Свободно движение на капитали
В настоящия информационен фиш се разяснява какво представлява свободното движение на капитали, една от четирите основни свободи на единния пазар на Европейския съюз (ЕС). Това е не само една от най-новите свободи, но и една от най-широкообхватните, тъй като се отнася и за държави извън Съюза. Документът съдържа изложение на целите на свободното движение на капитали и описание на действащата система, както и на факторите за нейното формиране. Накрая се представя и ролята на Европейския парламент в развитието на тази основна свобода.
Правно основание
- В член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се забраняват ограничения върху движението на капитали между държавите от ЕС, както и между държавите от ЕС и трети страни.
- Член 64 от ДФЕС обхваща някои ограничения, засягащи държави извън ЕС.
- Член 65 от ДФЕС позволява някои изключения, включително по отношение на данъчното облагане, пруденциалния надзор, обществения ред и обществената сигурност.
- Член 66 от ДФЕС допуска прилагането на временни защитни мерки при извънредни обстоятелства.
- преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ);
- инвестиции във или покупки на недвижими имоти;
- инвестиции в ценни книжа (напр. акции, облигации, менителници, дялови тръстове);
- предоставяне на заеми и кредити;
- други операции с финансови институции, включително операции с личен капитал, като зестра, завещания, дарения и др.
- да се премахнат всички ограничения върху движението на капитали между държавите от ЕС, както и между държави от ЕС и такива извън Съюза, с изключения при определени обстоятелства (вж. раздел „Постижения“, точка Б);
- да се гарантира, че плащанията, свързани с това движение на капитали, могат да се извършват без ограничения, така че физическите лица и предприятията да могат да използват, инвестират и/или спестяват своите пари или финансови активи навсякъде в рамките на ЕС, както и в държави извън Съюза.
- да откриват банкови сметки в чужбина;
- да купуват акции в чуждестранни компании;
- да инвестират там, където доходността е най-изгодна;
- да закупят имот в друга държава.
- да инвестират в дружества във всяка друга държава от ЕС и да притежават такива;
- да набират средства на пазарите с най-изгодни условия от гледна точка на разходите.
- мерки за предотвратяване на нарушения на националното законодателство и разпоредби (по-специално в областта на данъчното облагане и пруденциалния надзор по отношение на финансовите услуги);
- процедури по деклариране на движението на капитали за административни или статистически цели;
- мерки, обосновани поради съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност.
- налагане на тарифи;
- ограничения върху търговията с услуги и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост;
- ограничения на достъпа до преки чуждестранни инвестиции и обществени поръчки.
Какво представлява движението на капитали?
При липсата на определение в ДФЕС Съдът на Европейския съюз постанови, че номенклатурата, приложена към Директивата за капитала от 1988 г., може да се използва за определяне на понятието. Съгласно посочените в нея определения трансграничните движения на капитали включват:
Цели на свободното движение на капитали в ЕС
Сред основните цели на свободното движение на капитали в ЕС са:
Свободното движение на капитали укрепва единния пазар и допълва другите три основни свободи (свободното движение на хора, стоки и услуги).
За физическите лица това означава, че могат:
За предприятията това означава, че могат:
Свободното движение на капитали беше абсолютно необходимо за развитието на Икономическия и паричен съюз и за въвеждането на еврото. Позволявайки свободното движение на капитали през границите си, ЕС насърчава използването на еврото като международна валута.
Постижения: история и действаща система
A. Първи усилия (преди единния пазар) и стремеж към свободното движение на капитали
С първите две директиви относно движението на капитали от 1960 г. и 1962 г. се премахват ограниченията върху движението на някои видове търговски и частен капитал, например закупуването на недвижими имоти, краткосрочното или средносрочното кредитиране на търговски сделки, както и покупката на ценни книжа, търгувани на фондовата борса. Някои държави от ЕС (напр. Германия и държавите от Бенелюкс) въвеждат едностранни национални мерки и по този начин премахват на практика всички ограничения върху движението на капитали.
