Защита на личните данни
Защитата на личните данни и зачитането на личния живот са правно задължителни основни права, които не могат да бъдат измервани спрямо търговски или политически интереси. Европейският парламент винаги е подчертавал необходимостта от намиране на баланс между засилването на сигурността и защитата на правата на човека, в т.ч. защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот. Новите правила на Европейския съюз (ЕС) за защита на данните, които укрепват основните права на гражданите и опростяват правилата, приложими за дружествата в цифровата епоха, влязоха в сила през май 2018 година.
Правно основание
Член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС.
Цели
Съюзът трябва да гарантира последователното прилагане на основното право на защита на данните, заложено в Хартата на основните права на ЕС. С оглед на експоненциалното нарастване на обема на предаването на данни — като ЕС, САЩ и Канада имат най-голям дял в този растеж, — позицията на ЕС относно защитата на личните данни трябва да бъде засилена в контекста на всички политики на ЕС.
Постижения
A. Институционална рамка
1. Договор от Лисабон
Преди влизането в сила на Договора от Лисабон законодателството в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие беше разделено между първия стълб (защита на данните за целите на защита на личния живот и търговска защита чрез използване на метода на Общността) и третия стълб (защита на данните за целите на правоприлагането, на междуправителствено равнище). Поради това процесът на вземане на решения в тези две области следваше различни правила. Структурата на стълбовете изчезна с Договора от Лисабон, който предоставя по-стабилна основа за развитието на по-ясна и по-ефективна система за защита на данните, като същевременно предвижда нови правомощия за Европейския парламент, който става съзаконодател. Член 16 от ДФЕС предвижда, че Парламентът и Съветът определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработването на личните данни от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и от държавите членки при извършване на дейности, които попадат в обхвата на правото на Съюза.
2. Стратегически насоки за пространството на свобода, сигурност и правосъдие
След програмите от Тампере и Хага (съответно от октомври 1999 г. и ноември 2004 г.) през декември 2009 г. Европейският съвет одобри многогодишната програма за пространството на свобода, сигурност и правосъдие за периода 2010—2014 г., известна като „Стокхолмската програма“. В заключенията си от юни 2014 г. Европейският съвет определи стратегическите насоки за законодателното и оперативното планиране за идните години в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие съгласно член 68 от ДФЕС. Една от ключовите цели е по-добрата защита на личните данни в ЕС.
B. Основни нормативни актове за защита на данните
1. Харта на основните права на Европейския съюз
В членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС зачитането на правото на личен живот и защитата на личните данни се признават като тясно свързани помежду си, но отделни основни права.
2. Съвет на Европа
a. Конвенция 108 от 1981 г.
Конвенция 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни е първият правно обвързващ международен акт, приет в областта на защитата на данните. Целта ѝ е да гарантира за всяко физическо лице зачитане на неговите права и основни свободи и по-конкретно — правото му на личен живот по отношение на автоматизираната обработка на лични данни, отнасящи се до него. Протоколът за изменение на Конвенцията има за цел да разшири обхвата ѝ, да повиши нивото на защита на данните и да подобри нейната ефективност.
b. Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)
Член 8 от Конвенцията от 4 ноември 1950 г. за защита на правата на човека и основните свободи въвежда правото на всеки на зачитане на личния и семейния живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
3. Действащи законодателни актове на ЕС за защита на личните данни
a. Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) влезе в сила през май 2018 година. Правилата имат за цел осигуряването на защита на всички граждани на ЕС срещу нарушения на неприкосновеността на личния живот и на данните в един все по-зависим от данните свят, като същевременно се създава все по-ясна и по-последователна уредба за предприятията. Правата на гражданите включват изискването за даването чрез ясно утвърдителен акт на съгласие данните им да бъдат обработвани, както и правото да получат ясна и разбираема информация за това; правото „да бъдеш забравен“: гражданите могат да поискат данните им да бъдат заличени; правото на прехвърляне на данни към друг доставчик на услуги (например при преминаване от една социална мрежа към друга); правото да се знае кога личните данни са били обект на хакерска атака. Новите правила се прилагат за всички дружества, осъществяващи дейност в ЕС, дори за тези, които са установени извън него. Освен това спрямо дружествата, които нарушават правилата, може да се налагат коригиращи мерки, например предупреждения и нареждания или глоби.
