Енергийна ефективност
Мерките за повишаване на енергийната ефективност имат за цел постигане на устойчиви енергийни доставки, намаляване на емисиите на парникови газове, повишаване на сигурността на доставките, намаляване на разходите за внос и увеличаване на конкурентоспособността на Европейския съюз. През 2023 г. съзаконодателите решиха да намалят крайното потребление на енергия в ЕС с най-малко 11,7 % до 2030 г. в сравнение с прогнозите, направени през 2020 г.
Правно основание
Член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Постижения
A. Директивата за енергийната ефективност
1. Директивата за енергийната ефективност: перспективата за 2020 г.
Директивата за енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС) определи първите обвързващи цели на ЕС за енергийна ефективност. Тези цели бяха насочени към намаляване на първичното и крайното потребление на енергия на равнище ЕС с 20 % до 2020 г. в сравнение с прогнозите, направени през 2007 г. По-конкретно, това означава да се потребяват не повече от 1474 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe) за първична енергия и 1078 — за крайна енергия.
Директивата изисква от страните от ЕС да определят индикативни национални цели както за първичната енергия, използвана от енергийния сектор за преобразуване и доставка, така и за крайната енергия, пряко консумирана от крайните ползватели. С нея бяха въведени мерки, имащи за цел да се улесни постигането на тези цели, и бяха установени правно обвързващи правила както за крайните ползватели, така и за доставчиците на енергия. Освен това на държавите от ЕС беше наложено задължение да публикуват тригодишни национални планове за действие в областта на енергийната ефективност.
2. Преработената Директива за енергийната ефективност: перспективата за 2030 г.
Новата Директива за енергийната ефективност (Директива (ЕС) 2023/1791), която влезе в сила през октомври 2023 г., повишава целите на ЕС за енергийна ефективност. Тези цели са насочени към намаляване на първичното и крайното потребление на енергия на равнище ЕС с 11,7 % до 2030 г. в сравнение с прогнозите, направени през 2020 г. В абсолютно изражение потреблението на енергия в ЕС до 2030 г. ще бъде съответно не повече от 992,5 и 763 Mtoe.
Макар целта за крайното потребление на енергия да е колективно обвързваща за държавите от ЕС, целта за първичното потребление на енергия е само индикативна при новото преразглеждане на директивата. Директивата изисква от държавите от ЕС да определят индикативни национални цели за енергийна ефективност въз основа на приноса на крайното потребление на енергия за постигане на целта на Съюза. В нея се определят нови задължения за годишни икономии на енергия за държавите от ЕС, които започват с поне 0,8 % от крайното потребление на енергия до 2023 г. и нарастват до 1,3 % от 2024 г., 1,5 % от 2026 г. и 1,9 % от 2028 г. В съответствие с директивата Комисията оценява настоящите партньорства за енергийна ефективност и предлага нови партньорства за конкретни сектори на равнище ЕС, ако е необходимо.
С директивата се въвежда задължението общественият сектор да служи за пример: публичните органи на ЕС трябва да намаляват общото си потребление на крайна енергия с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. и всяка година трябва да санират най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради, в които се помещават. В директивата се преразглежда определението за ефективни районни отоплителни системи и се определят нови изисквания, насочени към пълно декарбонизиране на доставките за тези системи до 2050 г.
И накрая, с нея се установяват задължения за докладване за центровете за данни, специални звена за обслужване на едно гише за малките и средните предприятия, домакинствата и публичните органи, както и задължения за планиране на отоплението и охлаждането в общините с население над 45 000 души. Тя включва разпоредби за защита на потребителите, дава определение за енергийна бедност на равнището на ЕС и въвежда мерки за нейното намаляване.
Преразглеждането на Директивата за енергийната ефективност беше резултат от четири различни етапа:
- През 2018 г. с пакета „Чиста енергия за всички европейци“ беше предвидено намаляване на потреблението на първична и крайна енергия в ЕС с 32,5% до 2030 г. в сравнение с прогнозите, направени през 2007 г.
- През 2021 г. с пакета „Подготвени за цел 55“ беше предложено увеличаване на целта на ЕС за енергийна ефективност до най-малко 9 % до 2030 г. в сравнение с прогнозите за 2030 г., направени през 2020 г. Преразглеждането въведе принципа „енергийната ефективност на първо място“ като стълб на Енергийния съюз.
- През 2022 г., след руската агресия срещу Украйна, в плана REPowerEU беше предложено ново повишаване на обвързващата цел за енергийна ефективност на 13 % до 2030 г. и бяха въведени цели за намаляване на търсенето на вътрешния пазар на енергия (2.1.9).
- През 2023 г. Парламентът и Съветът постигнаха съгласие за цел за енергийна ефективност от 11,7 % до 2030 г.
Съгласно Регламента относно управлението на Енергийния съюз (Регламент (ЕС) 2018/1999) държавите от ЕС трябва да изготвят 10-годишни национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за периода 2021—2030 г. и на всеки две години да представят доклади за напредъка. Комисията наблюдава и оценява докладите за напредъка и може да предприеме мерки на равнище ЕС, за да гарантира тяхната съгласуваност с общите цели на ЕС.
