Настоящият информационен фиш разяснява отношенията между Европейския съюз (ЕС) и Русия, които са силно обтегнати след незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г., нейното нашествие и окупирането на части от украинския регион Донбас, политиките на дестабилизация в по-широкия регион, операциите по дезинформация и намеса и нарушенията на правата на човека. Пълномащабното незаконно нашествие на Русия в Украйна през 2022 г. доведе до спиране на цялото оставащо политическо, културно и научно сътрудничество и до безпрецедентни санкции от страна на ЕС и международни санкции.

Правно основание

  • Договор за Европейския съюз: Дял V „Външни дейности“;
  • Договор за функционирането на Европейския съюз: членове 206—207 се отнасят до търговията, а членове 216—219 — до международните споразумения;
  • Споразумение за партньорство и сътрудничество (двустранни отношения).
  • Отношенията между ЕС и Русия

    До протестите на движението от площад „Майдан“ в Украйна през ноември 2013 г. ЕС и Русия се придържаха към стратегическо партньорство, основано на политически диалог, икономическа интеграция и сътрудничество в глобалните въпроси. Започналите през 2008 г. преговори целяха сключването на ново споразумение, обхващащо търговията, финансите, енергетиката, действията по климата, научните изследвания, културата и сигурността, а „Партньорство за модернизация“ от 2010 г. предвиждаше насърчаването на реформи, иновации и по-близки икономически връзки. Освен това ЕС подкрепи присъединяването на Русия към Световната търговска организация (СТО), което приключи през 2012 година.

    Това възходящо развитие рязко приключи през 2014 г., когато Русия предприе първоначалното си нашествие в Украйна, като незаконно анексира Крим и окупира части от източния украински регион Донбас. Тези актове на агресия подкопаха основите на партньорството и доведоха до цялостна преоценка на политиката на ЕС спрямо Русия.

    В отговор ЕС въведе първите си ограничителни мерки срещу Русия, включващи замразяване на активи и налагане на забрани за пътуване на руски длъжностни лица и марионетни сили, замесени в подкопаването на суверенитета на Украйна. Срещите на върха ЕС—Русия бяха преустановени, преговорите за ново споразумение за сътрудничество бяха замразени, а участието на Русия в Г-8 беше преустановено. По-късно последваха и по-широки секторни санкции, насочени срещу търговията, енергетиката и отбраната.

    През 2016 г., в глобалната си стратегия за сигурност ЕС, определи Русия като „ключово стратегическо предизвикателство“ и насърчи Съвета да приеме пет ръководни принципа: 1) изпълнение на споразуменията от Минск за прекратяване на огъня относно конфликта в Източна Украйна като ключово условие за всяка съществена промяна в позицията на ЕС спрямо Русия; 2) укрепване на отношенията с източните партньори на ЕС и с други съседни държави, включително в Централна Азия; 3) повишаване на устойчивостта на ЕС (напр. в областта на енергийната сигурност, хибридните заплахи или стратегическата комуникация); 4) избирателно сътрудничество с Русия по някои въпроси от интерес за ЕС; 5) необходимост от установяване на контакти между хората и подкрепа за гражданското общество в Русия.

    Пълномащабното нашествие на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. отбеляза повратна точка в отношенията между ЕС и Русия и доведе до коренно преразглеждане на политиката на сигурност на Европа. ЕС осъди по най-категоричен начин незаконната, непредизвикана и неоправдана агресивна война на Русия срещу Украйна, умишлените ѝ нападения срещу цивилни лица и гражданска инфраструктура, както и опитите ѝ да анексира украинска територия чрез фиктивни референдуми в окупираните райони. ЕС продължава да изисква незабавното и безусловно изтегляне на всички руски сили от цялата територия на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници, като подчертава, че Русия носи пълна отговорност за грубото нарушение на Устава на ООН и на основните принципи на международното право. ЕС осъди използването от страна на Русия на храната като оръжие във войната срещу Украйна и предизвиканата от Русия световна криза в областта на продоволствената сигурност.

