Контрол на рибарството
В настоящия информационен фиш се разяснява как ЕС гарантира спазването на правилата на своята обща политика в областта на рибарството (ОПОР) чрез своята система за контрол на рибарството. Тази система трябва да функционира добре, за да бъдат ефективни правилата на ОПОР. За контрола на рибарството и свързаните с него дейности отговарят държавите членки, а Комисията проверява как държавите членки изпълняват задълженията си.
Правно основание
- Договор за функционирането на Европейския съюз, членове 3—4, 38—44, 218;
- Регламент относно общата политика в областта на рибарството (Регламент (ЕС) № 1380/2013 от 11 декември 2013 г., „Основният регламент“);
- Регламент за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството Регламент (ЕО) №1224/2009 от 20 ноември 2009 г. (Регламент за контрол);
- Регламент за изменение на системата за контрол на рибарството (Регламент (ЕС) 2023/2842 от 22 ноември 2023 г.);
- Регламент относно устойчивото управление на външните риболовни флотове (Регламент (ЕС) 2017/2403 от 12 декември 2017 г. — „Регламент относно УУВРФ“);
- Регламент за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (Регламент (ЕО) № 1005/2008 от 29 септември 2008 г. „Регламент относно ННН риболов“);
- Регламент относно Европейската агенция за контрол на рибарството (Регламент (ЕС) 2019/473 от 19 март 2019 г.).
- семинар относно електронните технологии за контрол на рибарството, състоящ се от три части: системи за предавани данни за местоположението, електронни системи за наблюдение и системи, адаптирани за дребномащабни плавателни съдове;
- Преглед на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, в който се прави преглед на системата на ЕС за картони, установена с Регламента относно ННН риболов.
Цели
Общата цел на системата на ЕС за контрол на рибарството е да гарантира спазване на правилата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Въпреки че е създадена в подкрепа на ОПОР, която е една от малкото области на изключителна компетентност на Съюза, системата за контрол е замислена като национална компетентност. Поради това държавите членки отговарят за контрола на своя риболов и свързаните с него дейности, като гарантират, че операторите спазват националното право на всеки етап от процеса. Те трябва да приемат подходящи мерки за осигуряване на контрол, инспекция и изпълнение на дейностите, извършвани в обхвата на ОПОР, включително като установяват ефективни, пропорционални и възпиращи наказания. Ролята на Комисията е да наблюдава и оценява начина, по който държавите членки прилагат правилата за контрол.
Контекст
Системата на ЕС за контрол на рибарството е създадена в контекста на установяването на ОПОР, като първият регламент е приет през 1982 година. Изменян неколкократно, той е изцяло преработен с приемането на Регламента за контрол, който влиза в сила на 1 януари 2010 г. и се превръща в основата на системата на ЕС за контрол. След преразглеждането на правилата за контрол върху рибарството, започнало през май 2018 г. и завършило в края на 2023 г., сега е в сила Регламент (ЕС) 2023/2842 за изменение на Регламента за контрол.
Системата за контрол включва също Регламента относно УУВРФ, в който се определя рамка за издаване на разрешения на кораби на ЕС, извършващи риболов във води извън националната юрисдикция на държавите членки, както и на кораби на държави извън ЕС, извършващи риболов във водите на ЕС. Освен това ЕС разработи инструмент за действие срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов в световен мащаб — Регламент (ЕО) № 1005/2008 („Регламентът за ННН риболов“), чиято цел е да се предотврати вносът на продукти от ННН риболов в ЕС. Заедно регламентите относно контрола, ННН риболов и УУВРФ образуват цялостен пакет за контрол, обхващащ отговорностите на държавите членки във всяка от техните роли като държави на знамето, крайбрежни държави, държави на пристанището и държави на пазара.
През 2005 г. ЕС създаде Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) със седалище във Виго, Испания, за да подобри координацията на контролните дейности на държавите членки. Регламент (ЕС) 2019/473 кодифицира разпоредбите за функционирането на EFCA.
Постижения
A. Регламентът за контрол
Регламентът за контрол се прилага за всички дейности, свързани с ОПОР, извършвани във водите на ЕС или на територията на държавите членки, или от риболовни кораби на ЕС и граждани на ЕС, независимо от това къде извършват дейност. Той определя условията за достъп до водите и ресурсите, както и правилата за контрол на всички мерки за управление на рибарството, включително използването на възможностите за риболов, капацитета на риболовния флот и предлагането на пазара на рибни продукти. Той обхваща също наблюдението на риболовните дейности и инспекциите, както и санкциите, които следва да се прилагат в случай на нарушения. Някои от основните правила за контрол, преразгледани наскоро, са описани подробно по-долу.
