Имиграционна политика
В настоящия информационен фиш се разяснява имиграционната политика на Европейския съюз (ЕС) и нейната цел за установяване на ориентиран към бъдещето, всеобхватен и балансиран подход, основан на солидарност, към управлението както на законната, така и на незаконната имиграция. В него се въвеждат приоритетите на политиката и се представят най-важните стратегически и законодателни промени, свързани с миграцията и убежището, имиграцията и интеграцията. В заключение се очертава ролята на Европейския парламент в оформянето на законодателството в тази област.
Правно основание
- Общата имиграционна политика на ЕС е определена в членове 79 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В член 80 от ДФЕС се посочва, че имиграционните политики се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки (държавите от ЕС), включително във финансово отношение.
- да се гарантира справедливо третиране на гражданите на държави извън ЕС, пребиваващи законно в държавите членки;
- да се засилят мерките за борба с незаконната имиграция, включително трафика и контрабандата;
- да се насърчава по-тясно сътрудничество с държави извън ЕС във всички области.
- Регламент относно управлението на убежището и миграцията;
- Регламент относно процедурата за убежище и Регламент относно процедурата на границата за връщане;
- Регламент за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства;
- Регламент за създаване на Евродак — биометричната база данни на ЕС за управление на убежището и миграцията;
- нов Регламент за скрининга;
- Регламент относно определянето на лицата, на които е предоставена международна закрила, който заменя Директивата от 2011 г. относно определянето на тези лица;
- преразгледана Директива за стандарти относно приемането;
- Регламент за рамка на Съюза за презаселване и хуманитарен прием.
- предотвратяване на незаконната миграция и прекъсване на дейността на престъпните мрежи за контрабанда;
- защита на хората, бягащи от война и преследване, като същевременно се предотвратяват злоупотреби със системата за предоставяне на убежище;
- привличане на таланти в ЕС с цел повишаване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС.
- Така нареченият Пакет за подпомагащите лица включва директивата на Съвета от 2002 г., в която се определя престъплението подпомагане на незаконното влизане, транзитно преминаване и пребиваване, както и Рамковото решение на Съвета от 2002 г. за установяване на наказателноправни санкции за такова поведение. Пакетът се допълва от директива на Съвета от 2004 г. за предоставяне на разрешение за пребиваване на лица, жертви на трафик или контрабанда, които сътрудничат на компетентните органи (относно трафика вж. също 4.2.6).
- Предизвикателствата и опасенията във връзка с прилагането на рамката на ЕС за борба с контрабандата на мигранти доведоха до усилия за преразглеждане на рамката. През септември 2021 г. Комисията прие план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти за периода 2021—2025 година. През ноември 2023 г. Комисията представи предложение за правила за предотвратяване и противодействие срещу подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой в Съюза. Предложението включва по-ясно определение на престъплението контрабанда, както и хармонизирани санкции. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП понастоящем разглежда тези предложения. След друго предложение на Комисията през ноември 2023 г. Парламентът и Съветът приеха през 2025 г. регламент за засилване на полицейското сътрудничество за предотвратяване и борба с контрабандата на мигранти и трафика на хора. Целта е да се засили мандатът на Европол за предотвратяване и борба с такива престъпления.
- Директивата за връщането от 2008 г. определя общите стандарти и процедури на ЕС за връщане на незаконно пребиваващи граждани на държави извън ЕС. През 2016 г. Европейският парламент и Съветът приеха регламент относно утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на държави извън ЕС. Освен това, реформираната и подсилена Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) все повече подпомага държавите членки в техните дейности, свързани с връщането.
- През септември 2018 г. Комисията предложи да се преработи Директивата за връщането с цел ускоряване на процедурите. Извършената от Парламента оценка на въздействието на предложението за преработване на Директивата за връщането установи, че предложението би довело до съществени разходи за държавите членки поради увеличаване на задържането. Не бяха представени явни доказателства, че предложението би довело до по-ефективни връщания, но за сметка на това то вероятно щеше да доведе до нарушения на основните права на незаконните мигранти. В резолюцията на Парламента относно изпълнението на Директивата за връщането (17 декември 2020 г.) се подчертава, че що се отнася до ефективността на политиката на ЕС в областта на връщането, трябва да се вземат предвид и зачитането на основните права и процедурните гаранции.
