Енергия от възобновяеми източници
В настоящия информационен фиш се разясняват политиките на Европейския съюз (ЕС) по отношение на енергията от възобновяеми източници, неговите постижения до момента и целите му за бъдещето и се определя правната рамка за енергията от възобновяеми източници. В него се дават подробности за действията на ЕС за насърчаване на слънчевата, вятърната, океанската и геотермалната енергия, както и на биогоривата и водорода от възобновяеми източници, и се очертава ролята на Европейския парламент в оформянето на политиката на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници.
Правно основание и цели на политиката на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници
В член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз се определят следните цели за политиката в областта на енергетиката:
- да осигури функционирането на енергийния пазар;
- да обезпечи сигурността на енергийните доставки;
- да насърчава енергийната ефективност, енергоспестяването и възобновяемите енергийни източници;
- и да подпомага взаимосвързаността на енергийните мрежи.
- В промишления сектор (включително производството, минното дело, строителството и енергоемката преработка): необвързваща цел за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници с 1,6 % годишно; правно обвързваща цел в срок до 2030 г. за това 42 % от водорода, потребяван в промишлеността, да бъде от възобновяеми източници, като този дял трябва да нарасне до 60 % в срок до 2035 година.
- В строителния сектор: необвързваща цел от 49 % за дела на енергията от възобновяеми източници, използвана в сградите, в срок до 2030 година. Целите за дела на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане се увеличават с 0,8 процентни пункта годишно до 2025 г. и с 1,1 процентни пункта от 2026 до 2030 г. на базата на дела им през 2020 година.
- В транспортния сектор: правно обвързваща цел за 29 % дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта в срок до 2030 г. или намаляване с 14,5 % на емисиите на парникови газове чрез по-широко използване на биогорива от ново поколение и възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO), като водород.
- В централизираните отоплителни и охладителни системи: необвързваща цел за средно годишно увеличение от 2,2 процентни пункта на дела на енергията от възобновяеми източници и отпадна топлина и отпаден студ в районните отоплителни и охладителни системи.
- В областта на научните изследвания и иновациите: необвързваща цел за 5 % от новоинсталираните мощности за енергия от възобновяеми източници чрез иновативни технологии в срок до 2030 година.
- 11 приоритетни коридора, включително междусистемната електроенергийна мрежа север—юг, развитието на трансгранични електроенергийни мрежи, разположени в морето, междусистемната свързаност на водородната инфраструктура и междусистемните връзки на държави и региони, които понастоящем имат изолирани електроенергийни мрежи, като Ирландия и Иберийския полуостров;
- три приоритетни тематични области: разгръщане на интелигентни електроенергийни мрежи, интелигентни газопреносни мрежи и трансгранична мрежа за улавяне и съхранение на въглерод;
- проекти от общ интерес: проекти между най-малко две държави от ЕС, които значително подобряват пазарната интеграция, конкуренцията и сигурността на доставките, и които интегрират възобновяемите енергийни източници и допринасят за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката; както и
- проекти от взаимен интерес: подобни на проектите от общ интерес, но осъществявани между държави от ЕС и държави извън ЕС, които отговарят на условията за участие в такива проекти; те носят нетни социално-икономически ползи за ЕС.
Постижения на политиката в областта на енергията от възобновяеми източници
A. Европейският зелен пакт и Пактът за чиста промишленост
Европейският зелен пакт, чието начало беше поставено през 2019 г., е амбициозният план на ЕС за трансформиране на неговата икономика и за постигане на неутралност по отношение на климата в срок до 2050 г. в съответствие с Парижкото споразумение. Той е насочен към предизвикателствата в областта на енергетиката, климата и околната среда и има за цел да прекъсне връзката между икономическия растеж и емисиите на парникови газове.
През февруари 2025 г. Европейската комисия публикува Пакта за чиста промишленост. Целта е да се намалят въглеродните емисии от промишлеността и да се подкрепи конкурентоспособността на предприятията, като същевременно те бъдат насърчени да осъществяват мащабни инвестиции в чисти технологии, енергия от възобновяеми източници и производствени мощности.