    През март 2022 г. ЕС прие своя Стратегически компас за сигурност и отбрана, като посочи Русия като „дългосрочна и пряка заплаха за европейската сигурност“. Това отбеляза решително влошаване на отношенията между ЕС и Русия от 2016 г. насам. В Стратегическата концепция на НАТО, приета през юни 2022 г., се изразява съгласие, че „Руската федерация е най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическия регион“. Вследствие на това от 2022 г. подходът на ЕС към Русия се ръководи от следните принципи: 1) Русия трябва да бъде изолирана в международен план и да ѝ бъдат наложени санкции, за да няма възможност да води война; 2) международната общност трябва да гарантира, че ще бъде потърсена отговорност, като държи руската държава, отделните извършители и съучастниците им отговорни за нарушенията на международното право и военните престъпления, извършени в Украйна; 3) съседните на ЕС държави трябва да бъдат подкрепяни, включително чрез политиките на ЕС на разширяване, а партньорите по света — да бъдат подпомагани за справяне с последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна; 4) тясното сътрудничество с НАТО и партньорите по света следва да бъде подкрепяно с цел защита на основания на правила международен ред; 5) издръжливостта на ЕС трябва да бъде повишена, по-специално — в областта на енергийната сигурност и критичната инфраструктура, и трябва да се противодейства на киберзаплахите и хибридните заплахи, манипулирането на информация и намесата от страна на Русия; 6) гражданското общество, защитниците на правата на човека и независимите медии трябва да бъдат подкрепяни във и извън Русия, като същевременно се обръща внимание на заплахите за сигурността и обществения ред в ЕС.

    В отговор на руското нашествие държавите — членки на ЕС, приеха незабавно безпрецедентно строги санкции в тясно сътрудничество с партньорите, сред които бяха САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия и Япония. От 24 февруари 2022 г. насам ЕС значително разшири ограничителните секторни мерки чрез 20 последователни пакета от санкции срещу Русия (до май 2026 г.) и добави голям брой лица и образувания към списъка със санкции, с цел допълнително засилване на натиска върху Русия да прекрати войната. Ограничителните мерки имат за цел да отслабят икономическата база на Русия, като я лишат от основни технологии и пазари и значително намалят капацитета ѝ за водене на война.

    Бързата поредица от 20 пакета от санкции на ЕС срещу Русия, които вече са наричани „революция в сферата на санкциите“, доведе до безпрецедентен набор от мерки, насочени към ключови сектори на руската икономика и политическия елит на страната. С всеки пакет от санкции обхватът на режимите на санкции, приети от 2014 г. насам, постепенно се изменя и разширява, като към тях е добавен нов режим, забраняващ вноса в ЕС на стоки с произход от незаконно анексираните територии на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Предвижда се пакетите от санкции да бъдат сурови и да имат широкообхватно въздействие върху секторите на финансите, енергетиката, транспорта и въздушното пространство, технологиите, консултантските услуги, радиото и телевизията, както и върху сектора на металите, луксозните и други стоки. Забраните за износ засегнаха около 54 % от износа към Русия преди войната, а забраните за внос засегнаха 58 % от вноса преди войната. Освен това през март 2025 г. ЕС наложи мита върху селскостопанските продукти и торовете от Русия и Беларус. В класацията на основните търговски партньори на ЕС Русия е слязла от 5-о място през 2021 г. на 15-о място през 2024 година. В допълнение към икономическите санкции и санкциите срещу отделни лица бяха наложени последващи дипломатически санкции, включително преустановяване на визовите облекчения между ЕС и Русия. Заедно с други членове на СТО, ЕС се съгласи да откаже статут на най-облагодетелствана нация за руските продукти и услуги на пазарите на ЕС. В ход е подготовката за 21-вия пакет от санкции. Очаква се този предстоящ пакет да бъде допълнително насочен към „сенчестия флот“ на Русия, финансовите институции, предприятията от военно-промишления сектор и дружествата, участващи в търговията с крадено украинско зърно.

    Към края на май 2026 г. списъците със санкции вече обхващат над 2700 лица и образувания. Сред санкционираните лица са президентът на Руската федерация — Владимир Путин, министърът на външните работи на Русия — Сергей Лавров, 351 членове на Държавната дума, които са подкрепили признаването на временно окупираните територии на Донецка и Луганска област, високопоставени длъжностни лица и военнослужещи, дейци на попрището на дезинформацията, лица, отговорни за ракетни удари срещу цивилни граждани и критична гражданска инфраструктура, както и за противозаконно депортиране, принудително прехвърляне и незаконно осиновяване на украински деца, както и за тяхното милитаризиране и идеологическо индоктриниране. В списъка със санкции са включени няколко високопоставени членове на наемническата група „Вагнер“.

