Интелектуална собственост

В настоящия информационен фиш се разяснява рамката на Европейския съюз (ЕС) за правата върху интелектуалната собственост, които включват индустриалната и търговската собственост (патенти, търговски марки, дизайни, търговски тайни и географски указания) и авторското право. В него се разяснява също и ролята на Европейския парламент за хармонизирането на законодателството в областта на интелектуалната собственост.

Правно основание

Членове 114 и 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) обхващат хармонизирането на законодателството в областта на интелектуалната собственост и създаването на права върху интелектуалната собственост в целия ЕС.

Цели

Макар че са уредени от различни национални и международни правни актове, правата върху интелектуалната собственост (ПИС) са предмет на хармонизиране от законодателството на ЕС. Член 118 от ДФЕС предвижда, че в рамките на установяването и функционирането на единния пазар Парламентът и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват мерки за създаване на право на ЕС в областта на интелектуалната собственост — с цел гарантиране на единна защита на ПИС в целия ЕС — и за централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол в рамките на ЕС. Законодателната дейност на ЕС се състои главно в хармонизирането на аспекти на ПИС чрез създаването на собствена система, какъвто е случаят с търговската марка на ЕС и регистрирания промишлен дизайн на ЕС, а от 2023 г. — и с патентите. Много от инструментите на ЕС отразяват и международните задължения на държавите членки съгласно Бернската конвенция и Римската конвенция, както и съгласно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (споразумението ТРИПС) на Световната търговска организация и международните договори от 1996 г. на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).

Постижения

A. Хармонизиране на законодателството

1. Търговски марки, дизайни и модели

Правната рамка на ЕС по отношение на търговските марки се основава на система от четири нива за регистрация, включително национални системи за търговските марки, хармонизирани чрез Директивата за търговските марки (Директива (ЕС) 2015/2436), чиято цел е привеждане в съответствие на законодателствата на държавите членки относно марките. Освен на национално равнище (регистрация на защита на търговската марка чрез национална служба за търговските марки), защитата на търговските марки в ЕС е възможна и чрез Бенелюкс, чрез търговската марка на ЕС, въведена през 1994 г., и на международно равнище. Регламентът относно марката на ЕС (Регламент (ЕС) 2017/1001) кодифицира и заменя всички предходни регламенти относно марката на ЕС. Кодификацията беше извършена в интерес на яснотата, като се има предвид, че системата на търговските марки в ЕС вече беше претърпяла няколко съществени изменения. Търговската марка на ЕС има единен характер и еднакви последици в целия ЕС. Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) отговаря за управлението на търговските марки и дизайни на ЕС. В Регламента относно марката на ЕС се определя и размерът на таксите, дължими на EUIPO. Те са определени на равнище, което гарантира, че приходите, получени от тях, покриват разходите на EUIPO, като същевременно допълват съществуващите национални системи за търговските марки.

Регламентът относно промишления дизайн на Европейския съюз (Регламент (ЕО) № 6/2002) създаде система на Общността за закрила на промишлените дизайни и модели. През последните години ЕС модернизира своята рамка за промишления дизайн чрез пакета за законодателна реформа на ЕС в тази област от 2024 г., като преразгледа законодателството, за да укрепи и хармонизира закрилата на промишлените дизайни, която е от полза за независимите дизайнери, както и за малките и средните предприятия (МСП) и отраслите, в които промишлените дизайни играят основна роля. Регламентът на ЕС относно промишления дизайн (Регламент (ЕС) 2024/2822) влезе в сила на 1 май 2025 г. и цели да адаптира системата за закрила на промишления дизайн към цифровата ера, като разширява понятията и определенията, за да ги направи по-приложими към настоящите и бъдещите обстоятелства. В допълнение целта е този регламент да подобри достъпността — финансова и друга — и ефективността на системата за закрила на промишлените дизайни, като опрости процедурите за МСП и отраслите с интензивно използване на промишлени дизайни и оптимизира равнището и структурата на дължимите такси.

