Дружествено право
В този информационен фиш се разяснява дружественото право на Европейския съюз (ЕС) и как то определя общи правила за предприятията на вътрешния пазар на ЕС. Очертават се правното основание и целите за улесняване на свободата на установяване и защита на заинтересованите лица. Обхванати са основните правила за учредяване на дружества, капитал, отчетност, сливания и трансгранична дейност, както и правните форми на ЕС, например европейското дружество. Разглеждат се и усилията за цифровизиране на процедурите на дружествата и опростяване на трансграничната стопанска дейност. И накрая, в този фиш се подчертава ролята на Европейския парламент за подобряване на прозрачността и за подкрепа на справедливи и ефикасни правила за стопанска дейност в ЕС.
Правно основание
Член 49, член 50, параграф 1 и параграф 2, буква ж), и член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) обхващат свободата на установяване на дружествата и физическите лица в рамките на вътрешния пазар.
Цели
Наличието на ефективна рамка за корпоративно управление води до създаването на положителна бизнес среда на вътрешния пазар в целия ЕС. Целта на хармонизацията на дружественото право е да се подпомогне свободата на установяване (дял IV, глава 2 от ДФЕС) и да се утвърди основното право, заложено в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз — правото на свобода на стопанска инициатива в рамките на ограниченията по член 17 от Хартата (право на собственост) (вж. 4.1.2).
В член 49, втора алинея от ДФЕС се гарантира правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и правото на създаване и ръководене на предприятия, в частност дружества или фирми (вж.2.1.4).
Целта на правилата на ЕС в тази област е:
- да се даде възможност за създаване на предприятия навсякъде в ЕС, като се гарантира свободата на движение на хора, услуги и капитал (вж. 2.1.3);
- осигуряване на защита за акционерите и другите страни с особен интерес към дружествата;
- повишаване на конкурентоспособността на предприятията;
- насърчаване на предприятията да си сътрудничат през границите (вж. 2.1.5).
- установяване на пречките, пред които са изправени дружествата в ЕС;
- хармонизиране на дружественото право;
- предпазни мерки срещу заобикаляне на правилата;
- опростяване на регистрацията на дружества;
- обхвата на 28-ия режим.
- 48-часово цифрово включване чрез централен интерфейс на ЕС на максимална цена от 100 EUR;
- без минимално капиталово изискване;
- множество класове акции;
- хармонизирана схема на ЕС за опции върху акции на наетите лица (EU-ESO) с отложено данъчно облагане до продажбата;
- рационализирани цифрови процедури по несъстоятелност въз основа на принципа на еднократност за регистрацията.
Вътрешният пазар насърчава създаването на дружества, които извършват дейност в цяла Европа. Понастоящем в ЕС са регистрирани около 24 милиона дружества, от които приблизително 80 % са дружества с ограничена отговорност. Около 98—99 % от дружествата с ограничена отговорност са малки и средни предприятия (МСП) и дружествата трябва да могат да извършват дейност в целия ЕС в съответствие с единна нормативна уредба.
Постижения
A. Минимален набор от общи задължения
Макар да не съществува кодифицирано дружествено право на ЕС само по себе си, хармонизацията на националните правила в областта на дружественото право създава някои минимални стандарти и обхваща области като защита на интересите и правата на акционерите, правила относно предложенията за поглъщане при акционерни дружества, оповестяване на данни за клоновете, сливания и разделяния, минимални правила за еднолични дружества с ограничена отговорност, финансово отчитане и счетоводство, по-бърз и по-лесен достъп до информация за дружествата, както и някои изисквания за оповестяване на информация за дружествата.
Пакетът от мерки в областта на дружественото право от 2019 г. все пак рационализира множество правила, които преди това се прилагаха съгласно няколко инструмента на ЕС.
1. Учредяване на дружество, капиталови изисквания и изисквания за оповестяване на информация
Първата директива в областта на дружественото право (Директива 68/151/ЕИО) и Втората директива в областта на дружественото право (Директива 77/91/ЕИО) са едни от първите законодателни актове за въвеждане на хармонизирани корпоративни правила във всички държави членки.
Първата директива в областта на дружественото право, датираща от 1968 г., има за цел да предостави на обществеността по-лесен и по-бърз достъп до информация за дружествата и сделките, наред с другото. В нея се разглеждат също и действителността на задълженията, поети от дадено дружество, и неговата нищожност. Тя се прилага за всички акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност.