    След смъртта на руския опозиционен лидер и лауреат на наградата „Сахаров“ Алексей Навални в сибирски затвор през февруари 2024 г. и в отговор на нарастващите политически репресии в Русия, на 27 май 2024 г. Съветът установи нов режим на санкции срещу лица и образувания, отговорни за нарушения и злоупотреби с правата на човека, репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция и подкопаване на демокрацията и върховенството на закона в Русия. Този нов режим на санкции допълва глобалния режим на санкции от страна на ЕС за нарушения на правата на човека, като позволява на ЕС да взема решения за допълнителни специфични за Русия мерки в отговор на нарушенията на правата на човека и вътрешните репресии в страната. Считано към май 2026 г., общо 135 лица и 37 образувания са санкционирани, включително съдии, прокурори и служители на съдебната власт, които са изиграли ключова роля в лишаването от свобода и убийството на Алексей Навални.

    На 8 октомври 2024 г. Съветът прие нов режим на санкции в отговор на дестабилизиращите усилия на Русия в ЕС и в целия свят да подкопава демократичните процеси, да подбужда и подкрепя придружени с насилие демонстрации, да сплашва критикуващите режима, да манипулира информация и да извършва кибератаки и саботажи срещу критична инфраструктура.

    През май 2025 г. Съветът разшири обхвата на своите автономни ограничителни мерки, за да покрие материални активи като плавателни съдове, въздухоплавателни средства, недвижими имоти и компоненти на комуникационни мрежи, а също и сделки, в които участват доставчици на финансови услуги и на услуги за криптоактиви. Санкционният списък включва 69 лица и 19 образувания.

    Освен това ЕС засили правоприлагането с цел предотвратяване на заобикалянето на санкциите чрез държави извън ЕС. Мерките са насочени срещу стоки с двойна употреба, критични компоненти и авангардни технологии. Освен затварянето на въздушното пространство на ЕС за всички руски въздухоплавателни средства и на пристанищата на ЕС за всички руски плавателни съдове, специални разпоредби са насочени срещу нарастващия руски „сенчест флот“ от съдове, чрез които се заобикалят санкциите, в това число забрани за влизане в пристанища, ограничения в предоставянето на услуги и по-внимателно наблюдение на продажбата на плавателни съдове на трети държави. Общият брой на санкционираните съдове е над 600.

    За да укрепи правоприлагането, Съветът добави нарушението на санкциите на ЕС в списъка на престъпленията в ЕС на 9 юни 2023 година. Това даде възможност на държавите членки да хармонизират наказателноправните санкции и да подобрят сътрудничеството в разследването и наказателното преследване на нарушението на санкциите.

    През септември 2022 г. държавите — членки на ЕС, преустановиха изцяло действието на споразумението от 2007 г. за облекчаване на визовия режим между ЕС и Русия. Въпреки че бяха издадени насоки за прилагане на преустановяването на издаването на визи, с които се гарантира, че то няма да засегне нуждаещите се от закрила и хората, пътуващи с важни цели, като например журналисти, дисиденти и представители на гражданското общество, през ноември 2025 година. Комисията прие по-строги правила по отношение на визите поради нарастващите рискове за сигурността, породени от агресивната война на Русия срещу Украйна, включително използването на миграцията като оръжие, актове на саботаж и потенциални злоупотреби с визи.

    В отговор руското правителство определи всички държави — членки на ЕС, Обединеното кралство, САЩ и други страни със схеми за налагане на санкции срещу Русия като „неприятелски държави“. Сегашните ответни мерки ограничават широк кръг от търговски и финансови операции с граждани от тези нации.

    На 31 март 2022 г. руските власти разшириха значително своя „стоп списък“ и включиха в него „висшето ръководство на ЕС, редица членове на Европейската комисия и ръководители на военни органи на ЕС, както и преобладаващото мнозинство от членовете на Европейския парламент“, като им отказват право на достъп до руска територия. Този списък не се публикува официално, което изключва всякакви възможности за обжалване по съдебен ред, за разлика от забраната на ЕС за пътуване. Руският стоп списък включва и високопоставени служители от правителствата на някои държави — членки на ЕС, и членове на националните парламенти, както и представители на обществеността и медиите.

