В настоящия информационен фиш се разяснява как и защо ЕС предоставя хуманитарна помощ в световен мащаб в отговор на потребностите в случай на бедствия, причинени от човека или от природата. Генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ на Комисията финансира операции за хуманитарна помощ и координира политиките и дейностите на държавите членки. Парламентът и Съветът действат като съзаконодатели при определянето на политиката на ЕС за предоставяне на хуманитарна помощ и участват в провежданите в световен мащаб разисквания за повишаване на ефективността на хуманитарната дейност.

Правно основание

  • В член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се определят принципите на цялата външна дейност на ЕС (член 21, параграф 2, буква ж) се отнася до хуманитарната помощ).
  • Правното основание за предоставянето на хуманитарна помощ е член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
  • Правното основание за създаване на Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ е член 214, параграф 5 от ДФЕС.
  • Регулаторна и политическа рамка

    Правилата за предоставянето на хуманитарна помощ, включително нейните инструменти за финансиране, са определени в Регламента относно хуманитарната помощ (Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета). Този регламент не е изменян, за разлика от други инструменти, които бяха основно преработени в хода на подготовката на многогодишната финансова рамка за периода 2007—2013 г. (дългосрочния бюджет на ЕС).

    Общата рамка на политиката за хуманитарна помощ е очертана в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ (2007 г.), подписан от трите основни институции на ЕС (Комисията, Съвета и Парламента). Консенсусът определя общата визия и политическите цели и принципи на ЕС по редица теми, включително международното хуманитарно сътрудничество, добрите донорски практики, намаляването на риска, подготвеността, гражданската защита и гражданско-военните отношения. Освен това Консенсусът потвърждава четирите принципа на хуманитарната помощ: хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост. В текста се предвижда по-координиран и съгласуван подход към предоставянето на помощ, като хуманитарната помощ се свързва с помощта за развитие, така че да се даде възможност на ЕС да откликва по-ефективно на нарастващите нужди.

    С решението относно Механизъм за гражданска защита на Съюза от 2019 г. (МГЗС) се уреждат действията на ЕС в тази област. То изменя решение от 2013 г., което се отнася до превенцията, подготовката, реакцията и финансовите разпоредби. В регламента относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза (Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета) се определят обстоятелствата, при които държавите членки могат да кандидатстват за подкрепа от ЕС. В него се определят и допустимите действия и видовете финансови интервенции. На 17 юли 2025 г. Комисията предложи актуализация на Регламента относно МГЗС с цел укрепване на неговия бюджет, въвеждане на подобрена рамка за гражданска защита и разпределяне на финансиране за справяне със заплахите за здравето.

    Целта на съобщението на Комисията от 2021 г., озаглавено „Хуманитарната дейност на ЕС: нови предизвикателства, същите принципи“, е да се засили въздействието на ЕС в хуманитарната област в световен мащаб, за да се отговори на нарастващото търсене на хуманитарна помощ — проблем, който се изостри от пандемията от COVID-19.

    Генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ на Комисията (ECHO)

    A. Преглед и въздействие

    В многогодишната финансова рамка бяха разпределени 11,6 милиарда евро за Инструмента за хуманитарна помощ на ЕС за периода 2021—2027 година. ЕС е сред най-големите донори на хуманитарна помощ в света, като осигурява значителна част от световното финансиране за спешна хуманитарна помощ за жертвите на природни или причинени от човека бедствия. Част от това финансиране се предоставя от държавите членки, но значителен дял се осигурява от бюджета на ЕС.

    Генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) на Комисията отговаря за хуманитарната помощ и гражданската защита. Понастоящем членът на Европейската комисия, отговарящ за готовността и управлението на кризи, е г-жа Хаджа Лабиб. Под нейно ръководство ECHO съсредоточава хуманитарната помощ на ЕС върху изхранването, осигуряването на подслон, здравеопазването, достъпа до вода и добри санитарни условия и образованието при сценарии за извънредни ситуации. След като се разрасна значително от създаването си през 1992 г., ECHO вече изпълнява мандата си чрез мрежа от над 400 експерти в повече от 40 местни офиса по целия свят.

