В настоящия информационен фиш се очертават целите на политиката на Европейския съюз (ЕС) в областта на общественото здраве и контекстът, в който тя се е развила. Представени са най-важните постижения на ЕС в областта на насърчаването на здравето и профилактиката на заболяванията. Акцентът е поставен върху раковите заболявания и устойчивостта срещу заразни болести и трансгранични заплахи за здравето. Освен това се разглеждат предизвикателствата в областта на общественото здраве, свързани с демографските промени, както и необходимостта от осигуряване на достъп до критично важни лекарства. Представени са също последните развития в политиката в областта на електронното здравеопазване и биотехнологиите.

Правно основание

  • В член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз се разглеждат въпросите в областта на общественото здраве. Член 114 съдържа едно от правните основания на законодателството на ЕС относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия, докато член 153 съдържа правното основание за няколко директиви на ЕС в областта на безопасността и здравето при работа.
  • Член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи, че всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи в рамките на националните системи за здравеопазване.
  • Цели на здравната политика на ЕС

    Националните правителства на държавите от ЕС (държавите — членки на ЕС) носят основната отговорност за организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи. Политиката на ЕС в областта на общественото здраве допълва националните политики и има за цел да:

    • опазва и подобрява здравето на хората в ЕС;
    • подкрепя модернизацията и цифровизацията на здравните системи и инфраструктура;
    • подобрява устойчивостта на здравните системи на ЕС; както и
    • да подготви по-добре държавите от ЕС за предотвратяване на бъдещи пандемии и за и справяне с тях.
    • Развитие на политиката на ЕС в областта на общественото здраве

      През 90-те години на миналия век бяха въведени промени в учредителните договори на ЕС, които придадоха по-голямо значение на общественото здраве в политиките на ЕС. Правото на свободно движение означава, че както пациентите, така и медицинските специалисти могат да се движат свободно между държавите — членки на ЕС. Освен това сериозните здравни проблеми често пресичат националните граници и имат социални и икономически последици за ЕС.

      Два специализирани органа спомагат за оформянето на политиката на ЕС в областта на общественото здраве:

      • Европейската агенция по лекарствата беше създадена през 1995 г. с цел оценка на лекарствата, контрол върху употреба им в ЕС и наблюдение на безопасността им;
      • основаният през 2004 г. Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията събира данни за заразните болести, оценява рисковете и предоставя насоки, които помагат на държавите да предотвратяват и реагират на огнища и заплахи за общественото здраве.
      • Програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health) (2021—2027 г.) беше създадена, за да отговори на дългосрочните предизвикателства в областта на здравеопазването, като направи здравните системи по-силни, по-устойчиви и по-достъпни. Тя беше приета като реакция на пандемията от COVID-19 и с цел подобряване на готовността за действие при кризи в ЕС. Пандемията показа значението на колективната устойчивост и трансграничната здравна сигурност, проправяйки пътя към изграждането на Европейски здравен съюз.

        Европейският здравен съюз е политическа рамка, насочена към:

        • подготовка за бъдещи здравни кризи и трансгранични заплахи за здравето;
        • модернизиране на законодателството на ЕС в областта на фармацевтичните продукти с цел подобряване на достъпа на хората до иновативни лекарства на достъпни цени;
        • профилактика и откриване на ракови заболявания и предоставяне на висококачествени грижи за болните от рак пациенти;
        • създаване на обща рамка за използването и обмена на електронни здравни данни в целия ЕС (европейско пространство на здравни данни).
        • Освен това ЕС изразява загриженост по отношение на глобалното здравеопазване и наскоро засили ангажимента си в тази област чрез Глобалната инициатива за издръжливост на здравеопазването.

          Постижения и актуални тенденции в политиката в областта на общественото здраве

          A. Здравето във всички политики и подходът „Едно здраве“

          През 2006 г. беше формулиран подходът „здравето във всички политики“ — подход, при който се отчита въздействието върху здравето на всички политики, а не само на тези, които изрично се отнасят до общественото здраве. В съответствие с членове 9 и 168, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 35 от Хартата последиците за здравето следва да се вземат предвид при изготвянето на  всички политики на равнището на ЕС, на национално и местно равнище.