    Като се има предвид продължаващото нарушение на международното право и на принципите на Устава на ООН от страна на Русия, ЕС продължава да подкрепя международните усилия да се гарантира търсенето на отговорност за военни престъпления, други извършени тежки престъпления, включително престъплението агресия, както и за причинените огромни щети. Правните основания за този специален международен трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна, бяха определени през февруари 2025 година от Комисията, Съвета на Европа и Украйна. Трибуналът, който беше официално създаден на 25 юни 2025 г., ще разследва и ще преследва по наказателен ред руското престъпление агресия срещу Украйна, извършено от политическото и военното ръководство на Руската федерация и нейните съюзници, по-специално Беларус. През май 2026 г. Европейската комисия ратифицира от името на ЕС и Конвенцията за създаване на международна комисия за исковете за Украйна, която ще отговаря за разглеждането, оценката и произнасянето по искове за обезщетение за щети, загуби и вреди, причинени от Русия на Украйна и украинския народ. Тя ще отговаря и за определянето на размера на обезщетението, дължимо във всеки отделен случай. На 2 април 2024 г. беше официално открит Регистър на щетите, причинени от агресията на Руската федерация срещу Украйна, в който като първа стъпка от прилагането на механизма за компенсация ще се предявяват искове. От началото на пълномащабното нашествие са започнали над 140 000 разследвания за военни престъпления в Украйна. Евроюст получи нови правомощия за запазване, анализиране и съхраняване на доказателства, за да се улесни по-нататъшното разследване на военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството, извършени на украинска територия. През 2023 г. в Евроюст беше създаден Международният център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна (ICPA) с участието на членове на съвместния екип на ЕС за разследване.

    На 17 март 2023 г. Международния наказателен съд (МНС) издаде заповед за арест срещу президента Владимир Путин и г-жа Мария Лвова-Белова — комисар по правата на детето в кабинета на президента на Руската федерация, като потвърди, че са налице основателни причини да се счита, че те носят наказателна отговорност за незаконното депортиране и прехвърляне на украински деца от окупираните райони на Украйна в Руската федерация. На 5 март 2024 г. МНС издаде заповеди за арест срещу двама високопоставени руски военни командири.

    ЕС работи в тясно сътрудничество с партньорите от Г-7, за да се гарантира, че доходите от замразените руски държавни активи допринасят за усилията по възстановяването на Украйна и за военните ѝ разходи в съответствие с правото на ЕС и международното право. От общо 260 милиарда евро активи в целия свят на централната банка на Русия в рамките на ЕС са блокирани 210 милиарда евро. През май 2024 т. Съветът прие правна рамка, позволяваща доходите, получени от тези активи, да се използват в подкрепа на Украйна. През октомври 2024 г. държавите от Г-7 постигнаха споразумение относно използването на извънредните приходи, генерирани от активите, за обслужване и погасяване на заема от 50 милиарда щатски долара за ускоряване на извънредните приходи за Украйна (ERA), към който приносът на ЕС възлиза на 18,1 милиарда евро. Успоредно с това между държавите членки продължава сложният дебат относно законосъобразността и произтичащите рискове от използването на основния капитал. Вместо това през април 2026 г. ЕС прие заем за подкрепа на Украйна в размер на 90 милиарда евро за периода 2026—2027 г., който ще бъде финансиран чрез съвместни заеми на капиталовите пазари и подкрепен от бюджета на ЕС. Украйна е правно задължена да изплати главницата по заема само ако Русия ѝ изплати военни репарации.

    При управлението на Владимир Путин, особено след 2012 г., пространството за индивидуални и колективни действия постепенно, но систематично се свива чрез законодателни ограничения и целенасочено сплашване на критикуващите режима. През годините руските власти въведоха широкообхватни правни ограничения за „чуждестранните агенти“ и „нежеланите“ и „екстремистки“ организации, насочени срещу стотици неправителствени организации (НПО), а цензурата върху медиите, интернет и социалните медии се увеличи значително. Представители на гражданското общество, защитници на правата на човека, представители на академичните среди и независими журналисти са определяни като „чуждестранни агенти“, поради което те биват подлагани на тормоз и лишаване от свобода, едновременно със закриването на организации за защита на правата на човека, а свободата на изразяване, на мирни събрания и на сдружаване е ограничена. Разследващата журналистика и журналистиката, основана на данни, също са обект на атаки, докато контролираните от държавата медии непрестанно популяризират образа на „обсадената крепост“, нападната от „колективния Запад“. Значително е ограничена и академичната свобода.