Освен това Директивата за промишления дизайн (Директива (ЕС) 2024/2823) цели също така да адаптира системата към цифровата ера (по-специално — към появата на 3D принтери) и да я направи значително по-достъпна и ефективна чрез намаляване на разходите, опростяване на процедурите — така че да бъдат по-ефикасни и по-предвидими — и повишаване на правната сигурност. Държавите членки са длъжни да транспонират Директивата за промишления дизайн в своите правни системи до 9 декември 2027 година.

Решение 2006/954/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 1891/2006 на Съвета свързват системата на ЕС за регистрация на дизайни или модели със системата за международна регистрация на промишлените дизайни и модели на СОИС.

2. Авторско право и сродни на него права

Авторското право гарантира, че авторите, композиторите, творците в областта на изобразителното изкуство, филмовите дейци и други получават заплащане и защита на своите произведения. Цифровите технологии предизвикаха коренни промени в начина на създаване и разпространение на творческо съдържание, както и в достъпа до него. Законодателството на ЕС в областта на авторското право се състои от тринадесет директиви и два регламента, които хармонизират основните права на авторите, изпълнителите, продуцентите и радио- и телевизионните оператори. Чрез определянето на стандарти на ЕС се намаляват националните различия, гарантира се ниво на защита, необходимо за насърчаване на творчеството и инвестициите в него, насърчава се културното многообразие и се улеснява достъпът на потребителите и предприятията до цифрово съдържание и цифрови услуги в рамките на единния пазар.

a. Авторско право

Директивата за авторското право (Директива (ЕС) 2019/790) хармонизира законодателството в областта на авторското право в целия ЕС за потребителите, творците и дружествата. Тя дава допълнителна защита на авторското право за издателите на публикации в пресата и гарантира справедливо възнаграждение за съдържание, защитено с авторско право. С нея също така се въвежда правна отговорност за онлайн платформите по отношение на използването и качването на съдържание, защитено с авторско право, на техните уебсайтове. Въпреки това новите изисквания не се прилагат за нетърговското качване на защитени с авторско право произведения в онлайн енциклопедии, например Уикипедия. Директивата относно онлайн предаванията на излъчващите организации и препредаването на телевизионни и радиопрограми (Директива (ЕС) 2019/789 (Директива CabSat II)) има за цел да увеличи броя на онлайн телевизионните и радиопрограми, достъпни за потребителите в ЕС. С нея се въвежда принципът на държавата на произход, за да се улесни лицензирането на права за определени програми, които излъчващите оператори предлагат на своите онлайн платформи, например преките предавания по интернет (т.нар. симулкастинг) и „догонващите“ услуги. Радио- и телевизионните оператори ще трябва да получат разрешения за ползване на защитени с авторски права произведения в своята държава на установяване в ЕС, за да могат да предоставят онлайн достъп до радиопрограми, телевизионни новини, програми за текущи събития и изцяло финансирани собствени продукции във всички държави от ЕС.

Директивата за достъпа до книги и печатни материали (Директива (ЕС) 2017/1564 ) позволява определени видове използване в достъпен формат на определени произведения и друго съдържание, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на незрящи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.

Регламентът за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание (Регламент (ЕС) 2017/1128) има за цел да гарантира, че потребителите, които купуват или се абонират за филми, спортни предавания, музика, електронни книги и игри, могат да имат достъп до тях, когато пътуват в други държави — членки на ЕС.

b. Срок на закрила на авторското право и сродните му права

Авторското право и сродните му права са защитени през целия живот на автора или твореца и в продължение на 70 години след смъртта му. Директивата за срока на закрила на авторското право от 2011 г. (Директива 2011/77/ЕС) удължава срока на закрила на авторското право за изпълнителите на звукозаписи от 50 на 70 години след записа, както и за авторите на музика, например композиторите и авторите на текстове, на 70 години след смъртта на автора. Срокът от 70 години се превърна в международен стандарт за закрила на звукозаписите. Понастоящем в 64 държави в света звукозаписите са защитени с авторски права за период от 70 или повече години.

c. Компютърни програми и бази данни

Директивата за правната закрила на компютърните програми (Директива 2009/24/ЕО) изисква от държавите членки да закрилят компютърните програми с авторско право като литературни произведения съгласно Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения. Директивата за базите данни (Директива 96/9/ЕО) предвижда правна закрила на базите данни, като в нея се дава определение за база данни като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“. Директивата за базите данни предвижда закрилата на базите данни както с авторско право, което обхваща интелектуалното творение, така и с право sui generis, осигуряващо защита на инвестицията в пари, човешки ресурси, усилия и енергия за придобиване, проверка или оформление на съдържанието на дадена база данни.

