Програма в областта на цифровите технологии за Европа
В настоящия информационен фиш се описва развитието на програмата на Европейския съюз (ЕС) в областта на цифровите технологии и как от 2024 г. насам ЕС е изместил акцента от определянето на дневния ред към изпълнението чрез въвеждане на правни рамки като Акта за изкуствения интелект. В него се обяснява също така как новите правила на ЕС относно платформите, данните, цифровата самоличност, изкуствения интелект (ИИ) и киберсигурността доведоха до сигурни цифрови пространства, лоялна конкуренция и цифров суверенитет, в съответствие с екологичния преход.
Правно основание
Въпреки че в договорите не се съдържат конкретни разпоредби за информационните и комуникационните технологии (ИКТ), ЕС може да действа въз основа на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в области на политиката като: промишленост, конкуренция, търговия, трансевропейски мрежи, научни изследвания, енергетика, установяване на единен пазар, свободно движение на стоки, движение на хора и услуги, образование и култура.
Цели
Чрез своята програма в областта на цифровите технологии ЕС има за цел да даде възможност за ориентирана към човека, сигурна и устойчива цифрова трансформация. Въз основа на стратегията за цифров единен пазар и на цифровия компас до 2030 г., програмата в областта на цифровите технологии насърчава надеждни потоци от данни, оперативно съвместима цифрова самоличност, справедливи пазари на онлайн платформи, отговорен ИИ и стабилна киберсигурност. Политическата програма „Цифрово десетилетие“ превръща тези цели в конкретни планове в областта на уменията, инфраструктурата, цифровизацията на предприятията и обществените услуги.
Постижения
A. Първата програма в областта на цифровите технологии за Европа: 2010—2020 година.
Първата програма в областта на цифровите технологии беше насочена към подобряване на свързаността, намаляване на разходите и укрепване на защитата на потребителите. Основните ѝ постижения включват:
- премахване на таксите за роуминг („роуминг като у дома“);
- разширяване на широколентовия достъп;
- въвеждане на ключови правила за защита на данните, по-специално Общия регламент относно защитата на данните.
- Умения: най-малко 80 % от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения, а в ЕС следва да работят 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, с повече жени на такива позиции.
- Предприятия: 75 % от дружествата следва да използват изчислителни услуги „в облак“, големи информационни масиви и ИИ; над 90 % от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС следва да достигнат най-малко базово ниво на цифров интензитет; и броят на фирмите „еднорози“ (стартиращи предприятия с висока стойност) в ЕС следва да се удвои.
- Инфраструктура: всички домакинства в ЕС следва да имат достъп до интернет с гигабитова скорост и всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; ЕС следва да произвежда 20 % от полупроводниците в света; в ЕС следва да бъдат внедрени 10 000 неутрални по отношение на климата периферни възела с висока степен на сигурност; и Европа следва да разполага с първия си квантов компютър.
- Обществени услуги: всички основни обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн; всички граждани следва да имат достъп до своите електронни медицински досиета; и 80 % от гражданите следва да използват възможност за електронно удостоверяване на самоличността.
- Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (EС) 2016/679)
- Директивата относно защитата на данните в областта на правоприлагането (Директива (ЕС) 2016/680);
- Европейския акт за управление на данните (Регламент (ЕС) 2022/868) относно наличността на данни и доверието в данните;
- Европейския акт за данните (Регламент (ЕС) 2023/2854) относно справедливия достъп и правата на ползвателите, като същевременно се гарантира защитата на личните данни.
- гаранции относно използването на изкуствен интелект с общо предназначение;
- ограничения за използването от страна на правоприлагащите органи на системи за биометрична идентификация;
- забрани за социално оценяване и използване на ИИ за манипулиране или използване на уязвимостите на ползвателите;
- правото на потребителите да подават жалби и да получават съдържателни обяснения.
- увеличаване на инвестициите в киберотбрана;
- засилване на сътрудничеството между военния и гражданския киберсектор;
- гарантиране на ефективно управление на киберкризи;
- и укрепване на позицията на ЕС в кибертехнологиите от критично значение.
- Резолюция относно заплахите за сигурността във връзка със засилващото се технологично присъствие на Китай в ЕС и възможни действия на равнището на ЕС за ограничаването им (12 март 2019 г.), като настоятелно призовава Комисията да разшири обхвата на Директивата за МИС и да вземе мерки срещу заплахите от цифровизацията, като призова за привеждане в съответствие с политиката на ЕС в областта на киберсигурността и за по-голяма роля на Агенцията на ЕС за киберсигурност.