          Следните неотдавнашни примери показват подхода „здравето във всички политики“ в действие:

          • планът за действие за нулевозамърсяване има за цел да създаде по-чиста и по-здравословна среда за живот;
          • програмата EU4Health (2021—2027 г.), заедно с други фондове и програми, спомага за справянето с проблемите в областта на здравето, като подхожда от различни гледни точки;
          • много политики имат за цел предотвратяване на вредните последици за здравето, причинени от изменението на климата, като нарастващия брой смъртни случаи, предизвикани от горещи вълни и природни бедствия, и променящите се модели на заразяване при болести, предавани чрез водата, и болести, предавани от насекоми, охлюви или други студенокръвни животни.
          • Подходът „Едно здраве“ представлява интегриран, обединяващ подход, който има за цел устойчиво балансиране и оптимизиране на здравето на хората, животните и екосистемите. Той обхваща профилактиката на болестите, предавани пряко или непряко между животните и хората, и намаляването на антимикробната резистентност (т.е. когато бактерии, вируси, гъбички и паразити вече не реагират на лекарствата, използвани за тяхното предотвратяване или лечение).

            B. Профилактика на заболяванията и насърчаване на здравето

            Инициативите на ЕС в тази област са насочени към профилактиката на заразните (т.е. инфекциозните) и незаразните заболявания, включително рака, и намаляването на антимикробната резистентност.

            1. Рак

            Ракът е втората водеща причина за смърт в ЕС. Въздействието му надхвърля личната и семейната сфера, тъй като засяга също така здравните системи и икономическата производителност. ЕС се бори с рака чрез редица инициативи.

            • Европейският план за борба с рака от 2021 г. обхваща профилактиката, ранната диагностика, лечението и последващите действия.
            • През 2022 г. Европейската комисия представи нов подход към скрининга за рак в подкрепа на усилията на държавите членки за насърчаване на използването на скрининг за рак. Целта е да се гарантира, че до 2025 г. ще бъде предложен скрининг на 90 % от хората в ЕС, които отговарят на условията за скрининг за рак на гърдата, рак на дебелото черво и ректума и рак на маточната шийка.
            • С цел да се подпомогнат създателите на политики и да се насочат инвестициите за борба с рака, профилите на държавите по отношение на рака подчертават постиженията, предизвикателствата и различията в грижите за болните от рак в ЕС.
            • Европейският кодекс за борба с рака е набор от препоръки за това как хората в ЕС могат да намалят риска от рак. В изданието от 2025 г. насоките за превенция са актуализирани и разширени, като са включени най-новите научни доказателства и политически препоръки.
            • 2. Други незаразни болести

              През декември 2021 г. Европейската комисия създаде инициативата „По-здрави заедно — инициатива на ЕС за незаразните болести“, за да помогне на държавите членки да намалят тежестта, свързана с основни незаразни болести, и да подобрят благосъстоянието на гражданите. Особено внимание се обръща на две области: психичното здраве и сърдечносъдовите заболявания.

              a. Психично здраве и благосъстояние

              Над 84 милиона души в ЕС — около един на всеки шест души — имат проблеми с психичното здраве. Психичното здраве е включено в програмата на ЕС за обществено здраве чрез инициативи като Съвместното действие за психично здраве и благосъстояние (2013—2016 г.). От своя страна, това доведе до създаването на Европейска рамка за действие в областта на психичното здраве и благосъстояние.

              Като се има предвид, че самоубийството е на второ място сред причините за смъртност във възрастовата група от 15 до 29 години, превенцията, осведомеността, недопускането на стигматизиране и достъпът до помощ продължават да бъдат от ключово значение. През 2023 г. Комисията прие съобщение относно всеобхватен подход към психичното здраве. Психичното здраве и неврологичните заболявания се подкрепят също от инициативата „По-здрави заедно“. През януари 2026 г. беше поставено началото на европейско партньорство за здраве на мозъка.

              b. Сърдечносъдови заболявания и фактори, свързани с начина на живот

              Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смъртност в ЕС.Употребата на наркотици, алкохол и тютюневи изделия е избор на начин на живот, който значително увеличава риска от развитие на сърдечни заболявания. Тя има сериозни последствия за човешкото здраве. Справянето с тези рискови фактори е основен приоритет на здравната политика на ЕС. Сред важните етапи в регулирането на употребата на тютюн и тютюневи изделия са Директивата за данъка върху тютюневите изделия през 2011 г. и Директивата за тютюневите изделия през 2014 година. През юли 2025 г. Европейската комисия предложи преразглеждане на Директивата за данъка върху тютюневите изделия. Целта е да се разшири обхватът ѝ, така че да включва нови продукти, а минималните данъчни ставки да бъдат увеличени, за да се отчетат инфлацията и разликите в равнищата на цените между държавите членки.

