Образование
В настоящия информационен фиш се обяснява подкрепящата роля на ЕС в областта на образованието, като се представят основните политически рамки и водещите програми, които дават възможност за европейско сътрудничество в тази област. Основните цели на образователната политика на ЕС включват насърчаване на мобилността на студентите и преподавателите, поощряване на взаимното признаване на дипломите и периодите на обучение в чужбина и насърчаване на сътрудничеството между висшите учебни заведения.
Правно основание
Образованието е официално признато за област от компетентността на ЕС в Договора от Маастрихт от 1992 г. В следните членове от Договора за функционирането на Европейския съюз се описват неговите области на компетентност:
- Член 6 гласи, че „Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки. Областите на тези действия, в тяхното европейско измерение, са: [...] образованието, професионалното обучение, младежта и спорта“;
- член 9 може да се опише като хоризонтална „социална клауза“ и гласи, че: „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“;
- член 165, параграф 1 предвижда, че: „Съюзът допринася за развитието на качествено обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи и тяхното културно и езиково разнообразие“;
-
в член 165, параграф 2 се посочва, че: „Действията на Съюза целят:
- да се развива европейското измерение в образованието […];
- да се насърчава мобилността на студенти и преподаватели, наред с другото, чрез стимулиране на академичното признаване на дипломи и срокове на обучение;
- да се насърчава сътрудничеството между образователните институции; да се развива обменът на информация и опит по проблеми, които са общи за образователните системи на държавите членки;
- да се насърчава развитието на дистанционното образование […]“.
- Член 166 предоставя на ЕС възможността да провежда политика на професионално обучение, която да подкрепя и допълва действията на държавите членки. В този член се възлага на ЕС да улеснява достъпа до професионално обучение и да насърчава мобилността на обучаващите и обучаваните, и в частност — на младите хора.
- делът на 15-годишните ученици със слаби резултати по четене, математика и природни науки следва да бъде под 15 % до 2030 г. (данните за 2022 г. са 26,25 % за четене, 29,5 % за математика и 24,2 % за природни науки);
- делът на учениците в осми клас с ниска компютърна и информационна грамотност следва да бъде под 15 % до 2030 г. (43 % през 2023 г.);
- най-малко 96 % от децата на възраст между три години и възрастта за започване на задължително основно образование следва да участват в системите за образование и грижи в ранна детска възраст до 2030 г. (процент на участие през 2023 г.: 94,6 %);
- делът на лицата, преждевременно напускащи системата на образование и обучение, следва да бъде под 9 % до 2030 г. (9,3 % през 2024 година);
- делът на хората на възраст 25—34 години, които са завършили висше образование, следва да бъде поне 45 % до 2030 г. (44,1 % през 2024 година);
- делът на наскоро завършилите професионално образование и обучение, които се възползват от възможността за учене в процеса на работа по време на професионалното си образование и обучение, следва да бъде най-малко 60 % до 2025 г. (65,6 % през 2023 година);
- делът на възрастните между 25 и 64 години, които са участвали в обучение през предходните 12 месеца, следва да бъде поне 47 % до 2025 г. (46,6 % през 2022 година).
- привеждане на придобитите по време на следването умения в съответствие с търсенето на пазара на труда;
- по-достъпно и по-приобщаващо висше образование, което да достига до повече слоеве на обществото;
- повишаване на капацитета за иновации на системите за висше образование;
- повишаване на ефективността и ефикасността на системите за висше образование.
- да подпомогне образователното, професионалното и личностното развитие чрез учене през целия живот;
- да допринесе по този начин за устойчив растеж, качествени работни места, иновации в областта на социалното сближаване, по-силно чувство за идентичност на ЕС и активно гражданско участие;
- да създаде европейско пространство за образование и да насърчава европейското стратегическо сътрудничество в областта на образованието и обучението, включително в свързаните с тях секторни програми;
- да постигне напредък в сътрудничеството в областта на политиката за младежта в рамките на стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019—2027 година;
- да развие европейско измерение в спорта.
- Ключово действие 1: образователна мобилност за граждани;
- Ключово действие 2: сътрудничество между институции и обмен на добри практики;
- Ключово действие 3: подкрепа за реформиране на политиката.