- След доклада на Парламента относно предложеното преразглеждане на Директивата за връщането Комисията оттегли предложението и през март 2025 г. го замени с предложение за Регламент относно връщането. Представянето на този регламент бележи началото на новия европейски подход към връщането, както беше посочено в документа „Политически насоки за следващата Европейска комисия за периода 2024—2029 г.“. С новия регламент се предлага да се създаде европейската заповед за връщане, с която да се хармонизират решенията за връщане във всички държави членки, като се гарантира, че заповедта за напускане на една държава се прилага за цялата територия на ЕС. Преговорите по предложението за регламент относно връщането продължават. Пактът за миграцията и убежището води до по-голяма оперативна подкрепа за държавите членки и Frontex като оперативно звено на политиката на ЕС в областта на връщането, заедно с назначаването на координатор по връщането, подкрепен от нова Мрежа на високо равнище по въпросите на връщането.
- През май 2025 г. Комисията представи и предложение за регламент относно прилагането на понятието „сигурна трета държава“. Това предложение цели да улесни прилагането на това понятие, за да се ускорят процесите, свързани с убежището, и да се намали натискът върху системите за предоставяне на убежище, като същевременно се запазят правните гаранции за кандидатите и се гарантира зачитането на основните права. В съответствие с това, през април 2025 г. Комисията даде и предложение за регламент за установяване на списък на сигурните държави на произход на равнището на ЕС. Двата регламента бяха приети от Парламента и Съвета през февруари 2026 година.
- Директивата относно санкциите срещу работодатели предвижда санкции и мерки, които да бъдат прилагани в държавите членки срещу работодатели, които наемат на работа незаконно пребиваващи лица, които не са граждани на ЕС. Първият доклад относно прилагането на тази директива беше представен на 22 май 2014 година. След като това беше обявено в Пакта за миграцията и убежището, през септември 2021 г. Комисията прие съобщение относно прилагането на Директивата относно санкциите срещу работодатели с цел да се подпомогне изпълнението ѝ, като същевременно се защитят правата на незаконните мигранти.
- От 2001 г. насам държавите членки признават взаимно съответните си решения за експулсиране (Директива 2001/40/ЕО), с което се зачита и спазва решението на една държава членка за експулсиране на лице, което не е гражданин на ЕС и пребивава в друга държава членка.
- резолюция от 20 май 2021 г. относно нови възможности за законна трудова миграция;
- резолюция от 25 ноември 2021 г., съдържаща препоръки към Комисията относно политиката и правото в областта на законната миграция;
- препоръка от 14 септември 2022 г. относно нова програма за Средиземноморието.
- преглед на действията на ЕС в отговор на миграцията в Европа;
- информационния фиш на Европейския парламент относно политиката в областта на убежището (4.2.2).
Компетентност на ЕС в областта на имиграционната политика
Компетентността се отнася до правомощията, предоставени на ЕС от Договорите, да предприема действия в конкретни области на политиката.
Законна миграция: ЕС има правомощието да определя условията, при които гражданин на държава извън ЕС има право да влиза и пребивава законно в държава членка, включително с цел събиране на семейството. Държавите членки си запазват правото да определят квоти за прием на търсещи работа лица от държави извън ЕС.
Интеграция: ЕС може да предоставя стимули и подкрепа за мерките, предприети от държавите членки за насърчаване на интеграцията на законно пребиваващите на тяхна територия граждани от държави извън ЕС. В правото на ЕС обаче не са предвидени разпоредби за хармонизиране на правните норми и законите на държавите членки.
Борба срещу незаконната миграция: от Европейския съюз се изисква да предотвратява и намалява незаконната имиграция, по-специално — чрез провеждането на ефективна политика за връщане, при която се зачитат основните права.
Споразумения за обратно приемане: EС има правомощия да сключва споразумения с държави извън ЕС за обратно приемане в страната на произход или страната, от която идват, на граждани на държави извън ЕС, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, присъствие или пребиваване в една от държавите членки.
След влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. Съдът на Европейския съюз разполага с пълни правомощия в областта на имиграцията и убежището.
Цели на имиграционната политика на ЕС
Целта на ЕС е да се установи балансиран подход за управлението на законната имиграция и борбата срещу незаконната имиграция. Правилното управление на миграционните потоци предполага:
ЕС има за цел да уеднакви правата и задълженията на законните имигранти по начин, съпоставим с този, по който са уеднаквени тези на гражданите на ЕС.
