Политика в областта на иновациите
Иновациите играят все по-голяма роля в нашата икономика. Освен че са от полза за потребителите и работниците в ЕС, те са от съществено значение за създаването на по-добри работни места, изграждането на по-екологосъобразно общество и подобряването на качеството ни на живот. Иновациите са ключови и за поддържането на конкурентоспособността на ЕС на световните пазари. Политиката в областта на иновациите е пресечната точка между политиката в областта на научните изследвания и технологичното развитие и промишлената политика. Нейната цел е да осигури благоприятна рамка за реализиране на идеи на пазара.
Правно основание
Член 173 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) гласи, че „Съюзът и държавите членки гарантират съществуването на условията, необходими за конкурентоспособността на промишлеността в Съюза“.
Членове 179—190 от ДФЕС уреждат политиката в областта на научните изследвания и технологичното развитие (НИТР) и космическата политика на Съюза. Основният инструмент на политиката за НИТР е многогодишната рамкова програма, която определя целите, приоритетите и финансовия пакет за подпомагане. Рамковите програми за НИТР се приемат от Европейския парламент и Съвета, като се извършва предварителна консултация с Европейския икономически и социален комитет.
Цели
Широко признато е значението на политиката в областта на иновациите, и тя е тясно свързана с други политики на ЕС, например в областта на заетостта, конкурентоспособността, околната среда и климата, промишлеността и енергетиката. Ролята на иновациите е резултатите от научните изследвания да се превръщат в нови и по-добри услуги и продукти, за да продължим да бъдем конкурентоспособни на световния пазар и да се подобрява качеството на живот на хората.
ЕС изразходва по-малък процент от годишния БВП (2,2 % през 2022 г.) от САЩ (3,5 % през 2022 г.) и Република Корея (4,9 % през 2022 г.) за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Освен това се наблюдава ефектът на изтичане на мозъци, тъй като много от най-добрите научни изследователи и новатори на ЕС се местят в държави, където условията са по-благоприятни. Пазарът на ЕС продължава да бъде фрагментиран и не благоприятства иновациите в достатъчна степен. За да обърне тези тенденции, Европейският съюз разработи концепцията за „Съюз за иновации“, която цели:
- да превърне ЕС във фактор от световна величина на научната сцена;
- да премахне пречките пред иновациите, например скъпото патентоване, разпокъсаността на пазара, бавното определяне на стандарти и недостига на умения, които пречат на идеите да стигат бързо до пазара;
- да извърши коренна промяна в начина, по който публичният и частният сектор работят съвместно, по-специално чрез изграждане на европейските партньорства за иновации (ЕПИ) между институциите на ЕС, националните и регионалните органи и предприятията.
Постижения
A. Съюз за иновации
Съюзът за иновации беше една от седемте водещи инициативи в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. Създадена от Комисията през 2010 г., нейната цел е да изгради истински единен европейски пазар за иновации. За да се постигне това, бяха предложени различни мерки в областта на защитата на патентите, стандартизацията, обществените поръчки и интелигентната регулация. Въведени са няколко инструмента за измерване и следене на ситуацията в целия ЕС и на постигания напредък, включително:
- всеобхватен сравнителен анализ на иновациите в EС, основаващ се на 32 показателя, както и основан на знанието европейски пазар за патенти и лицензи. Европейският сравнителен доклад за иновациите е инструмент на Комисията, разработен в рамките на Лисабонската стратегия, за да предостави сравнителна оценка на постиженията в сферата на иновациите на държавите — членки на ЕС, на други европейски държави и на съседни региони;
- Регионален сравнителен доклад за иновациите, който класира регионите в ЕС в четири групи в зависимост от постиженията им в областта на иновациите: „лидери в областта на иновациите“, „силни новатори“, „умерени новатори“, и „нововъзникващи новатори“. Той предлага по-подробна карта на иновациите на местно равнище.
Съюзът за иновации предложи също така мерки за завършване на европейското научноизследователско пространство, за да се осигури по-добра съгласуваност между политиките на ЕС и националните политики в областта на научните изследвания и да се премахнат пречките пред мобилността на изследователите. В областта на образованието Комисията подкрепя проекти за разработване на нови учебни програми, насочени към преодоляване на пропуските в иновационните умения.
B. „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“
Като водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, насочена към осигуряване на глобалната конкурентоспособност на ЕС, „Хоризонт 2020“, с бюджет от 74,8 милиарда евро (коригиран през 2015 г.), беше финансовият инструмент, който подпомогна осъществяването на Съюза за иновации. Това беше осмата рамкова програма на ЕС (2014— 2020 г.) за научни изследвания, но първата, която съчетаваше научни изследвания и иновации.
