Многогодишна финансова рамка

Многогодишната финансова рамка (МФР) е дългосрочният план за разходите на Европейския съюз (ЕС). До момента са реализирани шест МФР, включително рамката за периода 2021—2027 година. Договорът от Лисабон превърна МФР от междуинституционално споразумение в регламент. Установена за срок от поне пет години, МФР цели да осигури систематичност в развитието на разходите на ЕС в рамките на неговите собствени ресурси. Тя съдържа разпоредби, с които трябва да бъде съобразен годишният бюджет на ЕС. Регламентът за МФР определя разходни тавани за широки категории разходи, наречени функции. След първоначалните си предложения от 2 май 2018 г. и след избухването на пандемията от COVID-19, на 27 май 2020 г. Комисията предложи план за възстановяване (NextGenerationEU), който включва преразгледани предложения за МФР за периода 2021—2027 г. и собствените ресурси, както и създаването на инструмент за възстановяване на стойност 750 милиарда евро (по цени от 2018 г.). Пакетът беше приет на 16 декември 2020 г. след междуинституционални преговори. С оглед на новите събития МФР беше преразгледана през декември 2022 г. и след това отново, по-съществено — през февруари 2024 година. На 16 юли 2025 г. Европейската комисия представи предложенията си за следващата МФР за периода 2028—2034 година.

Правно основание

  • Член 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);
  • Регламент за МФР (Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г.), в който се определя многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027;
  • Регламент за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване след кризата с COVID-19 (Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета от 14 декември 2020 г.);
  • Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси.
  • Контекст

    През 80-те години на ХХ век, поради нарастващото несъответствие между наличните ресурси и действителните бюджетни потребности, се зародиха конфликти в отношенията между институциите. Концепцията за многогодишна финансова перспектива беше разработена като опит за намаляване на конфликтите, засилване на бюджетната дисциплина и подобряване на изпълнението чрез по-добро планиране. Първото междуинституционално споразумение (МИС) за тази цел беше подписано през 1988 година. То съдържаше финансовата перспектива за периода 1988—1992 г., известна също като пакет „Делор I“, чиято цел беше да осигури средствата, необходими за бюджетното изпълнение на Единния европейски акт. На 29 октомври 1993 г. беше договорено ново МИС заедно с финансовата перспектива за периода 1993—1999 г. (пакет „Делор II“), което даде възможност за удвояване на структурните фондове и повишаване на тавана на собствените ресурси (1.4.1). Третото МИС за финансовата перспектива за периода 2000—2006 г., известно също като Програма 2000, беше подписано на 6 май 1999 г. и една от неговите основни цели беше осигуряването на необходимите ресурси за финансиране на разширяването. Четвъртото МИС, което обхваща периода 2007—2013 г., беше сключено на 17 май 2006 година.

    Договорът от Лисабон превърна МФР от междуинституционално споразумение в регламент на Съвета, който трябва да бъде приет единодушно по специална законодателна процедура и който подлежи на одобрението на Европейския парламент. В член 312 от ДФЕС се посочва, че освен че определя „размера на годишните тавани на бюджетните кредити за поети задължения по категории разходи, както и на годишния таван на бюджетните кредити за плащания“, МФР трябва също и да „предвижда всички други разпоредби, необходими за нормалното протичане на годишната бюджетна процедура“.

    Петата МФР, която обхваща периода 2014—2020 г., беше първата, при която има намаление на общите суми в реално изражение. Поради тази причина едно от предварителните условия на Парламента за приемането ѝ беше задължителното междинно преразглеждане, което позволява да се направи преоценка и корекция на бюджетните потребности по време на периода на МФР, ако е необходимо. Освен това споразумението осигури, наред с другото, по-голяма гъвкавост, за да се даде възможност за пълно използване на планираните суми, и разбиране за това какъв да бъде пътят към постигане на истинска система на собствени ресурси за ЕС. На 20 юни 2017 г. беше приета преразгледана МФР за периода 2014—2020 г. с допълнителна подкрепа за свързани с миграцията мерки, работни места и растеж. Инструментът за гъвкавост и резервът за спешна помощ също бяха подсилени, което позволи да се прехвърлят допълнителни средства между бюджетни редове и години, за да може да се реагира на непредвидени събития и нови приоритети.

    Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

    На 2 май 2018 г. Комисията представи законодателни предложения за МФР от 2021 до 2027 г. Предложението на Комисията възлизаше на 1134,6 милиарда евро (по цени от 2018 г.) в бюджетни кредити за поети задължения, което представляваше 1,11 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27. То включваше увеличения на средствата за управлението на границите, миграцията, сигурността, отбраната, сътрудничеството за развитие и научните изследвания. Бяха предложени съкращения, по-специално — за политиката на сближаване и селскостопанската политика. Цялостната структура трябваше да бъде рационализирана (от 58 на 37 разходни програми) и Комисията предложи набор от специални инструменти извън таваните на МФР с цел подобряване на гъвкавостта при бюджетирането на ЕС. Европейският фонд за развитие (ЕФР) щеше да бъде включен в МФР. Освен това Комисията предложи да се модернизира приходната част с въвеждането на няколко нови категории собствени ресурси.

    През 2018 г. Парламентът прие резолюции относно МФР за периода 2021—2027 г.:

    • в резолюцията от 14 март 2018 г. определи своите приоритети;
    • чрез резолюцията от 30 май 2018 г. даде първоначалната си реакция;
    • а в резолюцията от 14 ноември 2018 г. изложи подробната си позиция.
    • В резолюцията от ноември бяха включени изменения на Регламента за МФР и предложения за МИС, както и пълен набор от цифри с разбивка по функции и програми. Той посочи, че таванът на МФР за поети задължения следва да се увеличи от 1,0 % (за ЕС-28) на 1,3 % от БНД на ЕС (за ЕС-27), т.е. 1324 милиарда евро (по цени от 2018 г.) или увеличение с 16,7 % спрямо предложението на Комисията. Средствата, разпределени за общата селскостопанска политика и политиката на сближаване, следваше да останат непроменени в реално изражение, а няколко приоритета следваше да бъдат допълнително подсилени, включително „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“ и LIFE; следваше да се създаде нова гаранция за децата (5,9 милиарда евро) и нов Фонд за енергиен преход (4,8 милиарда евро); финансирането за децентрализираните агенции, работещи в областта на миграцията и управлението на границите, следваше да нарасне над четири пъти (до над 12 милиарда евро). Приносът на бюджета на ЕС за постигането на целите в областта на климата следваше да бъде определен на най-малко 25 % от разходите по МФР за периода 2021—2027 г., да се интегрира във всички съответни области на политиката и да нарасне до 30 % не по-късно от 2027 година. Междинното преразглеждане на МФР следваше да бъде задължително.

      За да предостави информация по текущите преговори по МФР, Съветът публикува проект на „преговорна кутия“ на 30 ноември 2018 г. и „преговорна кутия“ на 5 декември 2019 г. В „преговорните кутии“ са включени също и хоризонтални и секторни въпроси, обикновено влизащи в сферата на разходните програми, за които се прилага обикновената законодателна процедура (това беше критикувано от Парламента, например в параграфи 14—16 от неговата резолюция от 10 октомври 2019 г.). Съветът подкрепи обща сума за МФР от 1087 милиарда евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения по цени от 2018 г. (1,07 % от БНД на ЕС-27), което беше доста под очакванията на Парламента.

      В резолюция от 10 октомври 2019 г. и в резолюция от 13 май 2020 г. новоизбраните членове на Европейския парламент актуализираха позицията на Парламента и поискаха от Комисията да представи предложение за план за действие в извънредни ситуации, отнасящ се до МФР, с цел осигуряване на защитна мрежа за бенефициентите по програмите на ЕС, в случай че текущата МФР трябва да бъде удължена предвид несъгласието в рамките на Европейския съвет.