Развитие на политиката
A. Стратегии и приоритети в имиграционната политика на ЕС
На 19 декември 2024 г. Европейският съвет одобри стратегически насоки за законодателното и оперативното планиране в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие за периода 2024—2029 г., които заменят стратегическите насоки за периода 2014—2020 г. В новите насоки се подчертава колко е важно визовата политика на ЕС да се използва по стратегически начин, да се предотвратяват злоупотребите с визовия режим на ЕС, да се изграждат нови партньорства с държавите на произход и транзитно преминаване, да се води борба с организираната престъпност и да се обмислят всички аспекти на наказателното и гражданското право на ЕС.
През януари 2026 г. Комисията прие първата по рода си визова стратегия на ЕС с цел по-стратегически подход към визовата политика. Тя има за цел да засили проверките за сигурност, да улесни достъпа на лицата, които допринасят за икономиката и обществото на ЕС, и да направи визовата политика по-интелигентна чрез иновации.
1. Нов пакт за миграцията и убежището
През септември 2020 г. Комисията публикува своето предложение за Пакт за миграцията и убежището. След няколко години преговори новият пакт беше приет през май 2024 г. Това е една от най-значимите реформи в миграционната политика на ЕС. Неговата цел е да интегрира процедурата за предоставяне на убежище в управлението на миграцията, като я свърже с предварителния скрининг и връщането, като същевременно се обхване управлението на външните граници, по-силното прогнозиране, подготвеността и реакцията при кризи, съчетани с механизъм за солидарност, и външните отношения с ключови държави на произход и транзитно преминаване, които са извън ЕС (4.2.2).
Правните актове, приети от Парламента и от Съвета през 2024 г. като част от пакта, са следните:
За да се гарантира ефикасност, с новия пакт се въвеждат хармонизирани стандарти за предоставяне на убежище, ясни правила за обработване на молбите и гаранции срещу злоупотреби. Новата рамка за солидарност позволява на държавите членки да се подкрепят взаимно: Всяка година държавите членки се ангажират с цикъл на солидарност, чрез който създават резерв от вноски (премествания, финансов принос или оперативна помощ) в подкрепа на държавите членки, изправени пред особен миграционен натиск. Този солидарен резерв трябва да се създава всяка година чрез акт за изпълнение на Съвета. Съветът постигна съгласие по първия солидарен резерв за средата на 2026 г. в края на 2025 г., с което приключи първият цикъл на солидарност.
До средата на 2026 г. започват да се прилагат новите правила с изключение на Регламента за рамка на Съюза за презаселване и хуманитарен прием, който вече се прилага.
Като ключов резултат от Пакта за миграцията и убежището Комисията публикува първия си европейски годишен доклад относно убежището и миграцията през ноември 2025 г. През януари 2026 г. тя представи първата европейска стратегия за управление на убежището и миграцията. Настоящата стратегия разглежда въпроси и отвъд прилагането на Пакта за миграцията и убежището до средата на 2026 г., като предлага път напред за:
B. Последни законодателни новости
От 2008 г. насам е прието значително законодателство в областта на имиграцията.
1. Законна миграция
След срещнатите по-рано трудности при приемането на обща разпоредба, обхващаща цялата трудова имиграция в ЕС, съществуващият подход се състои в приемането на специфично за отделните сектори законодателство по категории на мигрантите, за да се изготви политика за законна имиграция на равнището на ЕС.
Първоначалната директива от 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на държави извън ЕС за целите на висококвалифицирана трудова заетост въведе „синя карта на ЕС“ — ускорена процедура за издаване при по-атрактивни условия на специални разрешения за пребиваване и за работа, за да се даде възможност работници от държави извън ЕС да бъдат наемани на висококвалифицирани работни места в държавите членки. Правилата бяха преразгледани два пъти след 2009 г., последно през 2021 г. С Директивата за синята карта на ЕС от 2021 г. се дава повече гъвкавост в критериите за приемане (достатъчен е валиден трудов договор или обвързващо предложение за работа с продължителност най-малко шест месеца), като същевременно се намалява прагът на минималната работна заплата, която кандидатите трябва да получават, за да могат да кандидатстват за синя карта, и се улеснява пътуването на притежателите на синя карта между държавите членки и събирането им с техните семейства.