    По-голямата част от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ се използва непряко. Самата ГД ECHO не изпълнява програми за хуманитарна помощ, а финансира операции, които се изпълняват от нейните партньори — неправителствени организации (НПО), агенции на ООН и международни организации като Международното движение на Червения кръст/Червения полумесец. Основните задачи на ECHO са да осигурява средства, да следи за доброто управление на финансите и да гарантира, че стоките и услугите на нейните партньори достигат ефективно и бързо до засегнатото население, така че да отговорят на действителните нужди.

    При настъпването на природно бедствие или друго събитие, изискващо хуманитарна помощ, експертите на ECHO извършват първоначална оценка на ситуацията на място. След това средствата биват бързо изплатени въз основа на тази оценка — т.нар. „подход, основан на потребностите“, който определя работата на ECHO. Помощта се предоставя чрез повече от 200 партньори, с които ECHO е сключила предварителни договорни споразумения. Структурата на ECHO гарантира, че средствата се използват прозрачно и че партньорите носят отчетна отговорност. Въпреки че като цяло хуманитарната помощ на ЕС продължава да се предоставя от хуманитарните партньори на ЕС, Механизмът за гражданска защита и Европейският капацитет за хуманитарен отговор позволяват на ECHO да предлага ограничена пряка помощ на нуждаещите се държави след бедствие, когато традиционните механизми за предоставяне на хуманитарна помощ чрез партньорите на ЕС или техният капацитет може да се окажат недостатъчни или неефективни.

    За 2026 г. ECHO може да задели 1,9 милиарда евро за посрещане на големите глобални потребности. През последните години първоначално определеният бюджет на ЕС за хуманитарна помощ беше увеличаван редовно чрез допълнителни трансфери, с произход на средствата предимно от резерва за солидарност и спешна помощ на ЕС (SEAR) и от прехвърлянето на средства от други бюджетни редове.

    В съобщението си от 2021 г. относно хуманитарната дейност на ЕС Комисията предупреди за все по-голямото разминаване между нарасналите хуманитарни нужди и финансовите ресурси, налични в световен мащаб. По оценки на ECHO през 2026 г. 239 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ. През декември 2025 г. ООН призова за отпускане на средства в размер на 33 милиарда щатски долара за посрещане на тези нужди през 2026 г. Проблем, който усложнява предоставянето на хуманитарна помощ, е силно ограничената световна донорска база. През 2023 г. трите най-големи донора — САЩ, Германия и ЕС — са осигурили 54 % от средствата, налични в световен мащаб.

    B. Политически приоритети

    ECHO работи за подобряване на реакцията си в извънредни ситуации и предоставя помощ на държавите извън ЕС, за да укрепват собствената си способност за реагиране в кризисни ситуации и да допринасят за дългосрочно развитие. Координирането на хуманитарната помощ и на помощта за развитие, както и прекъсването на порочния кръг — изменение на климата, глад и бедност — са ключови цели за ЕС.

    Готовността при бедствия и свързаните с това дейности също отразяват важното значение, което ECHO отдава на устойчивостта. ЕС е важен фактор за насочване на усилията на международната общност в областта на управлението на риска от бедствия. ЕС подкрепя Рамковата програма от Сендай от 2015 г. за намаляване на риска от бедствия, като през 2016 г. представи свой план за действие във връзка с тази Рамкова програма. В него се предлага подход при разработване на политиките, основаващ се на информация относно риска, както и конкретни дейности, свързани с познаването на рисковете, рисковите инвестиции и готовността и устойчивостта при бедствия. През 2012 г. Комисията изготви съобщение относно устойчивостта, което беше последвано от ново съобщение през 2017 година. Целта е да се определи стратегически подход към устойчивостта, чрез който да се увеличи въздействието на външната дейност на ЕС. Този подход беше допълнително подсилен в рамките на новата Стратегия на ЕС за Съюз на готовност, публикувана през 2025 година. В нея се посочва, че готовността и устойчивостта следва да бъдат системно интегрирани във външните партньорства на ЕС.

    Предвид големия брой бежанци и разселени лица, чието положение дълго време остава без промяна, през 2016 г. ЕС постигна споразумение за разработване на подход по отношение на принудителното разселване, който да е в по-голяма степен ориентиран към развитието. ЕС поставя по-силен акцент върху подкрепата за социално-икономическото приобщаване на принудително разселените лица и върху справянето с първопричините за дългосрочното разселване в съответствие с Всеобхватната рамка за реагиране на въпроса с бежанците на върховния комисар на ООН за бежанците и с подхода на Световната банка към принудителното разселване.

