Енергийна ефективност

Енергийната ефективност е стратегически приоритет за енергийния съюз, който се основава на принципа „енергийната ефективност на първо място“. Мерките за повишаване на енергийната ефективност се разглеждат като средство за постигане на устойчиви енергийни доставки, намаляване на емисиите на парникови газове, повишаване на сигурността на доставките, намаляване на разходите за внос и за увеличаване конкурентоспособността на ЕС. Законодателството на ЕС в областта на енергийната ефективност се разви значително през последните 15 години. През 2023 г. съзаконодателите повишиха целта за енергийна ефективност, т.е. целта за намаляване на крайното потребление на енергия в ЕС, на 11,7 % до 2030 г.

Правно основание

Член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Постижения

A. Директивата за енергийната ефективност

1. Директивата за енергийната ефективност: към 2020 г.

Първоначалната директива за енергийна ефективност (Директива 2012/27/ЕС), която влезе в сила през декември 2012 г., изисква от държавите членки да поставят индикативни национални цели за енергийна ефективност, за да гарантират осъществяването на водещата цел на ЕС — редуциране на енергийното потребление с 20 % до 2020 г. В абсолютно изражение енергийното потребление на ЕС до 2020 г. трябваше да бъде не повече от 1 474 и 1 078 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe) съответно за първична и крайна енергия. Държавите членки можеха да направят тези минимални изисквания по-строги в рамките на стремежа си да пестят енергия. Също така директивата въведе обвързващ набор от мерки, които да подпомогнат държавите членки в постигането на тази цел, и определи правно обвързващи правила за крайните потребители и доставчиците на енергия. От държавите членки се изискваше да публикуват своите тригодишни национални планове за действие в областта на енергийната ефективност.

2. Преработената Директива за енергийната ефективност: към 2030 г.

През ноември 2018 г., като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, Комисията предложи преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност, с което се повишават целите на ЕС за намаляване на потребление на първична и крайна енергия до 32,5 % до 2030 г. в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия за 2030 г., направени през 2007 г. В абсолютно изражение енергийното потребление на ЕС до 2030 г. ще бъде не повече от 1 128 и 846 Mtoe съответно за първична и крайна енергия. Директивата също така изискваше от държавите — членки на ЕС, да въведат мерки за намаляване годишното си потребление на енергия със средно 4,4 % до 2030 г. В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, държавите членки трябваше да предложат национални цели в областта на енергетиката и да изготвят 10-годишни национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за периода 2021—2030 г. Те трябва също така да представят на всеки две години доклади за напредъка, които се наблюдават и оценяват от Комисията, която може да предприеме мерки на равнище ЕС, за да гарантира тяхната съгласуваност с общите цели на ЕС. Новата директива влезе в сила през декември 2018 г. и беше транспонирана от държавите членки в националното законодателство до 25 юни 2020 г.

През юли 2021 г., като част от пакета „Подготвени за цел 55“, Комисията предложи първо преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност, за да приведе нейните цели за енергийна ефективност в съответствие с новата амбиция на ЕС в областта на климата, и включи в законодателството принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място като стълб на енергийния съюз. В съответствие с този принцип държавите членки трябва да гарантират, че решенията за енергийна ефективност, включително ресурсите от страна на потреблението и гъвкавостта на системата, се оценяват при вземането на решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции. Комисията предложи да се повиши обвързващата годишна цел на ЕС, свързана с енергийната ефективност, на най-малко 9 % до 2030 г., измерено спрямо актуализираните прогнози за 2030 г., направени през 2020 г. (еквивалентни на цели за енергийна ефективност на потреблението съответно на първична и крайна енергия от 39 % и 36 % до 2030 г., измерено спрямо старите прогнози за 2030 г., направени през 2007 г.). В абсолютно изражение енергийното потребление на ЕС до 2030 г. съгласно предложението ще бъде не повече от 1 023 и 787 Mtoe съответно за първична и крайна енергия до 2030 г.

В предложението към държавите членки беше отправено искане да определят индикативни национални цели за намаляване на потреблението на енергия, беше предвидена формула, по която държавите членки да изчисляват своя принос, бяха въведени подобрени механизми за преодоляване на недостига и беше удвоено задължението на държавите членки да реализират нови годишни икономии на енергия до 1,5 % от тяхното потребление на крайна енергия в периода между 2024 г. до 2030 г. С него също така бяха въведени примерни изисквания за обществените сгради, например годишна цел за намаляване на потреблението на енергия с 1,7 % в публичния сектор и цел за саниране на най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на сградите на публичната администрация. В него също така беше предложено да бъде смекчена енергийната бедност, като се отдава предимство на уязвимите клиенти, и бяха въведени задължения за одит и изисквания за техническа компетентност, особено за големите потребители на енергия.

През май 2022 г., като част от плана REPowerEU след руската агресия срещу Украйна, Комисията предложи второ преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност, като допълнително повиши обвързващата цел за енергийна ефективност от 9 % на 13 %. В абсолютно изражение енергийното потребление на ЕС до 2030 г. съгласно предложението ще бъде не повече от 980 и 750 Mtoe съответно за първична и крайна енергия до 2030 г.