              През декември 2025 г. Европейската комисия представи План за сърдечносъдовото здраве — плана „Сърца в безопасност“, който е насочен към сърдечносъдовите заболявания сред по-уязвимите групи. От 2025 г. Европейският парламент работи по доклад по собствена инициатива относно стратегия на ЕС за сърдечносъдовите заболявания.

              3. Заразни болести и заплахи за общественото здраве

              Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията разполага със система за ранно предупреждение и реагиране с цел откриване и реагиране на евентуални огнища на заразни болести и трансгранични заплахи за здравето.

              Комитетът на ЕС за здравна сигурност, съставен от представители на здравните органи от държавите — членки на ЕС, и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, координира реакцията на ЕС при възникването на огнища и епидемии и си сътрудничи със Световната здравна организация.

              През 2022 г. мандатите на Европейската агенция по лекарствата и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията бяха разширени и беше приет нов Регламент относно сериозните трансгранични заплахи за здравето. Създаден беше и Органът за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA) с цел подобряване на готовността и реакцията при сериозни трансгранични заплахи.

              Освен това през април 2025 г. Европейската комисия започна обществена консултация, която да послужи като основа на нейната стратегия относно медицинските продукти, използвани в отговор на извънредни ситуации в областта на общественото здраве. Стратегията ще гарантира, че ЕС е подготвен и може да реагира на заплахи за общественото здраве, включително химични, биологични, радиологични и ядрени заплахи.

              C. Обществени и демографски промени

              ЕС е изправен пред предизвикателството да осигури високо качество на живот на застаряващото население и устойчивост на здравните си системи. През 2021 г. Европейската комисия публикува документ за обсъждане относно застаряването на населението, а през 2023 г. последва доклад, озаглавен „Въздействието на демографските промени в променящата се среда“. След като установи проблемите, произтичащи от застаряването, намаляването на населението и по-малката работна сила, тя представи също политически инструменти за управление на демографските промени в съобщение, озаглавено „Демографските промени в Европа: инструментариум за действие“.

              Кризите в областта на миграцията също създават трудности за политиката в областта на общественото здраве. През 2016 г. Европейската комисия публикува своя план за действие относно интеграцията на граждани на държави извън ЕС. В него се разглеждат неравенствата в областта на здравеопазването, с които се сблъскват мигрантите, включително трудностите при достъпа до здравни грижи. През 2020 г. Европейската комисия представи Европейската програма за миграцията и Пакта за миграцията и убежището с цел допълнително рационализиране на политиките на ЕС в тази област. От 1 юли 2026 г. ще се прилагат нови правила.

              През 2021 г. беше приета Европейска гаранция за децата с цел намаляване на неравенствата сред децата в области като здравеопазването. Нейната цел е да се предотврати и противодейства на социалното изключване, като се гарантира ефективен достъп до ключови услуги, включително безплатно здравеопазване и здравословно хранене. Като първа стъпка държавите членки внесоха национални планове, в които очертават как ще прилагат Европейската гаранция за децата до 2030 г. През февруари 2026 г. Европейският парламент предложи като цел изкореняването на детската бедност до 2035 година.

              D. Лекарствени продукти

              Лекарственият продукт (лекарство) е вещество или комбинация от вещества, които се използват за лечението или превенцията на болести при човека (вж. 2.2.5). ЕС прие редица закони с цел регулиране на начина, по който лекарствените продукти се разрешават, предлагат на пазара и използват в ЕС. Те включват:

              • Директива от 2001 г. относно разрешаването, производството, вноса и търговията с лекарствени продукти (Директива 2001/83/ЕО);
              • Регламент от 2004 г. за установяване на процедури за разрешаване на лекарствени продукти и правилата за тяхното наблюдение и за създаване на Европейската агенция по лекарствата (Регламент (ЕО) № 726/2004).
              • Значителен напредък беше отбелязан с приемането на пакета за фармацевтичните продукти, благодарение на който лекарствата трябва да станат по-достъпни като наличност и цена. Освен това той има за цел да се отговори по-добре на нуждите на пациентите чрез насърчаване на иновациите и конкурентоспособността посредством стимули за разработването на нови антимикробни средства, лекарства за редки заболявания и лечения за деца. С този пакет се цели още и да се укрепи сигурността на доставките, като се гарантира своевременната наличност на безопасни и ценово достъпни лекарства в целия ЕС.

                Актът за критично важните лекарства, който беше предложен от Европейската комисия през март 2025 г. и по който Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия продължават да водят преговори, има за цел да се подобрят наличността, доставките и производството на критично важни лекарства.

