Намаляване на въглеродните емисии: цели и политики на ЕС

Чрез законодателния пакет "Подготвени за цел 55" Европейският съюз предприема действия, за да намали емисиите си на парникови газове.

Пушек от фабрични комини
Европейският съюз работи за намаляване на емисиите на парникови газове ©AP Images/European Union-EP

Европейският зелен пакт и целите на ЕС за климата


Европейският съюз се е ангажирал да постигне климатична неутралност до 2050 г., за да допринесе за предотвратяване на климатичните изменения. Тази цел стана правно обвързваща с приемането на законодателния акт за климата, който също така предвижда намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г.

Европейският парламент посвети много усилия за приемането на амбициозен законодателен пакет, известен като "Подготвени за цел 55". Той включва предложения за изменения на съществуващи законодателни актове и нови предложения в областта на климата и енергетиката, които заедно със законодателния акт за климата са част от Европейския зелен пакт - пътната карта на ЕС към постигане на нетни нулеви емисии.

Открийте данни и факти за климатичните изменения в Европа.

Търговия с емисии в индустрията


Схемата на ЕС за търговия с емисии задължава компаниите да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират. Компаниите трябва да купуват тези разрешителни на аукциони. Схемата се опитва да наложи стимули за насърчаване на инвестициите в чисто производство.

Европейският пазар на емисии е първият значителен пазар в света и остава най-големият. Той регламентира около 40% от общите емисии на парникови газове в ЕС и обхваща приблизително 10 000 електростанции и производствени предприятия в ЕС.

Парламентът одобри през април 2023 г. изменения в схемата, които да направят възможно постигането на целите на Европейския зелен пакт. Обхванатите сектори ще трябва да намалят емисиите си с 62% до 2030 г. в сравнение с 2005 г.

Научете повече за това как работи схемата за търговия с емисии и какви промени се предвиждат.

Ограничаване на емисиите от транспорта в ЕС


Емисии от самолети и кораби


Гражданската авиация причинява над 13% от общите емисии на въглероден диоксид от транспорта в ЕС. Парламентът прие промени в правилата за сектора през април 2023 г. Схемата за търговия с емисии ще важи за всички полети с начална и крайна точка в Европейското икономическо пространство (ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия).

За самолети, които отлитат или кацат извън тази зона, съществува доброволна схема за компенсиране и намаляване на емисии (CORSIA - Carbon Offsetting and Reduction Scheme for International Aviation).

ЕС иска също така да преустанови издаването на безплатни разрешителни за въздухоплаването до 2026 г. и да насърчи използването на устойчиви алтернативи за самолетните горива.

Морският транспорт също ще бъде включен в схемата на ЕС за търговия с емисии. Секторът ще трябва да намали емисиите си на парникови газове с 2% до 2025 г. спрямо нивата от 2020 г., с 14,5% до 2035 г. и с 80% до 2050 г. Изискванията ще важат за кораби с брутен тонаж от повече от 5000, които отговарят за 90% от емисиите във водния транспорт.


Прочетете за мерките на ЕС за намаляване на емисиите от самолети и кораби.

Намаляване на емисиите от автомобили


Колите и микробусите са отговорни за около 15% от емисиите на въглероден диоксид в ЕС. Парламентът прие предложение от 2035 г. новите коли и микробуси да са с нулеви емисии. Преди това – през 2030 г., емисиите от автомобили трябва намалеят с 55%, а от микробусите – с 50%.

Научете повече за целите за намаляване на емисиите от автомобилите.

За да бъдат достигнати тези цели, всички нови коли, които се продават на пазара от 2035 г, ще трябва да бъдат с нулеви емисии на въглероден диоксид. Това изискване няма да засяга коли, които вече са в движение.

Прочетете повече за бъдещото спиране на продажбите на нови автомобили, задвижвани с бензин или дизел.

Преминаването към коли с нулеви емисии е свързано и с развитието на всеобхватна инфраструктура за зареждане с алтернативни горива. Европейският парламент иска до 2026 г. на всеки 60 километра по основните пътища в ЕС да има поне по една станция за презареждане с електричество, а до 2028 г. да има по една станция за зареждане с водород на всеки 100 километра.

Научете как ЕС иска да увеличи употребата на алтернативни горива.

От 2027 г. ще започне да функционира отделна схема за търговия с емисии за управлението на сградите и сухопътния транспорт.

Намаление на емисиите в енергийния сектор


Производството и потреблението на енергия, включително в транспорта, причиняват повече от три четвърти от емисиите на парникови газове в ЕС.

Намаляването на енергийното потребление и използването на по-чисти източници на енергия биха допринесли значително за постигането на климатичните цели на ЕС и биха намалили зависимостта от внос на енергийни източници от други страни.

Цели за потребление на по-малко енергия


Парламентът и Съветът постигнаха предварително споразумение през март 2023 г. относно нови правила за по-голямо спестяване на енергия. Очаква се Парламентът да даде окончателното си одобрение преди лятото.