B. Директива за енергията от възобновяеми източници
Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ) влезе в сила през декември 2018 година. В нея се определя правно обвързващата цел за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в ЕС до 42,5 % в срок до 2030 г. и се изискват усилия за достигане на 45 %, преразгледани от 32 % през 2023 година. Това отразява не само новата амбиция на ЕС в областта на климата, но и необходимостта от бързо спиране на използването на руски изкопаеми горива и за повишаване на енергийната независимост на ЕС.
Освен това ДЕВИ ускори процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници Максималният срок за одобряване на нови инсталации в зони, приоритизирани за производство на енергия от възобновяеми източници, е 12 месеца, докато на други места той е 24 месеца.
В ДЕВИ се определят следните секторни подцели за държавите от ЕС:
ДЕВИ определя правно обвързваща колективна цел за ЕС. Вместо да се определят национални цели „от горе на долу“, в Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата от държавите от ЕС се изисква да представят национален принос в съответствие с целта за целия ЕС в своите 10-годишни национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК), обхващащи периода 2021—2030 година.
НПЕК се наблюдават на всеки две години с доклади за напредъка и се оценяват от Комисията, която може да даде препоръки и да предприеме мерки на равнище ЕС, за да гарантира постигането на общите цели на ЕС.
1. Насърчаване на инвестициите и сътрудничеството
ДЕВИ очертава различни начини, по които държавите от ЕС могат да насърчават инвестициите във възобновяеми енергийни източници, включително схеми за подпомагане, гаранции за произход, съвместни проекти и сътрудничество с държави извън ЕС, както и критерии за устойчивост на биогоривата.
Освен това ДЕВИ насърчава сътрудничеството между държавите от ЕС, например: i) държавите могат да се споразумеят за статистически прехвърляния, при които определено количество енергия от възобновяеми източници се приспада от съответните стойности на една държава и се добавя към тези на друга, без енергията всъщност да се променя; ii) две или повече държави от ЕС могат да съфинансират проекти за енергия от възобновяеми източници, като се споразумеят да споделят произведената енергия, като дял от проекта може да се отчита за постигането на целите на всяка държава; и iii) държавите могат да съфинансират съвместни схеми за подпомагане с цел насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници в една или повече държави, като споделят разходите и ползите.
2. Механизъм за финансиране на енергията от възобновяеми източници
С Регламента относно механизъм на Съюза за финансиране на енергията от възобновяеми източници се създава механизъм на ЕС за финансиране, който да подпомогне държавите в постигането на техните индивидуални и колективни цели за енергията от възобновяеми източници. Той е създаден като част от ДЕВИ.
Механизмът свързва държавите, които участват във финансирането на проекти (държавите с финансово участие), с държавите, които са съгласни да бъдат изградени нови проекти на тяхна територия (приемащите държави). За такива проекти може да се плаща с вноски от фондовете на ЕС, националните бюджети или частния сектор, а енергията, която те генерират, се отчита за постигането на целите за енергия от възобновяеми източници на всички участващи държави.
C. Трансевропейски енергийни мрежи
Трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) са политика, която се съсредоточава върху свързването на енергийната инфраструктура на държавите от ЕС, привеждайки я в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата в срок до 2050 година. С Регламента за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E) от 2022 г. бяха установени правила на ЕС за трансграничната енергийна инфраструктура.
С него се определят:
Освен това в него се насърчава интегрирането на възобновяемите енергийни източници и новите технологии за чиста енергия в енергийната система, подчертава се значението на вятърната енергия от разположени в морето инсталации за декарбонизацията на енергийните доставки на ЕС, изключват се бъдещи проекти за природен газ от финансирането от ЕС и се предлагат начини за опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения и лицензи.
D. Планът REPowerEU
Това е планът на ЕС за постепенно прекратяване на вноса на енергия от Русия и гарантиране на стабилни цени чрез спестяване на енергия, диверсифициране на доставките и увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Той стартира през май 2022 г. — три месеца след началото на руското нашествие в Украйна — с пакет за финансиране в размер на 300 милиарда евро.
