Информационни фишове за Европейския съюз
Европейски парламент
Моля, попълнете това поле

Политика в областта на иновациите

Политиката в областта на иновациите допринася за превръщането на научните изследвания в нови продукти и услуги, които създават работни места, укрепват глобалната конкурентоспособност на Европейския съюз (ЕС) и подобряват качеството на живот на хората. ЕС подкрепя иновациите чрез програми за финансиране, като „Хоризонт Европа“ (93,4 млрд. евро за периода 2021—2027 г.), която отпуска средства за научни изследвания и развитие на бизнеса. Сред неотдавнашните инициативи са Новата европейска програма за иновации (2022 г.), Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии, който насърчава производството с чисти технологии, и компасът за конкурентоспособност (2025 г.), съдържащ мерки за преодоляване на изоставането в сферата на иновациите спрямо конкурентите в световен мащаб.

Правно основание

Член 173 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) гласи, че „Съюзът и държавите членки гарантират съществуването на условията, необходими за конкурентоспособността на промишлеността в Съюза“.

Членове 179—190 от ДФЕС уреждат политиката в областта на научните изследвания и технологичното развитие (НИТР) и космическата политика на Съюза. Основният инструмент на политиката за НИТР е многогодишната рамкова програма, която определя целите, приоритетите и финансовия пакет за подпомагане. Рамковите програми за НИТР се приемат от Европейския парламент и Съвета, като се извършва предварителна консултация с Европейския икономически и социален комитет.

Цели

Широко признато е значението на политиката в областта на иновациите; тя е тясно свързана с други политики на ЕС, например в областта на заетостта, конкурентоспособността, околната среда и климата, промишлеността и енергетиката. Иновациите трябва да превръщат резултатите от научните изследвания в нови и по-добри услуги и продукти, за да продължим да бъдем конкурентоспособни на световния пазар и да се подобрява качеството на живот на хората.

ЕС изразходва по-малък процент от годишния БВП (2,2 % през 2022 г.) от САЩ (3,5 % през 2022 г.) и Република Корея (4,9 % през 2022 г.) за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Освен това се наблюдава ефект на изтичане на мозъци, тъй като много от най-добрите научни изследователи и новатори на ЕС се местят в държави, където условията са по-благоприятни. Пазарът на ЕС продължава да бъде фрагментиран и не благоприятства иновациите в достатъчна степен. За да обърне тези тенденции, Европейският съюз разработи концепцията за „Съюз за иновации“, която цели:

  • да превърне ЕС във фактор от световна величина на научната сцена;
  • да премахне пречките пред иновациите, например скъпото патентоване, разпокъсаността на пазара, бавното определяне на стандарти и недостига на умения, които пречат на идеите да стигат бързо до пазара;
  • да извърши коренна промяна в начина, по който публичният и частният сектор работят съвместно, по-специално чрез изграждане на европейските партньорства за иновации между институциите на ЕС, националните и регионалните органи и предприятията.

Постижения

A. Съюз за иновации

Съюзът за иновации беше една от седемте водещи инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. Създадена от Комисията през 2010 г., нейната цел е да изгради истински единен европейски пазар за иновации. За да се постигне това, бяха предложени различни мерки в областта на защитата на патентите, стандартизацията, обществените поръчки и интелигентната регулация. Въведени са няколко инструмента за измерване и следене на ситуацията в целия ЕС и на постигания напредък, включително:

  • Всеобхватен сравнителен доклад за иновациите в EС, основаващ се на 32 показателя, както и основан на знанието европейски пазар за патенти и лицензи. Европейският сравнителен доклад за иновациите е инструмент на Комисията, разработен в рамките на Лисабонската стратегия, за да даде сравнителна оценка на постиженията в сферата на иновациите в държавите — членки на ЕС, в други европейски държави и в съседни региони;
  • Регионален сравнителен доклад за иновациите, който класира регионите в ЕС в четири групи в зависимост от резултатите в областта на иновациите: „лидери в областта на иновациите“, „силни новатори“, „умерени новатори“, и „нововъзникващи новатори“. По този начин се предлага по-подробна карта на иновациите на местно равнище.

Съюзът за иновации предложи също и мерки за завършване на европейското научноизследователско пространство, за да се осигури по-добра съгласуваност между политиките на ЕС и националните политики в областта на научните изследвания и да се премахнат пречките пред мобилността на изследователите. В областта на образованието Комисията подкрепя проекти за разработване на нови учебни програми, насочени към преодоляване на пропуските в иновационните умения.