      Междувременно на 14 януари 2020 г. Комисията представи предложение за Фонд за справедлив преход като допълнителен елемент в пакета от предложения за МФР в рамките на Европейския зелен пакт.

      След кризата с COVID-19 и сериозните икономически последици от необходимите ограничителни мерки Комисията публикува предложение за МФР в размер на 1100 милиарда евро (27 май 2020 г.) и предложение за допълнителен инструмент за възстановяване (28 май 2020 г.). Инструментът беше наречен NextGenerationEU (NGEU) и беше на стойност 750 милиарда евро (по цени от 2018 г.), с 500 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 250 милиарда евро под формата на заеми. Пакетът включваше законодателни предложения за нови финансови инструменти, както и промени във вече представени програми по МФР. Финансирането на допълнителния пакет трябваше да бъде обезпечено чрез заемане на средства на финансовите пазари. Освен това, за тази цел Комисията измени предложението за решение за собствените ресурси, за да се позволи заемането на средства в размер до 750 милиарда евро. И накрая, пакетът на Комисията включваше увеличение с 11,5 милиарда евро на тавана за поетите задължения по МФР за периода 2014—2020 г. за 2020 г., за да започне мобилизирането на подкрепа преди новата МФР.

      На 21 юли 2020 г. Европейският съвет прие заключения относно NGEU, МФР за периода 2021—2027 г. и собствените ресурси. NGEU беше одобрен, а средствата по него бяха определени на 750 милиарда евро за периода 2021—2023 година. Компонентът за безвъзмездни средства обаче беше намален от 500 на 390 милиарда евро, а компонентът за заеми беше увеличен от 250 на 360 милиарда евро. Европейският съвет отхвърли преразглеждането във възходяща посока на тавана на МФР за 2020 година. Общият таван за поетите задължения в МФР за периода 2021—2027 г. беше определен на 1074,3 милиарда евро. Освен това в заключенията беше посочено, че ще бъде въведен режим на обвързаност с условия, за да се защитят бюджетът и NGEU от нарушения на принципите на правовата държава. От 1 януари 2021 г. беше договорен нов собствен ресурс на база нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса. Предложеното правно основание за NGEU беше член 122 от ДФЕС, който позволява на ЕС да установява съобразени с икономическата ситуация мерки с квалифицирано мнозинство в Съвета, без Парламентът да участва в законодателната процедура.

      Парламентът реагира незабавно на тези заключения в резолюция от 23 юли 2020 г., в която обяви създаването на инструмента за възстановяване за историческа стъпка, но изрази съжаление във връзка с направените съкращения в ориентираните към бъдещето програми. Той настоя за целенасочени увеличения в сравнение с цифрите, предложени от Европейския съвет, и отново заяви, че няма да даде одобрението си за МФР без споразумение относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС, с цел да се покрият поне разходите, свързани с NGEU (главница и лихви), за да се гарантира неговата надеждност и устойчивост. Освен това Парламентът поиска да бъде изцяло ангажиран в качеството си на бюджетен орган в работата по инструмента за възстановяване, в съответствие с общностния метод.

      Тристранните преговори с участието на Парламента, Съвета и Комисията започнаха през август 2020 г. и приключиха на 10 ноември 2020 година. Регламентът на Съвета относно МФР за периода 2021—2027 г. беше приет на 17 декември 2020 г. след одобрението на Парламента. На 1 януари 2021 г. влезе в сила нов механизъм за защита на бюджета на ЕС и NGEU от нарушения на принципите на правовата държава, което беше друго условие за одобрението на Парламента.

      Многогодишна финансова рамка (ЕС-27) (в милиони евро, по цени от 2018 г.)