С Директивата за единното разрешение от 2011 г. се определя обща, опростена процедура за граждани на държави извън ЕС, които кандидатстват за разрешение за пребиваване и работа в държава членка, както и общ набор от права, които да бъдат предоставяни на законните имигранти. Докладът за изпълнението на Комисията относно единната процедура за кандидатстване, приет през март 2019 г., установи, че неинформираността на гражданите на държави извън ЕС за техните права възпрепятства целта на директивата да насърчи тяхната интеграция и да премахне дискриминацията. През април 2022 г. Комисията предложи преработка на директивата, за да се опрости и изясни нейното приложно поле. Парламентът и Съветът постигнаха политическо споразумение през декември 2023 година. С новата Директива за единното разрешение се рационализира процесът на получаване на единно разрешение за работа и пребиваване за кандидатите и работодателите и се въвеждат нови мерки, чиято цел е работници от държави извън ЕС да бъдат защитени в по-голяма степен срещу експлоатация.
Директивата за определяне на условията за заетост като сезонни работници за граждани на държави извън ЕС беше приета през февруари 2014 г. Сезонните работници мигранти имат право на законно временно пребиваване в Съюза за максимален срок от пет до девет месеца (в зависимост от държавата членка), за да полагат труд, свързан със сезона или с период от годината, като същевременно запазват основното си местожителство извън ЕС. Директивата разяснява също и набора от права, полагащи се на работниците мигранти. През юли 2020 г. Комисията публикува насоки относно сезонните работници в ЕС в контекста на разпространението на COVID-19.
Директивата относно вътрешнокорпоративните трансфери, с която се определят условията за влизане и пребиваване на граждани на държави извън ЕС, беше приета на 15 май 2014 година. Директивата улеснява предприятията и многонационалните корпорации при временното преместване на техните управители, специалисти и служители стажанти в техните клонове или дъщерни дружества, намиращи се в ЕС.
Директивата за определяне на условията за влизане и пребиваване с цел научни изследвания, образование и обучение беше приета през май 2016 г. Тя замени предишните инструменти, обхващащи студентите и изследователите, като разшири техния обхват, така че да включва и доброволческата дейност, програмите за ученически обмен, образователните проекти и работата по програми „au pair“, и опрости тяхното прилагане.
Статутът на лица, които не са граждани на ЕС и пребивават дългосрочно в ЕС, все още се урежда от Директивата на Съвета за дългосрочно пребиваващите лица, изменена през 2011 г., за да се разшири приложното ѝ поле, така че да бъдат обхванати бежанците и други лица, ползващи се от международна закрила. В доклада за изпълнението на тази директива от март 2019 г. се констатира, че вместо активно да утвърждават европейския статут на дългосрочно пребиваващ, държавите членки издават предимно национални разрешения за дългосрочно пребиваване и малък брой граждани на държави извън ЕС използват правото си да се преместят в други държави членки. През април 2022 г. Комисията предложи преработване на Директивата за дългосрочно пребиваващите лица с цел създаване на истински статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС, по-специално чрез укрепване на правото на дългосрочно пребиваващите лица да се придвижват и да работят в други държави членки. На 30 ноември 2023 г. Парламентът и Съветът започнаха междуинституционални преговори, които все още са в ход.
На 15 ноември 2023 г. Комисията представи пакета за мобилност на уменията и талантите, който включваше предложение за резерв на ЕС от таланти. Този резерв на ЕС от таланти насърчава законната миграция, като предоставя онлайн платформа за търсещите работа лица в държави извън ЕС, за да кандидатстват за работа в ЕС. Регламентът за създаване на такъв резерв от таланти бе приет от Парламента и Съвета през март 2026 година.
2. Интеграция
Директивата на Съвета от 22 септември 2003 г. относно събирането на семейството определя разпоредби относно правото на събиране на семейството, които надхвърлят правото на зачитане на личния и семейния живот по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека. В доклада за изпълнението от 2008 г. се стига до заключението, че тази директива не е била изцяло и правилно приложена в държавите членки. В резултат на това през април 2014 г. Комисията публикува съобщение с насоки за държавите членки относно прилагането на правото на събиране на семейството. Във втория доклад за изпълнението през март 2019 г. се заключава, че изпълнението се е подобрило от 2008 г. насам. Това отчасти се дължи на започнатите от Комисията производства за установяване на неизпълнение, на документа с насоки от 2014 г. и на многобройните решения на Съда на Европейския съюз.