1. Достъп до ресурси и проследяване
Всички риболовни кораби на ЕС трябва да притежават валидна лицензия за риболов. За дейности, които са предмет на специални условия, корабите трябва да притежават и специално разрешение за риболов. Всички риболовни кораби трябва да бъдат оборудвани с устройство, позволяващо автоматичното им локализиране и идентифициране чрез спътникова система за наблюдение на корабите (VMS) или наземна мрежа. Същевременно някои кораби за дребномащабен крайбрежен риболов с дължина под 9 метра са временно освободени от изискването за VMS до 31 декември 2029 година. Риболовните кораби на ЕС с дължина над 15 метра трябва да използват също система за автоматично опознаване — инструмент, разработен главно за морската безопасност. Държавите членки трябва да гарантират контрола на задължението за разтоварване чрез електронни системи за дистанционно наблюдение, включително бордови камери, за плавателни съдове с дължина над 18 метра, при които съществува висок риск от неспазване на изискванията.
2. Използване на възможностите за риболов
Използването на възможностите за риболов се контролира въз основа на поредица от изисквания за регистриране и деклариране на дейностите и улова. Капитаните на всички риболовни кораби трябва да водят електронен риболовен дневник, в който се записва информация, като например улова на всеки вид (за кораби с дължина под 12 метра се прилага опростен риболовен дневник). Те трябва да попълнят декларация за разтоварване, а ако уловът се премества от един кораб на друг — декларация за трансбордиране, и двете — по електронен път.
3. Капацитет на риболовния флот
Държавите членки трябва да гарантират, че флотовете им не надвишават максималното равнище, определено за всяка държава членка. По този начин те отговарят за наблюдението на капацитета на своите кораби и за проверката дали те съответстват на официално обявения тонаж и мощност на двигателя. Някои големи кораби, при които има висок риск от неспазване на изискванията, трябва да бъдат оборудвани с устройства, които непрекъснато следят мощността на двигателя.
4. Любителски риболов
Крайбрежните държави членки трябва да разполагат с електронна система за регистриране и отчитане на морския улов от любителски риболов. Предлагането на пазара или продажбата на такъв улов са забранени.
5. Предлагане на пазара
Държавите членки отговарят за контрола на предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури на своите територии на всички етапи — от първите продажби до транспорта и търговията на дребно. Те трябва да осигурят всички възможности за проследяване по цифров път на пресните и замразените продукти въз основа на подходящо етикетиране по цялата производствена верига. След 2029 г. цифрово проследяване ще се прилага и за преработените продукти.
6. Наблюдение
Държавите членки трябва да гарантират надзор на риболовните дейности в своите води чрез пряко наблюдение от инспекционни кораби или самолети и дистанционно откриване чрез анализ на данните от VMS. Те трябва да разполагат с инспектори, които да извършват инспекции в морето, в пристанищата, по време на транспортирането, в помещенията за преработка и по време на търговията с рибни продукти. Инспекторите трябва да проверят, по-специално, законността на улова, риболовните уреди и двигателите на корабите, както и точността на всички изисквани документи и декларации.
7. Санкции
След установяване на нарушения държавите членки трябва да гарантират прилагането на подходящи санкции. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да се състоят от административни действия и/или наказателни производства. Някои дейности се дефинират като тежки нарушения във всички държави членки. Те прилагат точкова система, при която на притежателя/капитана на риболовен кораб, извършил тежко нарушение, се присъждат наказателни точки, което може да доведе до временно спиране на действието на лицензията за риболов и в крайна сметка до отнемането ѝ.
B. Регламент относно УУВРФ
Корабите на ЕС, извършващи риболов във води извън юрисдикцията на държавите членки, както и корабите на държави извън ЕС, извършващи риболов във води на ЕС, подлежат на специална процедура за издаване на разрешение. Системата за издаване и управление на разрешения за риболов, определена по-рано с Регламент (ЕО) № 1006/2008 („Регламента относно разрешенията за риболовни дейности“), е преразгледана с Регламента относно УУВРФ.