Тези първи директиви са отменени и изменени, преди Директивата за капитала от 1988 г. да установи окончателната номенклатура на видовете движения на капитали, които се ползват от тази свобода. През 1993 г. Договорът от Маастрихт потвърждава свободното движение на капитали като основна свобода, защитена от Договорите. Премахването на оставащите пречки пред свободното движение на капитали трябваше да се осъществи най-късно до 1994 г. Това се превърна в предварително условие за стартирането на третата и последна фаза към въвеждането на единната валута – еврото, което в крайна сметка се случи през 1999 г. Като цяло всички движения на капитали са свободни, с изключение на някои ограничения по отношение на държави извън ЕС, които попадат в обхвата на член 64 от ДФЕС.
B. Действаща система, уреждаща свободното движение на капитали
1. Правна рамка срещу ограниченията на свободното движение на капитали
Европейската комисия отговаря за прилагането на правилата на ЕС относно свободното движение на капитали. Тя прави това, като наблюдава капиталовите потоци и гарантира, че държавите от ЕС прилагат надлежно правилата. Освен това Комисията публикува годишни доклади и изследвания относно капиталовите потоци в рамките на ЕС и в световен мащаб.
Член 63 от ДФЕС забранява всякакви ограничения по отношение на движението на капитали и плащания както между държавите от ЕС, така и между държави от и извън Съюза. Съдът на Европейския съюз има задачата да тълкува правилата, свързани със свободното движение на капитали, и в тази област съществува широкообхватна съдебна практика. В случаите, когато държавите от ЕС ограничават необосновано свободата на движение на капитал, се прилага производство за установяване на нарушение, определено в членове 258–260 от ДФЕС.
2. Изключения и обосновани ограничения
Съгласно член 64 от ДФЕС изключенията до голяма степен се ограничават до движението на капитали, свързано с държави извън ЕС. Държавите от Съюза имат възможност да запазят ограниченията върху преките инвестиции и други сделки с държави извън ЕС. Освен това правителствата на държавите членки могат с единодушие в Съвета на Европейския съюз и след като се консултират с Европейския парламент да ограничават движението на капитали с държави извън Съюза.
Член 65 от ДФЕС определя единствените допустими ограничения върху движението на капитали като цяло, включително движението в рамките на ЕС. Сред тях са:
Пример за използване на мерките от последното основание беше по време на кризата с държавните дългове в Европа, когато Кипър (2013 г.) и Гърция (2015 г.) бяха принудени да въведат контрол върху движението на капитали с цел да се предотврати прекомерно изтичане на капитал.
Член 66 от ДФЕС позволява на ЕС да ограничи, по изключение и за срок от най-много шест месеца, движението на капитали към или от държави извън Съюза, когато това създава риск от сериозни затруднения за икономическия и паричния съюз.
Член 144 от ДФЕС позволява в рамките на програмите за подпомагане на платежния баланс да се предприемат мерки за защита на платежния баланс, когато функционирането на единния пазар е застрашено от възникнали затруднения или при настъпването на внезапна криза. Тази предпазна клауза обаче се прилага само за държавите от ЕС, които не са част от еврозоната (т.е. тези, които все още не са приели еврото като своя валута).
И накрая, членове 75 и 215 от ДФЕС предвиждат възможността за налагане на финансови санкции с цел предотвратяване на тероризъм и борба с тероризма или въз основа на решения, приети в рамките на общата външна политика и политика на сигурност. Свободното движение на капитал беше ограничено във връзка с икономическите санкции, наложени на Русия след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.