Правомощията на ЕС в областта на интеграцията са ограничени. През юли 2011 г. Комисията прие Европейска програма за интеграция на граждани на трети страни. Неотдавна, през ноември 2020 г., Комисията представи план за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г., включващ рамка за действие и практически стъпки, с които се цели подпомагането на държавите членки в интегрирането и приобщаването на 34 милиона души, които не са граждани на ЕС и пребивават законно на територията на ЕС, в образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване. Планът обединява мерки за наблюдение и използване на нови цифрови инструменти, както и усилия за насърчаване на участието на мигрантите в обществото, увеличаване на възможностите за финансиране от ЕС и изграждане на многостранни партньорства на различните равнища на управление. Действащите инструменти включват Европейския форум за миграцията, уебсайта на Европейската комисия относно интеграцията на мигрантите и Европейската мрежа за интеграция, както и новосъздадената експертна група на Комисията за възгледите на мигрантите в областта на миграцията, убежището и интеграцията, която проведе първото си заседание през ноември 2020 г. и от тогава насам провежда редовно заседания.
Специализираните инструменти за финансиране в подкрепа на националните политики за интеграция се основават на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и на Европейския социален фонд (ЕСФ+) в рамките на новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 година.
3. Незаконна миграция
Съюзът прие някои основни законодателни актове за борба срещу незаконната имиграция.
В същото време Съюзът сключи 18 споразумения за обратно приемане с държавите на произход и транзитните държави, за да може да бъдат връщани незаконните мигранти и да се изгради сътрудничество в борбата срещу трафика на хора. Тези споразумения предвиждат съвместни комитети за обратно приемане, които да наблюдават тяхното изпълнение. Те са свързани и със споразуменията за улесняване на издаването на визи, които са насочени към осигуряване на необходимите стимули за преговорите за обратно приемане в съответната страна извън ЕС без увеличаване на незаконната миграция.
Отчитайки, че ефективното връщане изисква засилено сътрудничество с трети държави, през 2016 г. Комисията въведе Рамката за партньорство в областта на миграцията. През същата година рамката доведе до първите партньорства в областта на миграцията с Етиопия, Мали, Нигер, Нигерия и Сенегал. Тези партньорства отразяват целта за сключване на гъвкави споразумения и адаптирани стимули за засилване на сътрудничеството в областта на връщането, като същевременно се преодоляват по-широките предизвикателства, свързани с миграцията. Комисията сключи и неформални договорености за връщането и обратното приемане, които Парламентът разкритикува през 2021 г. в резолюция относно защитата на правата на човека и външната миграционна политика на ЕС, тъй като тези договорености попадат извън обхвата на неговия контрол и така повдигат въпроси, свързани с отчетността и прозрачността. Междувременно държавите членки продължават да разчитат на двустранни споразумения за постигане на целите си в областта на връщането.
Комисията предложи планове за действие на ЕС за Централното Средиземноморие (ноември 2022 г.), за маршрута през Западните Балкани (декември 2022 г.), за маршрутите през Западното Средиземноморие и Атлантическия океан (юни 2023 г.) и за маршрута през Източното Средиземноморие (октомври 2023 г.). На 16 октомври 2025 г. Комисията предложи нов пакт за Средиземноморието с трети стълб относно сигурността, готовността и управлението на миграцията.
Ролята на Европейския парламент
От момента на влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. Парламентът е бил активно ангажиран в приемането на ново законодателство, разглеждащо въпросите, свързани с имиграцията. Обикновената законодателна процедура се прилага както за политиките за законна имиграция, така и за политиките за незаконната имиграция, което превръща Европейския парламент в пълноценен съзаконодател на равна нога със Съвета. Следва обаче да се отбележи, че временните мерки в случай на внезапен приток на граждани на държави извън ЕС се приемат самостоятелно от Съвета след консултация с Европейския парламент (член 78, параграф 3 от ДФЕС).
Освен това Парламентът прие редица резолюции по собствена инициатива относно миграцията. Те включват:
За повече информация относно миграцията в ЕС вж.:
Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по правосъдие, граждански свободи и институционални въпроси на Европейския парламент. Повече информация можете да намерите на уебсайта на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
Olga Johanna PASSAMERA