За да постигне целта си за спиране на целия внос на руски изкопаеми горива в ЕС до края на 2027 г., REPowerEU е насочен към ускоряване на прехода към енергия от възобновяеми източници. Благодарение отчасти на този план ЕС вече разполага съответно с над 400 и 300 гигавата (GW) от общия инсталиран капацитет за слънчева енергия и кумулативния капацитет за вятърна енергия.
Понастоящем над 47 % от електроенергията в ЕС се произвежда от възобновяеми енергийни източници, а нарастването на производството само на вятърна енергия от 2022 г. насам се равнява на производството на около 200 въглищни електроцентрали.
E. Бъдещото преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията
През юли 2021 г., като част от усилията на ЕС да намали емисиите на парникови газове с 55 % в срок до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., Комисията публикува предложение за преструктуриране на рамката на Съюза за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията като част от преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Понастоящем предложението се обсъжда в Съвета на Европейския съюз, където представителите на националните правителства в ЕС трябва да го преразгледат и одобрят, преди то да може да влезе в сила. Решенията на Съвета относно данъчното облагане изискват единодушие.
Съгласно предложението горивата ще се облагат с данък според тяхното въздействие върху околната среда, а не според обема им. Най-вредните горива ще бъдат облагани с най-високите ставки, а освобождаването от данъци за някои изкопаеми горива, като например тези, които се използват за отопление, въздушен транспорт или риболов, постепенно ще бъде премахнато.
През февруари 2025 г., като част от Пакта за чиста промишленост, в плана за действие на Европейската комисия за енергия на достъпни цени националните правителства в ЕС бяха призовани да завършат преразглеждането на предложението за Директива за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. За да се отговори на опасенията на някои държави, бе подчертано, че правителствата ще могат да продължават да прилагат определени данъци (като данъци върху сметките за електроенергия и данък върху добавената стойност) по гъвкав начин, за да поддържат ниски разходи за своите граждани.
Действията на ЕС по отношение на конкретни възобновяеми енергийни източници
A. Слънчева енергия
Със стратегията на ЕС за слънчевата енергия, стартирана през 2022 г. като крайъгълен камък на плана REPowerEU, се целеше удвояване на слънчевите фотоволтаични мощности, като се осигурят над 320 гигавата (GW) слънчеви фотоволтаични мощности в мрежата в срок до 2025 г. (повече от два пъти в сравнение с 2020 г.) и 600 GW в срок до 2030 година. Това би било достатъчно за осигуряване на електричество, отопление и охлаждане на около 45 милиона сгради в ЕС.
Директивата относно енергийните характеристики на сградите включва поетапно правно задължение за инсталиране на слънчеви панели в нови обществени, търговски и жилищни сгради, както и стратегия за удвояване на темпа на внедряване на термопомпи в районните и комуналните отоплителни системи. Тя изисква от държавите от ЕС да определят и приемат планове за специални предпочитани зони за проекти за енергия от възобновяеми източници, за да се увеличи максимално общественото приемане и да се ограничи въздействието върху други видове земеползване и върху околната среда. Процедурите за издаване на разрешения за инсталации в тези зони, както и на съществуващи покриви, са съкратени и опростени.
B. Енергия от възобновяеми източници в морето
На 19 ноември 2020 г. Комисията публикува Стратегия на ЕС за енергията от възобновяеми източници от инсталации в морето. Първоначалната цел бе да се увеличи капацитетът на ЕС за вятърна енергия в морето от 12 GW през 2020 г. до над 60 GW в срок до 2030 г. и 300 GW в срок до 2050 година. В стратегията са определени цели за океанската енергия (като например енергията, произведена от вълните, енергията на приливите и отливите, преобразуването на топлинна енергия и енергията на градиента на солеността) от 1 GW до 2030 г. и 40 GW до 2050 година. Тези цели бяха преразгледани във възходяща посока през декември 2024 г. до общо 88 GW от всички възобновяеми енергийни източници в морето до 2030 г. и 360 GW до 2050 година.
През 2024 г. ЕС разполагаше с общ капацитет за вятърна енергия от разположени в морето инсталации от 21 GW. Това е достатъчно, за да бъдат снабдени с енергия около 3 милиона жилища.