С Акта за данните (Регламент (ЕС) 2023/2854) се установяват правила за споделянето на данни, генерирани от свързани продукти или свързани с тях услуги, като например интернет на нещата и промишлени машини. Той изисква разкриването и публикуването на данни, които могат да бъдат защитени от търговските тайни, авторското право или други права на интелектуална собственост на държателя на данните или на трета страна, и позволява на ползвателите да имат достъп до генерираните от тях данни. В него се предвиждат нови правила, определящи кой може да има достъп и да използва данните, генерирани в рамките на ЕС във всички икономически сектори.

През 2022 г. с Акта за управление на данните (Регламент (ЕС) 2022/868) бяха въведени стабилни механизми за улесняване на повторното използване на определени категории защитени данни от публичния сектор, повиши се доверието в посредническите услуги за данни и се насърчи алтруизмът по отношение на данните в целия ЕС.

Предложеният законопроект „Омнибус VII“ е пакет от законодателни мерки, предназначен да опрости и консолидира различни регламенти на ЕС в областта на цифровите технологии, като Акта за данните и Акта за управление на данните. Един от основните елементи на сборния пакет от мерки в областта на цифровите технологии, предложен от Комисията на 19 ноември 2025 г., е хармонизирането на интерфейсите с Акта за данните и Акта за управление на данните. Целта на това преразглеждане е да се създаде съгласувана основа за европейската икономика, базирана на данни, която да съчетава защитата на данните с иновациите. Намерението е да се намали сложността чрез консолидиране на правилата и стандартизиране на терминологията. Тристранните преговори между Съвета и Парламента приключиха с предварително споразумение по пакета. Споразумението трябва да бъде официално прието от двете институции (известни и като съзаконодателите).

d. Права на отдаване под наем и в заем

Директивата за отдаването под наем и в заем (Директива 2006/115/ЕО) е ранен законодателен инструмент на ЕС относно авторските права, който възприе хоризонтален подход. С нея се въвежда неотменимо право на възнаграждение, тъй като творческата и художествената работа на авторите и изпълнителите изисква адекватен доход, а инвестициите, необходими за производството на звукозаписи и филми, са особено големи.

e. Организации за колективно управление на авторски права

Преди да може да се разпространява съдържание, защитено от авторско право и сродните му права, трябва да бъде получен лиценз от различните носители на такива права. Носителите на права може да възлагат правата си на организация за колективно управление на авторски права, която управлява тези права от тяхно име. Освен ако организацията за колективно управление на авторски права няма обосновани причини да откаже да осъществи управление, тя е длъжна да управлява тези права. С Директивата за колективното управление на авторските права (Директива 2014/26/ЕС) се определят изискванията към организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантират високи стандарти на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност. Директивата има за цел да се гарантира, че носителите на авторски права имат думата по отношение на управлението на правата си, и се стреми да подобри функционирането на организациите за колективно управление на авторски права чрез стандарти, приложими в целия ЕС. Държавите членки трябва да гарантират, че организациите за колективно управление на авторски права действат в най-добрия интерес на носителите на права, които представляват.

3. Патенти

Патентът представлява право на собственост, което може да бъде предоставено за всяко изобретение с технически характер, при условие че то представлява новост, включва изобретателска стъпка и може да има приложение в промишлеността. Патентът дава на собственика правото да възпрепятства други лица да изработват, използват или продават изобретението без разрешение. Патентите насърчават дружествата да направят необходимите инвестиции за иновации и предоставят стимул за физическите лица и дружествата да отделят ресурси за научноизследователска и развойна дейност. В Европа техническите изобретения могат да бъдат защитени или чрез национални патенти, издадени от компетентните национални органи, или чрез европейски патенти, които се издават централно от Европейското патентно ведомство. Това ведомство представлява изпълнителното подразделение на Европейската патентна организация, която понастоящем включва 39 договарящи държави. Самият ЕС не е член на тази организация.