                E. Електронно здравеопазване

                ЕС е в процес на цифрова трансформация на своите здравни системи. Цифровите технологии и системите за управление на информацията са в процес на интегриране в различни аспекти на сектора на здравеопазването. Към тях спадат електронните здравни досиета, телемедицината, носимите устройства, мобилните приложения, анализът на данни и другите цифрови инструменти. Цифровизацията на сектора на здравеопазването е част от стратегията на ЕС за цифров единен пазар и има за цел да приведе в съответствие правните рамки и инфраструктурата на цифровите системи във всички държави членки.

                Мрежата за електронно здравеопазване е доброволна мрежа, създадена по силата на Директива относно правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Тя предоставя платформа, която свързва националните органи, отговарящи за електронното здравеопазване.

                През 2018 г. Европейската комисия определи приоритетите си за цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите. Те включват сигурен достъп до здравни данни за хората в целия ЕС, персонализирана медицина, по-добри научни изследвания чрез обща инфраструктура за данни. Друг приоритет е да се насърчават гражданите да използват цифрови инструменти за обратна връзка и грижи, ориентирани към човека.

                Инфраструктурата за цифрови услуги в областта на електронното здравеопазване гарантира, че гражданите на една държава членка могат да продължат да получават грижи, докато пътуват в други държави членки.

                През март 2025 г. влезе в сила Регламентът за европейско пространство на здравни данни. Целта му е да се даде възможност на гражданите в ЕС да имат достъп до собствените си здравни данни и да ги управляват. Той позволява също и трансграничното повторно използване на здравни данни за научни изследвания и иновации, като същевременно се гарантира спазването на правилата за защита на данните. Това е голямо постижение за Програмата на ЕС в областта на електронното здравеопазване. Очаква се до март 2027 г. Европейската комисия да приеме няколко ключови правни акта, с които да уточни правилата за прилагане на регламента.

                F. Оценка на здравните технологии

                Здравните технологии включват лекарствени продукти, медицински изделия, инструменти за диагностика, хирургични процедури и мерки за профилактика, диагностика или лечение на заболявания. Оценката на здравните технологии представлява систематична оценка на основани на доказателства данни за здравните технологии. Тя се използва, за да се гарантира, че здравните политики са безопасни, ефективни, насочени към пациентите и икономически ефективни. Освен това с нея се измерва добавената стойност на здравните технологии, като се предоставят насоки за националните решения за възстановяване на разходите на потребителите. През 2021 г. беше приет регламент относно оценката на здравните технологии, който се прилага поетапно от януари 2025 година.

                G. Актът за биотехнологиите и европейската конкурентоспособност

                През декември 2025 г. Европейската комисия предложи Акта за биотехнологиите, с който се цели да се ускорят иновациите в оценката на здравните технологии, клиничните изпитвания и биопроизводството. Стремежът е укрепване на европейската конкурентоспособност и насърчаване на решения в здравеопазването. Понастоящем актът се разглежда и обсъжда от комисията по обществено здраве и от комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент. Европейската комисия като цяло поставя конкурентоспособността в центъра на своята икономическа програма, за да се справи с нарастващите предизвикателства като изменението на климата, изкуствения интелект и геополитическото напрежение. В работната си програма за 2026 г. тя обяви Акт за биотехнологиите II, който се очаква да бъде предложен в края на 2026 година.

                Ролята на Европейския парламент

                В периода от 2023 до 2025 г. комисията по обществено здраве на Европейския парламент работи като подкомисия на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. През февруари 2025 г. тя се превърна в пълноправна постоянна комисия — комисията по обществено здраве, която вече не е зависима от основната комисия. Тя може да определя своите законодателни приоритети и да отговаря на законодателните предложения чрез приемане на доклади, да предлага изменения на пленарните заседания и да назначава преговарящ екип, който да води преговори по законодателството със Съвета на ЕС. Тя отговаря за програмите и действията в областта на общественото здраве, фармацевтичните продукти и медицинските изделия, готовността и реакцията при здравни кризи, както и за психичното здраве и правата на пациентите. Освен това тя наблюдава работата на Европейската агенция по лекарствата и на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Комисията по обществено здраве поддържа редовна връзка със Световната здравна организация.

                Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по трансформация, иновации и здравеопазване на Европейския парламент. Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по обществено здраве.

                 

                Anne-Marie Finnemann / Ioana-Alice POSTU