С Регламента относно УУВРФ бе подобрено наблюдението и прозрачността на външния риболовен флот на ЕС въз основа на принципа, че всеки кораб, извършващ риболов извън водите на ЕС, трябва да има разрешение и да бъде наблюдаван от своята държава членка на знамето, независимо от зоната и рамката, в която извършва дейността си. Чрез него бе разширен обхватът на системата за издаване на разрешения, така че да се включат практики като частни споразумения между дружества от ЕС и държави извън ЕС, чартиране на риболовни кораби на ЕС и връщане на кораби в регистъра на риболовния флот на ЕС, след като са извършвали дейност под знамето на държава извън ЕС (смяна на флага). Държавите членки трябва да издават разрешения на риболовни кораби, като използват общи критерии за допустимост, допълнени от специфични условия в зависимост от естеството на разрешението. С Регламента относно УУВРФ част от електронния регистър на разрешенията за риболов стана публично достъпен, като се посочва кой за какво и къде извършва риболов.
C. Регламент за ННН риболов
Незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов се признава широко като значителен екологичен, икономически и социален проблем. В отговор на този глобален проблем ЕС прие Регламента за ННН риболов, който продължава да бъде ключов законодателен акт в областта на рибарството в световен мащаб. Регламентът за ННН риболов влезе в сила през януари 2010 г., допълнен с Регламент (ЕО) № 1010/2009 на Комисията, в който подробно се описва неговото прилагане. Той се прилага за всички кораби, използващи рибни ресурси, предназначени за пазара на ЕС, и за всички граждани на ЕС, участващи в риболовни дейности. Същевременно той няма за цел да замени основната отговорност на държавите на знамето за дисциплиниране на техните кораби или на крайбрежните държави за наблюдение на техните води. Той се намесва само в случай че тези два механизма не функционират и тежките нарушения остават ненаказани от държавата на знамето или от крайбрежната държава.
Основната цел на Регламента за ННН риболов е да предотврати, възпре и премахне вноса на продукти от ННН риболов в ЕС. Съответно основните му компоненти са мерки, свързани с пазара: схема за удостоверяване на улова, предназначена да позволи на пазара на ЕС да влиза само законно уловена риба, и процедура за идентифициране (карти) на държави извън ЕС, които не желаят да сътрудничат, като това може да доведе до ограничителни мерки за търговията. Тези основни компоненти са придружени от редица мерки от страна на пристанищните държави и разпоредби за редовно публикуване на списък на корабите, извършващи ННН риболов, както и от процедура за налагане на санкции на оператори от ЕС, които извършват или подпомагат дейности по ННН риболов навсякъде по света и под който и да е флаг.
D. Европейска агенция за контрол на рибарството
Създадена през 2005 г. и действаща от 2007 г., Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) подобри правоприлагането и координацията чрез обединяване на средствата на ЕС и националните средства за контрол, инспекция и мониторинг на риболовните дейности, използвайки като основен инструмент съвместни планове за разполагане. С Регламента за контрол бяха предоставени нови правомощия на EFCA с цел повишаване на нейната ефективност. Дейностите на EFCA се финансират от три източника: от бюджета на ЕС, от плащания за услуги, предоставяни на държавите членки, и от приходи от публикации, обучения и други услуги, предоставяни от Агенцията.
Мисията на EFCA е определена в Регламент (ЕС) 2019/473. Тя включва сътрудничество с Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Европейската агенция за морска безопасност, всяка — в рамките на своя мандат, с цел повишаване на ефективността на функциите на бреговата охрана като морска безопасност, сигурност, издирвателни и спасителни операции, граничен контрол, контрол на рибарството, общо правоприлагане и опазване на околната среда. Европейска агенция за морска безопасност предоставя интегрирани морски услуги, основани на системите за корабно докладване и на други средства за наблюдение, на Европейската агенция за гранична и брегова охрана и на EFCA. Тези информационни услуги включват откриване, идентифициране и проследяване на кораби, както и наблюдение на местата на тръгване и откриване на аномалии, което улеснява разкриването на ННН риболов.
Ролята на Европейския парламент
След приемането на Договора от Лисабон Парламентът е съзаконодател по обикновената законодателна процедура, като играе централна роля в преразглеждането на системата за контрол на рибарството. Освен това той разглежда годишния доклад на EFCA и одобрява нейния бюджет.
Парламентът следи мерките за контрол, тъй като ефективното и недискриминационно прилагане на правилата е един от основните стълбове на ОПОР. Той редовно заема позиция по различни аспекти на системата за контрол. Вж. например неговата резолюция от 18 януари 2024 г. относно въздействието на незаконния риболов върху продоволствената сигурност.
Неотдавнашни проучвания за комисията по рибно стопанство във връзка с развитията в областта на контрола включват:
Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по сближаването, селското стопанство и социалните политики на Европейския парламент. Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по рибно стопанство.
Irina Popescu