След дългогодишни разисквания между държавите членки Парламентът и Съветът одобриха правното основание за европейски патент с единно действие (единен патент) през 2012 г. Така посредством международно споразумение между държавите членки се създаде единна и специализирана патентна юрисдикция.

В решението си от 5 май 2015 г. по дела C-146/13 и C-147/13 Съдът на Европейския съюз потвърди пакета за единния патент, който проправи пътя за истински европейски патент.

От влизането си в сила на 1 юни 2023 г. единният патент на ЕС, който се издава от Европейското патентно ведомство, осигурява единна закрила с еднакво действие във всички участващи държави от ЕС. Предприятията разполагат с възможността да закрилят своите изобретения с истински патент на ЕС във всички държави — членки на ЕС. Освен това те ще могат да оспорват и защитават единни патенти в единно съдебно действие чрез новосъздадения Единен патентен съд (ЕПС). Това рационализира системата и води до икономии от разходи за писмени преводи. Споразумението относно ЕПС гласи, че трябва да се спазва върховенството на правото на ЕС (член 20 от Споразумението) и че решенията на Съда на Европейския съюз са обвързващи за ЕПС. Понастоящем ЕПС е компетентен съд по отношение на 18 държави — членки на ЕС. Той се състои от Първоинстанционен съд, Апелативен съд и секретариат. Първоинстанционният съд има децентрализирана структура и включва централно отделение в Париж със секции в Мюнхен и Милано, както и регионални и различни местни подразделения в цяла Европа. Апелативният съд е със седалище в Люксембург и се произнася по жалби срещу решения на Първоинстанционния съд и по искания за преразглеждане на окончателни решения на Съда. Всеки съдебен състав на Апелативния съд заседава в многонационален състав от трима съдии с юридическа правоспособност и двама съдии с техническа правоспособност с квалификации и опит в областта на съответната технология, както се изисква по член 9, параграф 1 от Споразумението.

4. Търговски тайни

Практиката да се пази търговска информация (ноу-хау) в поверителност датира от столетия. Правни инструменти за защита на търговски тайни, независимо дали са определени като част от ПИС или не, съществуват в много държави. Равнището на защита, предоставена на поверителната информация, не може да се сравнява с други области на законодателството за интелектуалната собственост като патенти, авторско право и търговски марки, но по принцип може да се прилага неограничено, а не само за определен период. Различията между отделните държави са по-големи при защитата на търговските тайни, отколкото в други области на законодателството относно ПИС. Понякога защитата с търговска тайна може да носи дори повече преимущества и да бъде по-евтина, отколкото формалната защита чрез патент. През 2016 г. беше приета директивата за защита на търговските тайни (Директива (ЕС) 2016/943) с цел защита на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

5. ПИС за сортовете растения

Закрилата на сортовете растения, наричана още „право на селекционера на растение“, е форма на право на интелектуална собственост, предоставяно на селекционера на нов сорт растение. Системата на ЕС за закрила на сортовете растения, основана на принципите на Международната конвенция за закрила на новите сортове растения от 1991 г., допринася за развитието на селското стопанство и растениевъдството. Законодателството на ЕС установява специфична система за защита на правата по отношение на сортовете растения. Тя позволява да се предоставят ПИС за сортовете растения. Службата на Общността за сортовете растения въвежда и прилага тази схема.

