Мерките на ЕС относно измененията в климата

Борбата с климатичните изменения е приоритет за Европейския парламент. Прочетете за решенията, които се търсят на европейско ниво.

Топяща се ледена маса във воден басейн
Европейският съюз работи за ограничаване на рисковете от климатичните изменения. Снимка на Ezra Comeau-Jeffrey в Unsplash

Глобалното затопляне


Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2011-2020 г. е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 19 от 20-те най-горещи години са настъпили от 2000 г. насам.

Данните на програмата „Коперник“ на ЕС показват, че 2022 г. е включвала най-горещото лято и е била втората най-гореща година в Европа, откакто се събират данни. Повечето научни изследвания показват, че ръстът на температурите е свързан с повишаването на нивото на парниковите газове във въздуха вследствие на човешката дейност.

Средната световна температура днес е с 0,95 - 1,20 градуса Целзий по-висока от средната температура в края на 19-ти век. Учените разглеждат ръст от 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните нива като праг, чието надхвърляне може да причини катастрофални последици за околната среда и хората.

Затова международната общност е постигнала съгласие, че глобалното затопляне трябва да остане в рамките на два градуса Целзий.

Защо са важни мерките на ЕС относно климата

ЕС е засегнат от промените в климата


Всички региони в Европа са засегнати от климатичните промени, макар и по различни начини − на някои места температурите се покачват и нараства рискът плодородни земи да се превърнат в пустини, другаде се засилват валежите и рискът от катастрофални наводнения.

ЕС генерира много емисии парникови газове


Взети заедно, страните в Европейския съюз заемат четвърто място в света по емисии на парникови газове след Китай, САЩ и Индия, показват данни на Европейската агенция за околната среда от 2019 г. Делът на ЕС в световните емисии на парникови газове намалява − през 1990 г. той е бил 15,2%, а през 2019 г. − 7,3%.

Открийте повече факти за климатичните изменения в Европа.

ЕС участва активно в международните преговори за климата


Европейският съюз е ключов участник в преговорите под егидата на ООН за борба с климатичните изменения и е подписал Споразумението от Париж, което е първото световно споразумение по темата. Всички страни в ЕС са ангажирани с процеса и са страни по споразумението, като те координират действията и целите си на ниво ЕС.

Съгласно Споразумението от Париж ЕС се ангажира да намали до 2030 г. емисиите си на парникови газове с поне 40% спрямо нивото от 1990 г. През 2021 г. ЕС формулира още по-амбициозни цели − той следва да намали емисиите си с 55% до 2030 г. и да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.

Вижте хронология на международните преговори относно климатичните изменения.

Усилията на ЕС дават резултат


През 2008 г. ЕС си постави задачата да намали емисиите с 20% до 2020 г. спрямо нивото от 1990 г. Тази цел беше постигната и надхвърлена: през 2019 г. емисиите в ЕС бяха с 24% по-ниски в сравнение с 1990 г., а през 2020 г. емисиите бяха с 31% по-ниски, което отчасти се дължеше на пандемията от COVID-19. 

Вижте нашата инфографика за напредъка на ЕС към постигане на климатичните цели.

Европейският зелен пакт: нулеви нетни емисии до 2050 г.


Европейският зелен пакт е пътна карта към превръщането на Европа в континент, неутрален към климата, до 2050 г. Законодателният акт за климата, приет през 2021 г., направи целите правно обвързващи и въведе междинна цел за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г.

Конкретните стъпки за реализиране на Зеления пакт се съдържат в законодателния пакет „Адаптиране към цел 55“, който бе представен от Европейската комисия през юли 2021 г. Той включва широк кръг промени в области като енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия, търговия с емисии, изисквания към леките и лекотоварните автомобили, както и въвеждане на въглероден налог върху вноса.

Европейският съюз също така работи за изграждане на кръгова икономика, която използва многократно ресурсите, създаване на устойчива система за производство на храни и опазване на биоразнообразието.

За да бъде финансиран Европейският зелен пакт, Комисията представи през януари 2020 г. Инвестиционен план за устойчива Европа, който цели да привлече 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.

Бе създаден Фонд за справедлив преход, който ще подкрепя региони и общности, засегнати от прехода към "зелена" икономика, например такива, които разчитат на производството на въглища.

Освен това Европейският съюз формулира критерии за екологично устойчиви дейности с цел развитие на пазара на "зелени" инвестиции и разделянето на екологични проекти от други, които само се представят за такива.

Прочетете повече за Зеления пакт.