    ЕС и държавите членки изиграха важна роля по време на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, проведена в Истанбул през май 2016 година. Самият ЕС прие 100 ангажимента, с които да допринесе за програмата „Дневен ред за човечност“, представена на срещата на високо равнище от генералния секретар на ООН, и да приложи „Голямото споразумение“ — иновативна нова договореност между различните участници в сферата на хуманитарната помощ с цел увеличаване на финансовата ефикасност и ефективност. Впоследствие то беше изменено на „Голямо споразумение 2.0“ през 2021 г. и на „Голямо споразумение 3.0“ през 2023 година. Споразумението подчертава значението на равнопоставените и принципни партньорства с местните организации и на отчетността за предоставената на засегнатото население помощ.

    Интегрирането на принципа на равенство между половете и борбата срещу насилието, основано на пола, продължават да бъдат приоритети за ECHO, която въведе маркер за равенство между половете за операциите за хуманитарна помощ. В съответствие с необходимостта да се даде приоритет на най-уязвимите групи, предоставянето на подкрепа за обучението на децата по време на извънредни ситуации е друга ключова област.

    C. Други инструменти

    Помощта от ЕС включва три допълнителни структури: Механизма за гражданска защита на ЕС, Европейския корпус за солидарност и нова правна рамка за предоставяне на спешна подкрепа в рамките на Съюза.

    • Създаден през 2001 г., Механизмът за гражданска защита на EС понастоящем включва държавите — членки на ЕС, и шест други участващи държави: Северна Македония, Исландия, Черна гора, Норвегия, Сърбия и Турция. Механизмът на ЕС се основава на редица инструменти: 1) Европейският резерв за гражданска защита, който предоставя доброволен резерв от предварително определени от участващите държави активи за реагиране и структурирана процедура за идентифициране на потенциални пропуски по отношение на капацитета; 2) Координационният център за реагиране при извънредни ситуации, който функционира като оперативно ядро, което улеснява координацията на спасителните дейности по всяко време на денонощието; 3) Общата система за спешна комуникация и информация, която има за цел подобряването на комуникацията в извънредни ситуации посредством уеббазирано приложение за предупреждение и уведомяване; и 4) мрежа от обучени експерти, които могат да бъдат мобилизирани в кратък срок. Механизмът за гражданска защита беше укрепен през 2019 г. със създаването на rescEU — нова резервна мощност, която вече функционираше през месеците на горски пожари през 2019 година. Това е стратегически резерв от европейски способности и запаси за реагиране при бедствия, изцяло финансиран от ЕС. Той включва флот от противопожарни самолети и хеликоптери, самолет за медицинска евакуация и няколко основни запаса. В това число влизат полеви болници, транспортни активи, енергия и подслон, медицински материали от критично значение и оборудване за реагиране при химични, биологични, радиологични и ядрени аварии. Капацитетът на rescEU и на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации трябва да бъде разширен в рамките на новата стратегия на ЕС за Съюз на готовност.
    • Европейският капацитет за хуманитарен отговор (EHRC) е най-новият инструмент на ЕС за хуманитарна помощ. По същество, EHRC повишава капацитета на Механизма за гражданска защита. Първоначално предложен от Комисията през 2021 г. и създаден през 2022 г., EHRC се състои от набор от оперативни инструменти за бързо подпомагане при кризи, особено когато традиционните хуманитарни доставки чрез партньорите на ЕС или техният капацитет може да се окажат неефективни или недостатъчни. EHRC разполага с три инструмента: общи логистични услуги, предварително разположени запаси за доставки на хуманитарна помощ и експерти в областта на здравеопазването и логистиката. Те се мобилизират посредством Координационния център за реагиране при извънредни ситуации въз основа на предварителна оценка на кризите. От създаването си досега EHRC е осигурил отговор на над 12 кризи.
    • Европейският корпус за солидарност (2021—2027 г.) е програма, която дава възможност за извършването на доброволческа дейност в областта на хуманитарната помощ. Тя включва предишната инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“, която стартира през март 2014 година. Комисията предоставя финансиране под формата на безвъзмездни средства на организации, които след това избират млади хора (на възраст между 18 и 30 години), на които предлагат доброволческа дейност чрез портала на Европейския корпус за солидарност. Бюджетът за периода 2021—2027 г. възлиза на 1 милиард евро.
    • В отговор на сложната хуманитарна ситуация, предизвикана от кризата с бежанците, засегнала ЕС в онзи момент, на 15 март 2016 г. Съветът прие Регламент на Съвета относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза. Регламентът позволява на ЕС да подпомогне засегнатите държави членки в усилията им за посрещане на хуманитарните нужди на бежанците. Регламентът би могъл да бъде използван в бъдеще и за реагиране на други извънредни ситуации на криза или бедствие със сериозни хуманитарни последици, като ядрени аварии или терористични нападения. ECHO отговаря за неговото прилагане.
    • Основен акцент на хуманитарната помощ на ЕС беше предоставянето на подкрепа на Украйна за преодоляване на някои от трудностите, причинени от руското нашествие през 2022 година. От февруари 2022 г. насам ЕС е отпуснал над 1,4 милиарда евро за програми за хуманитарна помощ в Украйна за подпомагане на цивилното население, засегнато от войната. Тези средства бяха използвани за посрещане на основни потребности на хората, включително храна, подслон и здравни услуги. Спешната помощ за Украйна е най-голямата операция, координирана до момента от Механизма за гражданска защита на ЕС, с над 155 000 тона помощ, доставена до януари 2025 година.

