“, така и подход „отгоре—надолу“; изтъква, че подходът „отдолу—нагоре“, включващ задълбочени дискусии с представители на обществения, частния и третия сектор, е бил даден за пример от една държава членка, която осъществява добър напредък в подготовката си;

53. подчертава факта, че тези подходи „отдолу-нагоре“ и „отгоре-надолу“ гарантират, че националните стратегии, свързани със социалните, икономическите и екологичните условия, са включени успоредно с широкото участие на регионално и местно равнище; приветства това ефективно средство за гарантиране на изпълнението на стратегическите изисквания успоредно с ангажирането във възможно най-голяма степен на заинтересованите лица в подготовката;

Заключения

54. посреща със задоволство постигнатото споразумение относно правната рамка за политиката на сближаване, наред с приключването на преговорите по Регламента за определяне на общоприложими разпоредби и по многогодишната финансова рамка;

55. отчита значението на многостепенното управление в подготвителните етапи и посочва, че в някои случаи, в които е постигнат най-голям напредък по отношение на подготовката, този напредък се основава на жизненоважния диалог със заинтересованите лица на регионално и местно равнище;

56. изтъква призива на Комисията към държавите членки и регионите да се стремят да гарантират възможно най-високо качество на изготвяните споразумения за партньорство и оперативни програми; отбелязва, че това ще спомогне за формулирането на качествени предложения за проекти, насочени към конкретни цели, с цел да се гарантират възможно най-добри резултати от финансирането на ЕС;

57. съзнава, че наличието на активни и добре информирани национални и регионални администрации, които поддържат контакти с Комисията, може да има положително въздействие върху напредъка на подготовката; поради това отправя настоятелна препоръка Комисията и националните и регионалните органи да разполагат със стабилен поток от информация, например подробна информация относно предстоящите актове за изпълнение;

58. отправя препоръка държавите членки, които изостават значително, да следват стриктно препоръките, отправени от Комисията; изтъква факта, че Комисията следва да увеличи подкрепата си, за да осигури, че споразуменията за партньорство и оперативните програми на тези държави членки са съгласувани във възможно най-кратки срокове; ето защо отбелязва, че прегледът на напредъка на държавите членки по време на подготвителните етапи ще спомогне за намаляване на закъсненията; отбелязва също така, че по време на фазата на прилагане Комисията би могла да се притече на помощ на държавите членки, които изостават;

59. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

(1)

ОВ L 210, 31.7.2006 г. стр. 25.

(2)

ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 21.

(3)

ОВ C 371 E, 20.12.2011 г., стр. 39.

(4)

ОВ C 390 E, 18.12.2012 г., стр. 27.

(5)

ОВ C 371 E, 20.12.2011 г., стр. 41.

(6)

ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 23.

(7)

ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 22.

(8)

В края на 2013 г. и в случай че коригиращият бюджет № 2/2013 бъде одобрен в пълния си размер от 11,2 милиарда евро, се счита, че общото равнище на RAL би могло да достигне 224 милиона евро, докато първоначалните оценки на Комисията предвиждаха цифрата от 180 милиарда евро непогасени бюджетни задължения в края на 2013 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Настоящият доклад по собствена инициатива разглежда доколко държавите членки са готови за следващия кръг от финансирането в рамките на политиката на сближаване. В документа се посочват доказателствата, събрани от различни държави членки, и се разкрива степента, в която държавите членки са подготвени за следващия програмен период, както и някои от методите, прилагани на национално и регионално равнище. Докладчикът приветства по-нататъшната дискусия по настоящия доклад.

Очевидно е, че националните, регионалните и местните бюджети са подложени на все по-силен натиск в настоящата икономическа обстановка. Ето защо за много държави членки и региони финансирането в рамките на политиката на сближаване придобива все по-голямо значение. Това се подчертава от допълнителната потребност да се гарантира, че средствата се изразходват по по-ефективен начин, така че гражданите да могат да се възползват пълноценно от европейското финансиране. Във връзка с това е от особено значение държавите членки и регионите да предприемат необходимите мерки за подготовка на споразуменията за партньорство и на оперативните програми по бърз и ефективен начин, за да бъдат готови да усвоят финансирането възможно най-скоро след като бъде постигнато споразумение по Регламента за общоприложимите разпоредби.