B. „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“

Като водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, насочена към осигуряване на глобалната конкурентоспособност на ЕС, „Хоризонт 2020“, с бюджет от 74,8 милиарда евро (коригиран през 2015 г.), беше финансовият инструмент, който подпомогна осъществяването на Съюза за иновации. Въпреки че беше осмата рамкова програма на ЕС (2014—2020 г.) за научни изследвания, тя за първи път съчета научни изследвания и иновации.

Програмата „Хоризонт Европа“ е създадена с Регламент (ЕС) 2021/695, с който се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.

Междинното преразглеждане на дългосрочния бюджет на ЕС — многогодишната финансова рамка (МФР) — за периода 2021—2027 г. доведе до изменения във връзка с помощта за Украйна, както и до увеличаване на Европейския фонд за отбрана и до създаване на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP). В резултат на това бюджетът на „Хоризонт Европа“ беше намален от първоначалната сума от 95,5 милиарда евро на 93,4 милиарда евро, считано от 2025 година.

Във втория стратегически план на „Хоризонт Европа“ за периода 2025—2027 г., приет през март 2024 г., се очертават три ключови приоритетни области: 1) екологичен преход; 2) цифров преход; и 3) по-устойчива, конкурентоспособна, приобщаваща и демократична Европа. Освен това общите принципи, които ръководят инвестициите в трите области, са отворената стратегическа автономност и гарантирането на водещата роля на Европа в разработването и внедряването на технологии от критично значение.

На 16 юли 2025 г. Комисията публикува предложение за следващата рамка („Хоризонт Европа“ за периода 2028—2034 г.), която понастоящем е предмет на междуинституционални преговори.

C. Политика на сближаване

Научните изследвания и иновациите попадат във фокуса и на политиката на сближаване. В по-развитите региони поне 85 % от ресурсите от Европейския фонд за регионално развитие на национално равнище се разпределят за цели, свързани с иновациите, като приоритетите за 2021—2027 г. са инвестиции в по-интелигентна, по-екологосъобразна, по-свързана и по-социална Европа, която е по-близо до своите граждани.

D. Финансови инструменти

Съюзът за иновации има за цел да стимулира инвестициите от частния сектор. Ето защо, наред с другото, в него се предлага увеличаване на инвестициите в рисков капитал в рамките на ЕС. С цел подобряване на достъпа до заеми за научноизследователски и развойни проекти и стартиране на демонстрационни проекти Комисията, в сътрудничество с групата на Европейската инвестиционна банка (Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд), започна съвместна инициатива в рамките на „Хоризонт 2020“. Инициативата „InnovFin — финансиране от ЕС за новатори“ се състои от редица интегрирани и допълващи се инструменти за финансиране и консултантски услуги, предлагани от групата на ЕИБ, и обхваща цялата верига за създаване на стойност в областта на научните изследвания и иновациите в подкрепа на инвестициите на всички предприятия — от най-малките до най-големите.

Освен програмите по линия на политиката на сближаване няколко програми на ЕС за финансиране, като Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU и Фонда за иновации, са на разположение за финансиране на инвестиции в иновативни технологии. Фондът за иновации е по-специално една от най-големите програми за финансиране в света в подкрепа на технологиите за нулеви нетни емисии и иновативните технологии, с акцент върху енергетиката и промишлеността.

E. Европейски институт за иновации и технологии

През 2008 г. беше създаден Европейският институт за иновации и технологии (EIT). Неговата мисия като цяло е да повиши конкурентоспособността на Европа, нейния устойчив икономически растеж и създаването на работни места чрез насърчаване и укрепване на сътрудничеството между водещите стопански, образователни и научноизследователски организации. Освен това той се стреми да стимулира иновациите и предприемачеството в Европа чрез създаване на среда, благоприятна за процъфтяването на творчески и иновативни идеи. EIT постига тези цели главно чрез своите общности на знание и иновации (ОЗИ), които обединяват над 1200 партньори от бизнеса, научните изследвания и образованието („триъгълник на знанието“).

F. Съвет по иновациите

През 2017 г. Комисията създаде 15-членна Група на високо равнище от новатори, която подпомогна формирането на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) в рамките на „Хоризонт Европа“. ЕСИ е водещата програма на ЕС за иновации, която цели да идентифицира, разработва и разширява мащаба на водещите до пробив иновации, и по-специално — на иновациите в сферата на дълбоките технологии. ЕСИ разполага с бюджет от 10,1 милиарда евро, за да подкрепя иновациите през целия им жизнен цикъл — от научните изследвания на ранен етап до проверката на концепцията, трансфера на технологии и финансирането и разрастването на стартиращи предприятия и малки и средни предприятия. През 2021 г. Комисията подписа меморандум за разбирателство между ЕСИ и EIT за засилване на сътрудничеството им в подкрепа на най-добрите европейски предприемачи. В отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна Комисията задели 20 милиона евро в подкрепа на украинските стартиращи предприятия чрез целенасочено изменение на работната програма на ЕСИ за 2022 година. Работната програма на ЕСИ за 2025 г. открива възможности за финансиране на стойност над 1,4 милиарда евро за стратегически технологии и за разрастване на предприятия. 