Предложението подробно описва краткосрочните промени в поведението с цел намаляване на търсенето на газ и нефт с 5 % и насърчава държавите членки да започнат специални комуникационни кампании, насочени към домакинствата и промишлеността, и да се използват фискални мерки за насърчаване на икономиите на енергия, например намалени ставки на данъка върху добавената стойност за енергийно ефективни отоплителни системи, изолации на сгради и уреди и продукти. В него също така се определят извънредни мерки в случай на сериозно прекъсване на доставките и се обявяват насоки относно критериите за приоритизиране на клиентите и улесняването на координиран план на ЕС за намаляване на търсенето. Между юли и декември 2022 г. директивата беше допълнена от въвеждането на нови цели за намаляване на търсенето на вътрешния енергиен пазар (2.1.9), включително доброволна цел за намаляване по отношение на газа с 15 % (или 45 милиарда кубични метра) в периода между август 2022 г. и март 2023 г., доброволна цел за брутно намаляване по отношение на електроенергията с 10 % в периода между декември 2022 г. и март 2023 г. и задължителна цел за намаляване по отношение на електроенергията с 5 % през пиковите часове.

Новата Директива за енергийната ефективност (Директива (ЕС) 2023/1791), която е в сила от 10 октомври 2023 г., определя целите на ЕС за енергийна ефективност, т.е. намаляване на потреблението на първична и крайна енергия на равнище ЕС до 11,7 % до 2030 г. в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия за 2030 г., направени през 2020 г. В абсолютно изражение енергийното потребление на ЕС до 2030 г. ще бъде не повече от 992,5 и 763 Mtoe съответно за първична и крайна енергия до 2030 г. Всяка държава членка ще определи индикативен национален принос по отношение на енергийната ефективност въз основа на потреблението на крайна енергия за постигане на обвързващата цел на Съюза за потреблението на крайна енергия. Държавите членки ще постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до 2030 г., еквивалентни на нови годишни икономии от най-малко 0,8 % от потреблението на крайна енергия до 31 декември 2023 г., 1,3 % от 1 януари 2024 г., 1,5 % от 1 януари 2026 г. и 1,9 % от 1 януари 2028 г. С директивата се въвежда задължението общественият сектор да служи за пример: публичните органи на ЕС трябва да намаляват общото си потребление на крайна енергия с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. и всяка година трябва да санират най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради. С нея също така бяха установени задължения за докладване за центровете за данни, специални звена за обслужване на едно гише за малките и средните предприятия, домакинствата и публичните органи, както и задължения за планиране на отоплението и охлаждането в общините с население над 45 000 души.

B. Обща рамка

1. Енергийни характеристики на сградите

a. Директивата относно енергийните характеристики на сградите

Директивата относно енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС), изменена през 2018 г., има за цел да гарантира, че до 2050 г. всяка държава членка разполага със сграден фонд, който е енергийно ефективен във висока степен и декарбонизиран. С Директивата относно енергийните характеристики на сградите се въвеждат задължителни дългосрочни стратегии за саниране за държавите членки, за да се подпомага санирането на националния сграден фонд както от обществени, така и от частни сгради, за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. С нея също така се ускорява преобразуването на съществуващите сгради в „сгради с почти нулево потребление на енергия“ до 2050 г., като се изисква всички нови сгради да бъдат с близко до нулево нетно потребление на енергия от 2021 г. нататък, и се подпомага модернизацията на всички сгради с „интелигентни“ технологии.

На 15 декември 2021 г. Комисията предложи преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, за да бъде приведена в съответствие с амбициите ѝ за неутралност по отношение на климата. С преразглеждането се определя визията и се очертават инструментите за постигане на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., въвежда се ново определение за сгради с нулеви емисии и се прецизират съществуващите определения, като например „сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия“ и „основно саниране“. То заменя дългосрочните стратегии за саниране с национални планове за саниране на сгради, които са по-оперативни и подлежащи на по-добър мониторинг, и трябва да бъдат представени до 30 юни 2024 г. С него се повишават минималните енергийни стандарти, като се изисква всички нови сгради в ЕС да бъдат с нулеви емисии, считано от 2030 г., а всички нови обществени сгради —от 2027 г., всички нежилищни сгради с клас на енергийни характеристики G да бъдат санирани най-малко до клас F до 2027 г. и клас Е до 2030 г., а всички жилищни сгради да достигнат най-малко клас F до 2030 г. и клас Е до 2033 г. Преразглеждането гарантира сравними национални стандарти за сертификатите за енергийни характеристики до 2025 г., въвежда доброволни паспорти за саниране до 2024 г. и показател за подготвеност за интелигентно управление до 2026 г. и предоставя финансова подкрепа за смекчаване на енергийната бедност.