Страните в ЕС ще трябва да постигнат общо намаление на енергийното потребление с поне 11,7% на ниво ЕС до 2030 г. (спрямо прогнозите от 2020 г. за енергийното потребление през 2030 г.). Страните ще трябва да намаляват потреблението си с 1,5% на година до края на 2025 г.

В днешно време отоплението и охлаждането на сгради отговарят за около 40% от потреблението на енергия в ЕС. Парламентът работи по правила за енергийните характеристики на сградите, които се стремят да създадат условия за нулеви емисии от сградите до 2050 г. Правилата предвиждат:

  • стратегии за обновяване на сградите;
  • изисквания всички нови сгради в ЕС да генерират нулеви емисии от 2030 г.;
  • инсталиране на слънчеви панели на новите сгради.


Прочетете повече за плановете на ЕС за намаляване на енергийното потребление.

Повече енергия от възобновяеми източници


Разработването на източници на чиста енергия като алтернативи на изкопаемите горива също помага за намаляването на емисии. Към момента над 20% от енергията, използвана в ЕС, идва от възобновяеми източници.

Депутатите настояха през декември 2022 г. за по-бързо издаване на разрешителни за производство на енергия от възобновяеми източници като слънцето и вятъра.

Парламентът също така иска да види увеличаване на производството на водород от възобновяеми източници и използване на енергията на вълните за генериране на електричество. Финансирането на газова инфраструктура постепенно се пренасочва към проекти за набавяне на енергия от възобновяеми източници.

През септември 2023 г. Парламентът подкрепи споразумение за увеличаване на мощностите от възобновяеми енергийни източници в съгласие със Зеления пакт и усилията за намаляване на зависимостта от руската енергия.

Новите правила имат за цел да повишат дела на тези мощности в крайното енергийно потребление в ЕС до поне 42,5% до 2030 г., а всяка отделна страна трябва да се стреми да постигне 45%.

Научете повече за начините, по които ЕС стимулира производството на енергия от възобновяеми източници.

„Въглероден налог“ върху вноса


Европейският съюз подготвя механизъм за корекция за въглеродните емисии на границата, за да създаде подходящи стимули за по-чисто производство. Целта е в цената на вносни стоки от страни с по-ниски амбиции от ЕС относно емисиите да бъде включена „въглеродна“ добавка. Това би предотвратило преместването на производства от ЕС с цел намаляване на разходите.

Вносителите ще трябва да плащат разликата между цената на разрешителните за емисии в страната на произход на стоките и цената по схемата на ЕС за търговия с емисии.

Механизмът ще влезе в сила постепенно между 2026 г. и 2034 г., като преходният период ще бъде свързан с постепенното премахване на безплатните разрешителни за емисии по схемата за търговия в ЕС.

Парламентът прие правилата през април 2023 г.

Научете повече за усилията за предотвратяване на преместването на производства извън ЕС.

Емисиите от други сектори


Сред секторите, които не са обхванати от настоящата схема за търговия с емисии, са транспортът, селското стопанство, сградите и управлението на отпадъците. Емисиите от тези сектори представляват около 60% от общите емисии на ЕС.

Намаляването на емисиите е свързано с определянето на национални цели, които са фиксирани на база на брутния вътрешен продукт на глава от населението в отделните страни. Страните с по-ниски доходи в ЕС ще получат подкрепа за реализиране на заложените цели.

През март 2023 г. Парламентът гласува за намаляване на емисиите от парникови газове в тези сектори с 40% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г.

Научете какви ограничения на емисиите в сектори като транспорт, селско стопанство и сгради трябва да постигне всяка страна.

Приносът на горите в политиката за климата


Горите в ЕС поглъщат около 7% от генерираните емисии на парникови газове в ЕС всяка година. Европейският съюз иска да използва този ценен ресурс в борбата срещу промените в климата.

Парламентът и Съветът одобриха нови правила, които поставят за цел по-голямо поглъщане на въглеродни емисии от гори и други земи.

Прочетете как ЕС иска да засили приноса на горите за намаляване на парниковите газове.

Обезлесяването и влошаването на качеството на горите имат отрицателни последици за климата и биоразнообразието, но също така засягат и хора, които живеят или се препитават от тях. Затова ЕС взема мерки срещу изчезването на гори в световен мащаб.

През април 2023 г. Парламентът прие нови правила, които задължават компаниите да проверяват дали продуктите, продавани на европейския пазар, не са допринесли за загубата на горски масиви някъде по света.

Запознайте се с причините за обезлесяването и възможните мерки по проблема от страна на ЕС.

Намаляване на емисиите на други парникови газове освен CO2


Освен въглеродния диоксид има и други парникови газове, които допринасят за затоплянето на планетата – например, метанът, флуоросъдържащите газове и вещества, които унищожават озоновия слой. Те присъстват в атмосферата в по-малки количества, но могат да имат значителен ефект.

Научете за мерките на ЕС за ограничаване на емисиите на тези парникови газове.