На фона на наближаването на последните етапи от преговорите по законодателния пакет за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. и на очакванията, че по многогодишната финансова рамка ще се постигне съгласие преди края на 2013 г., надеждата е, че финансирането по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове може да се отпусне за проекти възможно най-рано в началото на 2014 г. Особено важно е изпълнението на проектите да започне възможно най-рано в началото на 2014 г. с оглед на оптималното използване на европейското финансиране, с цел да се стимулира растежът в регионите.

По време на преговорите по политиката на сближаване след 2013 г. Европейският парламент успя да постигне по-силен акцент върху участието на местните и регионалните органи и повече гъвкавост за регионите при определянето на приоритетите в съответствие с техните териториални нужди. Парламентът също така изведе на приоритетно място въпроси като значението на насочването на инвестициите към стимулирането на растежа и конкурентоспособността, с финансовите инструменти на преден план като ключов механизъм за постигане на тези цели.

Споразумението за партньорство, договорено между държавите членки и Европейската комисия, определя основните елементи на управлението в рамките на програмата на петте фонда, включени в обхвата на Регламента за общоприложимите разпоредби: Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Очевидно е, че държавите членки се намират на много различни етапи от процеса на подготовка, като някои от тях вече са представили на Комисията своите проекти на споразуменията за партньорство и на оперативните програми. Докладчикът обяснява в доклада някои от причините за закъсненията, например: промени, които държавите членки въвеждат при подготовката си в сравнение с предходния кръг на финансиране, напр. структурни промени на оперативните програми, нови административни структури, обсъждане на концентрацията на тематичните цели.

Въпросите, свързани с партньорството и многостепенното управление, са от ключово значение за етапите на подготовка и изпълнение и докладчикът счита, че диалогът между държавите членки и регионалните и местните органи трябва да се поддържа, за да се гарантира, че финансирането е насочено към националните и регионалните цели. Регионите, поддържащи добри отношения с държавите членки по време на всички фази на подготовката и прилагането на политиката на сближаване, са успели да осигурят, че техните интереси и нужди са взети под внимание.

Поуките от предходната програма за финансиране са също от ключово значение за държавите членки при тяхната подготовка за програмата за периода 2014—2020 г. Докладчикът приветства усилията, положени от много държави членки и региони, за извършване на задълбочен анализ на успехите и неуспехите в рамките на програмата за периода 2007—2013 г., с цел да се разширят и усъвършенстват съществуващите идеи успоредно с разработването на нови стратегии за осигуряване на ефективни резултати от финансирането по линия на политиката на сближаване.

Накрая докладчикът призовава за своевременно приключване на преговорите по законодателния пакет за политиката на сближаване и по приемането на МФР. Изразява се надежда, че държавите членки, които са се забавили при договарянето на своите договори за партньорство и оперативни програми, ще приключат този процес своевременно, за да могат програмите да започнат възможно най-рано през 2014 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (15.11.2013)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно готовността на държавите членки на ЕС за ефективно и навременно започване на новия програмен период на политиката на сближаване

(2013/2095(INI))

Докладчик по становище: Фредерик Дарден

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства политическото споразумение, постигнато на 27 юни относно МФР за 2014—2020 г.; подчертава, че с оглед на осигуряването на бързо и ефикасно започване на новия период на политика за сближаване е от съществено значение преговорите по законодателния пакет, споразуменията за партньорство и оперативните програми да бъдат приключени възможно най-скоро; подчертава, че всякакво закъснение ще предизвика, що се отнася до бюджета, концентриране на исканията за плащания в края на периода;

