Макроикономическо наблюдение

През последното десетилетие в Европейския съюз (ЕС) се наблюдаваха значителни макроикономически дисбаланси и огромни разлики в конкурентоспособността. От една страна, това засили отрицателните последици от финансовата криза, започнала през 2008 г., а от друга — попречи на ефективното използване на общи мерки на паричната политика за преодоляване на кризата. През 2011 г. ЕС установи процедура при макроикономически дисбаланси, за да идентифицира и коригира тези дисбаланси на национално равнище, особено дисбалансите, които могат да се разпространят и да засегнат други държави от ЕС.

Правно основание

  • Член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);
  • членове 119, 121 и 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
  • Цели

    Процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) е механизъм за наблюдение и привеждане в действие, чиято цел е да предотвратява и коригира макроикономическите дисбаланси в ЕС. Наблюдението е част от европейския семестър за координация на икономическите политики (2.5.4).

    То се основава на:

    • Доклад за механизма за предупреждение (ДМП), изготвян от Комисията въз основа на таблица с показатели и прагове. Показателите в таблицата отразяват външните дисбаланси (салдо по текущата сметка, нетна международна инвестиционна позиция, реален ефективен обменен курс, промени в пазарните дялове на износа, разходи за труд за единица продукция) и вътрешните дисбаланси (цени на жилищните имоти, потоци от кредити в частния сектор, дълг на частния сектор, държавен дълг, равнище на безработицата и промени в пасивите на финансовия сектор, както и други показатели за заетостта и безработицата). Те се съставят главно от Евростат въз основа на данни, предоставени от държавите от ЕС. В допълнение, някои данни се изготвят от Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ (ГД ECFIN) на Европейската комисия, а други постъпват от международни институции като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международния валутен фонд (МВФ), които предоставят номинални стойности за конкретни показатели, и от Европейската централна банка (ЕЦБ), която допринася с три допълнителни показателя, основани на банкови данни. За всеки показател в таблицата е определена прагова стойност, която да сигнализира за възможна поява на проблем; някои прагове зависят от това дали държавата членка е част от еврозоната. Ако дадена държава членка надхвърли няколко прага, Комисията извършва задълбочен преглед, т.е. подробен икономически анализ, за да определи дали има опасност от възникване на макроикономически дисбаланси или такива вече съществуват и дали съществуващите дисбаланси са коригирани. През 2024 г., като част от периодичния преглед, показателите за ПМД бяха оценени в съответствие с Регламент 1176/2011 относно ПМД, за да се подобри наборът от показатели за наблюдение на МИП и да се гарантира подобряване на качеството на статистиката, като същевременно се запазят стабилността и актуалността на таблицата.
    • Предварителни предупреждения. Ако въз основа на резултата от задълбочения преглед Комисията прецени, че съществуват макроикономически дисбаланси, тя трябва да информира Парламента, Съвета и Еврогрупата. По препоръка на Комисията Съветът може да отправи необходимите предупреждения към въпросната държава членка в съответствие с процедурата, посочена в член 121, параграф 2 от ДФЕС. Тези предварителни предупреждения за ПМД са част от специфичните за всяка страна препоръки, които Съветът отправя към всяка държава членка ежегодно през юли в рамките на европейския семестър.
    • Препоръки за корективни действия съгласно процедурата при прекомерен дисбаланс (ППД). Ако въз основа на задълбочения преглед Комисията прецени, че в съответната държава членка са налице прекомерни дисбаланси, тя трябва да информира Парламента, Съвета, Еврогрупата, съответните европейски надзорни органи и Европейския съвет за системен риск. По препоръка на Комисията и в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС Съветът може да приеме препоръка, в която се посочва, че е налице прекомерен дисбаланс, а на съответната държава членка се препоръчва да предприеме корективни действия. В препоръката на Съвета трябва да бъдат пояснени естеството на дисбалансите и последиците от тях. Тя трябва да съдържа също набор от препоръки за действията, които следва да се предприемат, както и срок, в който съответната държава членка трябва да представи план за корективни действия.
    • Планове за корективни действия. Държавата членка, за която е започната ППД, трябва да представи план за корективни действия преди срока, определен в препоръката на Съвета. Въз основа на доклад от Комисията Съветът трябва да оцени плана за корективни действия в срок от два месеца след представянето му.
    • Оценка на корективните действия. Въз основа на доклад на Комисията Съветът трябва да прецени дали съответната държава членка е предприела препоръчаните корективни действия. Ако счита, че държавата членка не е предприела тези действия, по препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме решение (чрез гласуване с обратно квалифицирано мнозинство) за установяване на неспазване на препоръката, в което се формулира също препоръка за определяне на нови срокове за корективни действия.
    • Потенциални финансови санкции. На държавите — членки от еврозоната, които не изпълняват препоръките, отправени в рамките на ППД, могат да бъдат наложени степенувани санкции, вариращи от лихвоносен депозит до годишни глоби. Лихвоносният депозит или глобата следва да бъдат в размер на 0,1 % от БВП.
    • С Регламент (ЕС) 2024/1263 от 29 април 2024 г. за отмяна на Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета се реформират рамката за надзор върху състоянието на бюджета и координацията на икономическите политики. Новият регламент взаимодейства с Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Съгласно новата рамка Съветът може да приеме препоръка, с която да признае наличието на прекомерен дисбаланс, ако дадена държава членка не изпълнява ангажиментите за реформи и инвестиции, посочени в националния ѝ средносрочен фискално-структурен план за изпълнение на съответните специфични за страната препоръки в рамките на ПМД. Освен това държавите членки, които са обект на ППД, трябва да представят преразгледан средносрочен фискално-структурен план, който понастоящем изпълнява ролята на плана за корективни действия, предвиден в Регламент (ЕС) № 1176/2011.