- Три резолюции относно ИИ, в които се разглеждат етичните аспекти на ИИ, режимът на гражданска отговорност за ИИ и правата върху интелектуалната собственост за разработването на ИИ (20 октомври 2020 г.), в които се призовава за правна рамка на ЕС за ИИ, основана на етика.
- Резолюция относно Акта за цифровите услуги, за да се постигне напредък с цифровия единен пазар, в която се предлага законодателният пакет да укрепи вътрешния пазар, да гарантира защитата на потребителите, да гарантира равнопоставеност на незаконосъобразните дейности офлайн и онлайн, да запази прозрачността, да зачита правата и да включва субекти извън ЕС, които засягат потребителите в ЕС. Освен това Парламентът призова за по-голяма справедливост, прозрачност и отчетност при модерирането на съдържанието на цифрови услуги. Резолюцията се основава на научни изследвания, на семинар относно правилата за електронна търговия, подходящи за цифровата ера, и на поредица от проучвания относно цифровите услуги с акцент върху електронната търговия и изкуствения интелект, възложени от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO). Привеждането на предложенията за Акта за цифровите услуги и Акта за цифровите пазари в съответствие с резолюцията на Парламента показва, че Парламентът може да оказва влияние върху законодателната програма, дори без да има формално право на законодателна инициатива.
- Резолюция относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа (20 май 2021 г.), в която се призовава за премахване на всички пречки пред функционирането на цифровия единен пазар и за подобряване на използването на ИИ за европейските потребители.
- Резолюция относно проектиране на онлайн услугите, предизвикващо пристрастяване, и защита на потребителите в рамките на единния пазар на ЕС (12 декември 2023 г.), в която се призовава за забрана на техниките, водещи до пристрастяване при проектирането на онлайн услугите, като безкрайното превъртане и автоматичното възпроизвеждане. Освен това някои членове на ЕП пожелаха да се въведе цифрово „право да не бъдеш безпокоен“ заедно със списък с добри практики в областта на дизайна.
- На 13 декември 2023 г. членовете на ЕП подчертаха необходимостта от преоценка на правилата на ЕС относно блокирането на географски принцип, за да се премахнат всички останали пречки и да се реализира пълният потенциал на единния пазар.
- На 13 март 2024 г., в рамките на Европейския план за действие за демокрация, Парламентът прие резолюция за одобряване на предложения закон за свободата и плурализма на медиите (Европейски акт за свободата на медиите), с която се засилва защитата на независимостта на медиите, и одобри закона за прозрачността на демократичните процеси (Регламент (ЕС) 2024/900), с който се регулира политическата реклама.
В нея също така се насърчава цифровият растеж като се предвижда подкрепа за подобряване на уменията, цифровизацията на промишлеността и обществените услуги, както и като се въвеждат правила за блокирането на географски принцип и трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание.
За да подкрепи икономиката, основана на данни, ЕС прие мерки относно свободното движение на нелични данни, киберсигурността и отворените данни и засили регулаторната координация чрез Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
B. Втората програма в областта на цифровите технологии за Европа: Цифров компас до 2030 година.
Втората програма в областта на цифровите технологии разглежда въпроса за промените, предизвикани от цифровите технологии, и ключовата роля на цифровите услуги и пазари, като се поставя акцент върху технологичните и геополитическите цели на ЕС. В своите съобщения за изграждането на цифровото бъдеще на Европа и за политическата програма „Цифрово десетилетие“ Комисията очерта действията за постигане на сигурни цифрови услуги и пазари. Тя дава приоритет на квантовите изчислителни технологии, стратегиите за блоковата верига, ИИ, полупроводниците (европейския законодателен акт за интегралните схеми), цифровия суверенитет, хоризонталните изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи, (Регламент (ЕС) 2019/1020, изменен с Регламент (ЕС) 2024/2847), мрежите 5G и 6G, европейските пространства на данни и световните технологични стандарти.
През март 2021 г. ЕС въведе цифров компас, с който се очертават четири цели за 2030 година.
Програмата Цифрова Европа, въведена с Регламент (ЕС) 2021/694, е инициатива на ЕС, с която се отпускат 7,5 милиарда евро (2021—2027 г.) за проекти от областта на цифровите технологии, касаещи суперкомпютрите, ИИ, киберсигурността, задълбочените цифрови умения и интеграцията на цифровите технологии, подкрепени от центрове за цифрови иновации.
В политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. се определят правно обвързващи цели от септември 2022 г., като цифровият компас се превръща от стратегия в инструмент за изпълнение с механизми за годишно докладване и за сътрудничество между държавите членки.
