Енергийна ефективност

В настоящия информационен фиш се разяснява политиката на Европейския съюз (ЕС) за енергийна ефективност, включително неговата нормативна уредба, основните цели и най-важните закони. Политиката на ЕС за енергийна ефективност има за цел да се намалят емисиите на парникови газове, да се намалят сметките за енергия и да се подобри енергийната сигурност, като същевременно се намали зависимостта от вносни изкопаеми горива. В информационния фиш се подчертава ролята на Европейския парламент в оформянето на тази политика.

Правно основание

  • В член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз политиката в областта на енергетиката се определя като област на споделена компетентност между ЕС и неговите държави членки. Това означава, че държавите от ЕС могат да приемат закони и правно обвързващи мерки, ако ЕС не го е направил. В посочения член се насърчават енергийната ефективност и икономиите на енергия в контекста на единния пазар на ЕС и необходимостта от опазване на околната среда.
  • Цели на политиката на ЕС за енергийна ефективност

    Политиката на ЕС за енергийна ефективност определя цели за намаляване на потреблението на енергия в ЕС до 2030 г. в сравнение с прогнозите, направени през 2020 година.

    Целите са изразени по отношение на първичното енергийно потребление, което измерва общото енергийно търсене на дадена държава, и крайното енергийно потребление, което се отнася до общото потребление на енергия от крайните потребители (домакинства, промишленост и др.). И двете стойности са измерени в милиони тонове нефтен еквивалент (Mtoe).

    Основните задължения за енергийна ефективност включват:

    • намаляване с 11,7 % на крайното енергийно потребление в ЕС, ограничено до 763 Mtoe (задължително), с последици за първичното енергийно потребление, ограничено до 992,5 Mtoe (индикативно);
    • намаляване с 1,9 % на годишното потребление на енергия в публичния сектор. 
    • Освен това държавите от ЕС трябва: 

      • да реновират годишно най-малко 3 % от обществените сгради с площ над 250 m²;
      • да постигнат годишни икономии в крайното енергийно потребление от 1,5 % през 2026 г. и 2027 г., които да нараснат до 1,9 % през 2028 г., 2029 г. и 2030 г.
      • Постижения на политиката на ЕС за енергийна ефективност

        A. Директивата за енергийната ефективност

        Директивата за енергийната ефективност, приета през 2023 г., е крайъгълният камък на политиката на ЕС в областта на енергийната ефективност. В нея се определя целта на ЕС в областта на енергийната ефективност и се изисква от държавите от ЕС да определят индикативни национални цели за енергийна ефективност въз основа на приноса на крайното потребление на енергия за постигане на целта на Съюза.

        С директивата се въвежда задължението общественият сектор да служи за пример: в нея се определят цели за крайното енергийно потребление и за санирането с цел постигане на енергийна ефективност. В директивата се преразглежда определението за ефективни районни отоплителни системи и се определят нови изисквания, насочени към пълно декарбонизиране на доставките на енергия за тези системи до 2050 година.

        С директивата се установява принципът „енергийната ефективност на първо място“, който гласи, че решенията за ефективност следва да се разглеждат като първи вариант при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите.

        Освен това с нея се разширяват задълженията за енергиен одит, така че да обхванат всички дружества, надвишаващи определен енергиен праг, и се изисква големите промишлени потребители да прилагат системи за управление на енергията. С нея се засилват изискванията за компетентност за специалистите в областта на енергийната ефективност и се възлага на държавите от ЕС да докладват за инвестициите в енергийна ефективност. Освен това с нея се предоставя подкрепа за разработване на проекти на различни равнища, за да се спомогне за постигането на целите на ЕС за енергийна ефективност.

        И накрая, с директивата се въвежда задължение за:

        • центровете за данни да докладват за своята енергийна ефективност;
        • държавите от ЕС да създадат специални звена за обслужване на едно гише, които да предоставят консултации и помощ в областта на енергийната ефективност на малките и средните предприятия, домакинствата и публичните органи;
        • общини с над 45 000 жители да изготвят планове за отопление и охлаждане.
        • В нея се включват и разпоредби за защита на потребителите, дава се определение за енергийна бедност на равнището на ЕС и се въвеждат мерки за нейното намаляване.

          B. Енергийни характеристики на сградите

          1. Директивата относно енергийните характеристики на сградите

          Подходът на ЕС към устойчивостта на сградите се урежда предимно от Директивата относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г., в която се определя изискването за преобразуване на съществуващия сграден фонд на ЕС в сграден фонд с нулеви емисии до 2050 година.

          a. Минимални изисквания за енергийните характеристики 

          Държавите от ЕС трябва:

          • да определят минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти;
          • да приемат методика за изчисляване на енергийната ефективност на сградите.
          • b. Стандарти за енергийните характеристики на новите сгради

            Сградите с нулеви емисии трябва да отговарят на високи стандарти за енергийни характеристики, да не генерират никакви емисии на място от изкопаеми горива и да имат нулеви или много ниски емисии на парникови газове.