Инфографика за емисиите на парникови газове в ЕС по сектори за 2019 г.
Какво количество парникови газове генерират различните сектори в ЕС

Как ЕС цели да намали емисиите в Европа


За да бъде постигната целта за намаляване на емисиите, Европейският съюз приема законодателство в различни сектори. 

Емисии от електроцентрали и промишленост


ЕС е въвел схема за търговия с емисии, която управлява постепенното намаляване на емисиите от промишлеността и енергетиката и задължава тези, които замърсяват, да плащат. Тази схема покрива около 40% от емисиите на парникови газове от ЕС.

Схемата за търговия с емисии бе променена, за да отразява по-амбициозните цели на Зеления пакт. Емисиите в промишлеността ще трябва да бъдат намалени с 62% до 2030 г. В схемата за търговия ще бъдат включени и други сектори: сградите и сухопътният транспорт (от 2027 г.), както и морският транспорт.

Емисии от селско стопанство, строителство, отпадъци


Сектори, които са извън схемата за търговия с емисии (например, строителство, селско стопанство и управление на отпадъците), са обхванати чрез национални цели за намаляване на емисиите. В рамките на законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ бяха договорени по-амбициозни цели, като общото намаление на европейско ниво към 2030 г. следва да достигне 40% вместо заложените преди 29%.

Емисии в транспорта


През юни 2022 г. ЕС подкрепи предложение новите автомобили и микробуси да са с нулеви емисии въглероден диоксид до 2035 г.

Парламентът прие през април 2023 г. изменения в правилата за участието на авиационния сектор в схемата за търговия с емисии. Те предвиждат отпадане на безплатните разрешителни за емисии във въздухоплаването до 2026 г. и насърчаване на използването на устойчиви самолетни горива..

Емисии поради обезлесяване и земеползване


ЕС иска да използва способността на горите да абсорбират въглероден диоксид, за да се намали рискът от климатичните промени. Парламентът прие през пролетта на 2023 г. актуализация на правилата, които целят да предотвратят емисиите, произтичащи от обезлесяване и промени в ползването на земите. Целта е да бъдат изведени от атмосферата още повече парникови газове.

Внос от страни с по-ниски стандарти


Парламентът прие през април 2023 г. механизъм за въглеродна корекция на границите. Правилата въвеждат добавка към цената на вноса на продукти, които са свързани с големи емисии, за да се избегне рискът от преместване на производството на такива продукти към външни страни с по-ниски стандарти относно емисиите.

Прочетете повече подробности за мерките на ЕС за намаляване на емисиите.

Повече енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност


Производството и потреблението на енергия са най-големият източник на парникови газове в ЕС. Ако се намали потреблението и се използват чисти източници на енергия, ЕС не само ще се приближи значително към реализиране на целите си за климата, но и ще намали зависимостта си от внос на горива.

През септември 2023 г. Парламентът подкрепи споразумение за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. Делът на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия в ЕС трябва да се увеличи до 42,5% до 2030 г., а страните в ЕС трябва да се стремят да достигнат дял от 45%.

Освен това ЕС иска да засили енергийната ефективност. Нови цели, подкрепени от Парламента през юли 2023 г., включват намаляване на енергийното потребление с най-малко 11,7% на европейско ниво до 2030 г. (в сравнение с прогнозите от 2020 г. за потреблението на енергия през 2030 г.).

Изграждане на устойчива и кръгова икономика до 2050 г.


Преходът към климатично неутрален ЕС до 2050 г. означава, че е нужно да се преосмисли целият жизнен цикъл на продуктите и да се насърчават устойчиви модели на многократно използване и рециклиране. Това би довело до намаляване на нуждите от суровини, по-малко отпадъци и емисии.

Планът за действия на ЕС за кръгова икономика включва мерки относно:

  • опаковките и пластмасовите продукти
  • текстилните материали
  • електронни и комуникационни продукти
  • строителството и сградите
  • батериите и превозните средства
  • доставките на храни
  • набавянето на важни суровини
  • поправката и многократното използване на продукти


Прочетете какво прави ЕС за реализирането на кръгова икономика.

Опазване на природата и биоразнообразието


Опазването на естествените екосистеми и на биологичното разнообразие помагат за абсорбирането на парникови газове и увеличават устойчивостта ни спрямо климатичните изменения.

Горите имат ключова роля за извеждането на въглероден диоксид от атмосферата. През април 2023 г. Парламентът одобри правила, които задължават компаниите да проверяват, че внасяните от тях стоки в ЕС не са допринесли за обезлесяването или влошаването на качеството на горите в други части на света.

Научете как ЕС защитава биоразнообразието.