Втората директива в областта на дружественото право се прилага само за публичните акционерни дружества. В нея се посочва, че за учредяването на тези дружества е необходимо да се изисква определен минимален уставен капитал (понастоящем 25 000 EUR, както е определено в член 6 от директивата — понастоящем член 45 от Директива (ЕС) 2017/1132), съставляващ обезпечение за кредиторите и съответстващ на ограничената отговорност на съдружниците. Освен това в нея се определят правила за запазване и изменение на капитала, както и изискване за минимално съдържание на учредителните актове на такива дружества.
С Директивата относно някои аспекти на дружественото право (Директива (ЕС) 2017/1132) тези две директиви бяха изменени. С тази директива бяха въведени и изисквания за оповестяване за чуждестранните клонове на дружествата, изменени с Директивата относно използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право (Директива (ЕС) 2019/1151). Тя обхваща дружествата от ЕС, които създават клонове в друга държава от ЕС, както и дружествата извън ЕС, които създават клонове в ЕС.
Дванадесетата директива в областта на дружественото право (Директива 2009/102/ЕО) предвижда уредба за едноличните дружества с ограничена отговорност,при коитовсички дялове се притежават от един акционер.
2. Дейности на дружества в повече от една държава
С Директивата относно субсидиарността (Директива 2011/96/ЕС, изменена с Директива 2014/86/ЕС) се въвеждат данъчни правила, които са неутрални от гледна точка на конкуренцията за групи от дружества, извършващи дейност в различни държави членки. Няма двойно данъчно облагане на дивидентите, разпределени от дъщерно дружество със седалище в една държава членка към дружеството майка със седалище в друга държава членка (вж. също Директивата относно косвените данъци върху набирането на капитал — Директива 2008/7/ЕО).
Директивата относно предложенията за поглъщане (Директива 2004/25/ЕО) си поставя за цел да установи определен минимум от насоки за провеждането на предложения за поглъщане на дружества, регулирани от правото на държавите членки. Тя определя минимум от стандарти за предложенията за поглъщане или промяна на контрола и цели да защити миноритарните акционери, служителите и други заинтересовани страни. С цел да се даде възможност на дружествата с ограничена отговорност да упражняват свободата си на установяване в рамките на единния пазар, в Директива (ЕС) 2017/1132 се предвижда взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри (търговски регистри) и се хармонизират гаранциите, които се изискват в целия ЕС за защита на интересите на акционерите на дружествата и на трети лица в случай на разделяне или сливане в рамките на една държава, както и презгранични сливания на дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества.
В допълнение към това, в Регламента относно системата за взаимно свързване на търговските регистри (Регламент (ЕС) 2021/1042) се определят техническите спецификации и процедури, необходими за системата за взаимно свързване на търговските регистри.
През декември 2024 г. Парламентът и Съветът приеха Директивата относно по-нататъшното разширяване и актуализиране на използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право (Директива (ЕС) 2025/25). С нея се изменят части от Директива (ЕС) 2017/1132 и се цели подобряване на прозрачността и доверието в бизнес средата на единния пазар чрез предоставяне на достъп до повече информация на обществеността в търговските регистри, като същевременно се гарантира, че тази информация е надеждна и актуална. Освен това директивата въвежда удостоверението за дружество от ЕС, за да се улесни установяването на дъщерни дружества или клонове в други държави членки за съществуващи дружества. Директивата влезе в сила на 30 януари 2025 г., като крайният срок за транспониране за държавите членки е 31 юли 2027 година. Транспонираните национални мерки ще се прилагат от 31 юли 2028 г. или, в зависимост от разпоредбата, от 1 август 2029 година.
3. Преструктуриране на дружества (сливания и разделяния, прехвърляне на седалище)
Прехвърлянето на седалището по устав на дружество с ограничена отговорност от една държава членка в друга, както и сливането или разделянето на дружеството са присъща част от свободата на установяване, гарантирана в членове 49 и 54 от ДФЕС (вж. решението по дело C-210/06, Cartesio на Съда на Европейския съюз, точки 111—113). Принципът на свобода на установяване обаче не гарантира, че дружество, което се мести от своята държава членка на произход в друга държава членка, може да запази статута си на дружество, чиято дейност се урежда от правото на държавата членка на учредяване.
