Социални мрежи и демокрация: нужни са закони, не насоки на платформите

В пленарен дебат депутатите призоваха ЕС да ускори усилията си за регулиране на социалните мрежи, като в същото време опази свободата на словото.

Изказали се на пленарния дебат в Европейския парламент за социалните мрежи и демокрацията
Депутатите повдигнаха въпроса докъде се разпростират правата на платформите онлайн да премахват съдържание по свое усмотрение

В дискусията бе изразена подкрепа за предложенията на Европейската комисия за акт за цифровите услуги и за акт за цифровия пазар. Тези два законодателни текста ще наложат правила за поведение на цифровите платформи и мерки за премахване на вредно или незаконно съдържание онлайн, включително опити за дезинформация.


Депутатите обаче искат да предотвратят ограничаването на основните свободи и налагането на цензура.


Марина Калюранд (С&Д, Естония) заяви, че настоящите мерки срещу дезинформацията и езика на омразата в интернет “не са достатъчни, за да се противопоставят на атаката срещу нашата демокрация“. Тя посочи, че „след бунтовете на Капитолийския хълм във Вашингтон за всички нас е ясна крайната цена на това да позволим на дезинформацията и омразата да се разпространяват без пречки онлайн“. Г-жа Калюранд приветства предложенията за законодателство: „Това е нашата възможност да покажем пътя и се надявам, че ще го направим заедно със съюзниците си в САЩ и другаде“.


Анализа Тардино (ИД, Италия) подкрепи нуждата от ясни правила за големите цифрови компании, „чиито действия имат отражение в реалния свят“. Решенията за това какво се публикува в цифровия свят трябва да се вземат не въз основа на насоки, разработени от платформите, а чрез законодателство, определящо ясни процедури и правила, каза тя. „Това е задача за законодателите... ЕС трябва да защити свободния и демократичен дебат в социалните мрежи“.


Александра Гезе (Зелени/ЕСА, Германия) посочи, че проблемите идват от големите компании, работещи с лични данни, и изходът не е те да вземат произволни решения за цензурирано на опасно съдържание. „Добрата новина е, че лечението е лесно: нека забраним бизнес модела, основан на следене на потребителите, като започнем със забрана на целенасочените реклами“.


Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова изтъкна, че предложеният Акт за цифровите услуги цели да увеличи отчетността на платформите онлайн и да изясни правилата за премахване на незаконно съдържание, включително при използване на език на омразата и подбуждане към насилие: „Трябва да внесем ред в дигиталното изразяване на демокрацията и да сложим край на цифровия Див Запад“. Тя обяви, че Комисията ще предложи правила за политическите реклами онлайн.


Магдалена Адамович (ЕНП, Полша) описа ситуацията в Полша, където много медии протестират в момента срещу плановете на правителството да въведе данък върху рекламите. „Призовавам цялата европейска общност да предприеме действия, да демонстрира солидарност с полските свободни медии, защото щом може да се случи в Полша, може да се случи и на вас“.


Драгош Тудораке (Обнови Европа, Румъния) заяви, че не следва да има разлика между правилата онлайн и в реалния свят - „има само един свят, в който трябва да защитим правата на гражданите и нашите демокрации в еднаква степен онлайн и офлайн“. Той прикани за по-тясно сътрудничество между демократичните държави и компаниите и подчерта, че е нужно сътрудничество със страни извън ЕС за противодействие на тактиките, използвани от Русия и Китай: „Трябва да използваме целия си арсенал от дипломатически средства, за да защитим правата на гражданите си и нашия начин на живот онлайн“.


Други изказали се депутати споделиха безпокойство за правото на свобода на изразяване. Херт Буржоа (ЕКР, Белгия) каза, че система, основана на сигнали от потребители, може да доведе до цензура. „Свободата на изразяване трябва да бъде нашата отправна точка“ и ограниченията трябва да бъдат изключение, настоя той.


Ан-Софи Пелетие (Левица, Франция) се застъпи за правото на свободно изразяване на мнение. „В интернет свободата на група хора не трябва да бъде възпирана от решенията на шефовете на големите компании“, каза тя. „Не може да има цензуриране на съдържание без съдебно решение... цензурата никога не е решението“.


От името на португалското председателство на Съвета Ана Паула Закариаш заяви: „Очакваме онлайн платформите да изпълняват функциите си, но демократичните институции, нашите закони и съдилища са тези, които трябва да определят правилата на играта, да кажат какво е незаконно и какво не е, какво трябва да се премахне и какво не трябва“.