      Бюджетни кредити за поети задължения 2021 г. 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г. Общо 2021—2027 г.
      1. Единен пазар, иновации и цифрови технологии 19 712 19 666 19 133 18 633 18 518 18 646 18 473 132 781
      2. Сближаване, устойчивост и ценности 49 741 51 101 52 194 53 954 55 182 56 787 58 809 377 768
      2а. Икономическо, социално и териториално сближаване 45 411 45 951 46 493 47 130 47 770 48 414 49 066 330 235
      2б. Устойчивост и ценности 4 330 5 150 5 701 6 824 7 412 8 373 9 743 47 533
      3. Природни ресурси и околна среда 55 242 52 214 51 489 50 617 49 719 48 932 48 161 356 374
      От които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания 38 564 38 115 37 604 36 983 36 373 35 772 35 183 258 594
      4. Миграция и управление на границите 2 324 2 811 3 164 3 282 3 672 3 682 3 736 22 671
      5. Сигурност и отбрана 1 700 1 725 1 737 1 754 1 928 2 078 2 263 13 185
      6. Съседните региони и светът 15 309 15 522 14 789 14 056 13 323 12 592 12 828 98 419
      7. Европейска публична администрация 10 021 10 215 10 342 10 454 10 554 10 673 10 843 73 102
      От които: административни разходи на институциите 7 742 7 878 7 945 7 997 8 025 8 077 8 188 55 852
      ОБЩО БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 154 049 153 254 152 848 152 750 152 896 153 390 155 113 1 074 300
      ОБЩО БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ 156 557 154 822 149 936 149 936 149 936 149 936 149 936 1 061 058

      Парламентът успя, по-специално, да осигури:

      • допълнителни 15 милиарда евро в сравнение с предложението от юли 2020 г., предназначени за водещи програми;
      • правно обвързваща пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси на ЕС;
      • постепенно увеличаване на общия таван за МФР за периода 2021—2027 г. от 1074,3 на 1085,3 милиарда евро по цени от 2018 г. (обяснено по-долу);
      • допълнителни 1 милиард евро за Инструмента за гъвкавост;
      • нова процедурна стъпка („процедура за бюджетен контрол“) за предложения въз основа на член 122 от ДФЕС, с потенциално осезаемо отражение върху бюджета;
      • участието на Парламента в използването на външните целеви приходи по линия на NGEU, обща преоценка на външните целеви приходи и получаването и отпускането на заеми при следващото преразглеждане на Финансовия регламент, както и на договореностите за сътрудничество в бъдещите преговори по МФР;
      • подобрена методология за проследяване на действията в областта на климата, с която да се постигне целта за насочване на най-малко 30 % от разходите по МФР/NGEU в подкрепа на целите в областта на климата[1];
      • нова годишна цел за биологичното разнообразие (7,5 % през 2024 г. и 10 % през 2026 г. и 2027 г.) и разработване на методология за измерване на разходите, свързани с равенството между половете;
      • реформа на събирането, качеството и съпоставимостта на данните за бенефициентите с цел по-добра защита на бюджета на ЕС, включително разходите по линия на NGEU.
      • Други компоненти на МФР за периода 2021—2027 г., съответстващи на приоритетите на Парламента, са:

        • интегриране на ЕФР в бюджета на ЕС;
        • общи равнища на финансиране за селското стопанство и сближаването в размер, който е сравним с този за периода 2014—2020 г.;
        • създаване на Фонда за справедлив преход.
        • Допълнителните 15 милиарда евро включат постепенно увеличение от 11 милиарда евро, чийто основен източник е нов механизъм, свързан със събираните от ЕС глоби, който води до автоматично допълнително разпределение на средства за съответните програми през периода 2022—2027 г. Следователно общият таван на седемгодишната МФР постепенно ще достигне 1085,3 милиарда евро по цени от 2018 г., т.е. с 2 милиарда евро повече в реално изражение от еквивалентния таван на МФР за периода 2014—2020 г. (1083,3 милиарда евро по цени от 2018 г., без Обединеното кралство, с ЕФР).

