Индийско-Тихоокеански регион

В настоящия информационен фиш се разясняват отношенията, партньорствата и споразуменията на ЕС със 17 държави и три асоциирани към ЕС отвъдморски страни и територии в Индийско-Тихоокеанския регион. Описват се подробно партньорствата между ЕС и Австралия, ЕС и Нова Зеландия, както и между ЕС и 15-те държави, определени от ЕС като тихоокеански островни държави. Също така се разглежда участието на Европейския парламент в разработването на Споразумението от Самоа и неговото междупарламентарно сътрудничество с държавите от Индийско-Тихоокеанския регион.

Правно основание

  • Договор за Европейския съюз: Дял V (Външна дейност на ЕС);
  • Договор за функционирането на Европейския съюз: Дялове І—III и V (обща търговска политика; сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ; международни споразумения);
  • Рамково споразумение между ЕС и Австралия;
  • Споразумение за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството (СПОС) между ЕС и Нова Зеландия;
  • Споразумение за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ), от друга страна (Споразумение от Самоа).
  • ЕС и Тихоокеанският регион

    ЕС и Индийско-Тихоокеанският регион поддържат дългогодишни взаимоотношения, имат общи ценности и силни икономически и търговски връзки. ЕС има развити партньорства в региона с Австралия, Нова Зеландия, 15-те тихоокеански островни държави (ТОД) и трите разположени в региона отвъдморски страни и територии към Европейския съюз (ОСТ).

    ЕС, Австралия и Нова Зеландия са партньори — съмишленици с общи ценности и интереси. ЕС е установил тесни отношения с правителствения и частния сектор на двете държави по широк кръг от въпроси като изменението на климата и намаляването на риска от бедствия, основаната на правила световна търговия, сигурността и развитието, технологичните изследвания и правата на човека.

    Отношенията на ЕС с тихоокеанските острови по традиция се основават на сътрудничество за развитие в контекста на партньорството между ЕС и държавите — членки на ОДАКТБ. През последните години тези отношения обхванаха и други сектори като околната среда, доброто управление, енергетиката, изменението на климата, рибарството и правата на човека.

    A. Австралия и Нова Зеландия

    1. Австралия

    ЕС и Австралия имат отдавна установено партньорство, което датира от 60-те години на XX век. Основата на настоящите отношения е Рамковото споразумение между ЕС и Австралия от 2017 г., в което са разгледани политическият диалог, въпроси на сигурността, международното сътрудничество, икономиката и търговията, правосъдието, културата и образованието, енергетиката и околната среда. Това споразумение влезе в сила през октомври 2022 година.

    Австралия е важен търговски партньор за ЕС. През 2022 г. ЕС беше третият най-голям търговски партньор на Австралия в двустранната търговия със стоки на обща стойност 56,4 милиарда евро. Австралия е осемнадесетият по големина търговски партньор на ЕС, а основните категории износ на ЕС са машини и химикали. Австралия изнася за ЕС полезни изкопаеми, суровини и промишлени стоки.

    От 2018 г. ЕС и Австралия водят преговори по споразумение за свободна търговия (ССТ), което следва да улесни търговския им обмен. През април 2023 г. в Брюксел се проведе 15-ият кръг на тези преговори, но страните не успяха да се споразумеят, най-вече относно селскостопанските продукти. На 31 август 2023 г. преговорите за свободна търговия бяха възобновени с телеконференция между министъра на търговията на Австралия Дон Фарел и члена на Комисията, отговарящ за търговията, Валдис Домбровскис.

    През ноември 2022 г. се проведе среща на лидерите на Австралия и ЕС, която беше посветена на агресивната война на Русия срещу Украйна, променящите се стратегически перспективи в Индийско-Тихоокеанския регион, насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и основания на правила многостранен ред, изменението на климата, околната среда и биологичното разнообразие, постигането на целите за устойчиво развитие, правата на човека и трудовите права, енергетиката, цифровата трансформация и други теми от общ интерес.

    През 2024 г. ЕС потвърди политическото си и икономическо сътрудничество на високо равнище с Австралия и Нова Зеландия. Между ЕС и всяка от тези държави се провеждат редовни срещи на министерско и парламентарно равнище, на които се обсъждат въпроси, свързани със сигурността, и съвместни действия в областта на борбата с изменението на климата и икономическото и търговското сътрудничество. Въпреки това отне известно време, докато преговорите по ССТ между ЕС и Австралия бъдат възобновени. На 1 април 2024 г. Кадри Симсон, член на Европейската комисия, отговарящ за енергетиката, се срещна в Сидни с Крис Боуен, министър на Австралия по въпросите на изменението на климата и енергетиката, и Мадлен Кинг, министър на ресурсите и министър на Северна Австралия. На 8 април 2024 г. комисар Симсон се срещна отново с министър Кинг в Канбера, а на 28 май 2024 г. ЕС и австралийските министри (Мадлен Кинг и Дон Фарел) подписаха меморандум за разбирателство относно стратегическите суровини. Прякото парламентарно сътрудничество беше възобновено малко след изборите за Европейски парламент, а на 2 декември 2024 г. в Брюксел се проведе 43-ото междупарламентарно заседание между ЕС и Австралия, последвано от 44-ото междупарламентарно заседание в Канбера на 27 октомври 2025 година.

