Фонд „Солидарност“

В настоящия информационен фиш се разяснява фонд „Солидарност“ на Европейския съюз — основният инструмент на ЕС за предоставяне на финансова подкрепа на държавите членки или присъединяващите се държави в случай на голямо природно бедствие. В него се описват целите, бюджетът и изпълнението на фонда. Заключението завършва с преглед на ролята на Европейския парламент в оформянето и укрепването на инструмента.

Правно основание

  • Член 175, параграф 3 и член 212, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които предоставят правното основание за мерките за солидарност на ЕС.
  • Регламент от 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ (Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета).
  • Регламент от 2014 г. за изменение на фонд „Солидарност“ (Регламент (ЕС) № 661/2014, с който се актуализира Регламент № 2012/2002 на Съвета). Така се опростяват правилата, подобрява се времето за отговор на Фонда, изясняват се критериите за допустимост и се поставя нов акцент върху предотвратяването на бедствия и управлението на риска.
  • Регламент от 2020 г. за разширяване на обхвата на фонд „Солидарност“, така че да включва извънредни ситуации в областта на общественото здраве (Регламент (ЕС) 2020/461), в отговор на пандемията от COVID-19.
  • Цели

    Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е основният инструмент на ЕС за подпомагане на държавите членки, държавите кандидатки и присъединяващите се държави да се възстановят от големи природни бедствия или извънредни ситуации в областта на общественото здраве.

    Този фонд предоставя финансова помощ за възстановяване след наводнения, горски пожари, земетресения, бури и суши. От 2020 г. насам фондът е използван и при мащабни здравни кризи, като пандемията от COVID-19. Тъй като изменението на климата увеличава честотата и сериозността на екстремните метеорологични явления, ролята на фонда като ключов израз на европейската солидарност става все по-важна, докато бързата реакция при кризи остава задача на резерва за спешна помощ.

    Фонд „Солидарност“ е създаден през 2002 г. в отговор на големите наводнения, които засегнаха Централна Европа през лятото на същата година.

    Бюджет

    Оттогава насам фонд „Солидарност“ е предоставил подкрепа в над 130 случая (природни бедствия и интервенции в отговор на извънредни ситуации в областта на общественото здраве). Досега подкрепа от фонд „Солидарност“ са получили 24 държави членки (плюс Обединеното кралство преди оттеглянето му от ЕС) и четири присъединяващи се държави (Албания, Черна гора, Сърбия и Турция). Изплатени са общо над 8,6 милиарда евро.

    От 2021 г. насам фонд „Солидарност“ и резервът за спешна помощ се финансират като един инструмент, наречен Резерв за солидарност и спешна помощ (SEAR). Максималният годишен бюджет за SEAR е 1,2 милиарда евро (по цени от 2018 г.).

    През февруари 2024 г. многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. беше преразгледана, а максималният годишен бюджет за SEAR беше увеличен с 1,5 милиарда евро, за да се повиши капацитетът на ЕС за справяне с кризи и извънредни ситуации.

    През декември 2024 г. беше приет Регламентът за регионална спешна подкрепа за реконструкция (RESTORE) (Регламент (ЕС) 2024/3236). С него се предоставя допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия, настъпили през 2024 г. и 2025 г., като им се предоставя възможност да препрограмират средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +). Общият размер на наличните средства за препрограмиране по линия на RESTORE бе ограничен до 10 % от първоначално разпределените за всяка държава средства от ЕФРР и ЕСФ+. Той предостави ресурси за ремонт на повредена инфраструктура, за предоставяне на храни и за основно материално подпомагане и социална и здравна подкрепа.

    Изпълнение

    Помощта от фонд „Солидарност“ се предоставя под формата на безвъзмездни средства в допълнение към публичните средства, осигурени от държавата бенефициер. Тя е предназначена да финансира основни мерки за спешни случаи и възстановяване за компенсиране на щети, които по принцип не са покрити от застраховка.

    Допустимите спешни действия включват:

    • неотложно възстановяване на правилното функциониране на инфраструктурата и съоръженията, осигуряващи електроенергия, питейна вода, отвеждане на отпадъчните води, телекомуникации, транспорт, здравеопазване и образование;
    • предоставянето на временно настаняване и финансирането на спасителни операции, за да се отговори на потребностите на засегнатото население;
    • неотложното укрепване на превантивната инфраструктура и защита на обектите на културното наследство;
    • почистването на засегнатите от бедствието области, включително природните зони; както и
    • предоставянето на бърза помощ, включително медицинска, на населението, засегнато от тежка извънредна ситуация във връзка с общественото здраве, и защита на населението, изложено на риск.
    • A. Процес на получаване на финансова помощ

      ЕС може да предоставя финансова помощ на всяка своя държава членка или държава кандидатка, която поиска такава помощ след мащабно природно бедствие. Процедурата за подаване на заявление е следната:

      • Засегнатата държава трябва да подаде заявлението си в срок от 12 седмици след бедствието.
      • След това Комисията оценява заявлението и предлага финансова помощ в определен размер.
      • Процедурата по отпускане на безвъзмездни средства, последвана от бюджетна процедура (одобрение от Парламента и Съвета), може да продължи няколко месеца.
      • Щом се осигурят бюджетните средства, Комисията подписва споразумение с държавата бенефициер и ѝ предоставя безвъзмездната финансова помощ.
      • След реформата от 2014 г. държавите членки могат да поискат авансови плащания. След това Комисията решава дали ги предостави, ако са налице достатъчно ресурси. Максималният размер е 25% от прогнозния общ размер на финансовата вноска от фонд „Солидарност“ и не може да надвишава 100 милиона евро.