    Освен това парламентарните избори през 2016 и 2021 г., както и регионалните и местните избори през септември 2022 г., се проведоха в рестриктивна политическа и медийна среда, което доведе до значителна победа за партията „Eдинна Русия“ на Путин. Наблюдателите на изборите (до 2016 г.) и независимите медии констатираха, че изборите продължават да не отговарят на международните стандарти и са белязани от измами, мобилизация на работното място, систематично изключване на опозицията и други нередности. През септември 2023 г. Руската федерация проведе регионални избори, включително в окупираните територии на Украйна, които бяха осъдени от ЕС и определени като незаконни и нелегитимни. Наблюдателите на изборите от организациите за защита на правата на гласоподавателите Russian Election Monitor и Голос заявиха, че те са още по-малко честни и свободни в сравнение с предишните избори. Избирателните права на руските граждани са се влошили до такава степен, че изборите могат да се считат за лишени от истински демократични принципи.

    След като получи четвъртия си президентски мандат през 2018 г., Владимир Путин оркестрира през 2020 г. конституционни изменения, позволяващи му да остане на власт след 2024 г. (теоретично до 2036 г.). През март 2024 г. Владимир Путин спечели петия си президентски мандат, получавайки 87,28 % с избирателна активност от 77,44 % от регистрираните гласоподаватели в избори, които бяха определени като недемократични. Тези президентски „избори“ се проведоха в среда с много ограничения и сред силна пропаганда. Европейският съюз направи изявление за руските президентски избори, като изтъкна отново, че не признава и никога няма да признае нито провеждането на тези т.нар. „избори“ на територията на Украйна, нито резултатите от тях. Жозеп Борел, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност по онова време, заяви, че изборите се основават на репресивни закони, белязани от липсата на заслужаваща името си конкуренция и независими медии, от произволни задържания и преследвания на политически опозиционни лидери, представители на гражданското общество и журналисти, както и от внезапната смърт на Алексей Навални, затворен в една от най-тежките наказателни колонии на Русия. Освен това с тези избори за втори пореден път (след парламентарните избори през 2021 г.), стана ясно, че Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) не може да наблюдава изборите в Руската федерация.

    След десетилетие на свиване на публичното пространство при управлението на Владимир Путин завръщането на Алексей Навални в Русия през януари 2021 г. постави началото на нова вълна от политически репресии, която се засили драстично след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през февруари 2022 година. Всяко несъгласие или отклонение от официалната версия на събитията се наказва, а критичните гласове в обществото са допълнително криминализирани. Според Индекса на демокрацията от EIU за 2024 г. Русия е „авторитарна“ и заема 150-о място от общо 167 държави. В Световния индекс за свобода на печата за 2026 г. Русия е класирана на 172-ро място от 180 държави, като почти всички независими медии са били забранени или подложени на военна цензура. Специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Руската федерация — Мариана Кацарова, многократно подчертава, че положението с правата на човека в Русия се е влошило значително след нахлуването в Украйна, със системно потискане на гражданските и политическите права.

    Според ОВД-Инфо от 24 февруари 2022 г. насам в Русия са задържани 20 000 протестиращи срещу войната и понастоящем има над 6500 политически затворници. ЕС осъжда системните репресии срещу неправителствени организации, организации на гражданското общество, защитници на правата на човека и независими журналисти както в Русия, така и извън нея, и продължава да подкрепя руските граждани, които се изказват или протестират срещу войната в Украйна. ЕС неведнъж е потвърждавал солидарността си с всички руски граждани, които са преследвани, лишавани от свобода или сплашвани за това, че продължават да се борят за правата на човека и да говорят истината за незаконните действия на режима.

    През периода 2024—2025 г. премахването на гражданските свободи продължи и се разшири с нови закони, които дават възможност за наказателно преследване на непълнолетни лица на 14-годишна възраст за „саботажни“ престъпления, за конфискация на имущество за антивоенни изказвания, за по-строги наказания за държавна измяна, за изфабрикувани наказателни дела с използване на изтезания, заплахи и провокации, за преследване на лично изразяване, предимно в интернет, за забрана спрямо всички „чуждестранни агенти“ да участват в каквато и да е образователна дейност, включително публикуване на книги и изнасяне на лекции. От 2026 г. насам цензурата в интернет достигна безпрецедентни равнища, като засиленият държавен контрол върху интернет инфраструктурата възпрепятства достъпа до глобални приложения за съобщения и платформи на социалните медии, постепенно криминализира използването на VPN, принуждава потребителите да използват контролирани от държавата приложения, както и налага широко разпространено прекъсване и спиране на мобилния интернет.

