Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
В настоящия информационен фиш се разяснява, че в ЕС съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси се основава на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения и че то включва мерки за сближаване на законодателствата на държавите членки в редица области. С Договора от Лисабон се предостави по-стабилна основа за развитието на пространство на наказателно правосъдие, като същевременно в него се предвиждат нови правомощия за Европейския парламент.
Правно основание
- Членове 82—86 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
- Комисията споделя правото си на инициатива с държавите членки, при условие че те представляват една четвърт от членовете на Съвета (член 76 от ДФЕС);
- що се отнася до Парламента, с него се провеждат единствено консултации по конкретни мерки в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които след това се приемат с единодушие от Съвета. При липса на единодушие в Съвета съществува все пак възможност девет или повече държави членки да работят съвместно на принципа на засиленото сътрудничество.
- Директива относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/EС от 20 октомври 2010 година);
- Директива относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 година);
- Директива относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (Директива 2013/48/ЕС от 22 октомври 2013 година);
- Директива относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343 от 9 март 2016 година);
- Директива относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/800 от 11 май 2016 година);
- Директива относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест (Директива (ЕС) 2016/1919 от 26 октомври 2016 година);
- Регламент относно трансфера на производства по наказателни дела (Регламент (ЕС) 2024/3011 от 27 ноември 2024 година).
- Директива относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (Директива (ЕС) 2016/681 от 27 април 2016 година);
- Директива относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2017/541 от 15 март 2017 година);
- Регламент относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784 от 29 април 2021 година);
- Регламент относно цифровия обмен на информация по дела за тероризъм за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (Регламент (ЕС) 2023/2131 от 4 октомври 2023 година).
- Директива относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (Директива за киберпрестъпността) (Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 година);
- Директива за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (Директива 2014/42/ЕС от 3 април 2014 година);
- Директива относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (Директива 2014/57/ЕС от 16 април 2014 година);
- Директива относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (Директива 2014/62/ЕС от 15 май 2014 година);
- Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на ЕС, по наказателноправен ред (Директива (ЕС) 2017/1371 от 5 юли 2017 година);
- Директива за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (Директива (ЕС) 2018/843 от 30 май 2018 година);
- Директивата за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (Директива (ЕС) 2018/1673 от 23 октомври 2018 година);
- Регламент относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация (Регламент (ЕС) 2018/1805 от 14 ноември 2018 година);
- Директива за борба с измамите със и подправянето на непарични платежни средства и за замяна на Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2019/713 от 17 април 2019 година);
- Директивата относно възстановяването и конфискацията на активи (Директива (ЕС) 2024/1260 от 24 април 2024 година);
- Регламент за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (Регламент (ЕС) 2024/1624 от 31 май 2024 година).
- Директива относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (Директива 2014/41/ЕС от 3 април 2014 година);
- Регламент относно Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) (Регламент (ЕС) 2018/1726 от 14 ноември 2018 година);
- Регламент за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (Регламент (ЕС) 2018/1862 от 28 ноември 2018 година);
- Регламент за създаване на централизирана система за установяване на държавите членки, разполагащи с информация за присъди срещу граждани на трети държави и лица без гражданство (ECRIS-TCN), с цел допълване на Европейската информационна система за съдимост и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726 (Регламент (ЕС) 2019/816 от 17 април 2019 година); този регламент е свързан с Директивата във връзка с обмена на информация за гражданите на трети държави и във връзка с Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), за изменение на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2019/884 от 17 април 2019 година);
- Регламент за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията (Регламент (ЕС) 2019/818 от 20 май 2019 година);
- Директива относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2023/977 от 10 май 2023 година);
- Регламент относно европейските заповеди за предоставяне и европейските заповеди за запазване на електронни доказателства в рамките на наказателните производства и за изпълнението на наказания лишаване от свобода вследствие на наказателни производства (Регламент (ЕС) 2023/1543 от 12 юли 2023 година);
- Директива за установяване на хармонизирани правила относно определянето на определени форми на установяване и определянето на представители за целите на събирането на електронни доказателства по наказателни производства (Директива (ЕС) 2023/1544 от 12 юли 2023 година).