На 25 юли 2024 г. Европейската комисия представи своя„ Втори доклад за прилагането на Общия регламент относно защитата на данните“. На 16 юли 2025 г. Комисията беше домакин на диалог относно прилагането на ОРЗД в Брюксел. Този диалог последва инициативи, като предложението на Комисията „Омнибус“ за освобождаване на субектите с по-малко от 750 служители от задължението за водене на регистри съгласно ОРЗД.
През 2023 г. Комисията предложи нов регламент относно процедурните правила на ОРЗД, който има за цел да рационализира сътрудничеството между органите за защита на данните (ОЗД) при прилагането на ОРЗД в трансгранични случаи. С него се установяват процедурни правила, които трябва да се спазват от ОЗД при прилагането на ОРЗД в случаи, които засягат физически лица в повече от една държава членка. На 21 октомври 2025 г. Парламентът одобри новите правила за ускоряване на трансграничното прилагане на ОРЗД, като по този начин изясни съответните процедури и права.
b. Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните
Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета влезе в сила през май 2018 година. Директивата защитава основното право на гражданите на защита на данните при използването на лични данни от правоприлагащите органи. Тя гарантира надлежната защита на личните данни на жертвите, свидетелите на престъпления и заподозрените в престъпление лица и улеснява трансграничното сътрудничество в борбата с престъпността и тероризма. На 25 юли 2022 г. Европейската комисия публикува своя закъснял доклад относно прилагането и функционирането на Директивата относно правоприлагането. Той беше последван от проучване за оценка, възложено от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), съдържащо критична оценка на прилагането на Директивата относно правоприлагането.
c. Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации
Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) беше изменена с Директива 2009/136/ЕО от 25 ноември 2009 година. Тя повдига деликатния въпрос за съхраняването на данни, който многократно е отнасян до Съда на ЕС и е довел до поредица от решения, като например решението от 2020 г., с което се постановява, че правото на ЕС не допуска общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и данни за местонахождение.
Водят се продължителни дискусии относно предложението за регламент от 2017 г. на Европейския парламент и на Съвета относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО (Регламент за неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения). Експертите на Парламента посочиха, че Парламентът следва да се противопостави на опитите на Съвета да изключи приложимостта на европейските принципи за защита на данните.
През февруари 2025 г. Комисията посочи в своята „Работна програма за 2025 г.“, че ще оттегли предложението за нов Регламент за неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения (заменящ действащата Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации). През юли Комисията одобри оттеглянето, което впоследствие беше публикувано в Официален вестник на 6 октомври. Настоящата Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации и националните закони за нейното транспониране остават в сила.
d. Регламент относно обработката на лични данни от институции и органи на Съюза
Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО влезе в сила на 11 декември 2018 година.
e. Членове, отнасящи се до защитата на данните, в специфични за сектора законодателни актове
В допълнение към основните законодателни актове за защита на данните, посочени по-горе, специфични разпоредби относно защитата на данните са установени и в специфични за сектора законодателни актове, като например:
- член 13 (Защита на личните данни) от Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления;
- член 4 (относно събирането на данни) на Регламент (ЕС) 2025/12 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 г. за събиране и предаване на предварителна информация за пътниците с цел засилване и улесняване на проверките по външните граници и на Регламент (ЕС) 2025/13 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 г. за събиране и предаване на предварителна информация за пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления;
- глава VI (Гаранции за защита на данните) от Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол);
- глава VIII (Защита на данните) от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура;
- в глава II от Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) се забраняват редица практики в областта на ИИ, включващи специфично използване на данни, а в глава III се налага задължението за извършване на оценки на въздействието върху защитата на данните за високорисковите системи с ИИ.
4. Основни договорености на ЕС относно трансатлантическото предаване на данни
a. Предаване на търговски данни: решения относно адекватното ниво на защита и Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ
По силата на член 45 от Общия регламент относно защитата на данните Комисията има правомощието да установи дали дадена държава извън ЕС предоставя адекватно ниво на защита на данните, независимо дали в съответствие с националното законодателство или въз основа на международните ангажименти, които тази държава е поела.