G. Европейска програма за иновации

Новата европейска програма за иновации от 2022 г. цели Европа да заеме водеща позиция в новата вълна от иновации в сферата на дълбоките технологии, която изисква революционна научноизследователска и развойна дейност, съчетана със значителни капиталови инвестиции, за да се отговори на неотложните обществени предизвикателства. Програмата предлага 25 конкретни действия в пет водещи области: 1) финансиране на разрастващи се предприятия; 2) създаване на възможности за иновации чрез пространства за експериментиране и обществени поръчки; 3) ускоряване и укрепване на иновациите в европейските екосистеми за иновации в целия ЕС и преодоляване на различията в областта на иновациите; 4) насърчаване, привличане и задържане на таланти в областта на дълбоките технологии; и 5) подобряване на инструментите за създаване на политики. За да се развиват непрекъснато стратегическите аспекти на Европейската програма за иновации, беше създадена платформа за консултации и дискусии по нововъзникващи въпроси с представители на високо равнище от европейските академични среди и промишлеността, наречена European Sounding Board on Innovation.

В изданието от 2024 г. на доклада на Комисията за резултатите в областта на науката, научните изследвания и иновациите (SRIP) също се поставя акцент върху постиженията на ЕС в областта на иновациите в глобален контекст и се предлагат мерки за справяне с проблеми, като технологичното изоставане в цифровата ера в сравнение с други региони по света.

H. Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии

Иновациите са жизненоважна част от новата инициатива за укрепване на производствената екосистема на европейските продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии — Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA) 2.3.1. Той обхваща 19 технологии за нулеви нетни емисии, като създава по-благоприятни условия за инвестиции в нови проекти, за да се намали зависимостта на ЕС от силно концентриран внос. Наред с другите мерки, NZIA подкрепя иновациите чрез създаването на регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии, координирането на научноизследователските и иновационните дейности чрез ръководната група на Стратегическия план за енергийните технологии и използването на обществени поръчки за технологии в предпазарен стадий и обществени поръчки за иновативни решения.

На 18 юни 2025 г. Комисията прие Решение за изпълнение на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA) относно насоките за държавните органи на страните от ЕС за това как да оценяват заявленията за стратегически проекти за нулеви нетни емисии.

I. Компас за конкурентоспособността и Пакт за чиста промишленост

През януари 2025 г. новата Европейска комисия представи компаса за конкурентоспособността — своя петгодишен план за повишаване на конкурентоспособността на ЕС въз основа на препоръките в доклада на Марио Драги от 2024 г. относно бъдещето на европейската конкурентоспособност. В основата на компаса са включени действия за преодоляване на изоставането в сферата на иновациите, например:

  1. стратегия на ЕС, специално предназначена за нови и разрастващи се предприятия;
  2. инициатива „Инфраструктурни комплекси за ИИ“ и инициатива „Използване на ИИ“, за да се помогне на дружествата да възприемат нови технологии;
  3. предложение за 28-и правен режим, който ще гарантира един набор от правила в целия ЕС, и
  4. подкрепа за разработването на нови технологии с планове за действие за авангардни материали, квантови технологии, биотехнологии, роботика и космически технологии.

В рамките на втория основен стълб на „Компаса за конкурентоспособност — съвместна пътна карта за декарбонизация и конкурентоспособност“ през февруари 2025 г. Комисията представи Пакта за чиста промишленост. Планът включва инициативи в подкрепа на конкурентоспособността и устойчивостта на промишлеността на ЕС, насочени към това да се ускори декарбонизацията, като същевременно се гарантира бъдещето на производството в Европа. Определяйки декарбонизацията като мощен двигател на растежа на европейската промишленост, той подкрепя чистите технологии и кръговата икономика и планира да мобилизира над 100 милиарда евро в подкрепа на чистото производство в ЕС.

На 25 юни 2025 г Европейската комисия прие нова рамка за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост.

Роля на Европейския парламент

Парламентът прие многобройни резолюции за стимулиране на иновационната политика на ЕС, включително:

Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE).

 

Anne Ploeger / Kristin BECKER