- разработват модулни учебни програми и микроквалификации, съобразени с нуждите на пазара на труда;
- укрепват сътрудничеството между професионалното образование и обучението, висшето образование и промишлеността;
- включват екологичните и цифровите умения в програмите за обучение;
- въвеждат иновативни методи на преподаване — от инструменти с ИИ до учене, основано на предизвикателства.
- Академии за учители, които създават европейски партньорства и насърчават сътрудничеството между институциите за подготовка на преподаватели и доставчиците на обучение, с цел да се подпомогнат учителите в началото на тяхната кариера и да се подкрепи професионалното им развитие;
- eTwinning е онлайн общност от училища, която предлага на преподавателите и учениците в цяла Европа безопасна и безплатна платформа за сътрудничество по проекти, обсъждане в групи и развиване на умения.
Член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Всеки има право на образование“.
Цели
A. Европейско пространство за образование
В своето съобщение относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г., прието на 30 септември 2020 г., Комисията изложи подход за подобряване на нивото на образование и обучение на европейските граждани и за укрепване на чувството им за принадлежност към Европейския съюз. Европейското пространство за образование следва да се развива в шест измерения: качество на образованието и обучението; приобщаване; екологичен и цифров преход; преподаватели и обучители; висше образование; и геополитическото измерение. През февруари 2021 г. Съветът прие резолюция относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.), като определи списък от цели, които трябва да бъдат постигнати през следващите години:
През юли 2025 г. Комисията публикува междинна оценка на стратегическата рамка на европейското пространство за образование за периода 2021—2030 г. и отбеляза, че са постигнати първите положителни резултати благодарение на сътрудничеството между държавите членки по общи приоритети, включително напредък в мобилността във висшето образование, приобщаващото и цифровото образование и инициативата „Европейски университети“. Същевременно в оценката се посочват и предизвикателствата и се препоръчват подобрения като изясняване на стратегическите приоритети, укрепване на връзките между различните сектори на образованието, подобряване на надзора и засилване на взаимодействието с други европейски области, например научните изследвания.
B. Процесът от Болоня
В допълнение към инициативите на държавите членки, ЕС активно подкрепя приоритетите на процеса от Болоня. От създаването си през 1999 г. той цели изграждането на по-сравними, по-съвместими и по-съгласувани системи за висше образование в Европа и в съседните региони, което в крайна сметка доведе до създаването на европейско пространство за висше образование (ЕПВО) чрез Декларацията от Будапеща и Виена от март 2010 година. Към днешна дата в ЕПВО участват 49 държави.
C. Новата стратегия на Съюза за висшето образование
През 2017 г. Комисията публикува съобщение относно новата стратегия на Съюза за висшето образование. В него се поставя акцент върху четири приоритетни области:
Постижения
A. „Еразъм+“
„Еразъм+“ е програмата на ЕС, посветена на образованието, обучението, младежта и спорта за периода 2021—2027 година. Общите цели на програмата „Еразъм+“ са:
Програмата работи по тези цели чрез рамка от ключови действия:
В общата структура на „Еразъм+“ висшето образование играе централна роля, като му е отреден минимален дял от 34,6 % от общия бюджет. „Еразъм+“ подкрепя мобилността на студентите и университетските преподаватели, като същевременно финансира съвместните магистърски програми „Еразмус Мундус“.
През 2018 г. стартира инициативата „Европейски университети“ в подкрепа на създаването на мрежи от висши учебни заведения в държавите членки с цел да се развива дългосрочно структурно, стратегическо и устойчиво сътрудничество между висшите учебни заведения. Благодарение на тези алианси студентите могат да получат дипломите си, като съчетаят периоди на обучение в няколко европейски държави. Понастоящем има 73 алианса на европейски университети в 36 държави.
На 22 октомври 2021 г. Комисията прие нова рамка от мерки за приобщаване във връзка с програмите „Еразъм+“ и Европейски корпус за солидарност за периода 2021—2027 година. Новата рамка има за цел да улесни достъпа на хората с по-малко възможности до тези програми и да премахне пречките, които могат да възпрепятстват участието им. Тя подпомага доставчиците на професионално образование и обучение, желаещи да организират дейности за мобилност с учебна цел за учащи и преподаватели. Сътрудничеството е от основно значение за новата рамка и включва партньорства от малък мащаб, които разширяват достъпа до програмата.