1. Данни
Споделянето на данни е от основно значение за концепцията на Европа за цифровите технологии. Насърчавайки иновациите на основата на данни, ЕС се стреми да ги поддържа в баланс с неприкосновеността на личния живот, сигурността, етиката и безопасността, същевременно проучва възможностите за използването и споделянето на нелични данни за нови технологии и бизнес модели.
В стратегията на ЕС за данните се въвежда идеята общите европейски пространства за данни да покрият девет сектора, като се гарантира, че повече данни ще станат достъпни за използване в икономиката и в обществото, като същевременно на дружествата и лицата се предостави по-добър контрол над данните, които те генерират. Регулаторната рамка на ЕС за данните включва:
2. Изкуствен интелект
В Бялата книга за изкуствения интелект от февруари 2020 г. се подчертава решаващата роля на ИИ в съвременното общество и очакваните социални и икономически ползи от него в различни сектори. Парламентът прие Акта за изкуствения интелект през март 2024 година. Основните му разпоредби включват:
Актът за изкуствения интелект е в сила от 1 август 2024 г., като влиза в сила поетапно в рамките на 36 месеца, а Европейската служба по изкуствен интелект координира правоприлагането на равнището на ЕС.
През септември 2022 г. Комисията представи предложение за директива за отговорността във връзка с ИИ, с която да се гарантира еднаква защита за лицата, пострадали от ИИ, което обаче впоследствие беше оттеглено. Освен това беше представена нова директива относно отговорността за вреди, причинени от дефекти на продукти (Директива (ЕС) 2024/2853), в която се визират цифрови продукти като ИИ.
3. Актът за цифровите услуги и Актът за цифровите пазари
Основа на стратегията в областта на цифровите технологии е създаването на по-безопасен и по-отворен цифров единен пазар, с който се гарантират правата на потребителите и лоялната конкуренция между предприятията. Това се подкрепя от два законодателни стълба: Акт за цифровите услуги и Акт за цифровите пазари, които модернизират европейските разпоредби за цифровите услуги. Приети от Парламента и Съвета през 2022 г. и влезли в сила през май 2023 г., те предоставят единен набор от правила за целия ЕС. В Акта за цифровите услуги се определят отговорностите за посредническите услуги, особено за онлайн платформите. За големите платформи има специфични насоки поради рисковете, които те пораждат във връзка с разпространението на незаконно и на вредно съдържание. В Акта за цифровите пазари се определят правила за дружествата със статут на „пазач на информационния вход“, насочени към онези, които са най-податливи на нелоялни практики. Това включва услуги като посредничество онлайн, социални мрежи и изчисления в облак. Въз основа на Акта за цифровите услуги Комисията предложи регламент за рационализиране на събирането и споделянето на данни за целите на краткосрочното наемане на жилища. Актът за цифровите услуги е изцяло приложим от 17 февруари 2024 година. Прилагането на Акта за цифровите пазари се засили през 2025 г. с първите глоби срещу пазачите на информационния вход, а правоприлагането и мониторингът вече са основен акцент в работата на Комисията.
4. Електронно управление, електронна самоличност и цифрово евро
Програмата в областта на цифровите технологии подчертава значението на услугите на електронното управление и трансграничното сътрудничество в публичния сектор. През март 2024 г., след предложението на Комисията за определяне на мерки за високо ниво на оперативна съвместимост на публичния сектор в целия Съюз (ноември 2022 г.), Съветът прие Акта за оперативно съвместима Европа (Регламент (ЕС) 2024/903) с цел подобряване на обществените услуги в ЕС. С него се създава съвет на програма „Оперативно съвместима Европа“ с представители на държавите членки, Комисията и други органи на ЕС.
Изграждането на доверие онлайн има решаващо значение за обществения и икономическия растеж. Регламентът относно електронната идентификация (Регламент (ЕС) № 910/2014) предоставя рамка за сигурно цифрово взаимодействие между гражданите, предприятията и органите. За постигането на тези цели през февруари 2024 г. Парламентът прие рамка за европейска цифрова самоличност (Регламент (ЕС) 2024/1183, eIDAS 2.0), целяща да се даде възможност на 80 % от гражданите на ЕС да имат сигурен достъп до жизненоважни обществени услуги с цифрова самоличност до 2030 година. Регламентът eIDAS 2.0 влезе в сила на 20 май 2024 г., а държавите членки подготвят въвеждането на европейските портфейли за цифрова самоличност.