        B. Отговорности на държавите за използване на безвъзмездните средства

        • Безвъзмездните средства трябва да се изразходват в срок от 18 месеца, считано от датата, на която са били предоставени.
        • Всички неизползвани части от безвъзмездните средства трябва да бъдат възстановени.
        • Шест месеца след изтичането на 18-месечния срок на Комисията трябва да бъде предоставен доклад за изпълнението. В този доклад се описват:
          • подробности за разходите, допустими за подкрепа от Фонда, и за всяко друго получено финансиране, включително застрахователни споразумения и компенсации от трети страни;
          • подробности за превантивните мерки, които са предприети или предложени, включително използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за тази цел;
          • информация за опита, придобит в резултат на бедствието или извънредната ситуация;
          • хода на прилагането на съответното законодателство на ЕС в областта на предотвратяването и управлението на риска от бедствия;
          • всяка друга имаща отношение информация за предприетите мерки с цел предотвратяване и смекчаване на последиците.
          • Не е възможно мерките да се финансират два пъти, а държавата бенефициер трябва да гарантира, че разходите, покрити от фонд „Солидарност“, не се покриват от други финансови инструменти на ЕС (по-специално по линия на политиката на сближаване, селскостопанската политика и политиката в областта на рибарството).
          • Ролята на Европейския парламент

            В своята резолюция от 2013 г. относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, Парламентът подчерта значението на фонд „Солидарност“ като основен инструмент, който позволява на ЕС да реагира при сериозни бедствия. Същевременно Парламентът отправи критики във връзка с неприемливо дългото време за предоставяне на помощ на засегнатите региони или държави членки и призова за намаляване на забавянията чрез опростяване на процедурите и въвеждане на възможността за авансови плащания. Тези аспекти бяха отразени в новото законодателно предложение от юли 2013 г. В предложението на Комисията бяха включени и други предложения на Парламента, например въвеждането на по-ясно и по-точно определение на понятието „бедствие“ и на обхвата на фонда.

            В своята резолюция от 2016 г. относно оценката на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз Парламентът подчерта „значението на преразглеждането от 2014 г., което успя да преодолее блокирането в Съвета и представляваше закъснял отговор на многократните призиви на Парламента за подобряване на способността за реагиране и ефективността на помощта, за да се гарантира бърза и прозрачна реакция в подкрепа на хората, засегнати от природни бедствия“.

            В своята резолюция от 2021 г. относно прегледа на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз Парламентът прикани Комисията, в контекста на бъдеща реформа на фонда:

            • да продължи работата си за опростяване и ускоряване на процедурата за кандидатстване за държавите членки, за да се гарантира по-бърз отговор на природни бедствия и извънредни ситуации;
            • да се справя по-ефективно с бедствията на регионално равнище;
            • да направи оценка на специфичните последици от периодите на суша и да предвиди подходящи мерки във връзка с тях в бъдещия регламент;
            • да насочи във възможно най-голяма степен вниманието към регионите, които са изложени на най-голям риск от възникването на големи или регионални природни бедствия или тежки извънредни ситуации във връзка с общественото здраве, и по-специално най-отдалечените региони, островите, планинските региони, регионите с висока сеизмична или вулканична активност и регионите, изложени на риск от бъдещи кризи във връзка с общественото здраве;
            • да засили и опрости полезните взаимодействия между фонд „Солидарност“ и фондовете на политиката на сближаване, както и Механизма за гражданска защита на Съюза (инструмент, който има за цел да засили сътрудничеството между държавите членки и група от 10 държави извън ЕС в областта на гражданската защита, за да се подобрят превенцията, готовността и реакцията при бедствия);
            • да отчита по-добре най-новите принципи по отношение на предотвратяването на риска, когато оценява допустимостта на проектите, и да интегрира напълно в регламента принципа „да изграждаме отново, но по-добре“;
            • да задължи държавите бенефициери да информират гражданите относно финансовата подкрепа от ЕС.
            • Парламентът счита, че в бъдеще може да е необходима преоценка на бюджета на фонд „Солидарност“, за да се гарантира, че той е достатъчен, за да се предприемат ефективни мерки с цел справяне с големи и регионални природни бедствия и тежки извънредни ситуации във връзка с общественото здраве.

              Необходимостта от реформа на фонд „Солидарност“ е отразена и в неговата резолюция от 2022 г. относно островите на ЕС и политиката на сближаване. Парламентът призовава за по-адекватна реакция спрямо предизвикателствата, пред които са изправени островите в ЕС, и подчертава необходимостта от подобряване на фонд „Солидарност“ с цел адаптирането му към заплахи като природни бедствия и последиците от изменението на климата.

              Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по регионално развитие, селско стопанство и рибарство на Европейския парламент. Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по регионално развитие.

               

              Kelly Schwarz / JOHANNA CHLÖÉ LYOR TIRINELLI