Програмата „Хоризонт Европа“ е създадена с Регламент (ЕС) 2021/695, с който се определят целите на програмата, бюджетът за периода 2021—2027 г., формите на финансиране от Съюза и правилата за предоставяне на такова финансиране.
Междинното преразглеждане на дългосрочния бюджет на ЕС — многогодишната финансова рамка (МФР) — за периода 2021—2027 г. доведе до изменения във връзка с помощта за Украйна, както и до увеличаване на Европейския фонд за отбрана и до създаване на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP). В резултат на това бюджетът на „Хоризонт Европа“ беше намален от първоначалната сума от 95,5 милиарда евро на 93,4 милиарда евро, считано от 2025 г.
Във втория стратегически план на „Хоризонт Европа“ за периода 2025—2027 г., приет през март 2024 г., се очертават три ключови приоритетни области: 1) екологичен преход; 2) цифров преход; и 3) по-устойчива, конкурентоспособна, приобщаваща и демократична Европа. Освен това, общите принципи, които ръководят инвестициите в трите области, са отворената стратегическа автономност и гарантирането на водещата роля на Европа в разработването и внедряването на технологии от критично значение.
C. Политика на сближаване
Научните изследвания и иновациите попадат във фокуса и на политиката на сближаване. В по-развитите региони поне 85 % от ресурсите от Европейския фонд за регионално развитие на национално равнище се разпределят за цели, свързани с иновациите, като приоритетите за 2021—2027 г. са инвестиции в по-интелигентна, по-екологосъобразна, по-свързана и по-социална Европа, която е по-близо до своите граждани.
D. Финансови инструменти
Съюзът за иновации също така има за цел да стимулира инвестициите от частния сектор. Ето защо, наред с другото, в него се предлага увеличаване на инвестициите в рисков капитал в рамките на ЕС. С цел подобряване на достъпа до заеми за научноизследователски и развойни проекти и стартиране на демонстрационни проекти Комисията, в сътрудничество с групата на Европейската инвестиционна банка (Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд), започна съвместна инициатива в рамките на „Хоризонт 2020“. Инициативата „InnovFin — финансиране от ЕС за новатори“ се състои от редица интегрирани и допълващи се инструменти за финансиране и консултантски услуги, предлагани от групата на ЕИБ, и обхваща цялата верига за създаване на стойност в областта на научните изследвания и иновациите в подкрепа на инвестициите на всички предприятия — от най-малките до най-големите.
Освен програмите по линия на политиката на сближаване, няколко програми на ЕС за финансиране, като Механизма за възстановяване и устойчивост, InvestEU и Фонда за иновации, са на разположение за финансиране на инвестиции в иновативни технологии. Фондът за иновации е по-специално една от най-големите програми за финансиране в света в подкрепа на технологиите за нулеви нетни емисии и иновативните технологии, с акцент върху енергетиката и промишлеността.
E. Европейски институт за иновации и технологии
През 2008 г. беше създаден Европейският институт за иновации и технологии (EIT). Неговата мисия като цяло е да повиши конкурентоспособността на Европа, нейния устойчив икономически растеж и създаването на работни места чрез насърчаване и укрепване на сътрудничеството между водещите стопански, образователни и научноизследователски организации. Освен това той се стреми да стимулира иновациите и предприемачеството в Европа чрез създаване на среда, благоприятна за процъфтяването на творчески и иновативни идеи. EIT постига тези цели главно чрез своите общности на знание и иновации (ОЗИ), които обединяват над 1200 партньори от бизнеса, научните изследвания и образованието („триъгълник на знанието“).
F. Съвет по иновациите
През 2017 г. Комисията създаде 15-членна Група на високо равнище от новатори, която подпомогна формирането на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) в рамките на „Хоризонт Европа“. ЕСИ е водещата програма на ЕС за иновации, която цели да идентифицира, разработи и разшири мащаба на радикалните иновации, и по-специално на иновациите в сферата на дълбоките технологии. ЕСИ разполага с бюджет от 10,1 милиарда евро, за да подкрепи тези технологии през целия им жизнен цикъл — от научните изследвания на ранен етап до доказването на концепцията, трансфера на технологии и финансирането и разрастването на стартиращи предприятия и малки и средни предприятия. През 2021 г. Комисията подписа меморандум за разбирателство между ЕСИ и EIT за засилване на сътрудничеството им в подкрепа на най-добрите европейски предприемачи. В отговор на руската агресивна война срещу Украйна Комисията задели 20 милиона евро в подкрепа на украинските стартиращи предприятия чрез целенасочено изменение на работната програма на ЕСИ за 2022 г.