През юли 2025 г. Комисията публикува междинната си оценка на програмата „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г. и окончателната оценка на програмата „Еразъм+“ за периода 2014—2020 година. До 2023 г. в програмата са участвали повече от 1,6 милиона души и над 77 000 организации. Хоризонталните ѝ приоритети — по-специално приобщаването и многообразието, цифровата трансформация и екологичният преход — доказват своята ефективност, като за почти една трета от пътуванията се използват по-екологосъобразни възможности, а много от участниците споделят, че са подобрили своите цифрови умения и осведоменост по въпросите на околната среда.
Успоредно с това в предложението за регламент за „Еразъм+“ за периода 2028—2034 г. се предвижда бюджет от около 40,8 милиарда евро.
B. Действия по „Мария Склодовска-Кюри“
Действията по „Мария Склодовска-Кюри“ подпомагат мобилността и обучението на изследователи. Те са част от рамковата програма на Съюза за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ (2021—2027 г.) и са структурирани около пет поддействия. В областта на висшето образование действията по „Мария Склодовска-Кюри“ се превърнаха в ключовата програма на Европейския съюз за докторантури. Програмата „Хоризонт Европа“ отпуска бюджет от около 6,6 милиарда евро за действията по „Мария Склодовска-Кюри“.
C. Сътрудничество в областта на висшето образование
През април 2022 г. Съветът одобри заключения относно Европейска стратегия за засилване на ролята на висшите учебни заведения за бъдещето на Европа и препоръка относно изграждане на мостове за ефективно европейско сътрудничество в областта на висшето образование. Те имаха за цел да помогнат на европейските висши учебни заведения да оформят своя принос към устойчиви и издръжливи икономики и да засилят и разширят транснационалното сътрудничество.
През март 2024 г. Комисията прие пакет от предложения за сектора на висшето образование в Европа с план за по-задълбочено и по-широко транснационално сътрудничество между висшите учебни заведения. Този пакет беше последван първо от препоръка на Съвета от 25 ноември 2024 г. относно привлекателни и устойчиви кариери във висшето образование, в която се очертават начини за подобряване на условията за академичния персонал и за укрепване на висшето образование и ролята му в обществото. След това на 12 май 2025 г. Съветът публикува препоръка и допълнителна резолюция. В препоръката се определят общи европейски критерии и правила за осигуряване на качеството за съвместните програми, а в резолюцията се формулира поетапен подход за въвеждането, мониторинга и оценката на знак за качество, който да послужи като основа за бъдещо политическо решение относно създаването на европейска диплома за висше образование.
D. Съюз на уменията
На 18 април 2018 г. Парламентът и Съветът приеха Решение (ЕС) 2018/646 относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“).
През март 2025 г. Комисията стартира стратегическата рамка Съюз на уменията, чиято цел е да предостави на хората в ЕС необходимите умения за екологична, цифрова и конкурентоспособна икономика. Инициативата поставя акцент върху основните умения (четене, математика, природни науки и цифрови умения), образованието в областта на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), повишаването на квалификацията и преквалификацията през целия живот (включително микроквалификациите), преносимостта на уменията и квалификациите между държавите членки, привличането и задържането на таланти. Тя работи за създаването на европейска диплома за висше образование/знак за европейска диплома и нова диплома/знак за професионално образование и обучение. С нея се създават нови инструменти за управление (Европейска обсерватория за определяне на необходимите умения и Европейски съвет на високо равнище по въпросите на уменията) и се поставят различни цели, например намаляване на дела на учениците с незадоволителни резултати по четене, математика, природни науки и цифрови умения до под 15 % до 2030 година.
От 2019 г. насам по програма „Еразъм +“ са финансирани 69 проекта за центрове за високи постижения в областта на професионалното образование, които:
E. Други постижения
През 2020 г. Комисията учреди Европейската награда за иновативно преподаване, която има за цел да отличи работата на учителите (и техните училища) с изключителен принос към професията. По случай петата ѝ годишнина бяха въведени две нови категории: Европейският езиков знак и образованието за възрастни. Тази ориентирана към преподавателите инициатива се допълва от други в рамките на „Еразъм+“:
Ролята на Европейския парламент
Парламентът оказва все по-голямо влияние върху изготвянето на европейските политики в областта на образованието.