Въпреки че трансферите на данни между ЕС и Съединените щати се увеличиха експоненциално, като Съединените щати доминираха в частните онлайн реклами и наблюдението, Парламентът прие множество резолюции, в които се изразява загриженост относно трансатлантическите потоци от данни. По-специално, той счете, че решението за Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ не осигурява адекватно ниво на защита, каквото се изисква от правото на ЕС, докато Съдът на ЕС многократно е отменял решения на Комисията относно адекватността на защитата по отношение на САЩ (вж. неговите решения от 2015 г. относно сферата на неприкосновеност на личния живот по делото Schrems и от 2020 г. относно Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ по делото Schrems II).
Въпреки че в САЩ не е извършена реформа на режима за защита на данните, Комисията постигна друго споразумение със САЩ и представи предложение за още една рамка за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ. По предложение на комисията LIBE на 11 май 2023 г. Парламентът прие резолюция относно адекватността на защитата, осигурявана от Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, в която стига до заключението, че Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ не създава основна еквивалентност на нивото на защита, и призова Комисията да продължи преговорите със своите партньори от САЩ, но да се въздържа от приемането на решение относно адекватно ниво на защита, докато не бъдат изпълнени изцяло всички препоръки, отправени в резолюцията и в становището на Европейския комитет по защита на данните.
На 10 юли 2023 г. Комисията прие третата си рамка за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ в решението си от 3 септември 2025 г. Общият съд (дело T-553/23 Latombe/Европейска комисия) отхвърли иска за отмяна на решението за адекватното ниво на защита и Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, като по този начин потвърди неговата действителност. В прессъобщението си Общият съд потвърждава, „че към датата на приемане на оспорваното решение Съединените американски щати са осигурили достатъчна степен на защита на личните данни, предавани от Съюза на организации в тази страна“.
b. Рамково споразумение между ЕС и САЩ
В рамките на процедурата за одобрение Парламентът участваше в процеса по одобрението на споразумението между САЩ и ЕС относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, известно и като „рамково споразумение“. Целта на това споразумение е да се осигури високо равнище на защита на личната информация, която се предава в рамките на трансатлантическото сътрудничество на правоприлагането, а именно — в борбата срещу тероризма и организираната престъпност.
c. Програма на ЕС и САЩ за проследяване на финансирането на тероризма
ЕС подписа двустранно споразумение със САЩ относно обработването и предаването на данни за финансови съобщения от ЕС до САЩ за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма.
5. Надзорни органи на ЕС по защита на данните
Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) е независим надзорен орган, който гарантира, че институциите и органите на ЕС спазват задълженията си във връзка със защитата на данните. Основните задължения на ЕНОЗД са упражняване на надзор, предоставяне на консултации и сътрудничество. ЕНОЗД разследва жалби и предоставя консултации относно политиките и законодателството, които засягат неприкосновеността на личния живот. ЕНОЗД също така има за цел да повиши осведомеността относно рисковете и да защити правата и свободите на хората при обработването на техните лични данни.
Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД), бившата работна група по член 29, е със статут на орган на ЕС, който има правосубектност и се подпомага от независим секретариат (предоставен от ЕНОЗД). ЕКЗД обединява националните контролни органи, ЕНОЗД и Комисията. ЕКЗД има широки правомощия да решава относно спорове между националните надзорни органи и да предоставя консултации и насоки относно ключови понятия от Общия регламент относно защитата на данните и Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните.
Роля на Европейския парламент
Парламентът изигра ключова роля при изготвянето на законодателството на ЕС в областта на защитата на личните данни, като превърна защитата на неприкосновеността на личния живот в политически приоритет. Освен това, в рамките на обикновената законодателна процедура той работеше на равни начала със Съвета по реформата в областта на защитата на данните.
В многобройни резолюции Парламентът е изразявал съмнения относно адекватността на защитата, предоставена на гражданите на ЕС съгласно рамката за сфера на неприкосновеност на личния живот между ЕС и САЩ, а впоследствие — и съгласно „Щита за личните данни“ в отношенията между ЕС и САЩ. След като делото Schrems II доведе до обявяване за невалидно на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията относно адекватността на защитата, осигурявана от споразумението „Щит за личните данни“ в отношенията между ЕС и САЩ, въз основа на опасения, че правомощията на правителството на САЩ за наблюдение не са ограничени, както се изисква от правото на ЕС, и че гражданите на ЕС не разполагат с ефективни средства за правна защита, Парламентът прие резолюция, в която изрази съжаление във връзка с това, че Комисията е поставила отношенията със Съединените щати пред интересите на гражданите на ЕС.