      Ролята на Европейския парламент

      В областта на политиката за хуманитарна помощ Парламентът действа като съзаконодател заедно със Съвета. Правното основание на предложената от Комисията политика за хуманитарна помощ (под формата на регламенти) се договаря със Съвета и Парламента — и се одобрява или отхвърля от тях — в съответствие с обикновената законодателна процедура на ЕС. Мерките за изпълнение на Комисията също се представят пред Парламента, който има контролни правомощия. В рамките на Парламента хуманитарната помощ е от компетентността на комисията по развитие (DEVE), а гражданската защита — на комисията по околна среда, климат и безопасност на храните (ENVI).

      Освен това Парламентът следи предоставянето на хуманитарна помощ и се стреми да гарантира, че бюджетните средства отговарят във възможно най-голяма степен на хуманитарните нужди. Парламентът многократно е подчертавал необходимостта от увеличаване на финансирането за хуманитарна помощ и е настоявал за преодоляване на нарастващите несъответствия между глобалните хуманитарни нужди и наличното финансиране. Последно той направи това през януари 2026 г. в своята резолюция относно хуманитарната помощ в условията на поликриза — потвърждаване на нашите принципи за по-ефективна и по-амбициозна реакция на хуманитарни кризи.

      Чрез становища и резолюции — включително чрез доклади по собствена инициатива —комисията по развитие (DEVE) и Парламентът като цяло положиха усилия да окажат влияние и върху стратегическите решения и насоки в политиката на Комисията, например във връзка с приноса на ЕС към Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, обучението по време на извънредни ситуации и реакцията по отношение на разразилата се епидемия от ебола. Парламентът извършва преглед на годишната работна програма на Комисията и оперативната стратегия на ECHO. Членът на Комисията, отговарящ за готовността и управлението на кризи, получава редовно покани за осъществяване на размяна на мнения с комисията по развитие. „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“, приет през 2007 г., до голяма степен беше повлиян от твърдите позиции, възприети от Парламента. Парламентът се застъпи активно и за други политически въпроси като устойчивостта, продоволствената сигурност и създаването на връзки между хуманитарната помощ и помощта за развитие.

      За да се засили упражняваният от Парламента контрол над хуманитарната помощ, от 2006 г. насам комисията по развитие назначава на всеки две години и половина постоянен докладчик по хуманитарната помощ. Настоящият докладчик е г-жа Лейре Пахин (S&D, Испания). Нейният мандат включва защита на интересите на бюджета за хуманитарна помощ, наблюдение на програмите за хуманитарна помощ и поддържане на тесни контакти с общността на хуманитарната помощ.

      Настоящият информационен фиш е изготвен от Отдела за анализи и подкрепа за външните политики на Европейския парламент. Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по развитие.

       

      Malte Frederik Hergaden