            Държавите от ЕС трябва да гарантират, че:

            • всички нови сгради са сгради с нулеви емисии от 2028 г. нататък;
            • всички нови сгради са с нулеви емисии от 2030 г. нататък;
            • от 2026 г. нататък е изчислен потенциалът на новите големи сгради за глобално затопляне през целия им жизнен цикъл;
            • от 2030 г. нататък е изчислен потенциалът на всички нови сгради за глобално затопляне през целия им жизнен цикъл.
            • c. Стандарти за енергийните характеристики на съществуващия сграден фонд

              Държавите от ЕС трябва:

              • да определят минимални стандарти за енергийните характеристики на своя нежилищен сграден фонд, които ще доведат до саниране на 16 % и 26 % от сградите с най-лоши характеристики в сградния фонд съответно до 2030 г. и 2033 г.;
              • да установят траектория за постепенно намаляване на средното потребление на първична енергия на жилищния си сграден фонд с 16 % до 2030 г. и с 20—22 % до 2035 г. в сравнение с 2020 г., като се съсредоточат върху сградите с най-лоши характеристики.
              • Специфични изключения се прилагат за религиозни, малки, нискоенергийни или временни сгради.

                В директивата относно енергийните характеристики на сградите се изисква всички сгради в ЕС да бъдат класирани в класове по енергийни характеристики, вариращи от A (най-добър) до G (най-лош). Клас А е за сгради с нулеви емисии, а клас G се дава на сградите в националния сграден фонд с най-лоши характеристики.

                Тъй като клас G зависи от националните характеристики на сградния фонд, няма хармонизация на енергийните класове в държавите от ЕС. Аналогично, задължението за саниране на жилищни сгради се основава на сградите в националния сграден фонд с най-лоши характеристики, а не на всички отделни сгради, което дава възможност за известна гъвкавост и приспособимост към различните национални стандарти.

                Обществените социални жилища са освободени, когато тези енергийни модернизации биха стрували повече, отколкото спестяват, или биха увеличили наема над размера на икономиите, генерирани от сметките за енергия.

                В директивата се изисква от държавите от ЕС да представят национални планове за саниране на сгради, интегрирани в техните национални планове в областта на енергетиката и климата, които включват:

                • преглед на националния сграден фонд за различните видове сгради;
                • пътна карта с определени на национално равнище цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.;
                • преглед на планираните политики и мерки; и
                • описание на нуждите от инвестиции и източниците на финансиране за тяхното изпълнение.
                • Директивата изисква от държавите от ЕС постепенно да инсталират фотоволтаични инсталации в обществените и нежилищните сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради до 2030 г., ако това е осъществимо от техническа и икономическа гледна точка.

                  С нея се спира субсидирането на самостоятелни котли, използващи изкопаеми горива, считано от 2025 г., изисква се от държавите от ЕС да създадат механизми за техническа помощ, определят се изключения за селскостопански сгради и сгради, свързани с културното наследство, както и възможности за изключения за сгради със специална архитектурна или историческа стойност, временни сгради, църкви и места за богослужение.

                  2. Стратегията за вълната на саниране

                  Стратегията „Вълна на саниране“ има за цел да се санират 35 милиона сгради до 2030 г. и да се гарантира, че санирането води до по-голяма енергийна и ресурсна ефективност.

                  Стратегията има за цел и да защити всички живеещи в ЕС лица, които не са в състояние да отопляват адекватно домовете си, като гарантира, че уязвимите потребители могат да си позволят основни услуги за отопление и енергийни услуги. 

                  3. Термопомпи

                  Термопомпите са устройства, които осигуряват топла вода, отопление и охлаждане за домовете и предприятията. Те са от три до пет пъти по-ефективни от традиционните газови котли.

                  В плана REPowerEU, който има за цел постепенното прекратяване на целия внос на руски газ в ЕС, се предлага да се подобри енергийната ефективност на ЕС чрез удвояване на темпа на инсталиране на термопомпи в сградите и ускоряване на внедряването на термопомпи за районните отоплителни и охладителни мрежи.

                  C. Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия

                  Комбинираното производство представлява едновременно производство на електроенергия и полезна топлинна енергия. Директивата за енергийната ефективност има за цел да увеличи максимално ефективността на централите, като изисква от държавите от ЕС:

                  • да извършват анализ на разходите и ползите по отношение на потенциала за използване на комбинирано производство на енергия, когато планират да изградят или обновят отоплителна, електрическа или промишлена инсталация или районна отоплителна и охладителна мрежа с топлинна енергия над 20 MW;
                  • за вече съществуващи съоръжения — да изготвят оценка на потенциала за ефективно отопление и охлаждане, включително комбинирано производство на енергия, когато това бъде поискано.
                  • D. Енергийна ефективност на продуктите

                    1. План за действие за енергия на достъпни цени 

                    Като част от Пакта за чиста промишленост, Планът за действие за енергия на достъпни цени има за цел да повиши енергийната ефективност и да намали разходите за промишлеността и потребителите. В този план се включва създаването на европейски пазар за енергийна ефективност, който да насочва предприятията към икономически ефективни решения. В него се предвижда и актуализиране на регламентите на ЕС за енергийното етикетиране и екопроектирането, за да се насърчават по-ефективни и по-дълготрайни продукти. Очаква се тези мерки да доведат до икономии в сметките за енергия в размер до 162 милиарда евро до 2030 година.