Акционерите и третите страни разполагат с едни и същи гаранции по време на преструктуриране на дружеството (сливания и разделяния). Правилата относно сливанията между дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, както и тяхното разделяне, бяха променени с Директива (ЕС) 2017/1132,която гарантира също и защитата на акционерите, кредиторите и работниците и служителите.
Възможността за извършване на дейност отвъд националните граници е важна част от жизнения цикъл на едно дружество и може да включва извършването на презгранично сливане, разделяне или преобразуване, което да предлага възможност за оцеляване и растеж, например чрез използване на нови възможности за стопанска дейност в други държави членки или адаптиране към променящите се пазарни условия. Що се отнася до презграничните преобразувания, сливания и разделяния, през ноември 2019 г. Парламентът и Съветът приеха Директивата относно презграничните преобразувания, сливания и разделяния (Директива (ЕС) 2019/2121 — Директивата за мобилността). С тази директива се цели да се премахнат неоснователните пречки пред свободата на установяване на дружествата от ЕС в рамките на единния пазар чрез улесняване на презраничните преобразувания, сливания и разделяния и се въвеждат всеобхватни процедури за тези операции, както и допълнителни правила, уреждащи презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност, установени в държава — членка на ЕС. Освен това в директивата се определят сходни правила относно правата на участие на работниците и служителите и с нея се цели да се гарантира, че работниците и служителите ще бъдат надлежно информирани относно очакваното въздействие на тези операции и че с тях ще се провеждат консултации по въпроса. Правата на миноритарните акционери и на акционерите без право на глас се ползват с по-голяма защита, а на кредиторите на съответните дружества се предоставят по-ясни и по-надеждни гаранции.
Въпреки че презграничните преобразувания, сливания и разделяния вече се уреждат от Директивата за мобилността, въпросът дали дадено дружество може да премести седалището си през граница, без да го преобразува в дружество, уредено от правото на приемащата държава членка, все още не е решен на законодателно равнище. По дело Polbud (C-106/16) вече беше постановено, че свободата на установяване обхваща презграничното прехвърляне на седалището на дружество с цел преобразуването му в дружество, уредено от правото на приемащата държава членка, като по този начин се проправя пътят за Директивата за мобилността.
4. Гаранции по отношение на финансовото състояние на дружествата
За да се гарантира, че информацията, предоставена в счетоводните документи, е равностойна във всички държави членки, бяха приети Директивата относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (Директива 2006/43/ЕО) и Директивата относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия (Директива 2013/34/ЕС — Директивата за счетоводството). Те изискват счетоводните отчети на дружеството, например годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, да дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на дружеството и установяват правила за одобряването на лицата, отговарящи за извършването на задължителни одити. Директива 2006/43/ЕО цели да засили надеждността на финансовите отчети на дружествата, като установи минимални изисквания, приложими към задължителния одит на годишните отчети и консолидираните отчети. Директивата за счетоводството опростява задълженията за финансово отчитане на микропредприятията с цел подобряване на тяхната конкурентоспособност и въвежда задължението всички дружества в ЕС, регистрирани на фондовата борса, да включват в годишния си доклад декларация за корпоративното управление.
Регламентът за прилагането на международните счетоводни стандарти (Регламент (ЕО) № 1606/2002) хармонизира финансовата информация, представяна от публично търгуваните дружества, за да се гарантира защитата на инвеститорите. Регламентът относно производството по несъстоятелност (Регламент (ЕС) 2015/848), на основание член 81 от ДФЕС относно сътрудничеството по гражданскоправни въпроси, помага да се решават конфликти на юрисдикция и стълкновения на закони и гарантира признаването на съдебни решения в целия ЕС. Той не хармонизира материалното право в областта на несъстоятелността в държавите членки, а просто определя общи правила относно юрисдикцията за образуване на производства по несъстоятелност, приложимото законодателство и признаването на решенията на съда. Основната цел е да се избегне прехвърлянето на активи или съдебни производства от една държава членка в друга. Директивата за преструктурирането, несъстоятелността и опрощаването на задължения (Директива (ЕС) 2019/1023) цели да предложи „втори шанс за предприемачите“. Тази директива е отговор на опасенията, изразени от голям брой инвеститори относно риска от продължителни или сложни процедури по несъстоятелност в чужбина, които те посочват като основна причина да не инвестират извън собствената си държава.