6. Географски указания

По силата на системата на ЕС за ПИС в областта на селското стопанство наименованията на продуктите, регистрирани като географски означения, са защитени от правна гледна точка срещу имитация и злоупотреба в рамките на ЕС и в държави извън ЕС, с които е подписано специфично споразумение за защита. На наименованията на продуктите може да бъде предоставено географско означение, ако те имат специфична връзка с мястото, където е произведен продуктът. Тази регистрация вдъхва доверие у потребителите и им дава възможност да разграничават качествените продукти, като същевременно помага на производителите да продават по-добре продуктите си. Признати като интелектуална собственост, географските означения играят все по-важна роля в търговските преговори между ЕС и други държави. Например Съединените щати продължават да бъдат загрижени относно защитата на географски означения от страна на ЕС, която оказва въздействие както върху защитата на търговските марки на САЩ, така и върху достъпа до пазара за продукти от САЩ, които използват обичайни наименования на пазарите в ЕС и в държави извън ЕС[1]. В Регламента относно географските означения за алкохолни и селскостопански продукти (Регламент (ЕС) 2024/1143) се определят продукти, които имат качества, характеристики или репутация, дължащи се на природни и човешки фактори, свързани с тяхното място на произход. Продуктите, които са в процес на разглеждане или са били признати като географски означения, са изброени в регистри на географските означения. Подобен регламент относно защитата на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти беше приет през 2023 г. (Регламент (ЕС) 2023/2411). Той предоставя защита на промишлени продукти, свързани с техния географски район на производство, като ножове от Албасете, стъкло от Бохемия и лиможки порцелан, подобно на защитата, предоставяна на регионално произведени храни или напитки.

На международно равнище с решението на Съвета относно присъединяването на ЕС към Женевския акт (Решение (ЕС) 2019/1754) EUIPO се определя за компетентен орган за географските указания. Съединените щати продължават да бъдат силно обезпокоени от резултатите от преговорите в рамките на СОИС през 2015 г. за разширяване на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход.

7. Борба с фалшифицирането

Според оценките вносът на фалшифицирани и пиратски стоки в ЕС възлиза приблизително на 85 милиарда евро (до 5 % от общия внос). Търговията с пиратски стоки в световен мащаб възлиза на 2,5 % от търговията и е на стойност до 338 милиарда евро, което причинява значителни щети на носителите на права, правителствата и икономиките.

Тъй като различията в националните системи за налагане на санкции за фалшифициране и пиратство затрудняват държавите членки да водят ефективна борба с тези правонарушения, Парламентът и Съветът приеха като първа стъпка Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (Директива 2004/48/ЕО ). Тя има за цел да се засили борбата с пиратството и фалшифицирането, като се приведат в съответствие националните законодателни системи, за да се гарантира високо, равностойно и хомогенно равнище на закрила на интелектуалната собственост на единния пазар, и предвижда мерки, процедури и компенсаторни механизми в рамките на гражданското и административното право. Регламентът относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи (Регламент (ЕС) № 608/2013) предвижда процесуални правила, чрез които митническите органи да прилагат правата на интелектуална собственост по отношение на стоки, подлежащи на митнически надзор или митнически контрол.

B. Понятието за „изчерпване“ на правата

1. Определение

Изчерпването на правата е правна доктрина, приложима към всички области на индустриалната собственост, и гласи, че след като продукт, обхванат от ПИС, например патент, бъде продаден от носителя на правата или от други лица със съгласието на носителя, ПИС се счита за изчерпано.В ЕС Съдът на Европейския съюз последователно е тълкувал Договорите на ЕС в смисъл, че ПИС се изчерпват в рамките на единния пазар чрез пускането на съответните стоки на пазара (от носителя на правата или с негово съгласие). Носителят на правото върху индустриална или търговска интелектуална собственост, защитено от законодателството на една държава членка, не може да се позове на това законодателство, за да се противопостави на вноса на продукти, които са били пуснати на пазара в друга държава членка.

2. Ограничения

„Изчерпването“ на правата в ЕС не се прилага при пускане на пазара на фалшифицирани продукти или по отношение на продукти, пуснати на пазара извън Европейското икономическо пространство (член 6 от Споразумението ТРИПС). През 1999 г., в решението си по дело Sebago Inc. и Ancienne Maison Dubois & Fils SA срещу GB-Unic SA (C-173/98) Съдът на ЕС постанови, че държавите членки не могат да предвиждат в националното си право изчерпване на правата върху търговска марка за продукти, пуснати на пазара в държави извън ЕИП.

3. Правни актове в тази област

Правилата на ЕС относно изчерпването до голяма степен са резултат от съдебната практика на Съда на ЕС, тълкуваща член 34 от ДФЕС относно мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения, между държавите членки[2]. Тази съдебна практика е отразена във всеки от съответните законодателни актове на ЕС, свързани с ПИС.