          Съгласно МИС през 2020 г. беше договорено, че погасяванията и лихвите по събирането на вземания ще се финансират от бюджета на ЕС в рамките на таваните на МФР за периода 2021—2027 г., „включително чрез достатъчни постъпления от нови собствени ресурси, въведени след 2021 г.“, без да се засяга начинът, по който този въпрос ще бъде разгледан в бъдещите МФР от 2028 г. нататък. Изричната цел беше да се запазят програмите и фондовете на ЕС. На 22 декември 2021 г. Комисията предложи нови собствени ресурси и целенасочено изменение на Регламента за МФР (впоследствие оттеглено), което целеше, наред с другото, въвеждането на нов механизъм, който би позволил автоматичното увеличаване на таваните от 2025 г., за да се вземат предвид всички допълнителни приходи, генерирани от нови собствени ресурси за предсрочното погасяване на дълга по NGEU. Парламентът отговори с междинна резолюция от 13 септември 2022 г., а Съветът не прие никаква позиция.

          В съобщението си от 18 май 2022 г. относно подпомагането и възстановяването на Украйна Комисията призна, че „непредвидените нужди, породени от войната в Европа, надхвърлят значително наличните средства в настоящата многогодишна финансова рамка“. В резолюция от 19 май 2022 г. Парламентът поиска „законодателно предложение за цялостно преразглеждане на МФР възможно най-скоро и не по-късно от първото тримесечие на 2023 г.“.

          Като първа стъпка, през декември 2022 г. беше приет регламент на Съвета за изменение на МФР (Регламент (ЕС, Евратом) 2022/2496 на Съвета) като част от пакет, приет от Парламента съгласно неотложна процедура на 24 ноември 2022 година. С него бюджетното покритие, което се прилагаше досега за заемите за държавите членки, се разшири към заемите за макрофинансова помощ за Украйна за 2023 г. и 2024 г.: в случай на неизпълнение, необходимите суми трябваше да бъдат мобилизирани от „маржа“, т.е. да се надвишат таваните по МФР до размера на тавана на собствените ресурси.

          За да подготви едно далеч по-цялостно преразглеждане, на 15 декември 2022 г. Парламентът прие резолюция, озаглавена „Подобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.“, в която се поставя акцент върху изработването на бюджет на ЕС, адаптиран към новите предизвикателства, и се излагат ключовите искания на Парламента.

          На 20 юни 2023 г. Комисията предложи целенасочено преразглеждане на МФР, обхващащо повечето от тези искания (шест месеца преди първоначално планираното ѝ преразглеждане).

          На 3 октомври 2023 г. Парламентът прие своята позиция по предложението, като подчерта, че преразгледаната МФР трябва да бъде въведена до 1 януари 2024 година. Европейският съвет от 15 декември 2023 г. обаче приключи с блокиране по въпроса. След като най-накрая беше постигнато политическо споразумение, на 29 февруари 2024 година беше публикуван преразгледаният вариант на МФР (Регламент (ЕС, Евратом) 2024/765 на Съвета). Той включва съкращения за „Хоризонт Европа“ (само частично компенсирани чрез повторно използване на отменените бюджетни кредити за научни изследвания от последната МФР), EU4Health (смекчени от механизма по член 5 от МФР) и прякото управление на общата селскостопанска политика и политиката на сближаване.

          Това обаче е първият път, когато междинният преглед на МФР води до нетно увеличение на таваните на разходите. Основните положителни резултати включват: 50 милиарда евро за Украйна за периода 2024—2027 г., увеличено финансиране за миграцията и външната дейност и за Европейския фонд за отбрана (по линия на STEP), увеличаване на финансирането за специалните инструменти (Инструмент за гъвкавост и резерв за солидарност на ЕС за възстановяване след екстремни метеорологични явления и природни бедствия, които вече са отделени от резерва за спешна помощ за държави извън ЕС) и създаване на неограничен специален инструмент EURI с цел защита на програмите от значителни съкращения. Някои от разходите за съвместни заеми на ЕС трябва да бъдат покрити в рамките на годишната бюджетна процедура (Европейският съвет определи необвързващ целеви показател от 50 %). За да се използва специалният инструмент EURI за тези цели, приблизително половината от разходите трябва да бъдат покрити от специални инструменти или чрез преразпределение на средства от програми. Има два етапа в използването на инструмента EURI: първият е мобилизирането на ресурси, равностойни на размера на отменените средства, а вторият е използваният като крайна мярка механизъм за допълнителни национални вноски. Повече подробности могат да бъдат намерени в съобщението на Комисията относно техническата корекция на МФР.