    Действащи споразумения

    Правно основание за отношенията между ЕС и Русия продължава да бъде Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС), подписано през юни 1994 г. Първоначално валидно за 10 години, то се подновява ежегодно с мълчаливо споразумение. Чрез СПС се установява рамка за политически диалог и сътрудничество, включително провеждането на редовни консултации в областта на правата на човека, както и организирането на срещи на ниво президенти два пъти в годината. Всички институционални диалози в рамките на СПС обаче са прекратени от 2014 г. насам.

    На срещата на върха в Санкт Петербург през 2003 г. ЕС и Русия постигнаха съгласие да засилят своето сътрудничество чрез създаването на четири общи пространства: 1) икономика; 2) свобода, сигурност и правосъдие; 3) външна сигурност; и 4) научни изследвания, образование и култура. Успоредно с това, през 2007 г. между ЕС, Русия, Норвегия и Исландия беше подновена политиката за Северното измерение и беше насърчено трансграничното сътрудничество в регионите на Балтийско и Баренцово море. През 2008 г. започнаха преговори за ново споразумение между ЕС и Русия, което да включва „правно обвързващи ангажименти“ в области като политическия диалог, правосъдието, свободата, сигурността, икономическото сътрудничество, научните изследвания, образованието, културата, търговията, инвестициите и енергетиката. През 2010 г. стартира „Партньорство за модернизация“. Преговорите по споразумение за визови облекчения бяха приключени през 2011 година. Нашествието на Русия в Крим обаче доведе до спиране на всички тези преговори и процеси. През 2014 г. Европейският съвет прекрати сътрудничеството с Русия (с изключение на трансграничното сътрудничество и контактите между хора), а също така прекрати и новото финансиране от ЕС след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през февруари 2022 година. Всяко оставащо сътрудничество беше преустановено.

    Ролята на Европейския парламент

    Европейският парламент подкрепи СПС през 1997 г. по „процедурата на одобрение“.

    Парламентът прие редица резолюции относно Украйна, в които осъжда незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. и нейната роля за дестабилизирането на Източна Украйна. В резолюциите си от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия и от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия Парламентът подкрепи санкциите на ЕС и подчерта нуждата от по-амбициозна финансова подкрепа от страна на ЕС за руското гражданско общество и от насърчаване на контактите между хората въпреки трудните отношения. В резолюцията от 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия беше изразена голяма загриженост за международното поведение на Русия, особено в държавите от Източното партньорство. Освен това в нея беше критикувано влошаването на положението с правата на човека и основните свободи в Русия и беше направено предложение Русия вече да не се разглежда като „стратегически партньор“ на ЕС. През септември 2021 г. Парламентът прие препоръка относно насоката на политическите отношения между ЕС и Русия, в която се изисква ЕС да „гарантира, че всяко по-нататъшно сътрудничество с Кремъл ще зависи от обещанието на Кремъл да сложи край на своята вътрешна агресия срещу собствения си народ, да спре системните репресии срещу опозицията и... политическите затворници, организациите на гражданското общество, да отмени или измени всички закони, които не са съвместими с международните стандарти, като например тези относно „чуждестранните агенти“... и да прекрати външната си агресия срещу съседните държави“. В препоръката се отправя призив към Съюза да не надхвърля някои ясно определени граници и да се въздържа от сътрудничество с Русия единствено с цел поддържане на диалога. Призовава се също за визия и стратегия за бъдещето на отношенията на ЕС със свободна, просперираща, мирна и демократична Русия.

    Преди 2014 г. Парламентът подкрепяше ново всеобхватно споразумение с Русия, което да се основава на общи ценности и интереси. В същото време обаче Парламентът многократно изрази сериозни опасения относно зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и състоянието на демокрацията в Русия, например относно законите срещу „пропагандата“ на ЛГБТИК+, декриминализирането на домашното насилие без утежняващи вината обстоятелства и репресиите над независими НПО или НПО, финансирани извън Русия, и др. Парламентът осъди категорично безпрецедентните равнища на нарушения на правата на човека, извършени срещу жителите на Крим, и по-специално — срещу кримските татари. През 2018 г. той поиска освобождаване на украинския режисьор Олег Сенцов, който се противопоставяше на незаконното анексиране на Крим, и му присъди наградата „Сахаров“. Сенцов беше освободен през 2019 г. в рамките на размяна на затворници между Русия и Украйна. Парламентът категорично осъди опита за убийство на Алексей Навални през 2020 година.

    От началото на агресивната война на Русия срещу Украйна Парламентът прие многобройни резолюции, осъждащи агресията на Русия и извършените впоследствие престъпления. В тези резолюции Парламентът изрази твърдата си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници.