C. Биогорива и биогаз
Биогоривата и биогазът са определени в ДЕВИ съответно като течни и газообразни транспортни горива, произведени от биомаса. Биогоривата от ново поколение се произвеждат чрез използване на отпадна биомаса или други култури, които не оказват въздействие върху земеползването за производство на храни, докато биогоривата от първо поколение обикновено се произвеждат от маслодайни или захарни култури.
Директивата за енергията от възобновяеми източници включва правнобвързваща комбинирана подцел от 5,5 % за биогоривата от ново поколение (обикновено получавани от суровини, които не са на основата на храни) и възобновяемите горива от небиологичен произход (предимно водород от възобновяеми източници и синтетични горива на основата на водород) в дела на енергията от възобновяеми източници, доставяна на транспортния сектор.
В рамките на тази цел има минимално изискване за 1 % възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO) в дела на енергията от възобновяеми източници, доставяна на транспортния сектор през 2030 година.
D. Водород
Водородът е от съществено значение за много промишлени процеси, като например рафинирането на нефт и газ, производството на торове и производството на химикали и пластмаси. Той има и много приложения като екологосъобразна и възобновяема алтернатива на изкопаемите горива, например като транспортно гориво или като редуциращ агент при производството на стомана. При изгарянето на водород като отпадъчен продукт се произвежда вода, а не се отделят парникови газове.
Водородът обаче обикновено се получава чрез реакция на пара с метан. Освен че метанът сам по себе си е мощен парников газ, при този процес се отделя въглероден диоксид като отпадъчен продукт.
Водородът от възобновяеми източници, от друга страна, се произвежда чрез процес на електролиза, захранван от енергия от възобновяеми източници, и е неутрален по отношение на климата.
През юли 2020 г., със Стратегията за интегриране на енергийната система и Стратегията за използването на водорода, беше въведена целта за постигане на поне 6 GW електролизьори за водород от възобновяеми източници и производство на до 1 милиона тона водород от възобновяеми източници в ЕС в срок до 2024 година. В стратегиите се определяше и целта за 40 GW и 10 милиона тона в срок до 2030 година.
През 2023 г. ЕС е потребил приблизително 7,5 милиона тона водород.
E. Геотермална енергия
Интересът към геотермалната енергия нарасна през последните години като признание за големия ѝ потенциал като източник на топлинна енергия и електроенергия. През 2023 г. геотермалната енергия беше добавена към списъка на ЕС на възобновяемите енергийни източници.
През 2025 г. геотермалната енергия е допринесла за 0,2 % от електроенергията и 0,7 % от топлинната енергия в ЕС.
Ролята на Европейския парламент
През 2024 г., в своята резолюция относно потенциала на геотермалната енергия като възобновяем източник на отопление и охлаждане, Парламентът призова Комисията да представи стратегия на ЕС за геотермалната енергия, предоставяща насоки на държавите от ЕС и местните органи относно внедряването на геотермална енергия. Парламентът заяви, че това е необходимо, за да се помогне на ЕС да постигне целта си за най-малко утрояване на дела на търсенето на енергия, покрито от слънчева топлинна и геотермална енергия, в срок до 2030 г., както е обявено в стратегията на ЕС за слънчевата енергия.
През юни 2025 г. Парламентът прие резолюции относно Пакта за чиста промишленост и относно електроенергийните мрежи: гръбнакът на енергийната система на ЕС. В първата резолюция ЕП признава, че енергията от възобновяеми източници, наред с ядрената енергия за онези държави членки, които изберат да я използват, е от съществено значение за постигането на един чист и сигурен енергиен микс. Във втората резолюция, като взима предвид очакваното увеличение с 60 % на потреблението на електроенергия до 2030 г., ЕП подчертава нарастващата необходимост от интегриране в мрежата на значителен дял енергия от променливи възобновяеми източници, която следва да се адаптира към една по-децентрализирана, цифровизирана и гъвкава електроенергийна система.
Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) или на уебстраницата на Европейския парламент, посветена на енергия от възобновяеми източници.
Matteo CIUCCI / Valentina Richard-Romei