- Директива относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 година);
- Директива относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (Директива 2011/93/ЕС от 13 декември 2011 година);
- Директива относно европейската заповед за защита (Директива 2011/99/ЕС от 13 декември 2011 година);
- Директива за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година);
- Директива относно борбата с насилието над жени и домашното насилие (Директива (ЕС) 2024/1385 от 14 май 2024 година);
- Директива за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (Директива (ЕС) 2024/1712 от 13 юни 2024 година).
Цели
Постепенното премахване на граничния контрол в рамките на Европейския съюз (ЕС) значително улесни свободното движение на европейските граждани, но улесни и транснационалната дейност на престъпниците. За да се преодолее предизвикателството, свързано с трансграничната престъпност, пространството на свобода, сигурност и правосъдие включва и мерки за насърчаване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки. Основополагащ е принципът на взаимно признаване. Приети са конкретни мерки с оглед на борбата с транснационалната престъпност и тероризма и с цел гарантиране на защитата на правата на жертвите, заподозрените лица и лишените от свобода лица в целия ЕС.
Постижения
A. Основни законодателни актове на ЕС относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси
1. Процедури на приемане
В съответствие с ДФЕС по-голямата част от мерките в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси се приемат съгласно обикновената законодателна процедура и подлежат на съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз. Въпреки това, дори да се абстрахираме от специфичните характеристики на пространството на свобода, сигурност и правосъдие — клаузите за неучастие на Ирландия и Дания (вж. протоколи № 21 и № 22, приложени към ДФЕС) и привилегированата роля на националните парламенти (протоколи № 1 и № 2) — съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество не са изцяло интегрирани в уредбата на ЕС и запазват някои от първоначалните си характеристики, датиращи отпреди Договора от Лисабон:
2. Основни законодателни актове, приети съгласно обикновената законодателна процедура
a. Общи минимални стандарти за наказателните производства:
b. Борба с тероризма:
c. Борба с корупцията, киберпрестъпността, измамите и изпирането на пари:
d. Обмен на информация между държавите членки и агенциите на ЕС:
e. Закрила на жертвите:
B. Агенции за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и други свързани с тях органи
1. Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст)
Евроюст насърчава и подобрява координацията на разследванията и наказателните преследвания, както и сътрудничеството между органите в държавите членки. По-конкретно, тази агенция улеснява изпълнението на исканията за международна правна взаимопомощ и на исканията за екстрадиция. Евроюст подкрепя органите на държавите членки по всички възможни начини, за да могат техните разследвания и наказателни преследвания на трансгранични престъпления да бъдат по-ефективни.
Евроюст може да съдейства на дадена държава членка по нейно искане при разследвания и наказателни преследвания, засягащи въпросната държава членка и друга държава, която не е част от ЕС, при условие че Евроюст и държавата извън ЕС са сключили споразумение за сътрудничество или е налице съществен интерес.
Евроюст обхваща същите видове престъпления и деяния, за които е компетентна Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), например тероризъм, трафик на наркотици, трафик на хора, фалшифициране, изпиране на пари, киберпрестъпност, престъпления срещу собствеността или обществени блага, включително измами и корупция, престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС, престъпления против околната среда и участие в престъпна организация. Евроюст може, по искане на дадена държава членка, също да съдейства за разследването и наказателното преследване на други видове престъпления.
След военната агресия на Русия срещу Украйна, която започна през февруари 2022 г., от март същата година в Украйна действа подпомаган от Евроюст съвместен екип на ЕС за разследване. На 14 април 2023 г. седмината членове на съвместния екип за разследване се споразумяха да разследват не само предполагаеми военни престъпления, но и извършени в Украйна престъпления, свързани с геноцид. Международният център за наказателно преследване на престъплението агресия срещу Украйна (ICPA) — съдебен център, интегриран в Евроюст, дава възможност за обмен на доказателства и за обща стратегия за наказателно преследване. Освен това Евроюст поддържа база данни за доказателства за основни международни престъпления с цел подкрепа на работата на съвместния екип за разследване и други разследвания на международни престъпления. На 2 април 2024 г. Евроюст участва в международната конференция на тема „Възстановяване на правосъдието за Украйна“ в Хага, за да направи преглед на постигнатия напредък в разследването на престъпления, наказателното преследване на извършителите на престъпления и координирането на международните усилия. На 2 октомври 2025 г. Евроюст беше домакин на среща със Съвета на Европа, за да представи подготвителната работа, извършена в ICPA във връзка с предстоящия специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна.
