Първите Договори
В настоящия информационен фиш се разяснява как с Договора от Париж се поставя началото на европейската интеграция и как Римските договори разширяват нейните основи, създавайки Европейските общности. В него се подчертава как тези споразумения насърчават идеята за общо бъдеще, като същевременно се разглеждат основните цели, най-важните принципи и институционалните процеси, възникнали в периода след Втората световна война.
Контекст
Катастрофалните последици от Втората световна война и постоянната заплаха от сблъсък между Изтока и Запада са причина помирението между Франция и Германия да се превърне в основен приоритет. Първата стъпка към европейската интеграция е решението, влязло в сила през 1951 г. с Договора от Париж, за обединяване на въгледобивната и стоманодобивната промишленост на шестте държави — основателки: Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Римските договори от 1957 г. разширяват основите на тази интеграция, като същевременно допринасят за по-нататъшното развитие на икономическата и институционалната рамка на Общностите.
Правно основание
- Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (Договор за ЕОВС, известен още като „Договора от Париж“): с този договор, подписан на 18 април 1951 г. и влязъл в сила на 23 юли 1952 г., се създава Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) и се учредяват общи институции, включително Върховен орган, Парламентарна асамблея, Съвет на министрите, Съд и Консултативен комитет. В съответствие с член 97, Договорът за ЕОВС, сключен за срок от 50 години, изтече на 23 юли 2002 година;
- Договори за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ/Евратом), известни още като „Римските договори“: с тези договори, подписани на 25 март 1957 г. и влезли в сила на 1 януари 1958 г., се основават Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Член 240 от Договора за ЕИО и член 208 от Договора за Евратом изрично предвиждат, че и двата договора се сключват за неограничен срок.
- Ясно заявените намерения на учредителите на ЕОВС са Договорът да бъде само първият етап по пътя, водещ към установяването на „европейска федерация“. Общият пазар на въглища и стомана беше замислен като експеримент, който постепенно да се приложи и в други икономически области и в крайна сметка да доведе до създаването на „политическа“ Европа.
- ЕИО има за цел създаването на общ пазар, основаващ се на четирите свободи на движение, а именно — на стоки, хора, капитали и услуги.
- Целта на Евратом е координиране на доставките на делящи се материали, както и на научноизследователските програми за използване на ядрената енергия за мирни цели, които вече се провеждат или са в процес на подготовка в държавите членки.
- Преамбюлите на трите Договора разкриват единство на целите зад създаването на Общностите, а именно — убеждението, че държавите в Европа трябва да работят заедно, за да изградят едно общо бъдеще, тъй като само това би им позволило да контролират своята съдба.
- свободно движение на стоки и свободен достъп до производствените източници;
- постоянен надзор на пазара с цел избягване на изкривявания, които биха могли да доведат до въвеждането на производствени квоти;
- спазване на правилата за конкуренцията и на принципа на прозрачност на цените;
- подкрепа за модернизирането и преструктурирането на въгледобивния и стоманодобивния сектор.
- премахване на митата между държавите членки;
- установяване на обща митническа тарифа по отношение на трети държави;
- въвеждане на общи политики в областта на селското стопанство и транспорта;
- създаване на Европейски социален фонд;
- създаване на Европейска инвестиционна банка;
- развитие на по-тесни отношения между държавите членки.
Цели
Основни принципи и развитие на Европейските общности
A. Начало на европейската интеграция
Европейските общности (ЕОВС, ЕИО и Евратом) са плод на копнежа за обединена Европа — идея, която узрява постепенно като естествена реакция на събитията, разтърсили континента. В периода след Втората световна война стратегическите отрасли, и по-специално стоманодобивната промишленост, се нуждаят от реорганизация. Бъдещето на Европа, застрашено от конфронтация между Изтока и Запада, превръща помирението между Франция и Германия в основен приоритет.
Декларацията на френския министър на външните работи Робер Шуман на 9 май 1950 г. може да се счита за начало на европейската интеграция. По онова време изборът именно на въглищата и стоманата има силно символично значение — в началото на 50-те години на XX век тези отрасли са от жизненоважно значение и са в основата на държавната мощ. Наред с очевидните икономически ползи обединяването на ресурсите на Франция и Германия цели да се постави край на съперничеството между двете държави. На 9 май 1950 г. Робер Шуман заявява: „Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на същинска солидарност.“ Въз основа на този принцип Франция, Италия, Германия и страните от Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург) подписват Договора от Париж, който е насочен предимно към осигуряването на:
B. От Европейската общност за отбрана до Римските договори
След подписването на Парижкия договор и въпреки че Франция е против възстановяването на германските въоръжени сили, Рене Плевен предлага създаването на европейска армия. Така се стига до преговорите през 1952 г. относно създаването на Европейска отбранителна общност (ЕОО), която трябваше да бъде придружена от политическа общност (ЕПО). Двата проекта обаче са изоставени, след като на 30 август 1954 г. Националното събрание на Франция отказва да ратифицира договора.
След провала на ЕОО усилията за възобновяване на процеса на европейската интеграция продължават и на конференцията в Месина през юни 1955 г. са представени конкретни предложения за създаване на съюз в областта на митниците и атомната енергетика. В резултат на тези предложения са подписани Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и Договорът за Европейската общност за атомна енергия.
C. Общият пазар и общите политики
Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската икономическа общност („Договор за ЕИО“, „Римски договор“) включват:
За постигането тези цели Договорът за ЕИО очертава ръководните принципи и създава рамката за законодателната дейност на институциите на Общността. Включени са общи политики, като: обща селскостопанска политика (членове 38—43), транспортна политика (членове 74 и 75) и обща търговска политика (членове 110—113). Предвижда се общият пазар да осигури свободно движение на стоките и мобилност на производствените фактори, включително свободното движение на работници и предприятия, свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.
Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договорът за Евратом) отначало си поставя изключително амбициозни цели, сред които бързото установяване и развитие на ядрената енергетика. На практика обаче, поради сложния и деликатен характер на ядрения сектор, който засяга жизненоважни интереси на държавите членки (отбраната и националната независимост), се налага амбициите на Договора за Евратом да бъдат ограничени.
D. Развитие на институциите на Общностите
Конвенцията относно някои общи институции на Европейските общности, подписана и влязла в сила заедно с Римските договори, предвижда обща Парламентарна асамблея и общ Съд. Процесът на институционално обединение завършва с Договора за създаване на единен Съвет и единна Комисия на Европейските общности от 8 април 1965 г., известен като „Договор за сливане“.
От този момент нататък ЕИО има доминираща роля над секторните общности ЕОВС и ЕОАЕ. Това е триумф на общия режим на Европейската икономическа общност над съжителството на организации със секторни правомощия и води до създаването на нейните институции.
Ролята на Европейския парламент
С договора от Париж се създава Обща асамблея като един от органите на ЕОВС. Конвенцията за някои общи институции на Европейските общности, подписана заедно с Римските договори, предвижда още създаването на обща Парламентарна асамблея и общ Съд на Общностите, което допринася за постепенното уеднаквяване на институционалната рамка на Европейските общности.
Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по правосъдие, граждански свободи и институционални въпроси. Повече информация можете да намерите на уебсайта на комисията по конституционни въпроси.
Mariusz Maciejewski