5. Трансгранично упражняване на права на акционерите
Директивата относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (Директива 2007/36/ЕО), изменена с Директивата за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и Директивата относно насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, премахва основните пречки пред презграничното гласуване в дружествата, допуснати до регулиран пазар, чието седалище се намира в държава членка, като въвежда специфични изисквания за упражняването на определени права на акционерите в рамките на общите събрания. В нея се предвиждат също някои права за акционерите на дружествата, регистрирани на фондовата борса, включително навременен достъп до значимата информация относно общите събрания и по-лесно гласуване чрез пълномощник. Директива (ЕС) 2017/828 насърчава участието на акционерите и въвежда изисквания във връзка с идентифицирането на акционерите, предаването на информация, улесняването на упражняването на правата на акционерите, прозрачността на институционалните инвеститори, управителите на активи и упълномощените съветници, възнагражденията на директорите и идентифицирането, одобрението и оповестяването на сделките между свързани лица, за да бъдат защитени миноритарните акционери и да се предотвратят злоупотреби.
6. Отчитане на дружествата
ЕС определя правила относно финансовата информация, която дружествата трябва да оповестяват, и относно одита с цел подобряване на интегритета на финансовите отчети.
a. Финансово отчитане
Всички дружества с ограничена отговорност трябва да изготвят финансови отчети, за да се следи състоянието на тяхната стопанска дейност, и да дават вярна и точна представа за финансовото си състояние. С Директивата за счетоводството ЕС въведе правила за осигуряване на съгласувано и съпоставимо финансово отчитане в целия ЕС.
b. Отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта
Освен това правилата на ЕС изискват определени дружества да докладват ежегодно за социалните и екологичните въздействия и рискове, свързани с тяхната дейност. Това помага на инвеститорите, организациите на гражданското общество, потребителите, лицата, участващи в разработването на политики, и други заинтересовани лица да оценят нефинансовите резултати на големите дружества и насърчава дружествата да разработят отговорен подход към стопанската дейност.
Директивата относно оповестяването на нефинансова информация, съкратено „ДОНФИ“ (Директива 2014/95/ЕС), определя правилата относно оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието от страна на някои големи дружества. Тези правила покриват области като околната среда, социалните въпроси и отношението към служителите, зачитането на правата на човека, борбата с корупцията и подкупите, както и многообразието в управителните съвети на дружествата (напр. по отношение на възраст, пол, образование и професионален опит). Директивата се прилага за големи предприятия от обществен интерес с повече от 500 служители.
На 5 януари 2023 г. влезе в сила Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) (Директива (ЕС) 2022/2464). С тази директива се модернизират правилата относно социалната информация и информацията за околната среда, която дружествата са задължени да включват в отчетите си. Отчитане по въпросите на устойчивостта вече се изисква от по-широк кръг от големи дружества, както и от МСП, регистрирани на фондовата борса. Освен това тя осигурява достъп до информацията, която е необходима за оценка на инвестиционните рискове, произтичащи от изменението на климата, и други въпроси, свързани с устойчивостта, като по този начин създава култура на прозрачност относно въздействието на дружествата върху хората и околната среда.
В рамките на усилията за намаляване на тежестта на задълженията за докладване, с наскоро приетата „Директива за спиране на часовника“ (Директива (ЕС) 2025/794) бяха изменени ДОПУ и Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (ДДДГУ) (Директива (ЕС) 2024/1760) по отношение на датите, от които държавите членки трябва да прилагат определени изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта и за надлежна проверка. Същевременно Комисията започна преглед, имащ за цел да се улеснят отчитането във връзка с устойчивостта и надлежната проверка в рамките на ДОПУ; ДДДГУ и Регламента за таксономията.
B. Правни субекти на ЕС
Видовете правни субекти на ЕС се признават за такива в рамките на целия ЕС и съществуват съвместно с националните правни субекти. ЕС разполага с голямо разнообразие от законодателни техники, включително автономни общоевропейски правни форми, създадени с регламенти (европейското дружество, европейското кооперативно дружество и европейското обединение по икономически интереси), и техниката на 28-ия режим, при която хармонизираните правила на ЕС съществуват успоредно с националните правила, като дават възможност на предприятията доброволно да изберат уредбата на ЕС.