B. Обща рамка
1. Енергийни характеристики на сградите
a. Директивата относно енергийните характеристики на сградите
Директивата относно енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС) има за цел да се намалят емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в строителния сектор на ЕС, за да стане той неутрален по отношение на климата до 2050 г., да бъдат санирани сградите с най-лоши характеристики и да се подобри обменът на информация относно енергийните характеристики. Преразглеждането на директивата беше окончателно договорено през март 2024 г.
Новата директива определя цели за намаляване на емисиите от сградите както на равнището на ЕС, така и на национално равнище:
- от 2030 г. нататък всички нови сгради в ЕС ще трябва да бъдат с нулеви емисии; за нови обществени сгради (притежавани или ползвани) — от 2028 г. нататък.
- за нежилищните сгради държавите от ЕС ще определят минимални стандарти за енергийните характеристики, за да бъдат санирани 16 % от сградния фонд с най-лоши характеристики до 2030 г. и 26 % — до 2033 г.
- по отношение на жилищните сгради, държавите от ЕС ще осигурят траектория за постепенно саниране на целия им сграден фонд, като намалят средното му потребление на първична енергия поне с 16 % в срок до 2030 г. и в диапазона 20—22 % в срок до 2035 г.
Директивата определя понятията „сграда с нулеви емисии“, „сграда с почти нулево потребление на енергия“ и „основно саниране“ и заменя дългосрочните стратегии за саниране с национални планове за саниране на сгради, които са по-функционални и подлежат на по-добър мониторинг.
Директивата изисква от държавите от ЕС постепенно да внедряват слънчеви инсталации в обществени и нежилищни сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради до 2030 г., ако те са технически и икономически подходящи.
Тя спира субсидирането на самостоятелни котли, използващи изкопаеми горива, от 2025 г., изисква от държавите от ЕС да създадат съоръжения за техническа помощ, определя изключения за селскостопански сгради и сгради, свързани с културното наследство, и възможности за изключения за сгради със специална архитектурна или историческа стойност, временни сгради, църкви и места за богослужение.
b. Стратегията за вълната на саниране
През октомври 2020 г. Комисията публикува стратегията „Вълна на саниране“ за насърчаване на санирането, която има за цел поне да удвои темповете на саниране през следващите 10 години и да гарантира, че санирането ще доведе до по-голяма енергийна и ресурсна ефективност.
2. Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия
Комбинираното производство представлява едновременно производство на електроенергия и полезна топлинна енергия. В съответствие с Директивата за енергийната ефективност Комисията може да изиска от държавите от ЕС да извършат цялостна оценка на потенциала за ефективно отопление и охлаждане, включително оценка на потенциала за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
3. Енергийна ефективност на продуктите
ЕС въведе няколко мерки относно енергийната ефективност на продуктите, включително изисквания за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (Директива 2009/125/ЕО)) и рамка за енергийно етикетиране (Регламент (ЕС) 2017/1369).
Новата рамка за етикетиране на енергийната ефективност на продуктите премахва оценките A+, A++ и A+++ и се връща към по-опростена скала A—G.
Роля на Европейския парламент
Парламентът нееднократно е призовавал за амбициозни цели за енергийна ефективност и за по-строги разпоредби.
На 17 януари 2018 г. Парламентът прие изменения на първо четене с призив за цел от минимум 35 % за повишаване на енергийната ефективност в ЕС до 2030 г., която е по-висока от предложената от Комисията цел за 30 %.
На 15 януари 2020 г. Парламентът прие резолюция относно Европейския зелен пакт, в която призовава Директивата за енергийната ефективност и Директивата относно енергийната ефективност на сградите да бъдат преразгледани в съответствие с нарасналите амбиции на ЕС в областта на климата. На 17 септември 2020 г. той прие резолюция в подкрепа на максималното използване на потенциала за енергийна ефективност на сградния фонд на ЕС, като призова Комисията да разработи съгласувани мерки за стимулиране на по-бързо и по-задълбочено саниране на сградите.
На 14 септември 2022 г. Парламентът прие изменение, с което се повишава целта на ЕС за енергийна ефективност, предложена от Комисията като част от нейния план RepowerEU, до най-малко 14,5 % от крайното потребление на енергия до 2030 г. в сравнение с прогнозите от 2020 г. Това е равностойно на пределни стойности за крайното и за първичното потребление на енергия съответно от 740 Mtoe и 960 Mtoe.
На 14 март 2023 г. Европейският парламент определи своята позиция на първо четене относно необходимостта жилищните сгради да постигнат определени минимални стандарти за енергийните характеристики на равнище ЕС (клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г.) и относно мерките за подкрепа за борба срещу енергийната бедност. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да достигнат същите класове в срок съответно до 2027 г. и 2030 г. Ограничен набор от изключения ще се прилага за специални сгради (паметници, технически сгради, временно използване на сгради или църкви, места за богослужение и др.) и за обществени социални жилища, при които санирането ще доведе до увеличаване на наемите, което не може да бъде компенсирано чрез икономии в сметките за енергия. На уязвимите домакинства следва да се предоставят целеви безвъзмездни средства и субсидии.
За повече информация по тази тема, моля, посетете уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Matteo Ciucci