      Постижения

      След въвеждането на ПМД през 2012 г. броят на държавите членки:

      • за които се счита, че са засегнати от дисбаланси, се увеличи от 12 на 16 в периода между 2012 и 2015 г., но спадна до 11 през 2018 г., до 10 — през 2019 г., до 9 — през 2020 и 2021 г. и до 7 — през 2022 г., преди да нарасне на 9 през 2023 г.;
      • за които се счита, че са засегнати от прекомерни дисбаланси, се увеличи от 0 на 6 между 2012 и 2017 г., но след това спадна до 3 през 2018 г., като остана на това ниво от 2019 до 2022 г., преди да намалее до 2 през 2023 година.
      • Комисията все още не е предложила да се инициира процедурата при прекомерни дисбаланси, въпреки че Съветът и Европейската централна банка призоваха за използване на процедурата в пълния ѝ потенциал и за прилагане на корективните мерки, когато това е целесъобразно.

        Всички държави с дисбаланси са обект на специално наблюдение, което е по-строго за държавите с прекомерни дисбаланси и включва диалози с националните органи, посещения на експерти и редовни доклади за напредъка. Това следва да помогне и за наблюдението на изпълнението на специфичните за всяка страна препоръки в държавите членки.

        Ако се прецени, че дадена държава членка е изложена на риск от макроикономически дисбаланси, някои или всички специфични за страната препоръки, приети от Съвета в контекста на европейския семестър, могат да бъдат подсилени с ПМД. През годините броят на тези препоръки нарасна, но степента на тяхното изпълнение не се е увеличила.

        Роля на Европейския парламент

        С влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът получи правомощия на съзаконодател при определянето на правила за многостранно наблюдение (член 121, параграф 6 от ДФЕС).

        Законодателните актове, свързани с макроикономическото наблюдение, предвиждат икономически диалог. За да се насърчи диалогът между институциите на Съюза, по-специално — между Парламента, Съвета и Комисията, и да се осигурят по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Парламента може да покани председателя на Съвета, Комисията, председателя на Европейския съвет и/или председателя на Еврогрупата да обсъдят своите решения или действия в рамките на европейския семестър. Като част от този диалог Парламентът може да предостави също възможност за участие в размяна на мнения с държавата членка, към която е отправена препоръка на Съвета съгласно ППД.

        В края на есента Парламентът изразява становище относно текущия цикъл на европейския семестър (вкл. приетите от Съвета специфични за всяка страна препоръки), като взема предвид и резултатите от съвместна среща с представители на компетентните комисии на националните парламенти.

        В рамките на ПМД Комисията си сътрудничи с Парламента и Съвета при определянето на набора от макроикономически показатели, които да бъдат включени в таблицата, използвана за наблюдение на потенциални макроикономически дисбаланси в държавите членки. През февруари 2020 г. Комисията започна преглед на рамката на ЕС за икономическо управление, включително оценка на ефективността на регламентите за ПМД и постигнатия напредък в посока по-тясна координация на икономическите политики и продължаващо сближаване на икономическите показатели на държавите членки.

        Парламентът насърчава участието на националните парламенти чрез годишни срещи с членовете на съответните комисии на тези парламенти. Освен това националните парламенти следва да участват надлежно в европейския семестър и при изготвянето на програмите за стабилност, програмите за конвергенция и националните програми за реформи в съответствие с нормативната и политическата уредба във всяка държава членка, за да се увеличи прозрачността на взетите решения, както и ангажираността и отчетността по отношение на тези решения.

         

        Maja Sabol / Samuel De Lemos Peixoto