C. Неотдавнашна съдебна практика на Съда на Европейския съюз

През 2012 г. Съдът на ЕС потвърди в параграф 32 от решението си по дело C-406/10 (SAS Institute Inc. срещу World Programming Ltd), че в съответствие с Директивата относно правната закрила на компютърните програми (Директива 91/250/ЕИО, отменена с Директива 2009/24/ЕО), само обективираната форма на компютърната програма е защитена с авторско право, а идеите и принципите, които са в основата на нейната логика, алгоритми и програмни езици, не са защитени съгласно директивата. Съдът подчерта, че нито функциите на компютърната програма, нито програмният език и форматът на файловете с данни, употребявани, за да се използват някои от функциите ѝ, съставляват обективирана форма на програмата по смисъла на член 1, параграф 2 от директивата (параграф 39 от решението).

В решението си по дело C-160/15 (GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV и други) Съдът на Европейския съюз постановява, че поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, които са обект на закрила и които са публикувани на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, не представлява „публично разгласяване“, ако лицето, което поставя тази връзка, не цели получаване на печалба и не знае, че тези произведения са били публикувани незаконно.

В решението си по дело C-484/14 (Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH) Съдът на Европейския съюз постановява, че предоставянето за свободно публично ползване на безжична мрежа — с цел да се привлече вниманието на потенциални клиенти върху стоки и услуги на даден магазин, представлява „услуга на информационното общество“ по силата на Директивата относно електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО), и потвърждава, че при определени условия доставчик на услуга, който предоставя достъп до комуникационна мрежа, не може да носи отговорност. Следователно притежателите на авторски права нямат право да искат обезщетение въз основа на това, че тази мрежа е използвана от трети лица за нарушаване на правата им. Защитата на връзката с помощта на парола осигурява баланс между ПИС на носителите на авторски права, от една страна, и свободата на стопанска инициатива на доставчика на достъп и свободата на информация на ползвателите на мрежата, от друга страна.

В решението си по дело C-265/19 (Recorded Artists Actors Performers Ltd срещу Phonographic Performance (Ireland) Ltd и др.) Съдът на Европейския съюз постанови, че държава членка не може да откаже на артисти изпълнители от държави извън Европейското икономическо пространство правото на възнаграждение, като се позовава на клаузата за реципрочност от Договора на СОИС. Всички продуценти на звукозаписи и изпълнители от договарящите се страни по Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите имат право на справедливо възнаграждение. В отговор на решението на Съда на Европейския съюз на 11 септември 2023 г. Комисията започна консултация относно условията за възнаграждение на музикалните изпълнители и продуцентите на записи от държави извън ЕС за музикални звукозаписи, които се пускат в ЕС, поради опасенията на заинтересованите страни от САЩ относно това, че държавите — членки на ЕС, не изплащат възнаграждения по авторски права на продуценти и изпълнители от САЩ.

Ролята на Европейския парламент

Интелектуалната собственост създава добавена стойност за предприятията и икономиките на ЕС. Нейната единна защита и прилагането ѝ допринасят за насърчаване на иновациите и икономическия растеж. Поради това Парламентът се ангажира да хармонизира ПИС чрез създаването на единна система на ЕС, която да съществува редом с националните системи, какъвто е случаят с търговската марка на ЕС и регистрирания промишлен дизайн на ЕС, както и с европейския единен патент.

В различните си резолюции относно ПИС, и по-специално по отношение на правната закрила на базите данни, биотехнологичните изобретения и авторското право, Парламентът подкрепи постепенното хармонизиране на тези права. Освен това той се противопостави на патентоването на части на човешкото тяло. На 27 февруари 2014 г. Парламентът прие резолюция по собствена инициатива относно такси за възпроизвеждане за лично ползване (правото на възпроизвеждане за лично ползване на законно придобито съдържание), тъй като цифровото възпроизвеждане за лично ползване придоби голямо икономическо значение в резултат на техническия напредък. Освен това Парламентът взе много активно участие в проекта на Договор на Световната организация за интелектуална собственост относно изключенията от авторското право за хората със зрителни увреждания („Маракешки договор“).