                    2. Изисквания за екопроектиране и енергийно етикетиране 

                    Някои продукти от ЕС, например домакински уреди, котли, телефони, компютри или друго електрическо или електронно оборудване, трябва да отговарят на минималните изисквания, свързани с енергийната ефективност. Тези изисквания се наричат „изисквания за екопроектиране“.

                    Регламентът за екопроектирането, който постепенно заменя Директивата за екопроектирането, и Регламентът за енергийното етикетиране предвиждат правила за енергийно ефективни и устойчиви продукти. В Регламента за екопроектирането се определят изисквания за почти всички категории физически стоки, включително:

                    • подобряване на трайността на продуктите, на възможността за повторна употреба, за осъвременяване и ремонт;
                    • подобряване на възможността за поддръжка и обновяване на продуктите;
                    • повишаване на енергийната и ресурсната ефективност на продуктите;
                    • предприемане на мерки с цел справяне с наличието на вещества, които предотвратяват повторната употреба или рециклирането на продуктите;
                    • увеличаване на рециклираното съдържание;
                    • улесняване на повторното производство и рециклирането на продуктите;
                    • определяне на правила относно въглеродния отпечатък и отпечатъка върху околната среда;
                    • ограничаване на генерирането на отпадъци;
                    • подобряване на наличността на информация за устойчивостта на продуктите.
                    • С него се въвеждат цифрови продуктови паспорти, правила за унищожаването на непродадени потребителски продукти и екологосъобразни обществени поръчки.

                      С Регламента за енергийното етикетиране се въвежда добре познатият етикет на ЕС за продукти, използващ енергийна скала от А до G, който помага на потребителите да правят екологосъобразен избор при закупуването на продукти.

                      Управление на енергията

                      Съгласно Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата държавите от ЕС трябва да изготвят 10-годишни национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) за периода 2021—2030 г. и на всеки две години да представят доклади за напредъка. Европейската комисия оценява докладите за напредъка и може да предприема мерки на равнище ЕС, за да гарантира тяхната съгласуваност с общите цели на ЕС.

                      Ролята на Европейския парламент

                      Европейският парламент винаги е действал като основен двигател на амбициите в политиката на ЕС за енергийна ефективност.

                      Той непрекъснато призовава за по-високи, правно обвързващи цели и по-строги разпоредби, които надхвърлят предложенията на Европейската комисия, като същевременно защитават интересите на гражданите и предприятията в ЕС чрез намаляване на разходите за енергия.

                      При неотдавнашните преговори по Директивата за енергийната ефективност първоначалната позиция на Европейската комисия беше цел за намаляване с 9 % на крайното енергийно потребление до 2030 г. в сравнение с прогнозите, направени през 2020 година. Европейският парламент предложи повишаване на целта на ЕС за енергийна ефективност до най-малко 14,5 %. Това упорито настояване доведе до компромис, при който беше определена настоящата обвързваща цел от 11,7 %.

                      Освен това Парламентът последователно се бори за преминаване от индикативни към правно обвързващи цели и насърчава енергийно ефективни решения за отопление и охлаждане и за постигане на икономии на енергия.

                      Той успешно настоя принципът „енергийната ефективност на първо място“ да бъде заложен в правилата на ЕС като обвързващо правно изискване, което да гарантира, че ефективността трябва да се разглежда на всяко равнище на енергийното планиране, политика и инвестициите. 

                      Парламентът винаги е подкрепял санирането на сградите с най-лоши характеристики в сградния фонд на ЕС като начин за постигане на големи икономии на енергия. Понастоящем около 40 % от цялата енергия, която се потребява в ЕС, се използва в сградите, а 80 % от тази енергия се използва за отопление, охлаждане и топла вода. 

                      По време на преговорите по Директивата относно енергийните характеристики на сградите Парламентът установи баланс между създаването на единен европейски стандарт за енергийните класове на сградите и зачитането на различията на местно равнище по отношение на националния сграден фонд и потребителите на енергия. Тя насърчи мерки за енергийна ефективност, например използване на слънчевата енергия, при санирането на сгради, постепенното премахване на изкопаемите горива и използването на дървесни материали, „зелени“ покриви и фасади, като същевременно се застъпи за мерки за подкрепа за борба с енергийната бедност.

                      След енергийните кризи в последно време Парламентът призова Комисията да подкрепи енергоемките отрасли при приемането на „чисти“ технологии и енергийно ефективни методи на производство и предложи спешни мерки за справяне с последиците от високите разходи за енергия за промишлеността и хората в ЕС. 

                      Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по трансформация, иновации и здравеопазване на Европейския парламент. Повече информация можете да намерите на уебстраницата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика.

                       

                      Valentina Richard-Romei / Matteo Ciucci