          На 11 февруари 2025 г. Комисията очерта настоящите и бъдещите ключови предизвикателства пред политиката и бюджета в съобщение, озаглавено „Пътят към следващата многогодишна финансова рамка“. Парламентът даде своя принос чрез резолюция от 7 май 2025 г., озаглавена „Обновен дългосрочен бюджет на Съюза в един променящ се свят“.

          На 16 юли 2025 г. Комисията представи предложенията си за следващата МФР за периода 2028—2034 г. Общата сума, по която са поети задължения за период от седем години, ще възлиза на максимум 1763 милиарда евро (по цени от 2025 г.), което се равнява на 1,26 % от БНД на ЕС, включително разходите за погасяване по линия на NGEU. в сравнение с първоначалната сума по настоящата МФР (1,13 % от БНД за периода 2021—2027 г.) и с оглед на планираните погасявания по NGEU, възлизащи на 0,11 % от БНД (около 25 милиарда евро годишно), това означава, че като цяло Комисията не предлага почти никакво увеличение. Седемте функции и двете подфункции на настоящата структура ще бъдат намалени до четири основни функции. Опростената структура (от около 70 глави за оперативни разходи понастоящем до около 20 глави в предложението), заедно със значителната заложена в рамките на фондовете гъвкавост, изискват по-голяма яснота относно начина, по който ще бъдат засегнати контролната и бюджетната роля на Парламента, а поради промените сравненията с настоящата МФР са само ориентировъчни.

          Сближаването, регионалното развитие и развитието на селските райони, селското стопанство, рибното стопанство, миграцията, сигурността и граничния контрол ще бъдат консолидирани в национален и регионален план за партньорство за всяка държава членка, допълнен от механизъм на ЕС, като заедно ще получат 772 милиарда евро (около 44 % от общия бюджет). В сравнение с настоящата МФР финансирането за програми със споделено изпълнение (главно фондовете за селско стопанство и кохезионните фондове) ще намалее с около 10 %, докато финансирането за миграцията и управлението на границите ще бъде 2,5 пъти по-голямо.

          За Европейския фонд за конкурентоспособност, който обхваща преките инвестиции в научни изследвания, чистия и цифровия преход, отбраната, космическото пространство и биотехнологиите, ще бъдат отпуснати 362 милиарда евро (21 % от общия бюджет), което е голямо увеличение с около 160 % в сравнение със съществуващите програми за финансиране на тези области на политиката.

          Разходите по новия инструмент „Глобална Европа“, предназначен за външната дейност на ЕС, ще възлизат на 177 милиарда евро (10 % от общия бюджет), което представлява увеличение с около 40 % спрямо настоящите инструменти. Нетематичните специални инструменти (Единният инструмент за маржовете и Инструментът за гъвкавост) ще бъдат запазени, а разходите по тях — увеличени. Резервът за Украйна ще бъде единственият тематичен специален инструмент, тъй като настоящите инструменти (Резервът за солидарност и спешна помощ и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията) ще бъдат финансирани в рамките на националните и регионалните планове за партньорство и програмите „Глобална Европа“. В предложението се предвижда механизъм за корекция на постоянния дефлатор от 2 %, когато инфлацията надвишава 3 % или е под 1 %, като частично се запазва стойността в реално изражение.

          Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по бюджети.

           

          [1]На 21 юни 2022 г., в работен документ на своите служби (SWD(2022)0225) Комисията публикува подхода си към интегрирането на въпросите за климата в МФР за периода 2021—2027 г. и NGEU.

          Alix Delasnerie