    През периода след широкомащабното нашествие на Русия в Украйна Парламентът беше твърд поддръжник на силните и ефективни санкции на ЕС като ключов инструмент срещу Руската федерация, Беларус и други съюзници на Руската федерация. Той призова за конфискуване на замразените от ЕС руски активи и за използването им в помощ на възстановяването на Украйна и обезщетяване на жертвите на агресията на Русия. Що се отнася до сътрудничеството във връзка със санкциите по света, Парламентът призова партньорите си да се присъединят към тях и изрази загриженост, че няколко трети държави си сътрудничат с Русия, за да ѝ помагат да заобикаля санкциите.

    В своята резолюция от 23 ноември 2022 г. Парламентът обяви Русия за държава — спонсор на тероризма, и за държава, която използва терористични средства, като призова за обединяване на международната общност с цел подвеждане под отговорност за военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и престъплението агресия. В няколко резолюции Парламентът отправя призив да се търси отговорност от президента Путин, други руски лидери и техните беларуски съюзници за престъплението агресия, извършено от тях. В резолюцията си от 19 януари 2023 г. Парламентът подкрепи създаването на специален международен трибунал за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна, извършено от политическото и военното ръководство на Руската федерация и нейните съюзници, по-специално — Беларус. Освен това той подкрепя изцяло текущото разследване от страна на прокурора на МНС на положението в Украйна, както и на предполагаеми военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Парламентът приветства издадените от МНС заповеди за арест на Владимир Путин и на Мария Лвова-Белова, комисар по правата на детето в кабинета на президента на Руската федерация, във връзка с незаконното депортиране на украински деца на руска територия. През май 2025 г. Парламентът категорично осъди „геноцидната стратегия“, изпълнявана от Русия с подкрепата на Беларус, предназначена да заличи украинската идентичност чрез принудителното прехвърляне и депортиране на украински деца, тяхното незаконно осиновяване, убийство, насилствена русификация и милитаризация. През март 2026 г. Европейският парламент осъди принудителното набиране от страна на Русия на чужди граждани, особено от Африка, като сериозно нарушение на правата на човека и международното право.

    Парламентът осъди и системното фалшифициране на историята от страна на руския режим, който търси оправдание на незаконната си война срещу Украйна, неуспеха му да потърси отговорност за съветските престъпления, възхвалата му към сталинисткия тоталитаризъм, както и умишленото възпрепятстване на историческите изследвания, и отхвърля усилията за подкопаване на историята и идентичността на Украйна.

    В препоръката си от 8 юни 2022 г. относно външната политика и политиката на сигурност и отбрана на ЕС след руската агресивна война срещу Украйна Парламентът настоятелно призова тогавашния върховен представител/заместник-председател — Жозеп Борел, да следва цялостен подход към Руската федерация и да се откаже от всякакво избирателно взаимодействие с Москва предвид на жестокостите и военните престъпления, оркестрирани от руския политически елит и извършени от руските войски, техните марионетки и наемници в Украйна и на други места.

    В своята резолюция от 16 февруари 2023 г. Парламентът призна, че руската агресивна война промени из основи геополитическото положение в Европа, и поради това призова ЕС да вземе смели, нестандартни и всеобхватни решения в областта на политиката, сигурността и финансите и да продължи международната изолация на Руската федерация.

    Същевременно, както Парламентът посочи в своята резолюция от 6 октомври 2022 г. относно ескалацията на агресивната война на Русия срещу Украйна, той смята, че Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки трябва да започнат да обмислят как да взаимодействат с Русия в бъдеще и как да ѝ помогнат да направи успешен преход от авторитарен режим към демократична държава, отхвърляща ревизионистките и империалистичните политики.

    Още преди началото на агресивната война Парламентът осъждаше вътрешните репресии на руския режим и нарастващото влошаване на положението с правата на човека в страната. Когато Русия започна агресивната си война срещу Украйна, Парламентът отново осъди най-категорично, по-специално, строгите ограничения на свободата на мнение и  изразяване, на правото на мирни събрания и сдружаване, както и системните репресии срещу организациите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, независимите медии, адвокатите и политическата опозиция. Парламентът осъди също изключително репресивните закони на Русия, включително относно „чуждестранните агенти“ и „нежеланите организации“, измененията на Наказателния кодекс и Закона за средствата за масово осведомяване, които се използват за упражняване на съдебен тормоз срещу изразяващите несъгласие в страната и в чужбина и за подкопаване на независимите медии. Освен това той отправи остра критика срещу постоянната и нарастваща цензура в Русия.