    През март 2026 г. ЕС и Австралия приключиха преговорите по ССТ. Споразумението ще премахне над 99 % от митата върху износа на ЕС за Австралия, което означава, че на износителите от ЕС ще бъдат спестени до 1 милиард евро годишни мита. Очаква се годишният износ на ЕС да нарасне с 33 % през следващото десетилетие, като до 2030 г. се прогнозира ръст на БВП от 4 милиарда евро. Споразумението ще подобри също така достъпа на ЕС до минерали от критично значение. Освен това то гарантира прилагането на географските означения (ГО) за стоки от ЕС, което ще осигури закрила за 396 алкохолни, селскостопански и хранителни продукта. Все пак Австралия предвиди известна гъвкавост по отношение на някои ГО, като определи срок за постепенно премахване.

    Чрез ССТ се защитават чувствителните селскостопански пазари в ЕС, а ЕС си запазва правото да въвежда защитни мерки, за да предотврати пренасищане на пазара. Инвестициите на Австралия и ЕС в устойчиво развитие също са ключов компонент на ССТ. Това включва обвързващ ангажимент за постигане на целите на Парижкото споразумение в областта на климата и за опазване на биологичното разнообразие, устойчивия риболов и горското стопанство. Освен това ССТ ще либерализира търговията и инвестициите в стоки и услуги, които смекчават изменението на климата, като премахне митата върху енергията от възобновяеми източници и енергийно ефективните продукти.

    Във връзка със ССТ Австралия и ЕС официално започнаха също така преговори Австралия да се присъедини към програмата „Хоризонт Европа“ — водещата програма на ЕС с бюджет от 93,5 милиарда евро за финансиране на високи научни постижения и иновации. Това ще засили сътрудничеството между Австралия и ЕС в областта на научните изследвания и образованието. Австралия вече участва активно в програмата, като австралийски изследователи и организации допринасят за над 200 проекта по „Хоризонт Европа“ в областта на минералите от критично значение, цифровите иновации, здравеопазването и чистата енергия. Пълното асоцииране към „Хоризонт Европа“ ще даде възможност на австралийските изследователи да получат достъп до възможности за финансиране от ЕС.

    2. Нова Зеландия

    Отношенията между ЕС и Нова Зеландия понастоящем се уреждат от Споразумение за партньорство по въпросите на отношенията и сътрудничеството (СПОС) между ЕС и Нова Зеландия, подписано през октомври 2016 г. и в сила от юли 2022 г. СПОС улеснява двустранните отношения, като укрепва политическия диалог и подобрява сътрудничеството в областта на икономиката и търговията и редица други области — от иновациите, образованието и културата до миграцията, борбата с тероризма, борбата с организираната престъпност и киберпрестъпност и съдебното сътрудничество.

    Първото заседание на съвместния комитет след влизането в сила на СПОС се проведе през февруари 2023 г., а второто — на 27 май 2024 г. в Брюксел. Акцентът беше поставен върху външната политика — по-специално, в контекста на агресията на Русия срещу Украйна и експанзията на Китай — сигурността, търговията, научните изследвания и иновациите, устойчивото развитие, правата на човека и въпросите на правосъдието. Ръководителите приветстваха приключването на преговорите за ССТ между ЕС и Нова Зеландия, асоциирането на Нова Зеландия към програмата „Хоризонт Европа“ за научни изследвания и подписването на споразумение относно обмена на лични данни.

    ЕС и Нова Зеландия си сътрудничат тясно в областта на търговската политика — двустранно и в рамките на СТО като основана на правила търговска система. През 2024 г. ЕС беше на четвърто място сред търговските партньори на Нова Зеландия и представляваше 6,6 % от общия износ на Нова Зеландия и 12,5 % от нейния внос. В контекста на Стратегическия диалог на ЕС относно селското стопанство Нова Зеландия и ЕС се споразумяха да задълбочат сътрудничеството си в областта на изменението на климата, включително чрез диалог на високо равнище по въпросите на климата и селското стопанство. Двустранните парламентарни отношения продължават да се развиват, а тези съвместни ангажименти бяха обсъдени както на 28-ото междупарламентарно заседание ЕС—Нова Зеландия, което се проведе на 17 октомври 2024 г. в Брюксел, така и на 29-ото междупарламентарно заседание ЕС—Нова Зеландия, което се проведе на 21—23 юли 2025 г. в Уелингтън.