След внасянето на предложението на комисията LIBE, Парламентът прие на 11 май 2023 г. резолюция относно адекватността на защитата, осигурявана от Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ, в която заключава, че Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ не създава еквивалентност по същество на нивото на защита, и призова Комисията да продължи преговорите със своите партньори от САЩ, но да не приема констатацията за адекватно ниво на защита, докато не бъдат изпълнени изцяло всички препоръки, отправени в резолюцията и в становището на Европейския комитет по защита на данните. На 10 юли 2023 г. Комисията прие решението си относно Рамката за защита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.
Парламентът многократно е осъждал практиките на САЩ за наблюдение. През септември 2001 г. Парламентът прие резолюция относно съществуването на глобалната система „ECHELON“ за прихващане на частни и търговски съобщения. След разкритията на Едуард Сноудън през март 2014 г. Парламентът прие резолюция относно програмата за наблюдение и органите за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ в различни държави членки, с последваща резолюция през октомври 2015 г.
Парламентът създаде анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение в държавите — членки на ЕС (комисията PEGA). Председателствана от члена на ЕП Йерун Ленарс, комисията PEGA проучи подробно използването на шпионски софтуер за разследване на членове на опозицията, журналисти, адвокати и активисти на гражданското общество, както и въпроса как тези практики засягат демократичните процеси и индивидуалните права в ЕС. По време на своето разследване комисията PEGA се консултира с водещи представители на академичните среди, практикуващи специалисти и органи в ЕС и по света. Тематичният отдел на Парламента изготви доклади за командировките на PEGA в Полша, Гърция и Кипър. На 8 май 2023 г. комисията PEGA гласува за одобряване на окончателния си доклад (докладчик: член на ЕП София ин ’т Велд) относно разследването на предполагаеми нарушения и лошо администриране при прилагането на правото на ЕС във връзка с използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение, включващ, наред с много други точки, препоръка за създаване на лаборатория на ЕС за технологии за научни изследвания и мониторинг на използването на шпионски софтуер срещу граждани на ЕС. Препоръката на Парламента до Съвета и Комисията след доклада PEGA беше приета на пленарното му заседание на 15 юни 2023 година. Комисията обаче не предостави навременен отговор на препоръката и блокира предложения от членовете на ЕП пилотен проект на лабораторията на ЕС за технологии. През ноември 2023 г. Парламентът прие последваща резолюция относно липсата на последващи законодателни действия от страна на Комисията във връзка с резолюцията на комисията PEGA и също така проведе дебат през юни 2025 г. относно актуалното състояние и последващите действия две години след препоръките на комисията PEGA и незаконното използване на шпионски софтуер.
На 13 март 2024 г. Парламентът прие законодателна резолюция относно предложението за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект). С Регламент (ЕС) 2024/1689, приет на 13 юни 2024 г., се установяват задължения за системите с ИИ и техните доставчици въз основа на потенциалните рискове и въздействия от тях. Системите с ИИ, считани за явна заплаха за основните права на хората (включително защитата на данните), ще бъдат забранени. Законодателният акт за изкуствения интелект влезе в сила на 1 август 2024 г. По-голямата част от правилата на Акта за изкуствения интелект ще започнат да се прилагат на 2 август 2026 г.
За да може да разполага с научна обосновка за своята законодателна дейност, Парламентът възложи редица проучвания в областта на технологичното развитие и защитата на данните, в т.ч. проучване относно въздействието на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) върху изкуствения интелект, проучване на тема Биометрично разпознаване и откриване на поведение, Предварителна информация за пътниците — Анализ на предложенията на Европейската комисия за реформа на правната рамка на предварителната информация за пътниците, и проучване на тема Право и информационни и комуникационни технологии (ИКТ).
Парламентът ще разгледа и гласува предстоящите политически инициативи и законодателни предложения относно запазването на данни, криптирането и законното прихващане на данни, които бяха обявени в „Пътната карта за ефективен и законосъобразен достъп до данни за целите на правоприлагането“ на Комисията, публикувана на 24 юни 2025 г.
Mariusz Maciejewski / Alessandro Davoli