През септември 2024 г. Евроюст беше домакин на официалното стартиране на европейската съдебна мрежа за борба с организираната престъпност, която служи като център за специализиран експертен опит в подкрепа на съдебните органи в борбата с организираната престъпност.
През април 2022 г. Комисията публикува предложение за разширяване на мандата на Евроюст. Няколко седмици по-късно Парламентът и Съветът постигнаха споразумение относно преразгледания мандат, който позволява на Евроюст да запазва, анализира, съхранява и обменя доказателства за военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството с компетентните съдебни органи на държавите членки и с Международния наказателен съд. Новият Регламент за Евроюст беше публикуван в Официален вестник на ЕС на 31 май 2022 г. и влезе в сила на следващия ден.
Предишната правна рамка за Евроюст (Решение 2009/426/ПВР на Съвета за укрепване на Евроюст от 16 декември 2008 г.) влезе в сила на 4 юни 2009 година. На 12 декември 2019 г. започна да се прилага Регламент (ЕС) 2018/1727. Настоящото правно основание за Евроюст е Регламент (ЕС) 2022/838 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1727 по отношение на запазването, анализа и съхранението в Евроюст на доказателства, свързани с геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и свързани с тях престъпления.
Всяка година Евроюст публикува годишен доклад. На 15 май 2025 г. Евроюст публикува своя годишен доклад за 2024 година. В центъра на работата на Евроюст през 2024 г. бяха управлението на съдебния отговор на ЕС на войната в Украйна и задълбочаването на сътрудничеството с държави извън ЕС. През януари 2025 г. Евроюст и Европол публикуваха доклад, озаглавен Общи предизвикателства в областта на киберпрестъпността.
Седалището на Евроюст е в Хага, Нидерландия.
2. Европейска прокуратура
Регламентът на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г.) е в сила от 20 ноември 2017 година. В своята позиция от 5 октомври 2017 г. Парламентът даде съгласието си за проекта на регламент на Съвета.
Европейската прокуратура е независима служба, отговаряща за разследването, наказателното преследване и правораздаването във връзка с престъпления срещу бюджета на ЕС, например измами, корупция или трансгранични измами, свързани с ДДС, на стойност над 10 милиона евро. Списъкът с престъпленията би могъл да бъде разширен в бъдеще, така че да включва например тероризма.
През 2019 г. Европейският парламент и Съветът съвместно одобриха назначаването на първия европейски главен прокурор — Лаура Кодруца Кьовеши, с мандат от седем години, който не подлежи на подновяване.
Досега 24 държави членки са се присъединили към Европейската прокуратура, а останалите държави членки, които не участват, могат да се присъединят по всяко време. Седалището на Европейската прокуратура, в т.ч. кабинетът на главния прокурор и колегията на прокурорите от всички участващи държави членки, се намира в Люксембург. Те ръководят текущите наказателни разследвания, провеждани от делегираните прокурори.
Европейската прокуратура започна дейността си на 1 юни 2021 г. и вече провежда множество разследвания. Наред с това продължава работата в редица области, включително адаптирането на националните правосъдни системи към разпоредбите за Европейската прокуратура, назначаването на европейските делегирани прокурори и наемането на персонал.
На 19 март 2025 г. Европейската прокуратура представи годишния си доклад за 2024 г. на съвместно заседание на комисията по бюджетен контрол и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. В края на 2024 г. Европейската прокуратура проведе общо 2666 активни разследвания (увеличение с 38 % спрямо предходната година), като щетите за бюджета на ЕС се оценяват на 24,8 милиарда евро (с 22,5 % повече, отколкото през 2023 година). Повече от половината от прогнозните щети (13,15 милиарда евро) са свързани с трансгранични измами с ДДС, като почти системното участие на престъпни организации представлява сериозен риск за вътрешната сигурност.