На 18 май 2022 г., след руското нашествие в Украйна и в съответствие с плана REPowerEU, Комисията измени Директивата относно енергийните характеристики на сградите, като увеличи подкрепата за слънчевата енергия в сградите, включително избрано поетапно задължително инсталиране на покривни устройства за производство на слънчева енергия (инициатива за соларни покриви) и мерки за намаление на търсенето на енергия.

b. Стратегията за вълната на саниране

През октомври 2020 г. Комисията публикува стратегията „Вълна на саниране“ за насърчаване на санирането, която има за цел поне да удвои темповете на саниране през следващите 10 години и да гарантира, че санирането ще доведе до по-голяма енергийна и ресурсна ефективност. Инициативата „Вълна на саниране“ се основава на мерките, договорени в рамките на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, по-специално изискването всяка държава членка да публикува дългосрочна стратегия за саниране на сградите, както и свързаните със сградния фонд аспекти на националните планове в областта на енергетиката и климата на всяка държава от ЕС.

2. Комбинирано производство на енергия

В рамките на пакета за енергийния съюз, през 2016 г. Комисията постави началото на стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането с цел повишаване на енергийната ефективност на сградите и подобряване на връзките между електроенергийните системи и системите за централно отопление, което ще увеличи използването на възобновяема енергия и ще насърчи повторното използване на отпадна охладителна или отоплителна енергия, генерирани от промишлеността. В пакета „Чиста енергия за всички европейци“ бяха включени законодателни разпоредби за тази стратегия.

Извършеното през 2018 г. преразглеждане на Директивата относно енергийната ефективност изискваше от държавите членки да направят оценка и да информират Комисията относно потенциала за високоефективно комбинирано производство на енергия и ефективни районни отоплителни и охладителни системи на тяхна територия и да осъществят анализ на разходите и ползите въз основа на климатичните условия, икономическата осъществимост и техническата устойчивост (с някои изключения).

През юли 2021 г. Комисията предложи преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност и с това преразглеждане бяха въведени по-строго планиране и последващи действия във връзка с всеобхватните оценки, преразгледаните определения за ефективни районни отоплителни и охладителни системи и допълнителни критерии за специфични емисии при високоефективно комбинирано производство на енергия (270 g CO2/kWh). През май 2022 г. с изменение относно енергийните характеристики на сградите бяха въведени задължения за държавите членки да насърчават внедряването на инсталации за производство на слънчева енергия в сградите.

3. Енергийна ефективност на продуктите

ЕС въведе няколко мерки относно енергийната ефективност на продуктите, включително изисквания за екопроектиране на продукти, свързани с енергопотреблението (Директива 2009/125/ЕО), и определяне на рамка за енергийно етикетиране (Регламент (ЕС) 2017/1369). Новата рамка за етикетиране на енергийната ефективност на продуктите премахва оценките A+, A++ или A+++ и се връща към по-опростена скала A–G. Между 2011 и 2023 г. Комисията прие няколко регламента за екопроектирането и енергийното етикетиране, що се отнася до изискванията за екопроектиране за различните видове продукти.

Роля на Европейския парламент

Парламентът нееднократно е призовавал за по-амбициозни цели за енергийна ефективност и за по-строги разпоредби.

На 17 януари 2018 г. Парламентът прие изменения на първо четене с призив за цел от минимум 35 % за повишаване на енергийната ефективност в ЕС до 2030 г., която е по-висока от предложената от Комисията цел за 30 %.

На 15 януари 2020 г. Парламентът прие резолюция относно Европейския зелен пакт, в която призовава Директивата за енергийната ефективност и Директивата относно енергийната ефективност на сградите да бъдат преразгледани в съответствие с повишената амбиция на ЕС в областта на климата. На 17 септември 2020 г. той прие резолюция в подкрепа на максималното използване на потенциала за енергийна ефективност на сградния фонд на ЕС, като призова Комисията да разработи последователни мерки за стимулиране на по-бързо и по-задълбочено саниране на сградите. 

На 14 септември 2022 г. Парламентът прие изменение, което повиши целта на ЕС за енергийната ефективност, предложена от Комисията като част от нейния план RepowerEU, до най-малко 13 % от крайното потребление на енергия до 2030 г. в сравнение с прогнозите от 2020 г. Това е еквивалентно на пределните стойности за потребление на крайна и първична енергия съответно от 740 Mtoe и 960 Mtoe.

На 14 март 2023 г. Европейският парламент определи своята позиция на първо четене относно необходимостта жилищните сгради да постигнат най-малко клас на енергийни характеристики Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. (спрямо F и E съгласно предложението на Комисията) и относно мерките за подкрепа за борба срещу енергийната бедност. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да достигнат същите класове съответно до 2027 г. и 2030 г. Ограничен набор от изключения ще се прилага за специални сгради (паметници, технически сгради, временно използване на сгради или църкви, места за богослужение и др.) и за обществени социални жилища, където санирането ще доведе до увеличаване на наемите, което не може да бъде компенсирано чрез икономии в сметките за енергия, а на уязвимите домакинства следва да се предоставят целеви безвъзмездни средства и субсидии. Понастоящем Парламентът и Съветът са в процес на междуинституционални преговори.

За повече информация по тази тема, моля, посетете уебсайта на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

 

Matteo Ciucci