A. „Еразъм+“
През май 2021 г. Парламентът и Съветът приеха регламент за създаване на програмата „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г. (Регламент (ЕС) 2021/817). С бюджет от 26,6 милиарда евро (в сравнение с 14,7 милиарда евро през предходния период) настоящата програма има за цел да осигури равни възможности чрез подобряване на достъпа за групите в неравностойно положение.
В резолюцията на Парламента относно прилагането на мерки за приобщаване в рамките на „Еразъм+“ за периода 2014—2020 г., приета на 23 юни 2022 г., се стига до заключението, че макар приобщаването да е придобило значение и да се разглежда по-всеобхватно и по-целенасочено, отколкото в предходните програми, продължават да съществуват значителни предизвикателства и недостатъци. Това потвърди необходимостта да се обърне повече внимание на мерките за приобщаване в програмата „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г., чието правно основание ясно определи „приобщаването“ като една от ключовите цели на програмата.
През януари 2024 г. Парламентът прие резолюция относно изпълнението на настоящата програма „Еразъм+“ (за периода 2021—2027 г.) като част от междинната ѝ оценка. Парламентът подчерта, че „Еразъм+“ продължава да бъде много успешна програма и призова за допълнително финансиране и мерки за опростяване, за да се подобри достъпът на учащите с по-малко възможности, и насърчи Комисията да укрепи екологичните и цифровите компоненти на програмата в съответствие с плана за действие в областта на цифровото образование за периода 2021—2027 година.
B. Други конкретни области
Парламентът проявява силен интерес към конкретни области на образованието и подкрепя тяхното развитие, както е видно от следните примери.
В резолюцията си от 25 март 2021 г. относно определянето на политика в областта на цифровото образование Парламентът изложи позицията си по съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. — Приспособяване на образованието и обучението към цифровата ера“. През март 2023 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания публикува информационен документ относно напредъка по плана за действие в областта на цифровото образование, като направи преглед на неговото изпълнение. В него се подчертава, че е необходимо да се преодолеят пропуските в цифровите умения, инфраструктурата и приобщаването, за да може планът да има ефективно и справедливо въздействие в целия ЕС.
Парламентът ръководи образователните програми „Училища — посланици на Европейския парламент“ и „Евроскола“, за да повишава осведомеността за европейската демокрация и ценности. На 6 април 2022 г. той прие резолюция относно прилагането на мерки за гражданско образование. В нея се изразява загриженост относно дисбалансите между държавите членки и вътре в тях по отношение на средните нива на гражданското образование и се отправят различни препоръки за справяне с този проблем.
В резолюцията си от 11 ноември 2021 г. относно европейското пространство за образование Парламентът подчерта необходимостта от холистичен подход и съвместни усилия и изтъкна значението на укрепването на европейското пространство за образование от гледна точка на образованието, за да се осигурят повече и по-добри възможности за европейските граждани да учат, да се обучават и да работят в чужбина. На 19 май 2022 г. Парламентът прие резолюция относно създаване на европейско пространство за образование до 2025 г., приветствайки предложенията на Комисията за разработване на европейски подход към микроквалификациите, индивидуалните сметки за обучение и ученето за екологична устойчивост, които са сред целите за постигане на европейско пространство за образование до 2025 година.
Освен това на 11 септември 2025 г. Парламентът прие резолюция, в която излага своята визия за алиансите на европейски университети и дава насоки за тяхното бъдещо развитие, управление и роля за насърчаване на високите академични постижения, мобилността и европейската идентичност.
C. Предложения за преразглеждане на Договорите
На 22 ноември 2023 г. Парламентът прие резолюция относно предложенията си за преразглеждане на Договорите. В областта на образованието той призовава ЕС да разработи общи цели и стандарти за образование, които да насърчават демократичните ценности и принципите на правовата държава, както и цифровата и икономическата грамотност. Освен това Парламентът призовава ЕС да насърчава сътрудничество и съгласуваност между образователните системи, като същевременно опазва културните традиции и регионалното многообразие. Той призовава също ЕС да разработи общи стандарти за професионално обучение с цел увеличаване на мобилността на работниците. Предлага ЕС да се стреми да защитава и насърчава достъпа до безплатно и всеобщо образование, институционална и индивидуална академична свобода и правата на човека.
Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел за гражданите, равенството и културата на Европейския парламент. Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по култура и образование.
Léanne Emma Clara COSTES / Anastasia MITRONATSIOU