1. Европейско дружество
След дълъг период на преговори, който продължи 30 години, Съветът прие двата законодателни инструмента, необходими за създаване на европейско дружество, а именно Регламента относно Устава на европейското дружество (Регламент (ЕО) № 2157/2001) и Директива 2001/86/ЕО за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (Директивата SE). Този регламент дава възможност на дадено дружество да бъде учредено на територията на ЕС под формата на акционерно дружество с латинското наименование Societas Europaea (SE). Дружества, извършващи дейност в най-малко две държави членки, разполагат с няколко възможности за учредяване на SE: сливане, учредяване на холдинг, създаване на клон или преобразуване в SE. SE се учредява под формата на дружество с акционерен капитал. За да се гарантира, че тези дружества са с разумен мащаб, има изискване за минимален капитал в размер на 120 000 EUR, предвидено в член 4 от регламента.
Директива 2001/86/ЕО има за цел да гарантира, че създаването на SE не води до отпадане или отслабване на съществуващите практики за участие на работниците и служителите в дружествата, участващи в учредяването на съответното SE.
2. Европейско кооперативно дружество
Регламентът относно устава на европейското кооперативно дружество (SCE) (Регламент (ЕО)1435/2003) установява реален единен правен статут за SCE. Той дава възможност за създаването на кооперация от лица с местопребиваване в различни държави членки или от правни субекти, установени в съответствие със законодателството на различни държави членки. Учредявани с изискване за минимален капитал в размер на 30 000 EUR, тези нови SCE могат да упражняват дейност на целия вътрешен пазар при единна правосубектност, правна уредба и структура.
Директива 2003/72/ЕО допълва този статут по отношение на участието на заетите лица в SCE с цел да гарантира, че създаването на SCE не води до отпадане или отслабване на съществуващите практики на участие на работниците и служителите в дружествата, участващи в учредяването на съответното SCE.
3. Европейско обединение по икономически интереси (EОИИ)
Уставът на ЕОИИ е установен с Регламента относно Европейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ) (Регламент (ЕИО) № 2137/85). ЕОИИ, които разполагат с правоспособност, дават възможност на дружество в една държава членка да си сътрудничи в съвместно предприятие с дружества или физически лица в други държави членки, за да улеснява или развива икономическите дейности на своите членове, а не за да генерира печалби за себе си. Всички генерирани печалби се поделят между членовете. ЕОИИ не може да се търгува публично.
4. 28-ият режим: правна рамка за иновативни дружества
На 28 май 2025 г. Комисията публикува съобщение относно стратегия на ЕС за стартиращи и разрастващи се предприятия, в което посочва, че ще предложи 28-и европейски режим, който ще осигури единен набор от правила за дружествата, включително корпоративна нормативна уредба на ЕС, основаваща се на цифрови решения по подразбиране. Целта е да се помогне на дружествата да преодолеят пречките пред създаването, разрастването и дейността на дружествата в рамките на единния пазар. За целта режимът ще опрости приложимите правила и ще намали разходите при неуспех, като се обърне внимание на специфични аспекти в съответните области на правото, включително правото в областта на несъстоятелността, трудовото и данъчното право. Също така ще се проучи възможността да се осигурят необходимите условия за дружествата да се установяват в Европа по-бързо, в идеалния случай — в срок от 48 часа.
Предишните инициативи, предложени от Комисията и обхващащи „европейско частно дружество“ (Societas Privata Europaea, SPE) и еднолично дружество (Societas Unius Personae, SUP ), бяха неуспешни.
Ролята на Европейския парламент
Парламентът винаги е успявал да изменя законодателството, например като защитава участието на работниците в дружествата и се застъпва за създаването на различни форми на европейски дружества с цел улесняване на презграничните дейности на предприятията. Предложението на Комисията за директива относно европейските презгранични сдружения има за цел да подобри функционирането на вътрешния пазар чрез премахване на правните и административните пречки и да създаде еднакви условия на конкуренция за сдруженията с нестопанска цел в ЕС, които желаят да извършват дейност в повече от една държава членка. На 13 март 2024 г. Парламентът прие позицията си на първо четене с редица изменения, изискващи по-добра защита на интересите на кредиторите и по-ясни условия, уреждащи сливанията на съществуващи субекти с нестопанска цел.
Парламентът призова също и за въвеждане на подходяща нормативна уредба за фондациите. На 8 февруари 2012 г. Комисията предложи регламент относно устав на европейската фондация, „Fundatio Europaea“ (FE), целящ да улесни тези организации да работят за общественото благо навсякъде в ЕС.