5. Киберсигурност
На 10 ноември 2022 г., в отговор на агресията на Русия срещу Украйна, Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност въведоха политика на ЕС за киберотбрана и план за действие за военната мобилност 2.0 с цел:
Така се укрепва европейската отбранителна технологична и индустриална база, която цели създаването на интегрирана общоевропейска отбранителна промишленост. През декември 2022 г. Директивата относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (Директива МИС 2) замени предшестващата я директива, като разшири нейния обхват, така че да включва повече сектори и субекти. Крайният срок за транспониране на Директивата за МИС 2 беше 17 октомври 2024 г., като бяха предвидени последващи действия с производства за установяване на неизпълнение на задължения поради закъснения. Регламентът относно хоризонталните изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи (Акт за киберустойчивост) влезе в сила на 10 декември 2024 г., като основните задължения трябва да бъдат изпълнени до декември 2027 година. През април 2024 г. Парламентът прие Законодателния акт в областта на киберсолидарността, чиято цел е да се укрепи солидарността на равнището на ЕС и по-бързо да се откриват и третират киберзаплахите и инцидентите. Парламентът и Съветът постигнаха споразумение и за изменение на Акта за киберсигурността.
6. Медии и демокрация
През декември 2020 г. в съобщение на Комисията беше представен План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. В него се изтъква необходимостта от по-голяма подкрепа на национално равнище чрез одобрени планове за възстановяване след COVID-19 и се подчертава разрушителното влияние на световните онлайн платформи върху медиите, по-специално тяхното господстващо положение на пазарите на данни и реклама. Чрез Плана за действие за европейската демокрация се допълва гореспоменатият медиен план и се поставя акцент върху укрепването на адаптирането на сектора към цифровите технологии, върху свободата на медиите и плурализма и върху борбата с дезинформацията. Освен това в него се обсъжда намаляването на свободата на медиите поради нарастващите заплахи към журналисти. Регламентът за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски акт за свободата на медиите), приет през март 2024 г., гарантира редакционната независимост и медийния плурализъм и защитава журналистите от наблюдение.
7. Образование и умения
Извън рамките на регулаторната дейност ЕС насърчава цифровото образование. Чрез Плана за действие в областта на цифровото образование 2021—2027 г. се помага на държавите членки да адаптират образователните си системи към ерата на цифровите технологии. В него се дава приоритет на създаването на стабилна екосистема за цифрово образование и на подобряването на уменията за цифрова трансформация.
8. Условия на труд при работа през платформа
Директивата относно подобряването на условията на труд при работата през платформа (Директива относно работата през платформа) беше приета през октомври 2024 г., като с нея се изясняват критериите за трудовия статус и се урежда управлението чрез алгоритми.
9. Цифрова инфраструктура
На 21 февруари 2024 г. Комисията представи нови инициативи за цифровата инфраструктура в Европа. Целта е да започнат дискусии по конкретни предложения за насърчаване на иновациите, сигурността и устойчивостта на цифровата инфраструктура.
Роля на Европейския парламент
Парламентът прие редица резолюции във връзка с програмата за цифровите технологии.
В качеството си на съзаконодател за Акта за цифровите услуги, Акта за цифровите пазари и Акт за изкуствения интелект, Парламентът наблюдава прилагането на Директивата за МИС 2 и Акта за киберустойчивост чрез работата си в комисии, изискванията за докладване и последващите действия във връзка с правоприлагането от страна на Комисията.
В сборния пакет от мерки на Комисията в областта на цифровите технологии за ИИ (ноември 2025 г.) се предлагат целенасочени изменения на Акта за изкуствения интелект и правилата за въздухоплаването, за да се преодолеят предизвикателствата пред изпълнението и да се намали регулаторната тежест. Той е част от по-широк пакет в областта на цифровите технологии, насочен към опростяване на законодателството на ЕС в областта на цифровите технологии и подпомагане на бизнес иновациите.
В проучване от февруари 2026 г., изготвено за комисията IMCO, се подчертават важни предизвикателства, включително правната сигурност, капацитета за правоприлагане и въздействието върху основните права, като се прави разграничение между опростяване и по-съществени промени в гаранциите.
В Парламента комисията IMCO и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съвместно изпълняват работата по сборния пакет от мерки в областта на цифровите технологии. След приемането на позиции от Парламента и Съвета през март 2026 г. започнаха тристранни преговори, насочени към опростяване, като същевременно се запазват основните защити.
Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по икономика и растеж на Европейския парламент. Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайта на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Maxim Hauk