G. Европейска програма за иновациите
Новата европейска програма за иновации от 2022 г. цели Европа да заеме водеща позиция в новата вълна от иновации в сферата на дълбоките технологии, която изисква революционна научноизследователска и развойна дейност, съчетана със значителни капиталови инвестиции, за да се отговори на неотложните обществени предизвикателства. Програмата предлага 25 конкретни действия в пет водещи области: 1) финансиране на разрастващи се предприятия; 2) създаване на възможности за иновации чрез пространства за експериментиране и обществени поръчки; 3) ускоряване и укрепване на иновациите в европейските екосистеми за иновации в целия ЕС и преодоляване на различията в областта на иновациите; 4) насърчаване, привличане и задържане на таланти в областта на дълбоките технологии; и 5) подобряване на инструментите за създаване на политики. За да се развиват непрекъснато стратегическите аспекти на Европейската програма за иновации, беше създаден Европейският съвет за проучване на иновациите като платформа за консултации и дискусии по нововъзникващи въпроси с представители на високо равнище от европейските академични среди и промишлеността.
В изданието от 2022 г. на доклада на Комисията за резултатите в областта на науката, научните изследвания и иновациите (SRIP) също се поставя акцент върху постиженията на ЕС в областта на иновациите в глобален контекст и се предлагат мерки за справяне с проблеми като трудностите при привличането и задържането на таланти.
H. Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии
Иновациите са жизненоважна част от новата инициатива за укрепване на производствената екосистема на европейските продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии — Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA) 2.4.1. Той обхваща 19 технологии за нулеви нетни емисии, като създава по-благоприятни условия за инвестиции в нови проекти, за да се намали зависимостта на ЕС от силно концентриран внос. Наред с други мерки NZIA подкрепя иновациите чрез създаването на регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии, координирането на научноизследователските и иновационните дейности чрез ръководната група на Стратегическия план за енергийните технологии и използването на обществени поръчки за технологии в предпазарен стадий и обществени поръчки за иновативни решения.
Роля на Европейския парламент
Парламентът прие многобройни резолюции за стимулиране на иновационната политика на ЕС, включително:
- Резолюция от 2010 г. относно стратегията „ЕС 2020“. Парламентът твърдо подкрепя политика, която обхваща промишления сектор в неговата цялост и има за цел да създаде най-добрата среда за поддържане и развитие на силна, конкурентоспособна и диверсифицирана промишлена база в ЕС, като същевременно позволи осъществяването на преход към устойчива и енергийно ефективна икономика;
- Резолюция от 2011 г., озаглавена „Съюз за иновации: Преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата“;
- Резолюция от 2011 г. относно Програма за нови умения и работни места. Парламентът подчертава значението на изграждането на по-тясно сътрудничество между научноизследователските институти и индустрията, както и на насърчаването и осигуряването на подкрепа за промишлените предприятия да инвестират в научноизследователска и развойна дейност;
- Резолюция от 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации;
- Резолюция от 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа, в която Парламентът подчертава, че гарантирането на суверенитета и стратегическата автономност на ЕС изисква конкурентоспособна промишлена база и огромни инвестиции в научни изследвания и иновации (НИИ) в ключови базови технологии, иновативни решения и ключови вериги за създаване на стойност;
- Резолюция от 6 април 2022 г. относно глобален подход към научните изследвания и иновациите: Стратегия на Европа за международното сътрудничество в един променящ се свят, в която ЕП приветства съобщението на Комисията по този въпрос и подчертава необходимостта Съюзът да развива основано на правила многостранно сътрудничество, за да се справи с ключови глобални икономически, обществени и екологични предизвикателства, в които научните изследвания и иновациите следва да играят основна роля;
- Резолюция от 22 ноември 2022 г. относно изпълнението на Европейския съвет по иновациите, в която Парламентът призова Комисията да направи повторна оценка на изпълнението на фонда на ЕСИ в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ и отправи препоръки за по-ефективна подкрепа за радикалните иновации в Европа;
- Резолюция на Европейския парламент от 14 декември 2023 г. относно увеличаване на иновациите и на промишлената и технологичната конкурентоспособност чрез благоприятна среда за стартиращите и разрастващите се предприятия. В нея Парламентът призова Комисията да разработи всеобхватна европейска стратегия за стартиращи и разрастващи се предприятия, с която да се насърчават иновациите и да се отговори на предизвикателствата, възникващи пред отделните новатори, основатели, стартиращи и разрастващи се предприятия в ЕС. ЕП също така поиска от Комисията да подкрепи и улесни участието на иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия в програмите на ЕС за финансиране.
За повече информация по тази тема посетете уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE).
Kristi Polluveer