В своята резолюция от 2012 г. относно бъдещето на европейското дружествено право Парламентът застъпва становището, че формите на дружества на равнището на ЕС, допълващи съществуващите форми на правни субекти съгласно националното право, имат значителен потенциал и следва да продължат да бъдат развивани. За да отговори на специфичните потребности на МСП, Парламентът настоятелно призовава Комисията да положи допълнителни усилия за приемането на статута на частно дружество (SPE). В отговор на съобщението на Комисията по този въпрос, през февруари 2013 г. Парламентът прие резолюция относно обновена стратегия на ЕС за корпоративна социална отговорност. Неговата резолюция от март 2013 г. относно Устава на европейското взаимоспомагателно дружество съдържа препоръки към Комисията във връзка с въвеждането на такъв устав. И накрая, Парламентът неколкократно е призовавал за директива относно трансграничното прехвърляне на седалища на дружества, посредством различни резолюции и въпроси с искане за устен отговор, в които се изразява съжаление във връзка с настоящата липса на общи правила, която подкопава корпоративната мобилност, а по този начин — и свободата на установяване.
В своята резолюция от 2017 г. относно трансграничните сливания и разделяния Парламентът насочва вниманието към правата на миноритарните акционери, правилата относно защитата на кредиторите и продължителните и сложни процедури, необходими за извършването на презгранични разделяния. Той нееднократно е призовавал да бъде представено предложение за презграничното прехвърляне на седалища на дружества (Четиринадесета директива в областта на дружественото право — до момента не е прието такова предложение).
Парламентът е получавал редица петиции, свързани с цифровизацията на дружественото право в ЕС и презграничните сделки. Комисията по петиции обикновено отправя искане към Европейската комисия да предостави имаща отношение информация или да изрази своето становище по въпросите, повдигнати от вносителя на петицията (вж. 4.1.4).
През май 2017 г. Парламентът прие резолюция относно плана за действие на ЕС за електронно управление, в която призовава Комисията да разгледа още начини за насърчаване на цифровите решения за формалностите през всичките етапи от жизнения цикъл на дружествата и подчертава колко е важно взаимното свързване на бизнес регистрите. Парламентът разполага с дългогодишни научни изследвания, призоваващи за цифрови облекчения в тази област.
През ноември 2019 г. беше приета директива относно презграничните преобразувания, сливания и разделяния, с която бяха въведени допълнителни правила относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност. По време на законодателния процес Парламентът внесе съществени изменения в предложението.
През юли 2019 г. Парламентът прие директива относно използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право, която има за цел да улесни създаването на предприятия чрез електронни средства и да насърчи онлайн операциите през целия жизнен цикъл на дружествата. До момента не всички държави членки са предоставили пълен набор от процедури за онлайн регистрация на дружества, въпреки че онлайн регистрацията е средно два пъти по-бърза от традиционната и може да бъде до три пъти по-евтина от традиционните формати на хартиен носител. На 10 януари 2025 г. Парламентът и Съветът приеха Директива по отношение на по-нататъшното разширяване и актуализиране на използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право.
След съобщението на Комисията относно стратегия на ЕС за стартиращи и разрастващи се предприятия, на 30 юни 2025 г. комисията по правни въпроси на Парламента публикува проект на доклад, в който се препоръчва директива на основание член 50 и член 114, параграф 1 от ДФЕС с цел създаване на 28-и режим с незадължителен знак „европейско стартиращо и разрастващо се предприятие“ (ESSU) за некотирани дружества с ограничена отговорност. Съгласно този проект на доклад ESSU ще има национална корпоративна форма, с която се хармонизират някои съществени елементи. Дружествата, които отговарят на специфични изисквания, ще добавят „ESSU“ към националното си обозначение (напр. „[наименование на дружеството] GmbH ESSU“), с автоматично признаване във всички държави членки. Държавите членки ще си запазят правото да разрешават националните корпоративни форми да се преобразуват в ESSU или да създават нови национални корпоративни форми за тази цел. За разлика от традиционните изисквания на дружественото право, ESSU ще позволи седалището по устав и действителното седалище да бъдат в различни държави членки.