    По-конкретно, Парламентът многократно е заклеймявал Русия за осъждането на Алексей Навални, който през 2021 г. получи наградата „Сахаров“ на Европейския парламент. Тъй като все повече активисти са арестувани и хвърляни в затвора, Парламентът прие резолюция от 7 април 2022 г. относно нарастващите репресии в Русия и друга резолюция от 20 април 2023 г., с която осъди засилващите се репресии в Русия, и по-специално — случаите на Владимир Кара-Мурза и Алексей Навални. Като част от кампанията за освобождаването на Навални, през юни 2023 г. Парламентът инсталира пред сградата на Парламента в Брюксел копие в реален размер на наказателната килия (ШИЗО), в която Алексей Навални излежаваше 19-годишната си присъда. На 29 февруари 2024 г. Парламентът прие резолюция след внезапната смърт на Алексей Навални, в която квалифицира тази смърт като „убийство“, за което руското правителство и Владимир Путин лично носят наказателна и политическа отговорност, и осъди ескалацията на нарушенията на правата на човека от страна на руския режим. 

    Парламентът изрази своята солидарност и подкрепа за хората в Русия и Беларус, които протестират срещу руската агресивна война срещу Украйна, и изиска от държавите членки да защитават и предоставят убежище на руски и беларуски граждани, които са преследвани заради това, че са се обявили срещу войната, както и на руски и беларуски дезертьори и лица, отказващи по съвест военната служба. Също така той призова институциите на ЕС да влязат в контакт с руските демократични лидери и гражданското общество и подкрепи създаването на демократичен център за Русия, чийто домакин да бъде Европейският парламент. Председателят на Европейския парламент се срещна с представители на руската опозиция през 2022 г., а подкомисията по правата на човека провежда редовен обмен на мнения с руски независими журналисти, представители на гражданското общество и опозицията. През юни 2023 г. отделни членове на ЕП организираха кръгла маса относно бъдещето на демократична Русия, на която се събраха представители на институциите на ЕС, членове на ЕП и видни представители на всички направления на руските свободни медии и руската политическа опозиция.

    На 14 февруари 2024 г. Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори (DEG) и делегацията на Европейския парламент за връзки с Русия съвместно организираха конференция, на която поканиха представители на руската опозиция и адвокати в областта на правата на човека да обсъдят значението на последните президентски избори.

    На 25 април 2024 г., преди да прекъсне работата си, Парламентът проведе важно гласуване, в което заключи, че така наречените президентски избори в Русия от 15 до 17 март са незаконни и недемократични, като той недвусмислено осъди незаконните т.нар. „избори“, проведени във временно окупираните територии на Украйна. Освен това Парламентът настоятелно призова държавите — членки на ЕС, и международната общност да не признават резултатите от президентските избори за легитимни, тъй като те не бяха свободни, нито честни, нито отговаряха на основните международни изборни стандарти, поради което нямат демократична легитимност.

    От началото на 10-ия парламентарен мандат през юли 2024 г. Европейският парламент потвърждава отново непрекъснатата си подкрепа за Украйна и осъжда агресията на Русия чрез редица резолюции.

    Връзките с руските законодатели се осъществяваха най-вече чрез комитета за парламентарно сътрудничество (КПС) — междупарламентарен форум, създаден със СПС между ЕС и Русия. Между 1997 и 2014 г. КПС служеше за стабилна платформа за развитие на сътрудничеството и диалога между делегациите на ЕП и Федералното събрание на Русия. От март 2014 г. обаче Парламентът прекъсна междупарламентарните заседания в съответствие с ограничителните мерки на ЕС, приети в отговор на кризата в Украйна. Въпреки това Делегацията на Парламента в КПС между ЕС и Русия продължава да заседава редовно, за да прави анализи и води дебати относно въздействието на руската агресивна война срещу Украйна в световен мащаб и в страната, и по-специално — относно ескалиращите репресии срещу руското гражданско общество от страна на руските власти. В този контекст делегацията провежда редовно размяна на мнения с представители на руската опозиция, правозащитници, гражданското общество, НПО и независими журналисти, както и с международни експерти. През юни 2025 г. делегацията проведе съвместно заседание с комисията по външни работи с участието на Юлия Навалная и двама бивши политически затворници: Владимир Кара-Мурза и Иля Яшин.

    От 1999 г. Парламентът не е канен от Русия да наблюдава избори.

     

    DG EXPO