2.  припомня, че равнището на „непогасените бюджетни задължения“ (или RAL, от френското „reste à liquider“), натрупани в края на МФР 2007—2013 г.(1) възлиза на две трети от политиката на сближаване; настоява относно необходимостта от намиране на стабилно решение, което да позволява намаляването на риска от блокиране на изпълнението на програмите на Европейския съюз поради неизвършване на плащания; обръща внимание на факта, че макар то да има съществено значение за обезпечаване на изпълнението на проекти, подкрепяни от политиката на сближаване, правилото N+3 ще окаже въздействие върху натрупването на RAL през идващите години, по-специално в случай на закъснения при стартирането на новите програми;

3.  счита, че принципът на многостепенното управление е от съществено значение за ефикасното управление на новата политика на сближаване; подчертава по този повод, че местните и регионални органи следва да бъдат приобщени в пълна степен, в рамките на съответните си компетенции, в подготовката на програмите и споразуменията и в тяхното изпълнение и оценка; подчертава значението на осигуряването на адекватен поток от информация и техническа подкрепа за съответните органи, с цел да се улесни и оптимизира техния принос на всички етапи от този процес;

4.  настоява относно факта, че създаването на полезни взаимодействия между бюджета на Съюза и бюджетите на държавите членки и на регионалните и местни органи е от съществено значение за всякакви усилия за увеличаване на ефективността на инвестициите на публичния сектор в ЕС; обръща се отново с искане към Комисията да посочи по какъв начин ролята на бюджета на Съюза в това отношение може да бъде засилена;

5.  отново заявява, че за осигуряването на максимално въздействие на помощта от ЕС, интегрираният подход с координация между различните източници на налично финансиране и последователността между съществуващите политики и регламенти са от съществено значение за коригиране на неблагоприятните последици от политиките на фискална консолидация;

6.  припомня своята позиция относно важността на задължителния преглед и преразглеждане на следващата МФР до края на 2016 г., за да се даде възможност на следващите Комисия и Парламент да направят преоценка на политическите приоритети на Съюза, да адаптират, при необходимост, МФР към новите предизвикателства и да отчетат изцяло последните макроикономически прогнози;

7.  приветства положителните стъпки, предприети в посока на опростяване и по-голяма прозрачност в управлението на фондовете на Съюза; подчертава, че по-простите процедури могат да доведат до намаляване на недостатъците и следователно до по-добро използване на европейските фондове; настоява върху необходимостта да се възприеме по-амбициозен подход на равнището на Комисията и на държавите членки с цел да се опрости достъпът до процедурите за получаване на финансиране от фондовете, правилата относно обществените поръчки и механизмите за контрол и да се осигури ясна и достъпна информация за бенефициерите от фондовете и за възможностите за финансиране.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.11.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Jean-Luc Dehaene, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Ivars Godmanis, Ingeborg Gräßle, Lucas Hartong, Anne E. Jensen, Ivailo Kalfin, Sergej Kozlík, Jan Kozłowski, Alain Lamassoure, Jan Mulder, Juan Andrés Naranjo Escobar, Nadezhda Neynsky, Dominique Riquet, Alda Sousa, Derek Vaughan, Jacek Włosowicz

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

François Alfonsi, Maria Da Graça Carvalho, Frédéric Daerden, Edit Herczog, Paul Rübig, Peter Šťastný

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Jean-Paul Besset, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Jolanta Emilia Hibner, Helmut Scholz, Tadeusz Zwiefka

(1)

В края на 2013 г. и в случай че коригиращият бюджет №2/2013 бъде одобрен в пълния си размер от 11,2 милиарда евро, се счита, че общото равнище на RAL би могло да достигне 224 милиона евро, докато първоначалните оценки на Комисията предвиждаха цифрата от 180 милиарда евро непогасени бюджетни задължения в края на 2013 г.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2013 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Catherine Bearder, Victor Boştinaru, Francesco De Angelis, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva Kekuš, Constanze Angela Krehl, Iosif Matula, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Markus Pieper, Ovidiu Ioan Silaghi, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Březina, Catherine Grèze, Juozas Imbrasas, Karin Kadenbach, James Nicholson, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Richard Seeber, Czesław Adam Siekierski, Michael Theurer, Derek Vaughan

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Carl Schlyter

Последно осъвременяване: 10 януари 2014 г.Правна информация