По време на цялостната реформа на правилата на ЕС относно авторското право (вж. раздела относно авторското право) се провеждаше разгорещен обществен дебат, съсредоточен върху членове 11 и 13 от Директивата за авторското право. Този дебат достигна връхната си точка с гласуването на усилията на Парламента в подкрепа на създаването на ново право за издателите на медии да изискват възнаграждение за съдържанието на някои големи новинарски платформи, както и ново право за улесняване на проследяването на нарушенията на авторски права в интернет. Представителите на творческия сектор горещо приветстваха тези предложения, но представителите на технологичните дружества остро ги разкритикуваха.

На 10 март 2026 г. Парламентът прие резолюция, озаглавена „Авторското право и генеративния изкуствен интелект — възможности и предизвикателства“, въз основа на доклад на комисията по правни въпроси (JURI). В резолюцията се призовава за прозрачност, справедливо възнаграждение и възможност носителите на права да предотвратяват използването на своето защитено съдържание за обучение в областта на изкуствения интелект (ИИ). Проучването на комисията по правни въпроси, озаглавено „Metaverse“ (Метавселена), показва, че ИИ поставя нови предизвикателства пред защитата на авторското право, по-специално по отношение на неоповестено обучение на модели с ИИ върху защитени с авторско право материали или защитени данни и последващото генериране на съдържание от такива модели с ИИ. Тематичният отдел по правосъдие, граждански свободи и институционални въпроси организира специализиран семинар относно генеративния ИИ и авторското право в подкрепа на работата на комисията JURI в тази област[3].

Освен това едно проучване, изготвено за Парламента, показва, че редица договорни споразумения улесняват неприлагането на ПИС, свързани с данни, или позволяват придобиването на ПИС на субектите. Това може да се случи въз основа на факта, че произведенията са публикувани на определена платформа или че творбата или изобретението са създадени в рамките на договор за предоставяне на услуги. Такива договорености включват:

  • правни договорености, които лишават творците от ПИС или ги принуждават да предоставят неплатени лицензи по отношение на съдържание, включено в услуги и поставено на сървъри на цифрови платформи, и/или съгласно които тези права се прехвърлят на платформите;
  • договори за изкупуване, чрез които платформите придобиват ПИС на творците;
  • правни договорености, които лишават служителите, изобретателите или творците от ПИС по отношение на съдържание, създадено в хода на тяхната работа или служба, и/или които прехвърлят тези права на работодателя („наемна работа“)[4].
  • Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по правосъдие, граждански свободи и институционални въпроси. Повече информация можете да намерите на уебсайта на комисията по правни въпроси.

     

    [1] 2025 National Trade Estimate Report on Foreign Trade Barriers (Национален доклад за оценка на търговията за 2025 г. относно пречките пред външната търговия), Служба на търговския представител на САЩ, стр. 148.
    [2]Вж. Centrafarm и Adriaan de Peijper срещу Sterling Drug Inc (дело C-15/74) и Merck and Co Inc. срещу Stephar BV и Petrus Stephanus Exler (дело C-187/80).
    [3]Lucchi, N. и Hunter, S., „Generative AI and Copyright — Training, Creation, Regulation“ (Генеративен ИИ и авторско право — обучение, творчество, регулиране), Тематичен отдел по правосъдие, граждански свободи и институционални въпроси, Европейски парламент, 2025 г.; Brando, A., „Technological Aspects of Generative AI in the Context of Copyright“ (Технологични аспекти на генеративния ИИ в контекста на авторското право), Тематичен отдел по правосъдие, граждански свободи и институционални въпроси, Европейски парламент, 2025 г.; Peukert, C., „The economics of copyright and AI — Empirical evidence and optimal policy“ (Икономиката на авторското право и ИИ — емпирични данни и оптимална политика), Тематичен отдел по правосъдие, граждански свободи и институционални въпроси, Европейски парламент, 2025 г.
    [4]Macrez, F. и др., „Buyout contracts imposed by platforms in the cultural and creative sector“ (Договори за изкупуване, налагани от платформите в сектора на културата и творчеството), Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси, Европейски парламент, октомври 2023 г.; Maciejewski, M., „Metaverse“ (Метавселена), Тематичен отдел по граждански права и конституционни въпроси, Европейски парламент, юни 2023 г.

    Jagoda Karolina MACIEJEWSKA / JEREMY JULIAN OKORN / Mariusz MACIEJEWSKI