Ролята на Европейския парламент
Парламентът изигра ключова роля при изготвянето на законодателството на ЕС в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, като превърна борбата с престъпността и корупцията в политически приоритет. Той работи по съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси наравно със Съвета. Обикновената законодателна процедура се прилага за почти всички области на наказателното право на ЕС, с няколко изключения, сред които по-специално е процедурата на одобрение за създаването на Европейската прокуратура.
Основният инструмент за осъществяване на съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси между държавите членки е Евроюст. При реформирането на Евроюст Парламентът активно се застъпи за упражняването на по-силен парламентарен контрол и за усъвършенстването на разпоредбите за защита на данните.
На 1 декември 2020 г. се проведе първото междупарламентарно заседание на комисии относно оценката на дейностите на Евроюст, което беше организирано от Парламента и което вследствие на пандемията от COVID-19 се осъществи чрез дистанционно участие. Междупарламентарното заседание на комисиите беше посветено на първата оценка на дейността на Евроюст от страна на Европейския парламент и националните парламенти, в съответствие с член 85 от ДФЕС и Регламент (ЕС) 2018/1727. Второто междупарламентарно заседание на комисиите относно оценката на дейностите на Евроюст беше организирано на 1 февруари 2022 г., третото такова заседание беше проведено на 30 ноември 2022 г., а четвъртото — на 7 ноември 2023 г. в Брюксел. Петото междупарламентарно заседание на комисии се проведе на 2 декември 2024 г., а шестото — на 20 ноември 2025 година.
На 20 януари 2021 г. Парламентът прие резолюция за прилагането на европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (и одобри доклад за изпълнението на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г., прието преди Договора от Лисабон). В тази резолюция Парламентът направи оценка на резултатите от опростената процедура за трансгранично съдебно предаване, която през 2004 г. замени дългите процедури на ЕС за екстрадиция, въз основа на принципа за взаимно признаване на съдебни решения.
На 6 октомври 2021 г. Парламентът прие резолюция относно изкуствения интелект в наказателното право и използването му от полицията и съдебните органи по наказателноправни въпроси. На 13 март 2024 г. Парламентът прие своята позиция относно предложението за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Акт за изкуствения интелект, приет на 13 юни 2024 година).
Неотдавна Парламентът изготви доклади и резолюции по следните въпроси: предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие; борба с корупцията; предотвратяване и борба с трафика на хора и защита на жертвите на трафик; трансфер на наказателни производства; права на жертвите; изпиране на пари и финансиране на тероризъм; конфискация и отнемане на активи; език на омразата в интернет; откриване и унищожаване на материали, показващи сексуално насилие над деца; киберпрестъпления; цифровизация на правосъдието; сътрудничество в областта на правоприлагането; тероризъм и радикализация, която води до насилие; и инвазивен шпионски софтуер.
На 12 март 2024 г. Парламентът прие позицията си относно нова директива, насочена срещу нарушенията на санкциите на ЕС. През декември 2022 г., в отговор на руската агресия срещу Украйна, Комисията предложи настоящата директива, приета на 24 април 2024 година. В този законодателен акт се определят престъпленията и наказанията при нарушаване на ограничителните мерки на ЕС, като същевременно се криминализира заобикалянето на наказания.
Политиките за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси все още са в процес на разработване, като се обръща специално внимание на по-ефективното противодействие на заплахите и престъпленията, засягащи целия ЕС. Парламентът прие конкретни мерки за борба с тероризма, транснационалната престъпност, корупцията, измамите и изпирането на пари и за защита на правата на жертвите, заподозрените лица и лицата, лишени от свобода, в ЕС. Бяха приети и редица мерки за подобряване на обмена на информация между държавите членки.
Третото пленарно заседание на форума на високо равнище относно бъдещето на наказателното правосъдие на ЕС се проведе в Брюксел на 1 и 2 октомври 2025 година.
Парламентът ще разгледа и гласува предстоящите законодателни предложения относно бъдещето на Евроюст и правилата за борба с организираната престъпност, както беше обявено в работната програма на Комисията за 2026 година.
Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по правосъдие, граждански права и институционални въпроси на Европейския парламент. Повече информация можете да намерите на уебсайта на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
Mariusz Maciejewski / Alessandro Davoli