    B. Тихоокеански островни държави

    15-те тихоокеански островни държави, с които ЕС има партньорство, са:

    • Фиджи, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и Източен Тимор, които заедно съставляват 90 % от сухоземната територия и население на региона;
    • 11 държави в Тихоокеанския басейн, които заедно със Соломоновите острови са определени от ООН за малки островни развиващи се държави от Тихоокеанския басейн: Острови Кук; Кирибати; Микронезия; Науру; Ниуе; Палау; Маршалови острови; Самоа; Тонга; Тувалу; и Вануату.
    • Петнадесетте тихоокеански островни държави са с обща площ 528 000 km² и са част от ОДАКТБ. Отношенията на ЕС с тях са съсредоточени върху сътрудничеството за развитие, управлението на океаните и изменението на климата.

      Стратегията на ЕС по отношение на тихоокеанските островни държави е изложена в съвместното съобщение от 2012 г., озаглавено „Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“, което беше актуализирано чрез Стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион през 2021 година. Първоначално тази стратегия се основаваше на Споразумението от Котону, подписано с държавите от ОДАКТБ. През ноември 2023 г. ЕС и ОДАКТБ официално подписаха ново споразумение за партньорство — Споразумението от Самоа. Едни от основните му аспекти са сътрудничество в областта на търговията и инвестициите, развитие и регионализация. В него са обхванати голям брой области като устойчиво развитие и растеж, права на човека, както и мир и сигурност, с цел насърчаване на регионалната интеграция. Временното му прилагане започна на 1 януари 2024 година. Споразумението осигурява нова правна рамка и ще урежда политическите и икономическите отношения и отношенията на сътрудничество между ЕС и държавите — членки на ОДАКТБ, за период от 20 години.

      C. Асоциирани към ЕС отвъдморски страни и територии

      Към ЕС са асоциирани 13 отвъдморски страни и територии (ОСТ), които се намират в различни части на света. Те не са суверенни държави, а зависят в различна степен от три държави — членки на ЕС, с които поддържат специални връзки: Дания, Франция и Нидерландия. В Тихоокеанския регион са разположени три асоциирани към ЕС отвъдморски страни и територии, всичките свързани с Франция: Нова Каледония, Френска Полинезия и Уолис и Футуна.

      D. Споразумението от Самоа

      Споразумение от Самоа стъпва на обща основа, която определя ценностите и принципите, обединяващи двете страни по споразумението. С него се въвеждат три специфични регионални протокола за Африка, Карибите и Тихоокеанския регион с цел насърчаване на регионалната интеграция. Регионалните протоколи дават възможност за създаването на автономни структури за независим стремеж към отношения между ЕС и трите различни участващи региона (вж. 5.6.6). Споразумението предвижда също така силно парламентарно измерение с постоянна съвместна парламентарна асамблея ОДАКТБ—ЕС, която ще изпълнява ясна консултативна роля. Силното регионално измерение на новото споразумение се изразява и във факта, че тази асамблея ще включва три регионални парламентарни асамблеи, които ще функционират самостоятелно и ще имат ясна консултативна роля.

      Позицията на Европейския парламент относно развитието на Споразумението от Самоа беше изразена в три резолюции:

      • резолюцията относно бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г. (4 октомври 2016 г.);
      • резолюцията относно предстоящите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (14 юни 2018 година.);
      • резолюцията относно текущите преговори за ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Групата на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (28 ноември 2019 година.).
      • В тях Европейският парламент приветства цялостната структура на бъдещото сътрудничество между държавите от ОДАКТБ и ЕС и подчертава значението на парламентарното измерение на партньорството. ЕС е петият по големина търговски партньор на Тихоокеанския регион на ОДАКТБ с търговия на стойност 3,8 милиарда евро през 2024 година. Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и държавите от Тихоокеанския басейн (СИП) беше ратифицирано от Парламента през януари 2011 г., а от Папуа Нова Гвинея — през май 2011 година. Правителството на Фиджи започна да прилага споразумението през юли 2014 година. Самоа се присъедини и започна да го прилагат през декември 2018 година. Соломоновите острови също се присъединиха и започнаха да прилагат споразумението през май 2020 година. Присъединяването на Тонга, Ниу и Тувалу към СИП беше одобрено от Европейския парламент през декември 2024 година.

