Напредъкът на ЕС в борбата с изменението на климата (инфографики)
Европейският съюз си е заложил високи и конкретни цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Научете повече за напредъка по постигането на целите.
Борбата с промените в климата е приоритет за ЕС. Страните членки са се ангажирали с измерими цели в различни сектори. По-долу представяме данните за постигнатото.
Напредъкът на ЕС в областта на климата
Европейският съюз се стреми до края на 2030 г. емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 55% в сравнение с нивата от 1990 г., както и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Тези цели станаха правно обвързващи през 2021 г. с приемането на законодателния акт на ЕС за климата като част от Европейския зелен пакт.
В периода от 1990 г. до 2023 г. емисиите на парникови газове последователно намаляват. През 2023 г. емисиите са били с 37% по-ниски в сравнение с нивата от 1990 г., след значителен спад от 8% спрямо 2022 г.
Това е най-големият годишен спад в емисиите от десетилетия насам, с изключение на спада, породен от пандемията COVID-19 през 2020 г. Тази тенденция се дължи на по-малкото използване на въглища и по-голямото използване на възобновяеми енергийни източници. Влияние оказва и намаленото потребление на енергия в Европа.
Въпреки това страните от ЕС трябва да осъществят още по-голям напредък, за да достигнат заложените за 2030 г. и за 2050 г. цели. Прогнозите за 2030 г. при отчитане само на реализираните мерки са за нетен спад на емисиите с едва 43%, а с добавянето на планирани, но все още неприложени мерки на ЕС, този спад би бил 49%.
Напредъкът в енергетиката и промишлеността
За да постигне целите си в областта на климата, Европейският съюз взема мерки в различни сектори.
Една от инициативите е схемата за търговия с емисии на ЕС. Тя обхваща парникови газове, емитирани от големи промишлени комплекси в енергетиката и промишлеността, както и емисиите във въздушния транспорт. Тези сектори отговарят за около 40% от общите емисии на ЕС.
Между 2005 г. и 2023 г. емисиите на електростанциите и фабриките, включени в схемата, са намалели с 47%. Това се дължи предимно на големите спадове в сектора на електроснабдяването, където емисиите са се свили наполовина в сравнение с 2005 г., и в промишления сектор, където емисиите са намалели с повече от една трета. Целта е до 2030 г. емисиите в рамките на Европейската схема за търговия с емисии да бъдат понижени със 62% в сравнение с нивото от 2005 г.
Тенденции за емисиите по държави
За да се намалят емисиите от други източници (сгради, селско стопанство, малка промишленост и отпадъци, както и вътрешен транспорт, с изключение на въздушния), бяха договорени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове в рамките на т.нар. Регламент за споделяне на усилията.
Емисиите от включените в националните цели сектори са намалели с 18% в сравнение с нивата от 2005 г., а целта за 2030 г. е намаляване с 40%.
В сектора на сградите е отчетен значителен спад на емисиите − повече от 30% през 2023 г. спрямо 2005 г., но в секторите на селското стопанство и транспорта напредъкът е по-бавен.
Страните в ЕС трябва да намалят своите емисии на парникови газове в секторите, обхванати от Регламента за споделяне на усилията, с между 10% и 50% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г.
Заложените национални цели са съобразени с брутния вътрешен продукт на глава на населението и рентабилността на мерките. Освен това страните ще трябва гарантират, че няма да надвишат годишните си квоти за емисии на парникови газове.