C. Инструмент за борба с икономическата принуда
Инструментът за борба с икономическата принуда влезе в сила на 27 декември 2023 г. Той има за цел да помогне на Европейския съюз да възпира и да реагира на икономическа принуда, когато държава извън Съюза се стреми да окаже натиск върху него или държава от ЕС се опитва да направи конкретен избор на политика, като прилага или заплашва да приложи мерки, засягащи търговията или инвестициите, срещу ЕС или държава членка. Инструментът за борба с икономическата принуда предоставя редица възможни мерки за противодействие, като например:
D. Прекратяване на двустранните инвестиционни споразумения в рамките на ЕС
Комисията работи и за прекратяване на съществуващите в рамките на ЕС двустранни инвестиционни споразумения (ДИС), много от които са съществували преди последните разширявания на ЕС. Комисията смята, че тези споразумения между държавите от ЕС са пречка за единния пазар, тъй като противоречат на нормативната уредба на Съюза и се припокриват с нея. Например системите за арбитраж, които са част от ДИС, изключват както националните съдилища, така и Съда на Европейския съюз, като по този начин се възпрепятства прилагането на правото на ЕС. Освен това ДИС могат да доведат до по-благоприятно третиране на инвеститорите от определени държави от ЕС, които са сключили ДИС в рамките на Съюза. През май 2020 г. 23 държави от ЕС подписаха Споразумение за прекратяване на Двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз.
Роля на Европейския парламент
Парламентът категорично и последователно подкрепя усилията за насърчаване на свободното движение на капитали. Той обаче отстоява позицията, че движението на капитали в рамките на ЕС трябва да се ползва с по-големи свободи, отколкото движението на капитали между Съюза и останалата част от света, например за да се гарантира, че спестяванията в ЕС захранват приоритетно инвестициите в Съюза. ЕП също така посочва, че свободното движение на капитали следва да бъде подкрепено от постепенната либерализация на финансовите услуги (включително банковите и застрахователните услуги, както изрично е предвидено в член 58, параграф 2 от ДФЕС) и хармонизирането на данъчното законодателство, за да се завърши изграждането на единния пазар на (финансови) услуги.
През септември 2025 г. Парламентът прие резолюция относно прилагането и рационализирането на правилата на вътрешния пазар на ЕС с цел укрепване на единния пазар. Той многократно е посочвал анализ на Международния валутен фонд относно устойчивостта на ЕС, който приравнява оставащите пречки пред търговията в ЕС с тарифите в рамките на Съюза. За стоките пречките могат да бъдат толкова високи, колкото е тарифният еквивалент от 44 %. За услугите тарифният еквивалент е още по-висок – 110 %, което означава, че пречките пред трансграничните услуги водят до над два пъти по-високи цени на предоставянето на тези услуги.
Парламентът подкрепи създаването на съюз на капиталовите пазари (СКП) и освен че участва в законодателния процес, редовно насърчава по-нататъшните стъпки за завършване на СКП. В рамките на тази подкрепа Парламентът прие резолюция относно изграждането на съюз на капиталовите пазари през 2015 г., в която се подчертава необходимостта от еднакви условия на конкуренция за участниците, за да се подобри начинът, по който се разпределя капиталът в ЕС. В резолюцията се призовава за премахване на наличните пречки за трансграничното финансиране, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), както и за по-голяма роля на Европейския орган за ценни книжа и пазари с цел подобряване на сближаването в областта на надзора. През октомври 2020 г. Парламентът прие резолюция относно допълнителното развитие на съюза на капиталовите пазари, в която се призовава за подобряване на достъпа до финансиране от капиталовите пазари, особено за МСП, както и за насърчаване на инвестициите от физически лица. През септември 2024 г. Марио Драги, бивш председател на Европейската централна банка, публикува важен доклад относно европейската конкурентоспособност. След това Парламентът потвърди позицията си през септември 2025 г. с резолюция относно улесняването на финансирането на инвестиции и реформи за стимулиране на европейската конкурентоспособност и създаване на съюз на капиталовите пазари.
Настоящият информационен фиш е изготвен от Отдела за надзор на икономическото управление и на ИПС на Европейския парламент (EGOV). Повече информация можете да намерите на уебсайта на комисията по икономически и парични въпроси.
Harald Wilhelm STIEBER / Mentor MEHMEDI