        ЕС е третият най-голям донор на помощ за развитие за държавите от ОДАКТБ след Австралия и Япония. Помощта на ЕС за развитие за Тихоокеанския регион за периода 2021—2027 г. възлиза на около 750 милиона евро (включително помощта, предоставена на ОСТ от Тихоокеанския регион).

        Инструментът на ЕС за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (Глобална Европа) влезе в сила през 2021 г. и се превърна в основния инструмент на ЕС за финансиране на сътрудничеството и развитието с с държавите партньори по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 година. Наред с други инструменти, той включва Европейския фонд за развитие (ЕФР), който преди това беше извън бюджета на ЕС. Интегрирането на ЕФР в бюджета на ЕС засилва контролните правомощия на Европейския парламент и спомага за укрепване на обществената легитимност и политическата видимост на външната помощ на ЕС като цяло.

        Тихоокеанските островни държави са изправени пред сериозни проблеми с развитието и изменението на климата. Що се отнася до изменението на климата, ЕС и тихоокеанските малки островни развиващи се страни подкрепиха Парижкото споразумение, подписано на 21-вата Конференция на ООН по изменението на климата (COP 21) през 2015 година. Двадесет и третата сесия на Конференцията на страните (COP 23), проведена в Бон, Германия, от 6 до 17 ноември 2017 г., беше председателствана от Фиджи.

        Форумът на тихоокеанските острови — политическа група от 18 държави, е партньор на ЕС за финансиране на развитие и търговски преговори. Тази група включва: Австралия, Острови Кук, Микронезия, Фиджи, Кирибати, Науру, Нова Зеландия, Ниуе, Палау, Папуа Нова Гвинея, Република Маршалови острови, Самоа, Соломоновите острови, Тонга, Тувалу, Вануату, Нова Каледония и Френска Полинезия.

        Тихоокеанската междупарламентарна асамблея беше създадена с подписването на Декларацията от Натадола през август 2025 година. Тя представлява регионално сдружение на парламентите и законодателните асамблеи на тихоокеанските острови, което насърчава междупарламентарните контакти и диалога, сътрудничеството и обмена на опит и знания между своите членове. Седалището на Тихоокеанската междупарламентарна асамблея се намира в Таити, където през септември 2026 г. ще се проведе първото общо събрание.

        Ролята на Европейския парламент

        Отношенията на Европейския парламент с парламентите на Австралия и Нова Зеландия датират от 1979 г., когато беше създадена делегацията на Европейския парламент за връзки с Австралия и Нова Зеландия (DANZ). Оттогава DANZ участва в редовни междупарламентарни заседания с парламентите на Австралия и Нова Зеландия, за да насърчава връзките с двете държави и да обсъжда въпроси от общ интерес като селското стопанство, енергетиката, околната среда и изменението на климата, развитието и икономическото сътрудничество, науката и технологиите, търговията, насърчаването на глобалната и регионалната сигурност в Азиатско-Тихоокеанския регион, борбата с тероризма и правата на човека. Четиридесет и второто междупарламентарно заседание ЕС—Австралия се проведе през декември 2022 г. в Брюксел. Двадесет и седмото междупарламентарно заседание ЕС—Нова Зеландия се проведе през февруари 2023 г. в Уелингтън и Крайстчърч.

        В отношенията си с другите държави от Тихоокеанския регион Европейският парламент е представен от делегацията на Европейския парламент в Парламентарната асамблея Тихоокеански басейн—ЕС, съставена от равен брой представители на ЕС и на Тихоокеанския регион. Основната задача на делегацията е да подготвя заседанията на Парламентарната асамблея Тихоокеански басейн—ЕС, да оценява и проследява дейностите на Европейския парламент, да организира срещи с високопоставени лица от Тихоокеанските държави и да обсъжда актуални въпроси, свързани с изпълнението на Споразумението от Самоа. Първата сесия на Съвместната парламентарна асамблея ОДАКТБ—ЕС (с участието на представители и от държави в Африка и Карибите) се проведе в Луанда — Ангола, на 21 февруари 2024 г. под надслов „Нов етап в отношенията между ОДАКТБ и ЕС — към партньорство, ръководено от хора“. На тази среща се проведе учредителното заседание на Парламентарната асамблея Тихоокеански басейн—ЕС.

        Настоящият информационен фиш е изготвен от секретариатите на Европейския парламент, които отговарят за делегациите за връзки с тихоокеанските острови, Австралия и Нова Зеландия. Повече информация по тази тема можете да намерите на уебсайтовете на делегацията на Европейския парламент в Парламентарната асамблея Тихоокеански басейн—ЕС и делегацията на Европейския парламент за връзки с Австралия и Нова Зеландия.

         

        Jonas KRAFT / Niccolò RINALDI