Основните характеристики, които се предлагат, включват регистрация в срок от 48 часа чрез цифров регистър на равнището на ЕС, хармонизирани дългови инструменти, подобни на капиталови инструменти (например права на участие в печалбата и скрито съдружие) със стандартизирани образци на документи и незадължителни механизми за управление на собствеността (например блокиране на активи и дялове от два класа), придружени от обозначение „разделени права“. Проектът на доклад включва и ограничения за трансграничните преобразувания чрез изменения на Директива (ЕС) 2017/1132 и специализирани механизми за решаване на спорове.
Що се отнася до трудовото право, индивидуалните трудови договори ще се уреждат от Регламент „Рим I“, докато съвместното вземане на решения на равнище управителен съвет с участието на служителите ще се определя от правото на държавата членка, в която се намира действителното седалище, което представлява отклонение от традиционното разбиране, че съвместното вземане на решения следва дружественото право. Гаранциите ще предотвратят заобикалянето на националните правила за защита в съответствие с Директивата SE.
В процеса на подготовка на своята резолюция Парламентът беше подкрепен от семинара относно 28-ия правен режим и редица изследвания относно:
На 5 юли 2024 г. Парламентът и Съветът приеха ДДДГУ. Предложеното законодателство задължава дружествата да установяват отрицателните въздействия на своите дейности, включително дейностите на своите бизнес партньори, върху правата на човека и околната среда, и когато е необходимо — да предотвратяват, прекратяват или смекчават съответните въздействия. Това включва детски труд, робство, трудова експлоатация, замърсяване, влошаване на състоянието на околната среда и загуба на биологично разнообразие. В по-скорошен план „Директивата за спиране на часовника“ измени ДДДГУ по отношение на датите, от които държавите членки следва да прилагат различните ѝ изисквания.
Освен това с Директивата „Омнибус I“ (Директива (ЕС) 2026/470), която влезе в сила на 18 март 2026 г., бяха въведени съществени промени както в ДОПУ, така и в Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта, включително по-тесен обхват на прилагане, рационализирана рамка за надлежна проверка и преразгледан график за прилагане на ДДДГУ. Съгласно преразгледания график държавите членки трябва да транспонират ДДДГУ в срок до 26 юли 2028 г., като директивата ще започне да се прилага изцяло от 26 юли 2029 г. Годишните доклади за надлежна проверка ще се изискват и за финансовите години, започващи на 1 януари 2030 г. или след тази дата.
След обществената консултация на Комисията, която приключи на 30 септември 2025 г., на 20 януари 2026 г. Парламентът прие резолюция относно 28-ия режим: нова правна рамка за иновативните дружества, в която се отправя искане към Комисията да направи законодателно предложение през първото тримесечие на 2026 г. В съответствие с препоръките на Парламента предложената правна форма на ЕС беше наречена „Societas Europaea Unificata“ (Единно европейско дружество (S.EU)).
В тази резолюция членовете на ЕП приеха редица препоръки с цел да допринесат за предложението на Комисията за нова правна рамка в подкрепа на дружествата в ЕС. Съгласно тази предвидена рамка държавите членки ще могат или да създадат нова дружествена форма, или да включат в съществуваща рамка правила, валидни за целия ЕС. Членовете на ЕП настояха за единен хармонизиран набор от правила, известен като „28-и режим“, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за предприятията в целия ЕС. В своята работа членовете на ЕП бяха подкрепени от европейския академичен експертен опит, предоставен по време на семинара относно 28-ия режим, и от редица изследвания на експерти, посочени по-горе.
На 18 март 2026 г. Комисията публикува своето предложение за регламент относно корпоративната правна рамка — 28-и режим — „EU Inc“, заедно със съобщение, озаглавено „Към 28-и режим за дружествата от ЕС“. За разлика от проекта на доклад на Парламента, в който се препоръчва директива за създаване на етикет, добавен към съществуващите национални форми, Комисията избра регламент за създаване на напълно автономна общоевропейска правна форма. Сред ключовите елементи са:
На следващия ден — 19 март 2026 г., Европейският съвет одобри EU Inc. като приоритетна мярка в рамките на програмата „Една Европа, един пазар“, като призова съзаконодателите (Парламента и Съвета) да приемат текста до края на 2026 година.
Настоящият информационен фиш е изготвен от Тематичния отдел по граждански права и конституционни въпроси на Европейския парламент. Повече информация можете да намерите на уебсайта на комисията по правни въпроси.
Christophe BEAUDOUIN / Jagoda Karolina MACIEJEWSKA / Mariusz MACIEJEWSKI